неделя, 4 септември 2011 г.

Фаталната графиня Тарновска в България


Графиня Мария Николаевна Тарновска(Тарновская)става световно известна след убийството на любовника й,граф Павел Комаровски,във Венеция през 1907г.
Съдебния процес,известен в Италия,като "Руската афера",започва на 14.03.1910г. и завършва на 20.05.същата година,с осъдителна присъда от 8г.,за графинята.
Красивата Мария О Рурк,произхожда от дворянско семейство,което се гордее с родствени връзки със Стюардите.Баща й ,Николай Морисович е на руска служба.Тя се ражда в родовото имение, в Украйна на 9.06.1877г.
Жени се на 17г.за граф Василий Тарновски.Младата двойка има две деца-Василий(р.1895)и Татяна(1895-1992).
Финансовите проблеми на Василий карат Мария да намери други източници за охолния живот,който харесва.
Българската връзка разкрива ,че тя се занимава с шпионаж в полза на Руската империя.
Няколко години преди сензационното убийство във Венеция тя посещава България и това е отразено в разказите на известния български карикатурист Иван Славов(1877-1932).Той разказва:
"Стоян Шангов(собственик и гл.редактор на в-к"Вечерна поща")беше мил човек,но често сприхав.
Един ден в редакцията дойде елегантна дама,да даде обя
вление."Имам сестра в Кайро,която ще се ожени за английски офицер и желая да й се обадя.Имам и други съобщения да правя,за които ще заплатя добре",каза тя.
И понеже в разговора тя употреби английски думи,на които аз отговорих(Иван Славов е завършил Американския колеж в Самоков и говори много добре английски),това я заинтригува и ме покани да я посетя.
Разговорите ни се водеха на обикновени теми.Каза ми,че ходела в Двореца и ми показа фотография с подписа на княз Фердинанд.
Един ден госпожата - графиня Тарновска - ме покани на разходка до Борисовата градина. След два дена Шангов ме завари рано в редакцията, извика ме в кабинета си, извади револвер и ми рече много сърдито:
- Знаеш ли с каква жена дружиш? Тя е същата, за която писахме във вестника, че е вършила шпионаж в нашата легация в Петербург, а сега е изпратена тук като фаворитка на руския пълномощен министър Юрий Бахметиев. Ще те застрелям, ако продължаваш да дружиш с нея.
Ние се разделхиме. След няколко години в-к "Дневник" съобщи, че Тарновска е била хваната във Венеция заради убийството и ограбването на едни руски офицер в Париж. Отпосле се разбра, че Тарновска е дирила и други познанства в редакцията, за да може да повлия, да не се пише против Бахматиев, когото сетне руското правителство премести в Токия(Япония)".
Венецианското дело има сензационен характер,години наред световната преса отразява подробности около него-има красива аристократка,пари,убийство.Граф Павел Комаровски е убит от Николай Наумов,с револвер,във Венеция.Няколко дена по късно виенската полиция арестува московския адвокат Донат Прилуков.Той разкрива интересни подробности.Убийството е замислено от графиня Мария Тарковска с цел,присвояване на наследството и застраховката на графа.Тя е арестувана във Виена ,в дома й са открити писма и документи,които потвърждават версията на нейния съучастник Прилуков.
Сина на губернатора на руския град Орел,Николай Наумов е оръжие в ръцете на двама авантюристи.
По време на процеса са призовани много свидетели и експерти,вкл. и италиянския проф.Босси,гинеколог,който твърде.че графинята страда от рядко женско заболяване,което развива манията й за унищожение на своите любовници.
Писателят Габриел Д Анунцио с интерес следи процеса и получава поръчка за пиеса от известни италиянски театри.Самият съдебен процес е истински спектакъл,присъстват европейски аристократи и богаташи(херцог Д Аоста) и обикновени хора,жадни за сензации.Княз Трубецкой пристига от Русия,за да свидетелства.Красивата графиня, облечена в елегантни черни тоалети,се защитава изключително умело и аргументирано.
Години по късно излизат романи,като тези на Ханс Хабе и Ани Виванти.
Режисьорите Лукино Висконти и Микеланджело Антониони искат да филмират живота на Мария Тарновска.
Сенцационния процес и фаталната графиня продължават да разпалват въображението на някои автори и днес.Италиянският писател Енрико Гропали(Enrico Groppali)написа "Дяволът е жена"(Il Diavolo e femmina),в основата на който е съдбата на руската аристократка.
Никъде не се споменава нейната българска връзка,а тя дава друга нишка(шпионаж) в историята на тази фатална жена.Нейната биография би била по пълна,ако се разследва и тази следа.
Била ли е графиня Тарновска агент за специални поръки на руските царски тайни служби?
Последните години от живота си графиня Мария Тарновска преживява в Аржентина ,с френския аристократ Алфред дьо Вилмер(Alfred de Villemer).Тя умира в Санта Фе ,през 1947г.Останките й са пренесени в семейната гробница в Украйна.

неделя, 28 август 2011 г.

Петър Дънов


Петър Константинов Дънов е основател на философско учение,придобило популярност в цял свят.Той е роден на 11.06.1864г.в България и починал на 27.12.1944г.
През 1888г.е студент в Методистко теологическата семинария на университета Дрю,град Медисън,Ню Джърси,САЩ.Днес този университет е сред най елитните в САЩ.Има изключителна библиотека ,съдържаща ценен архив от основането му.Вероятно разполага с данни за българския студент Петър Дънов.
Традиция в университета е при откриване на учебната година да бъдат издигани знамената на държавите,чиито представители учат в него.
През 2002г.,след 114г.,българското знаме е развято ,за да покаже присъствието на български студент-Пламен Коларов,получил най престижната стипендия(президентската стипендия), в учебното заведение.Младежът е завършил с отличие Първа частна английска гимназия"Уилям Шекспир"в София ,а на изпитите SAT се представя блестящо,той е сред двата процента кандидати от цял свят ,с най висок успех.Когато Пламен,постъпва в университета,негов президент е Томас Кийн
(Thomas Kean),изключителна личност в обществения и политически живот на САЩ-председател на Комисията за разследване на 11 септемри 2001,два пъти губернатор на щата Ню Джърси,президент на Дрю Юнивърсити,в продължение на 15 години.По време на неговото управление университета има големи успехи и се нарежда след университета Принстън, в щата Ню Джърси.След четири години българина се дипломира с почести ,завършвайки политически науки, в светския департамент на Дрю Юнивърсити.
През 2005г.в университета постъпва друг българин,брата на Пламен,Виктор Коларов,който оставя трайни следи в спортния живот на Дрю.Бивш състезател по тенис на корт в дружество "Левски",Виктор става известен като"The Bulgarian bomber"сред спортната университетска общност по Източното крайбрежие.Неговите успехи на тенис корта помагат за изкачването на отбора по тенис в Дрю, в по висока дивизия в студентските шампионати.
Днес няколко българчета учат в престижния университет,но едва ли знаят за именития си сънародник Петър Дънов,който пръв е прекрачил прага му,през 1888г.

вторник, 23 август 2011 г.

Д-р Христо Йорданов


Д-р Христо Йорданов е роден през 1861 г. във Враца,в семейството на Йордан(Йордаки) и Ценка Павлови.
Завършва Априловската гимназия с отличие.Учителства в Кюстендил.
Заминава да следва в чужбина със стипендия"Козма Тричков".
Завършва химия в Технологичния институт в Щутгарт, а докторат - в университета в Аахен,Германия. Специализира копринарство в Падуа, Италия.
Владее писмено и говоримо немски, руски, френски и италиански език. След приключване на образованието си е назначен в Министерството на търговията и земеделието, като инспектор по бубарство.
Има съществен принос за създаването на Опитната станция във Враца, спомага за развитие на копринената индустрия в града, създава база за бубарство и в Харманли, изобретява "Квачка" - инкубатор за люпене на бубено семе.
През 1896г.е сред учредителите на Българско икономическо дружество.
В периода 1902-1908г.е директор на Свищовската търговска гимазия.
В София става управител на Централна земеделска банка.
Той е депутат в Народното събрание.Умира през 1929г.
Д-р Христо Йорданов е баща на световно известния авиоконструктор Асен Йорданов,известен като Jerry Jordanoff.

петък, 29 юли 2011 г.

Австрийското католическо училище"Санта Мария"в София


Австрийското католическо училище "Санта Мария" в София е създадено в началото на миналия век от Францисканския католически орден.
То се помещава в голяма и красива сграда на ул."Гургулят"1.След затварянето му през 1947г.в сградата се настаняват различни държавни учреждения,години наред до ден днешен, приютява Националната спортна академия.
Учебната програма на "Санта Мария"включва детска градина,основно и средно образование,съгласувано с Министерство на народното просвещение.
Училището е смесено-мъжко и женско и наброява около 1000,ученика,предимно деца от средната класа,съществуват и стипендии за бедни,но способни деца.Обучението е на немски език,съобразено с българската образователна система.Изучават се френски и английски език,като преподавателите са от Френския и Американския колеж в София.В двора на училището се помещават две сгради-стара и нова.
През Втората световна война,по време на бомбардировките през 1944г.старата сграда е разрушена,ценни книги и архив е унищожен,дадени са и човешки жертви. Възпитаничка на "Санта Мария"е българската майка Тереза-г-жа Донка Паприкова.

вторник, 5 юли 2011 г.

Олга Симеонова-Сирачката



Сирак Скитник е феномен в българската култура през миналия век-художник,поет,литературен критик,първия директор на Националното радио.
В последните години се появивиха много професионални статии,изследвания и признания за този изключителен човек.
В България има тенденция да се игнорира личния живот на известните хора-произход,роднински връзки,съпруга ,деца,все неща изключително важни за развитието на личността.В биографиите на известни личности от Европа и САЩ,тези фактори се разглеждат много подробно,ние все още робуваме на комунистическите критерии.
Сирак Скитник(Панайот Тодоров Христов) е роден в семейството на Тодор Христов и Радка Панайотова Гюлеметова от Сливен.Семейството има три деца-Панайот р.1883г.,Зочка р.1889г.и Христо р.1892г.Майката умира,когато Панайот е на 12г.,през 1895г.Децата са отгледани от сестрата на майката.Вероятно тази загуба и сирашкото детство е причина Панайот да приеме псевдонима Сирак Скитник.
Олга Стефанова Симеонова,съпруга на Сирак Скитник, е родена в Русе,през 1880г.,в семейството на Стефан(1856-1908) и Лукса Симеонови.Тя е потомка на два известни български рода-Симеоновия и Шишмановия.
Двамата братя,Стефан и Иван(Иваница) Симеонови са сред първите български банкери след Освобождението.Те играят важна роля в развитието на икономическия и политически живот в България в тези години.
Братята построяват едни от най красивите сгради в Русе-сградата на "Банка Братя Симеонови(днес ДСК),в бароков стил с релефни колони,статуи на женски глави,тежки каменни балкони,покрит покрив с медни пластини,къщите в които са живели-на Стефан,в която е израстнала Олга и Симеоновата къща на Иван(днес Католическа епархия).Родната къща на Олга е известна днес като Семизовата къща в Русе.Така тя започва да се нарича след 1944г.Сестрата на Олга,Евгения е женена за полк.Атанас Семизов,герой от Дойран,член на политическия кръг Звено,част от Отечественофронтовската власт.Жени се изявява като активистка в женското движение в Русе.Именно в Симеоновота къща се намира партийния клуб на женското дружество Славянка,преди 1944г. Добродетел.Така новите членки на дружеството,пристигнали от села и паланки,новите гражданки русенки,които не са чували за Стефан Симеонов, започват да наричат къщата Семизова.Братя Симеонови даряват 50 000 златни лева за построяване на "Статуя на Свободата"в Русе,по проект на италианския скулптор Арнолдо Цоки.
Лукса,майката на Олга е братовчедка на Алеко Константинов и проф.Иван Шишманов.
Олга завършва френски колиж в Букурещ.Владее френски,немски и румънски езици,пише стихове и рисува,свири на пиано и пее,язди кон,играе тенис и добре познава протокола във висшето общество.Жени се за военен, има син,чака я спокоен и охолен живот.
Срещата със Сирак Скитник и любовта,пламнала между тях, я карат да напусне семейството си.Магията на любовта свързва Панайот-беден,със скромен произход и Олга,дъщеря на богат и влиятелен банкер.
Бракът им продължава 21г.,до смъртта на художника.Влиянието на Олга върху неговата кариера е голямо,но тя винаги остава в сянка.
Олга и Сирак Скитник се венчават в "Света Неделя"през 1922г.
Четири години по късно се сдобиват с дом в Журналистическия квартал,на ул.Борова гора 28,,построен по проект на известния арх.Георги Овчаров.Тази къща става едно от средищата на културния живот в столицата,гости са-Петко Стайнов и Анна Каменова,Елисавета Багряна,Дора Габе,Елин Пелин и много други писатели,артисти,журналисти и художници.
Картини,книги и цветя има,както в ателието на втория етаж,така и в "кабарето"-приемната на първия етаж.
През летния сезон посрещат гости в красивата градина зад къщата,а децата от квартала често надничат,за да видят някоя известна личност.
Семеен лекар и близък приятел ,по комшийски, е д-р Дилянов,син на известния земеделец, адвокат Минчо Дилянов.
Когато Олга заминава за Атина,на гости на сестра си ,Милка Бисерова,съпруга на дипломата Стефан Бисеров(син на д-р Паскал Бисеров,един от основателите на болницата в Русе,участник в Руско турската война),оставя бележки:"Обичам те",в джобовете на дрехите на Сирак Скитник.Така тя иска да присъства в мислите на любимия мъж.
Олга Симеонова,талантлива и образована жена, прави преводи и печата редица статии и карикатури в столичните ежедневници,винаги анонимно или с псевдоним,вероятно се е страхувала от сравнения с мъжа й .
В продължение на години ,заедно с Анна Каменова води рубриката"През свободния прозорец",в списание"Свободна реч",занимава се с преводаческа дейност.
Тя е харизматична личност,има чувство за хумор и обича да провокира околните със своите забележки.Веднъж,на представление в Народния театър,близо до Олга и Сирак Скитник, са седнали придворните дами Чомакови,които говорят помежду си на френски.Тя се провиква на превъзходен френски:"Царицата научи български,а придворните й дами говорят на френски",чува я целия салон и започва да се смее.
След смъртта на Сирак Скитник през 1943г.,Олга се жени за журналиста Георги Белчев,вдовец чиито син Любомир,живее с тях в къщата.
Георги Белчев,участва в управата на Дружеството на столичните журналисти,през годините,когато е касиер ,имуществото на дружеството нараства.
В годините около и след 9.09.1944г. ,Олга приютява в къщата на "Борова гора"28,актрисата Мара Пенкова,сестрите на Райко Алексиев- Донка Суботина и Ани Алексиева,за да избегне принудителното настаняване на квартиранти.
През 1964г.умира Георги Белчев,тогава по препоръка на племеницата й,Лидия Бисерова,тя приема като квартирантки,сестрите Елена и Нина Левенсон.Няколко месеца по късно през 1964г.Олга умира.
Каква е съдбата на недвижимото имущество(картини,книги,семейни албуми със снимки,мебели) на звездната двойка ,Сирак Скитник и Олга Симеонова?
Защо днес по аукциони се разпродава личната кореспонденция на Сирак Скитник и от кого?
Стефка Демирева,дъщеря на сестрата му,негова племеница,получава една картина,която благородно дарява на художествената галерия "Димитър Добрович"в Сливен.
Каква ще бъде съдбата на тази историческа къща,в елитния столичен квартал Лозенец?
Известно е ,че една част закупуват сестрите Левенсон,а друга, по малка част е продадена на други хора, от Любомир Белчев?
Каква е съдбата на сина на Олга Симеонова?
Къде е гроба на Сирак Скитник и носителите на едноименната награда,полагат ли цветя ?
Някой въобще поддържа ли го?
Да се пише и говори за Сирак Скитник,без да се изследва семейния му живот с Олга Симеонова е немислимо(те са една от най известните двойки в София и фриволни подмятания за"леля Олга"в пресата, ме разсмиват),надявам се,че бъдещите негови изследователи ще го направят.Въпреки разпиления архив,има достъчно живи родственици-Стефка Демирева,дъщеря на сестрата на Сирак Скитник и представители на Симеоновия род в Русе,които могат да дадат ценна информация за двойката Сирак Скитник-Олга Симеонова.
Снимка 2 -Лукса Симеонова,с дъщерите си Олга(по голямата) и Милка
Снимка 1-Лукса Симеонова, с малкия си син Владимир,брат на Олга Симеонова

понеделник, 4 юли 2011 г.

Димитър В.Стоянов


Димитър Василев Стоянов е български публицист,дипломат и писател.
Той е син на Васил Д. Стоянов,един от основателите на Българското книжовно дружество.Роден е на 6.01.1882г.в София.Учи в Софийската класическа гимназия,френски колеж и правни науки в Париж.Следва няколко семестъра литература,политически и дипломатически науки в Римския и Женевския университети.Работи дълги години като дипломат в българската легация в Рим,в Министерство на външните работи,в Министерството на вътрешните работи,във Финансовото министерство.
Първите си литературни опити прави още като ученик,през 1899-1900г.,в някои детски списания,а след 1903г.редовно публикува в списанията:"Задружен живот","Светлина","Съвременник","Обществена обнова" и др.
Сътрудничи на много столични ежедневници, на политически и културно социални теми.Пише на български и френски език научни трудове и изследвания,свързани с историята на българския емиграционен въпрос,по специално правните аспекти.Негово дело е "Българо френски речник за паспортно дипломатическата служба".
Димитър В.Стоянов е автор на разкази,спомени,новели,публикувани в българския периодичен печат.
Той реферира теми от научен и обществен характер в Софийския и Свободния университети,Софийската търговска камара,Военния клуб,Славянска беседа и в други куртурни институти в столицата и провинцията.
През 1927г.изнася повече от 300 научни беседи в България.
Член е на Съюза на българските археологически дружества,за заслуги към българската култура получава отличия и декорации.

вторник, 21 юни 2011 г.

Лоловия род-Катя Лова


Катя Лова(Екатерина Атанасова Лолова)е популярна френска актриса в периода 1930-1950г.
Тя е родена на 31.12.1914г.в София,България,в семейството на д-р Атанас Лолов и швейцарката Матилда Делешо.
След Първата световна война д-р Лолов е български консул в Швейцария.
Няколко години по късноq д-р Лолов се установява във Франция и работи като лекар.
Катя следва медицина,но нейната изключителна красота и талант,правят впечатление и тя започва своята артистична кариера.Умира на 24.05.1994г.в Кан,Франция.
Афиш от филма"Бандита джентълмен"-1943г.,в главната роля Катя Лова
Представитери на Лоловия род,направили кариера в театъра и киното са:Татяна Лолова,Сава Лолов,Цветана Янева,Кристина Янева,Грациела Бъчварова,Желязко Лолов и др.

вторник, 14 юни 2011 г.

Колекция -визитни картички


Колекционерската страст включва антики,произведения на изкуството и.....визитни картички.
В Европа визитните картички се появяват във Франция, по време на царуването на Краля Слънце-Луи XIV.През 17 век стават популярни в Англия и САЩ.
Първите визитни картички в България са на българи- търговци и студенти,живеещи в Виена,Букурещ,Париж и други градове.
След Освобождението модата на визитните картички завладява и българите в Княжеството.
Една от най интересните български колекции, представя визитни картички на министрите в правителствата от 1900-1944г.
Моята колекция се състои от визитни картички на членове на семейството,техни приятели и колеги.
Най ценна е визитната картичка на Луи Леже(1843-1923),мой праправуйчо е бил негов асистент в Париж, по време на следването си в Сорбоната, през 1902г.Сред визитните картички е тази на френския архивист и писател Jean Regne,когато е бил ученик,през 1905г.в Ecole des Chartes,Paris.
Ако сте решили да изследвате семейната история не пренебрегвайте визитните картички,те дават много информация за контактите,социалното положение и интересите на вашите предци.

неделя, 12 юни 2011 г.

Хариклея Богориди


Хариклея Богориди произхожда от известния български род Богориди.Тя е дъщеря на княз Стефан(Стойко)Богориди, правнучка на Св.Софроний Врачански и сестра на княз Александър Богориди(губернатор на Източна Румелиа).
Тя е родена през 1828г. в Яш,Молдова.Хариклея се жени за Ласкар Кантакузино Паскану(Lascar Cantacuzino Pascanu)молдовски болярин,член на влиятелната фамилия Кантакузини.Те имат дъщеря Адела,която се ражда през 1848г.в Яш.
Хариклея Богориди се жени втори път за датския художник Максимилиян Нисон(Maximilian Nysson).
Умира на 16.10.1860г.в Неапол.
Адела Кантакузино Паскану има интересен живот.Тя получава добро образование,владее чужди езици,пътува много.Младата дама е една от най богатите жени в Молдова.Тя се жени два пъти.
Първият й мъж е Николай Розети Розновану(Nicolae Rosetti Roznovanu),те имат син-Георги(George 1869-1937).След шест години се развеждат,втората съпруга на Николай е Лусия Богориди,дъщеря на Никола Богориди.Лусия е първа братовчедка на Адела,защото майката на Адела,Хариклея е сестра на бащата на Лусия.Семейство Богориди,подобно на други членове на аристократични фамилии,държи под контрол браковете,те са средство за власт и богатства.Вторият съпруг на Адела е Григоре Когълничану,лидер на Консервативната партия в Яш и племеник на известния румънски политик Михай Когълничану.Григоре умира през 1904г. и оставя Адела млада и много богата вдовица.Тя има влечение към езотериката,хазарта и красивите и скъпи бижута.През 1920г.е убита и ограбена мистериозно в дома си.
На снимката:Адела,дъщерята на Хариклея Богориди

събота, 11 юни 2011 г.

Смарагда Богориди


Смарагда Богориди(1810-1885) произхожда от известния български род Богориди.Тя е дъщеря на княз Стефан(Стойко)Богориди и правнучка на Св.Софроний Врачански,сестра на княз Александър Богориди(губернатор на Източна Румелия).
Смарагда се жени за молдовския владетел,княз Михаил Стурдза(1794-1884).Имат две деца-Михаил(30.12.1846-30.06.1863) и Мария(1848-1905).
Мария е съпруга на княз Константин Горчаков(1841-1925), дипломат,син на руския канцлер,княз Александър Горчаков.
След детронирането на Михаил Стурдза,семейството се установява в Париж,а за лятна резиденция избира известния немски курорт Баден Баден.
Голямо нещастие сполетява Смарагда,в Париж,при неизвестни обстоятелства, умира сина й Михаил.Младият княз,само на 16г.,учи в парижката гимназия"Наполеон Бонапарт",показва големи качества и способности.Семейство Стурдза е покрусено и издига параклис в Баден Баден,където да бъде погребан.
Параклисът Стурдза(Kapelle Sturdza)е произведение на архитектурното изкуство.Той е последният проект на известния архитект Лео фон Кленц(Leo von Klenze).Изпълнението му е възложено на Михаел Берг.Картините по стените са дело на Wilhelm Ernst Hanschild.
В параклиса са погребани княз Михаил Стурдза,младият княз Михаил,Мария Стурдза-княгиня Горчакова и Смарагда Богориди-Стурдза.
Техните портрети са изработени през 1866г.от известния френски художник, Алексис Йозеф Периньон(Alexis Joseph Perignon 1806-1882).
Параклис Стурдза е паметник на културата в Германия.По силата на дарение,направено от молдовския владетел,княз М.Стурдза,е владение на Румънската Православна църква.
Параклис Стурдза е разположен на чудно красиво място,панорамата е изключителна,надявам се то да стане любима дестинация на българите,които посещават Баден Баден.

петък, 10 юни 2011 г.

Ана Богориди


Ана Богориди произхожда от известния български род Богориди.Тя е дъщеря на Стефан(Стойко)Богориди и правнучка на Св.Софроний Врачански.Родена е през 1812г.в Яш.
През 1839г.се жени за Константин Мусурус,член на известна неофанариотска фамилия и посланик на Османската империя в Лондон,в продължение на 30г.Ана е сестра на княз Александър Богориди,губернатор на Източна Румелия.Тя носи името на баба си Ана(Гана)от Котел,майката на Стефан Богориди,която се грижи за нея.Бабата присъства на сватбата й,в Константинопол,доживява да види правнучета и умира през 1851г.
Ана Богориди-Мусурус има шест деца-Стефан(1841-20.12.1907),Смарагда(1846-1933),Касандра,Пол(1843-1927)Елена и Ралу(Ралука 1848-1923).Децата й са високо образовани и надарени с таланти-рисуват,свирят(Ралука е известна пианистка,а Пол художник и поет).
Най известна е нейната внучка,дъщеря на Ралука и княз Григоре Бибеску Бранкован, френската поетеса Анна де Ноай.Тя е кръстена на баба си Ана Богориди.
Французи,румънци и гърци се надпреварват да я обявяват за своя поетеса-само ние мълчим,малко хора знаят за българската й кръв.
Смарагда се жени за полковник Уорнър Хериот,представител на една от най известните шотландски фамилии(Heriot).В Единбург и днес съществува болница Нериот,улица,училище,строени с дарения на фамилията.
Тяхната дъщеря, Алисън Примроуз Ралука(Alison Primrose Ralouka Heriot) сключва брак с младеж от висшата английска аристокрация-Уолтър Монтагю Дъглас Скот(Walter George Leon Montague Douglas Scott).Тя е родена 1875г.,умира на 8.08.1935г.,погребана в семейната гробница в Единбург,Шотландия.
Ана Богориди-Мусурус умира в Лондон,по време на бал,танцувайки, през 1867г.
Семейство Богориди има изключителни заслуги за развитието на България.Днес,неговите потомци са пръснати по цял свят.Търсим българско лоби в чужбина,а Богориди,защо ги забравихме?

сряда, 8 юни 2011 г.

Културен афиш 1929-1934г.


Дневникът на студента в Медицинския факултет на СУ,Панайот С.Коларов,се явява като културен афиш на музикалния живот в София през 1929-1934г.Страстен почитател на класическата музика,добър цигулар,той посещава концерти и оперни спектакли,като описва в дневника си своите впечатления.Той пише за гастролите в София ,на няколко световно известни изпълнители-Ваша Пшихода,Йозеф Сигети,Ян Кубелик и Николай Орлов.
Ваша Пшихода, известен цигулар, изнася два концерта в София-на 22 януари и 2 февруари 1931г.Виртуозните му изпълнения включват творби на Брамс,Чайковски и Паганини.
Легендарният унгарски цигулар Йозеф Сигети,покорил световната музикална общественост, посещава България и изнася концерт на 7 април 1930г,в София.Репертоарът му включва произведения на Моцарт и Паганини.
Чешкият цигулар Ян Кубелик гостува в българската столица на 19 декември 1929г.,свири творби на Моцарт,Брамс и Бетовен.
Пианиста Николай Андреевич Орлов има концерт в София на 24 февруари 1932г.,изпълнява творби на Шопен и Шуман и Чайковски.
Музикалният живот в българската столица е изключително богат,включва както турнета на известни изпълнители,така и на български музиканти-Боян Константинов,Славко Попов,Васил Чернаев,Тамара Янкова,Христина Стоянова,Панчо и Любен Владигерови,Борис Янков,Асен Вапорджиев,Ана Василева и др.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Развитие на лозарството в България


През 1881г.се открива Земеделското училище в Садово.В училището и пансиона към него учителстват българи,завършили агрономство в чужбина,както и някои чужденци.Те организират земеделски курсове(лозарство,пчеларство,овощарство и др.)
На снимката-Практически курс по лозарство в Пловдив през 1899г.Лектор-Георги П.Костов,завършил агрономство в Монпелие,Франция,преподавател в Земеделското училище в Садово.Студент на известния професор Пиер Виала(1859-1936)младия агроном иска да приложи на практика своите знания.Той участва активно в създаването на Българското агрономическо дружество през 1907г.в Садово,пище статии за развитието на земеделието в България,превежда статии от френски специалисти за болестите по лозовите насаждения.

Пикник в Бяла черква 1908г.


Бяла черква е планински курорт,на около 30 километра от Пловдив,намира се във вековна борова гора, в Родопите.
Манастирът,посветен на Св.Св.Дамян и Козма, е построен през 11в.,един от най старите по българските земи,разрушен от турците при помохамеданчването на българското население.
Той е възстановен през 1883г.посветен на Св.Св.Петър и Павел.Там се намира резиденция на Пловдивския митрополит.
Това е периода ,в който възникват и първите вили,предимно на пловдивски първенци-д-р Обрейко Обрейков-основателя на Пловдивския панаир,Иван Андонов(дядо на реж.Иван Андонов и областния управител на Пловдив,Андон Андонов),д-р Васил Пеев,син на пловдивския кмет Костаки Пеев,Божкови и др.
Една от най атрактивните вили"Теремок"е построена от арх.Вариклечков, по чертежи на белогвардейската емигрантка Варвара.Технологита е специална,заимствана от сибирските строители.Вила "Теремок"е дървена,без метални сглобки.Първата й обитателка-Варвара,умира съвсем млада от туберкулоза.
Арх.Вариклечков,загубва вилата при игра на карти и тя става собственост на известния търговец на вина Атанас Райчев от Станимака(Асеновград).На снимката -Пикник в Бяла черква през 1908г.

петък, 3 юни 2011 г.

Социалното инженерство в България по време на комунистическото управление


Социалното инженерство в България по време на комунистическото управлениe е тема ,която тепърва трябва да се изследва.
Проф.Пепка Бояджиева постави началото с чудесната си книга.Има Институт за близкото минало,който би трябвало да работи за изясняване на развитието на част от българите и пречките,които са поставяни пред други-"бивши хора".
Арх.Борис Костов е класически пример.Любимият български студент на проф.Адолф Мусман,отказва предложението на професора да остане като негов асистент в Берлинската политехника и се връща в Родината.
Той придружава,превежда и консултира Мусман по преме на работата му, по градоустройствения план на София.Авторът на този план е спокоен за неговото изпълнение,тъй като в София остава един от най способните му студенти.
Каква е съдбата на арх.Борис Костов след 1944г.,може да видите в биографичната справка,дадена му по повод ,негово желание да пътува в Холандия по покана на негов състудент.Получава отказ.Подписите на характеристиката на арх.Б.Костов са на арх.Я.Стоянева и на личния състав Акманова.Какво са имали предвид,пишейки:Преди 9.09.1944г.нямаме данни дали е членувал във фашистки организации.Дружал с непрогресивни хора."
Арх.Борис Костов ,произхода от стар възрожденски род-дядо му Павел Костов е председател на революционния комитет в Станимака,първия български кмет на града след Освобождението,прадядо му Саво Петров,ботев четник ,убит на Милин камък,само на 29г.и оставил едно момиченце сираче,бабата на архитекта.
Възпитан в родолюбие и почтенност,естествено се влива в редовете на "Млада България".Той дружи с Живко и Невена Крапчеви,Ирина Станишева- Талева(в бащината му къща става годежа на Ирина с писателя Димитър Талев),арх-Цветана(Цеца)Беловеждова.Тези млади хора,след комунистическия преврат 1944г., стават "неосъщественото трето поколение на България",според думите на един от тях-писателя Стефан Попов.
Кръгът на неговите приятели и познати включва хора,които той обича и уважава,но според "другарките"те са непрогресивни хора.
"Непрогресивни",така новата комунистическа върхушка-шивачи,обущари(добри професии,но техни представители да управляват страната,без да имат нужното образование и подготовка,ясно виждаме,какво се случи 45г.по късно) и други завършили РАБФАК(работнически факултети,в които влизат верни на новата власт хора,обучението се провежда по съкратен курс от 2г.,целта е да получат диплома за висше образование и да заемат ръководни длъжности),нарича всеки,който има образование и произход,различен от техния.Някои хора плачат за българската армия,но забравят,че тя беше унищожена още през 1945г.,когато бяха изгонени царските офицери и в нейните редове се вляха полуграмотни хора,които получиха чинове и звания,привилегии за тях и семействата им.
Съдбата-професионална и лична,на Б.Костов е нерадостна.Той работи като архитект,но никога не получава въжможност да развие творческия си потенциал.Прогнозите на проф.Адолф Мусман:"Ти ще си сред водещите архитекти на България и ще реализираш моя план"не се сбъдват.Умира през 1982г.в София.
Миналото трябва да се знае,за да не се повтарят старите грешки-да бъдат преследвани хора заради политически,религиозни и други различия.

вторник, 31 май 2011 г.

Д-р Иван Златаров-един от многото забравени строители на съвременна България


Д-р Иван Златаров е роден в град Ямбол през 1865г.
Завършва икономически и административни науки в Белгия.
Включва се активно в изграждането на съвременна България.
В периода 8.03.1886г.-20.12.1886г.е кмет на Бургас.Като областен управител на Видин, инициира създаването през 1898г.,на Видинския панаир за търговия на стоки и добитък.
Приносът му за развитието на търговско индустриалните камари в България е голям,през 1928г е главен секретар на Софийската търговско индустриална камара,главен редактор на списание"Народно стопанство",председател на Дружество "Червен кръст"-софийски клон,подпредседател на Дружеството за борба с туберкулозата и други дейности,свързани с развитието на страната.
През 1929г.в неговия доклад за дейността на търговско индустриалните камари той пише:
Училищата,издържани от камарите са следните-
Софийска търг.индустриална камара-Чирашки у-ща-София,Враца,Дупница и Кюстендил,Търговската гимназия,Вечерно у-ще за търговски служители
Варненска търг.индустриална камара-6 чирашки у-ща-Варна ,Шумен,Търново,Провадия,Разград и Габрово,Вечерно търговско у-ще
Русенска търг.инд.камара-5 вечерни чирашки у-ща-Русе,Видин,Лом,Плевен,Севлиево,Средно механо техническо у-ще Пловдивска търг.инд.камара-4 чирашки у-ща-Пловдив,Казанлък,Пазарджик,Карлово,Практическо столарско у-ще,Средно търговско у-ще
Бургаска търг.инд.камара-4 чирашки у-ща,-Бургас,Ямбол,Стара Загора,Харманли Общо-търговско индустриалните камари в България издържат 23 чирашки училища,2 Търговски за квалификация и 2 Средни училища.
Статии научни публикации по финансови,търговски и адмистративни теми,всичко писано от д-р Иван Златаров е ценен източник за информация и обучение,дава представа за икономическото развитие на България.
Колко училища днес се издържат от частния бизнес?

понеделник, 30 май 2011 г.

Санда Йовчева


Санда Йовчева е българска писателка,журналистка,преводачка и общественичка.Родена на 6.11.1882г.в Нова загора,завършва гимназия в Стара Загора ,следва славянска филология в Софийския университет,продължава в Загребския университет и завършва през 1907г.
През 1900 участва на среща на представителки на женските дружества от цялата страна.Присъстващите разменят мисли върху положението на жената и нуждата от създаване на Женски съюз.Представени са 20 женски дружества.Една година по късно - юли 1901г.в София,на Първия женски конгрес,изпратените делегатки основават Български женски съюз и провъзгласяват за вестник на съюза-"Женски глас",издаван от Анна Карима.За председател на съюза е избрана писателката Анна Карима,а за секретар Санда Йовчева.
Целта на съюза е умствено и нравствено издигане ,подобряване на живота на българската жена.
По късно,след оставката на А.Карима,дружеството се ръководи в продължение на 20г.от г-жа Юлия Малинова,съпруга на видния председател на Демократичната партия,Александър Малинов.
През 1901г.в състава на съюза влизат 20 женски дружества,по време на нейното ръководство през 1919г те стават 60.
Санда Йовчева изиграва изключително важна роля в създаването и разрастването на Българския женски съюз,за съжаление тя е забравена,подобно на Юлия Малинова,Анна Карима и др.

Теодора Пейкова


Теодора Пейкова е една от най известните българки на миналото столетие.Тя има огромни заслуги за духовното развитие на българската жена.В последните години името й се свързва с кулинарното изкуство,но то е само част от нейната дейност.Нейният принос за издигане ролята на жените в обществото в началото на 20 век,тяхното образование,професионално развитие и приобщаване към европейските норми, е почти неизвестна днес.
Теодора Пейкова е родена в Бургас.Завършва гимназия в София,следва пиано в консерваториите на Виена и Брюксел.Посещава курсове по литература в Ecole Superieur в Брюксел,както и домакинските курсове"Beau mond",в същия град.
Пише разкази и импресии в много български вестници и списания-"Илюстрована седмица","Български войн","Народна отбрана".Владее няколко чужди езика и се занимава с преводаческа дейност.Превежда на български език-"Заветът на умиращата"от Емил Зола,"Ангелът на смъртта"от руския белетрист и философ Дмитрий Мережковски,"Престъпно желание"от Херман Зудерман,"Между пет и седем"от немската писателка Лизбет Дил(Liesbet Dill)и др.
Тази интелигентна и образована жена редактира и издава домакинското списание"Икономия и домакинство",заедно със съпруга си Стефан Пейков.Нейната концепция за домакинските списания:"попаднало в ръцете на малко образованата жена-то действа магически,тя преглежда модата,обръща страниците с бродерии,възхищава се от тях и по инерция продължава да чете и статиите с по сериозно литературно,медицинско ,социално и т.н. съдържание".
В продължение на четвърт век Теодора Пейкова,чрез своето списание присъства в българските домове от всички краища и социални групи на страната.

История на кулинарното изкуство в България


След Първата световна война излиза домакинското списание"Икономия и домакинство".Негови собственици и издатели са Стефан и Теодора Пейкови.Техният девиз:"Светлината на семейното щастие се запалва в кухнята".
Стефан Пейков ,стопанин и редактор на списанието е завършил Военното училище,следва право и финансии в Брюксел(Universite Nouvelle)и литература в Ecole Superiur,в същия град.Сътрудничи на:"Художествена седмица","Отечество","Български войн","Народна отбрана","Ново време","Военен журнал"и др.Автор е на "Артилерията при Дойран",изключителен научен труд,откупен от Щаба на действащата армия.Занимава се с преводаческа дейност.
Списание "Икономия и домакинство"се заема със задачата да просвещава и издига познанията на българската домакиня в кулинарното изкуство,модата,отглеждането на децата.На страниците му г-жа Теодора Пейкова предлага рецепти и съвети,медицински съвети,социални проблеми.Учудващо е как младите българки "откриват" рецепти.Разменят рецепти по интернет,които можем да видим в готварските тетрадки на майките и бабите си.След Освобождението европейската кухня буквално завладява българските домакини от средната класа.Много българки завършват средно образование в чужбина и чуждестранни колежи в България.Там те изучават домакински и готварски умения.Откриват се кулинарни курсове,често преподавателките са чужденки-австрийки,швейцарки,дори французойки.Образованата и заможна българка подрежда масата по европейски маниер-поставя картончета с имената на гостите,изпраща покани за обяди и вечери,а най богатите по подобие на Двореца и лист с менюто,което ще се сервира,наемат се готвачи и сервитьори.Откриват се представителни магазини на известни европейски фирми за порцелан-Майсен,Розентал,Бавария,чешки порцелан и кристал,английски порцелан от Stoke on Trent.Красиви покривки и салфетки за хранене се продават по магазините,поръчват се както с ръчна,така и с машинна изработка.Тоталитарният режим налага норми в храната на българите.Детски кухни,училищни и работнически столове,липса на подправки и екзотични добавки,внос от далечни страни и Западна Европа,опростяват менюто.Торти(Естерхази,Батенберг,Домино и др.), кремове(Шарлота,Савойски),пандишпани,желета,дребни сладки се смятат за буржоазни прищявки.В сладкарници и ресторанти се сервира беден асортимент от торти(Гараш) и сладкиши.
През 1928г.към списанието започва да излиза седмичния в-к"Женски свят".На снимката -първата готварска книга на Теодора Пейкова,издадена през 1922г.

събота, 28 май 2011 г.

Съюз (дружество)на чуждестранните кореспонденти и публицисти в България

Дружеството(съюз)на чуждестранните кореспонденти(журналисти)и публицисти в България е основано на 2.04.1923г.в София,за председател е избран Валтер Колинс,заместник председател Жорж Нурижан,секретар Болеслав Тахауер и членове-Георги Актарджиев и Феликс де Жерандо.Печатен орган на дружеството(съюза)е вестник "Светоглас".

петък, 27 май 2011 г.

История на кулинарното изкуство в България


Енциклопедията на модерното сладкарство,издадена през 1923г.,внася европейски вкус в българското кулинарно изкуство.
Традиционните десерти в България са сладка(от различни плодове),баклави,сладки баници,курабии,сладки пити,сушени плодове,козунак и някои други.
Българки,завършили френски,немски и други училища в България и чужбина,използват кулинарни книги и приготвят торти,кремове и десерти от европейската кухня,но това не е масова практика.
Тази книга отваря вратата за домакините към оригинални рецепти.Българката от средната класа подбира торта или крем ,според случая-всекидневен или по специален празник.
Рецепти,включени в книгата:Creme Sabayon,Charlotte russe,Creme Bavaroise,Creme Mering,Creme de Tarttare,Charlotte de Calville(приготвена с ябълките Калвил),Creme Chantilly,Creme Imperial,Creme Monte Blanc,Creme Tartoise,Creme Genoise,Tarte Mazarini( по името на френският кардинал Мазарини,чиито готвач приготвя тортата,през 1640г.) ,Tarte a la Pistache,Tarte ecossaise,Alcazar tarte.Тези и много други десерти присъстват в менюто на богатите българи,както и на известните сладкарници.

История на кулинарното изкуство в България

История на кулинарното изкуство в България


Кулинарни книги,предавания по телевизията,кулинарни шоу програми и конкурси, привличат вниманието на българите в последните години.
Това е чудесно,защото храненето е важна част от човешкия живот.Кулинарното изкуство се радва на специално внимание по цял свят.
Храната на българина е доста разнообразна,променя се през различните периоди от неговото съществуване-Средновековие,Възраждане,след Освобождението до 1944г.и комунистическия период.
Храната в различните региони на страната също се различава.
Културата на хранене зависи от общата култура на човек,както и от финансовите му възможности.Менюто на богатите хора се различава от това на бедните,така е по цял свят.
Най старата българска кулинарна книга, която се намира в моята библиотека е на К.Касева от 1909г,вероятно има и по стари книги.Книгата е,съдържа и "Подкрепителни рецепти за слаботелесни и болни"-сироп от синя тинтява за анемични,сироп от охлюви за слаби гърди,катранена вода за пречистване на кръвта и др.
Имам едно чудесно издание,превод от френски от 1910г.на мадам Жанетон и известният швейцарски кулинар Луи Майер(основал кулинарна школа).
Кулинарни книги са писали-Теодора Пейкова,Пенка Чолчева,Анна д-р Хаканова и др.
Анна Гешова Хаканова(1869-1944),светска дама,произхождаща от известния род на Гешови и съпруга на д-р Георги Хаканов-лекар,политик е написала няколко книги.Тя запознава домакините с тънкостите на традиционните български ястия,както и вегетариански рецепти.
Периода след 1900г.се характеризира с изискани деликатеси и сладкиши,навлезли от европейската кухня,познат е сладоледа,който се нарича"ледено".Има специални уреди за приготвяне.Домакините,които не притежават съда,могат да приготвят "ледено"по следния начин:"в дървена кофа,на дъното се поставя голяма бучка лед върху него се поставя метален съд с капак,около него се слага лед на кубчета,обилно поръсен с морска сол".Рецепти за "ледено"-с ванилов крем,кафе,теменуга,трендафил,шоколад,праскови,ягоди,малини и други плодове.
Менюто на заможните хора в България включва: телешко бон филе,гарнирано с ризото и бели трюфели,говеждо по американско,филе с мадейра,охлюви по марсилски,раци с каймак,десерти-торта с бадеми или лешници,женевска торта,млин"Берта"и кремове.
През 192зг. излиза книгата"Енциклопедия на модерното сладкарство".
Горещо се надявам,че млади кулинари ,ще проявят интерес,ще напишат книга за историята на кулинарното изкуство в България.100 години се пишат кулинарни книги,някой трябва да се интересува от биографиите на тези,които са ги писали,както и от техните рецепти.Българите са дърво с корен в кулинарното изкуство.
Кулинарните и домакински курсове са много популярни преди 1944г.,почти всяка девойка преди да се омъжи ги посещава,така тя добива познания как да ръководи домакинството си и да отглежда децата.
Комунистическия режим остави следи и в храненето-появиха се столове на работните места,детски градини и училища,храната беше еднообразна(чорби,яхнии,мляко с ориз и грис).Жената,заета с работа,отделя малко време за готвене,от пазара изчезват вносните продукти-готварско какао,кокос и т.н.
Някои семейства запазиха традициите-домашно приготвени торти сладки на празници.
Възраждането на кулинарното изкуство е чудесно,защото хубавата храна е по важна от модното облекло,особено за младите хора.

понеделник, 9 май 2011 г.

Градска мода 1900


Градска мода 1900-представителка на средната класа от София.Изискан тоалет от коприна и кадифе в цвят cafe au lait,комбиниран с ширити.Аксесоари-елегантна шапка в бяло и шал от марабу(в този период пера от марабу намират широко приложение в дамската мода-шалове,ветрила,украса за шапки и прически и др.),ръкавици,кадифен колан и брошка от изкуствени камъни,имитация на брилянти.
Коментар:Дизанери и дизайнерки на облекло с лопата да ги ринеш,игли и конци,конкурси и ревюта,сульо и пульо коментира тенденциите в българската и световна мода,но никой не се сети да се порови в Държавния архив и да извади 100 снимки на представителки на известни български фамилии,да направи албум,за да видят българите,Европа и света ,как се обличаше елегантната българка преди 100години.Традиция,дума непозната за голяма част от българите,а може би страх-"няма да кажа колко си умен ти,за да не разберат ,колко съм прост аз".

четвъртък, 5 май 2011 г.

Градска мода 1900


Градската мода в България през 1900г.Млада жена от Силистра,представителката на средната класа-изящен тоалет от коприна и шифон в бяло.Бижутата са перлено колие,обици с перли и изящно укпашение за косата.Парижката и виенска мода да се поставят украшения във фризурите,не подминава и българските дами.Диадеми,брошки,мрежи-украсени с перли, естествени и изкуствени камъни(според финансовите възможности)са част от аксесоарите на гражданките в Княжество България.

сряда, 4 май 2011 г.

Военни пощенски картички 1913


Военни пощенски картички -Балканската война 1913г.Изпращане на пионерите на фронта

Градска мода 1910


Облеклото на българката през вековете-липсва литература,малко изследвано с изключение на националните костюми от различните региони на България.
Градската жена от средната и висша класа, се облича по европейски маниер,тя не се отличава от своята съвременничка в Париж,Берлин или Рим.Българките са сред най красивите жени в света,както и техният вкус към елегантни дрехи(периода 1870-1944).
На снимката:Българка от средната класа в гр.Ямбол
Коментар:В последните 20г.стана популярно да си дизайнер на дамска мода.Как никой не се сети да проследи дамската мода в България през последните 100 години?Всеки си въобразява,че света започва от него.Кои са известните български модистки през миналия век?Традицията е част от успешния бизнес.

понеделник, 2 май 2011 г.

Сватбена снимка -1906


Сватбена снимка на Елисавета и Саво Печенякови,направена през 1906г.
Саво Ангелов Печеняков е потомък на известните врачански родове-Печеняковия и Савовия.
Дядо му по майчина линия, Саво Петров,ботев четник е убит на Милин камък,на 18 май 1876г.
Завършва юридически науки и работи като адвокат.Участва в Балканската и Първата световна война.
Убит,по време на военните действия в Пехчево,през 1918г.Оставя вдовица и две сирачета-Емилия и Жулиета.
Саво Петров и Саво Печеняков,дядо и внук,убити,защитавайки национална кауза,достойни българи,чиито гробове са неизвестни.
Коментар:Колко дезинтересирани са българите към родовата си история,към националната си история?

събота, 30 април 2011 г.

Ген. Христо Попов


Ген.Христо Рачев Попов е български военен деец,роден на 25.06.1859г.в село Кара Арнаут,днес Голям извор,Разградско.
Завършва военното училище в София, през 1882г.
Служи в пехотата.Военната му служба включва-1882г.в 22 пехотна дружина,1900г.,командир на дружина в 19-ти пехотен шуменски полк(командир на 1 рота,фигурира под името капитан Христо Рачев),1909г.,командир на 2 бригада от 9-та пехотна дивизия,1915г.командир на 2 бригада от 6-та пехотна дивизия.
През Първата световна война е началник на 6-та пехотна бдинска дивизия,включена в състава на Първа армия и водила боевете в Македония.
Звания на ген.Христо Рачев Попов:
30.08.1885г.-поручик
01.01.1887-капитан
14.021892-майор
01.01.1899-подполковник
01.01.1904-полковник
01.01.1916-генерал майор
01.01.-генерал лейтенант
Ген.Христо Попов получава следните ордени:
Орден "За храброст"3-та степен,1-ви и 2-ри клас
Орден"Свети Александър"3-та степен с мечове по средата,5-та степен без мечове Орден"За военни заслуги",4-та степен на обикновена лента
Орден"За заслуга",на обикновена лента
Ген.Христо Попов и съпругата му Димитра, имат две дъщери-Здравка и Божана.Здравка е женена за адвоката Димитър Ангелов Печеняков,а Божана за известния столичен лекар,д-р Никола Василев.
По спомени на дъщеря му,Здравка Попова-Печенякова,записани от племеницата й,Мария Коларова,генералът е бил в сърдечни и топли отношения с цар Борис III и брат му, княз Кирил.Той цени високо българския монарх и неговата политика,както и личните му качества.
Ген.Христо Попов умира в София на 27.06.1941г.

неделя, 10 април 2011 г.

Стари пощенски картички в България


Пощенска картичка,датирана 1930г.Тя е част от серия открити пощенски картички с патриотично съдържание.Изобразява Дряновския манастир,има текст напомнящ за подвига на героите от Априлското възстание през 1876г.Поп Харитон Станчев Халачев,роден ок.830-35г.,в Габрово и убит на 5.05.1876г.от турци,в двора Дряновския манастир.Бачо Киро(Киро Петров Занков),роден на 7.06.1835г.,в Габрово и обесен в Търново,на 28.05.1876г.Капитан Петър Николов Пармаков(Алтъпармаков),роден в село Градец,близо до Котел и убит на 7.05.1876г.в двора Дряновския манастир.

Стари пощенски картички в България


Пощенска картичка,датирана 1930г.Тя е част от серия топографски открити пощенски картички.Искърското дефиле при Черепиш.

Стари пощенски картички в България


Пощенска картичка,датирана 1930г.Тя е част от серия открити пощенски картички,с патриотично съдържание. Минералната баня в Банкя.

вторник, 22 март 2011 г.

Балканската война-телеграма 1913


Военна телеграма,изпратена от Аспарух Яни Митрошинов до баща му,софийския търговец Яни Митрошинов,в която съобщава за подобряване на здравословното си състояние.
Младият софиянец,завършил финансови науки в Белгия,е мобилизиран.Взема участие в Лозенградската военна операция по време на Балканската война.Разболява се от коремен тиф и има опасност за живота му.Съдбата го среща с две смели жени,самарянки-царица Елеонора и Султана Рачо Петрова,негова позната от светския живот в София.
По спомени на неговата дъщеря,г-жа Надя Митрошинова,той е транспортиран с царския вагон до Руската военна болница в Лозенград от двете високопоставени самарянки и така е спасен живота му.
Българските самарянки по време на Балканската война е тема,която заслужава да бъде изследвана.
Султана Рачо Петрова и приятелката й Елиза(Елисавета)Винарова(вдовица на ген.Върбан Винаров р.1856г.Русе -ум.1908г.Виена) се намират в Дрезден,когато започва Балканската война.Те посещават Борис В.Винаров,син на Елиза и ген.Върбан Винаров,студент вДрезденската политехника(по късно той става известен архитект в София и има частно архитектурно бюро на ул."Позитано,заедно със съпругата си, арх.Виктория Ангелова-Винарова).Двете генералши се връщат веднага в България и се срещат с д-р Сава Мирков,зам.председател на БЧК,с молба да бъдат назначени като самарянки,във военни болници.
Арх.Борис Винаров се включва като доброволец във Балканската война,заедно с 15г.си брат Никола В.Винаров,естествена постъпка за синовете на един от най достойните български генерали.
Светски дами от висшата българска класа,те са лекарски дъщери и носят морал(лекарите и членовете на техните семейства, в повечето случаи имат морал,непознат за обикновените хора,вероятно това е свързано с всекидневното съприкосновение с човешките болки и страдания),който ги кара да помогнат на страдащите и болните.
Бащата на Султана е д-р Пантелей Минчович,а на Елиза Винарова-д-р Георги Вълкович(1833-1892),лекар,политик и дипломат,по време на Сръбско българската война отговарящ за военните болници.
Двете приятелки заминават за Ямбол,където организират две болници-Винарова,болница за войници с 500 легла,а Султана Р.Петрова,офицерска болница.Началник на военните болници в Ямбол е д-р Александър Големанов.По време на Лозенградската военна операция болниците са преместени в Лозенград,където пристига и царица Елеонора.Тогава те срещат болния Аспарух Митрошинов.
Султана Р.Петрова-светска дама и благородна жена е оставила спомени,в които описва своята самарянска дейност.
Коментар:Родът Винарови от Русе е един от старите и заслужили български родове.
Известни представители са:Петър Н.Винаров(1851г.Русе-1926г.Русе)-кмет на Русе,брат му,ген.Върбан Н.Винаров и неговите деца-арх.Борис Винаров и художничката Бистра Винарова,съпруга на известния писател Симеон Радев,Евстати Винаров-началник на миноноска във флота на Негово Царско Височество,изобретил първата българска мина,Симеон Винаров(р.1872г.Русе)-вахтен началник на крайцера"Надежда",изобретил първия български трал,дъщеря му Надя С.Винарова(1903г.Русе-1991г.),първата българска примабалерина,през 1928г.изпълнила ролята на Свинилда в балета"Копелия".
Русенските историци и краеведи биха могли подробно да опишат историческия род Винарови от Русе(Русчук).Младите поколения вероятно не знаят за Винарови,тъй като в сайта на Община Русе-Известни личности,родени в Русе,не фигурират представители на рода.Назовани са улици, с имената на ген.Върбан Н.Винаров,Петър Н.Винаров и Евстати Винаров.

понеделник, 21 март 2011 г.

Улица Леге в София


Улица "Леге"и ул."Търговска"предсавени на тази снимка се намират в центъра на столицата.През началото на миналия век,там се намират много магазини и търговски кантори.Ьгловият магазин на първия етаж е на търговеца Яни Панайотов Митрошинов,кореняк софиянец,чиито семейство,активно е участвало в търговския,политически и обществен живот на София,както преди Освобождението,така и след него.Асортимента от стоки в магазина е разнообразен-музикални инструменти,бижута,детски и коледни играчки,изящни порцеланови сервизи,вази и др.

неделя, 20 март 2011 г.

Проф.Харалампи Карастоянов (1855-1934)

Проф.Харалампи Николов Карастоянов е български учен(фармацевт),опълченец,политик,кмет на София.
Той е роден на 6.02.1855г.в Свищов.Завършва средно образование в родния си град.
Участва в четата"Балкански лъв" на легендарния Филип Тотю.
През Руско турската война се записва в Българското опълчение, като доброволец в Плоещ,участва в боевете при Шипка.
През 1882-1885г.следва фармация в Московския университет.Изпратен да специализира токсикология,като стипендиант на Върховния медицински съвет в София, в град Дерпт,Русия(сега Тарту,Естония),в продължение на четири години(1886-1889).Дипломира се като магистър по фармация през 1889г.
Преподава в Софийския университет(Висшето училище)-токсикология,аналитична химия,теоретична химия и органична химия. Той е редовен професор по токсикология и теоретична химия от 1.11.1894г.до 1.10.1898г.,когато е освободен по собствено желание.
Проф.Харалампи Карастоянов е най видния представител на българската фармацевтична наука, в зората на нейното развитие, в България.
Той е секретар,зам.председател,председател и почетен председател на Аптекарското дружество, от неговото основаване през 1898г.,в София, до смъртта си.
Публикува статии на фармацевтични теми,редактор на списание"Фармацевтически преглед",издава книгата"Аптекарския въпрос в България"(1897).
Проф.Харалампи Карастоянов е член на Народната партия,народен представител в V ВНС,кмет на София през 1911-1912г.
Женен е за Евдокия Д.Икономова,нямат поколение.
В София, на 5.10.1934г.умира един голям българин,отдал живота си за свободата и просперитета на България.
Коментар:Къде ли са гробовете на кметовете на София?Дали някой полага грижи за тях?

четвъртък, 17 март 2011 г.

Ген.Данаил Николаев


Пощенска картичка с лика на ген. Данаил Цонев Николаев(30.12.1852г.Болград-29.08.1942г.София)с надпис:Генерал от пехотата Данаил Николаев Патриархът на българската войска Родината иска доблестна и честна служба.Картичката е издадена ок.1935г.

вторник, 15 март 2011 г.

Проф.Константин Стефанов

Проф.Константин Димитров Стефанов е преподавател по английски език в Софийския университет,преводач,публицист,дипломат и вероятно първият българин,възпитаник на престижния Йейлски университет(Yale University),който завършва през 1899г.Автор е на Англо-български речник(първо издание през 1908г.и второ издание през 1931г.).
Той е роден на 25.04.1879г.в Банско в протестантско семейство.Сестра му Екатерина Стефанова(Попстефанова)-Цилка е героиня в отвличането,станало популярно в цял свят като "Аферата Стоун",през 1901г.
Учи в Американския колеж в Самоков,където показва отличен успех и заминава за САЩ,за да продължи образованието си в Monson Academy,в щата Масачузетс.
През 1899г.завършва бакалаварска и магистърска степен по английска литература в Йейлския университет.
Специализира философия в Берлинския университет през 1902г.
На 1.10.1906г.е назначен като лектор по английски език в Софийския университет,където остава до 20.10.1937г.,когато се разболява и напуска работа.
Той е извънреден професор по английски език и литература в катедрата по немска филология.
Курсовете,които води в университета са много посещавани и популярни.Те включват-Ранна английска литература,Средновековна английска литература,Английска литература през Елизабетинската епоха,Английска литература през Викториянската епоха,Романтично движение в английската литература,Английски поети-Байрон,Шели Кийтс,Уилям Шекспир и неговото време,Алфред Тенисън(Alfred Tennyson)и неговият век,Джефри Чосър-Кентърберийски разкази,Ранния английски език,Английска фонетика и др.
Научни трудове на проф.Константин Стефанов-"Великият викторианец Алфред Тенисън и творчеството му"(1925),"Лорд Байрон-поетът на свободата и мировата скръб"(1929),"Песимистичният мироглед в творчеството на Томас Харди"(1933),"Критичният завой в историята на английския език-един англо български паралел"(1924),"Educational Development in Bulgaria",публикуван в изданието на Колумбийския университет"Educational yearbook of The International Institute of Teachers College"през 1924г.,"Робърт Браунинг(Robert Browning)","English slang"(1926) и др.
По време на Парижката мирна конференция(1919-1920)българските политици,публицисти,писатели,журналисти провеждат мащабна акция за защита на националните интереси.Проф.Константин Стефанов публикува в The Journal of International Relations"през януари 1920г.части от брошурат "The Question of Thrace"издадена в Берн,Швейцария през 1919г.През същата година отново в Берн ,издава"We the Macedonians".Неговата култура,образование и международни връзки(член Американското географско дружество,дописен член на Централното бюро на Британските университети и др.)са поставени в интерес на България.Той е председател на Българско американски македонси комитет в САЩ,през 1902г.,в който участват Иван Радулов,Алберт Сонинксен и др.
Проф. Константин Стефанов умира на 30.01.1940г.след боледуване,в София.

неделя, 13 март 2011 г.

Княз Николай Трубецкой в България


Княз Николай Сергеевич Трубецкой,емигрира ,бягайки от болшевишкия режим, пристига със семейството си в България през 1920г.
Той се свързва с проф.Иван Шишманов,приятел на баща му,княз Сергей Трубецкой(руски учен,ректор на Московския университет).През 1905г.,българският професор е подарил на 15г.младеж,своя книга с надпис:"На бъдещия историк на древните българи".Сега той го търси за помощ,нуждае се от работа,за да живее и издържа семейството си.Проф.Иван Шишманов препоръчва младия княз и той е назначен на работа в Историко филологически факултет на СУ,като редовен доцент по сравнително езикознание(1.10.1920-1.10.1922г.)
Княз Николай С.Трубецкой е продължител на традициите на просветеното руско дворянство.Той е роден в Москва през 1890г. в семейството на висши руски аристократи.Брат му,Владимир С.Трубецкой е талантлив писател с трагична съдба(убит от болшевиките),писал под псевдонима Владимир Ветов.
Княз Н.С.Трубецкой е философ,публицист и един от идеолозите на евразийската идеология.
В София е издадена най известната му книга"Европа и човечеството"На семинар посветен на обсъждане на книгата ,в българската столица пристигат-Петр П.Сувчинский,Георгий В.Флоровский и Петр Н.Савицкий.
През 1923г.князът напуска България и започва работа като професор по славянско езикознание във Виенския университет.Умира от инфаркт в австрийската столица през 1938г.

Ректорат на СУ


Група студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,при сградата на Ректората на СУ,който е в строеж,снимани през месец март 1930г.Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Ст.Коларов.

Иван Вазов


Снимка на студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,на поклонение пред гроба на патриаха на българската литература Иван Вазов,по случай годишнина от рождението му,направена 1930г.Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Коларов,организирал поклонението.

Колоси в българската медицина


Групова снимка на студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,направена на 25.03.1931г.,в центъра са професорите медици-Димитър Ораховац(1892-1963)и Асен Хаджиолов(1903-1994).Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Коларов.

петък, 11 март 2011 г.

Скиорското движение в България


Скиорското движение в България?Попаднах на снимка във в-к "Политика"от 27 март 1926г.,то дава информация-разстоянието от хижа"Алеко"до хижа"Фон-Фон"за резултат от 46 мин.е преодоляно от Георги Русев,под номер 20.След него са:Менчек,Пери Енглиш(вероятно Инглиш) и Херолд(вероятно Харолд).

Дружество "Юнак"-Свищов


Снимка във в-к "Политика"от 27 май 1926г.на К.Ив.Драганов,основател на свищовското гимнастическо д-во "Юнак".Той е награден с орден на дружеството за 25 год.дейност.

Стари пощенски картички в България


Пощенската картичка е изпратена през 1910г.на семейство в Русе,по случай годишнина от сватбата,от съдържанието се разбира,че в града има тенис корт и двойката практикува спорта.

четвъртък, 10 март 2011 г.

Американският колеж 1938


Симфоничният оркестър на Американския колеж в Симеоново и неговият диригент,учителя по музика Дмитрий Гончаров-1938г.

вторник, 8 март 2011 г.

Балканското изложение в Лондон 1907


Звездният миг на българската индустрия,търговия,занаяти и изкуство,така можем да определим българското участие в Балканското изложение в Лондон през 1907г.
Изложението има за цел да засили икономическия обмен на Обединеното кралство със страните от Балканския полуостров.
България участва изключително успешно,получава много медали и дипломи,вкл.специален албум за цар Фердинанд,като покровител на балканските народи.
Първият български художник декоратор проф.Хараламби Тачев декорира българския павилион.В групата по уредбата му е включен и Йосиф Вондрак,директор на Столарското у-ще в Русе,получил специална диплома за участието си.
Българското рисувално у-ще,представя творби на изобразително изкуство,между които картини на художника Димитър Даскалов(1874-1914),който е отличен със златен медал.Андрей Протич издава книгата"Изящните изкуства в България"(Fine arts in Bulgaria)на английски,издадена в Лондон,от Hazell,Watson and Viney,представяща творчеството на участниците в изложението, на лондонската публика.
Бутилираната минерална вода"Меричлери"получава златен медал.
Вината на братя Минкови(Иван,Васил и Никифор),прекрасните чипровски килими и калоферски дантели представят България пред света.
Сирене,кашкавал,пчелен мед са продукти отличени с медали.
Впечатляващо е участието на врачанина Мито Орозов,притежател на фабрика за каляски,кабриолети и файтони.
Младата българска индустрия е представена от габровските фабриканти-кожарската фабрика"Хр.Мароканджиев и синове"и Васил Карагьозов(1856-1938)-"Първа придворна княжеска фабрика за платове,шаяци и сукна".
Участват троянските майстори на керамични изделия.
Присъстват и производителите на розово масло Папазови,Петър К. Шипков и др.
Младият магистър фармацевт Илия Зурков(1875 Елена-14.03.1950 Бургас) от Бургас представя своя прах за почистване на зъби,за който получава бронзов медал,което е изключително постижение,тъй като фармацевтичната индустрия в европейските държави е много добре развита.
Участието на България в Балканското изложение през 1907г.в Лондон, заслужава специално внимание,може да се напише книга,най малкото трябва да се публикува оригиналният каталог с участниците в изложението,издаден в Англия.Имената на участниците в изложението не трябва да бъдат забравени,защото те също са строители на съвременна България.

понеделник, 7 март 2011 г.

Арх.Георги Апостолов


Арх.Георги Апостолов е известен български архитект в миналото.Работи съвместно с Георги Фингов,Кирил Маричков,но за съжаление няма тяхната популярност днес.
Строителната фирма на братя Киселинчеви-Лазар,Георги и Пандо е основана през 1900г.,тя се ползва с голям авторитет-почтенност и професионализъм.
Арх. Георги Апостолов проектира сградата на Американския колеж в Симеоново,а изпълнението е възложено на строителната фирма на братя Киселинчеви.

Придворен доставчик Командарев


Придворен доставчик-мечтата на всеки производител,търговец,художник,музикант и т.н.Това е етикет за качество,по висока цена и осигурен пазар.Цар Борис IIIвинаги дава предимство на българските пред чуждестранните доставчици.

В-к Политика -1926


В-к Политика с гл.редактор и стопанин Иван М.Дилберов,излиза между двете войни.Броят от 1926г.включва българска и международна информация.Вестникът по подобие на "New York Times" от същия период,се състои от снимков материал с описание,липсват статии и коментари,така характерни за съвременните вестници.

неделя, 6 март 2011 г.

Д-р Константин Димитраков

Клиниката на д-р Константин Димитраков(Димитракиев)се намира на мястото на х-л "Радисън"срещу Народното събрание.Тя е много популярна в близкото минало, сред софиянци,специализирана най вече за болести на сърцето.
Д-р Константин Димитраков е роден на 21.05.1891г.в Крива паланка.
През 1911г.завършва Солунската мъжка гимназия.
Следва медицина в Монпелие,Франция,защитава докторат по медицина в Парижкия медицински факултет през1922т.
Има няколко(1924,1926)специализации по сърдечни болести в парижки клиники.
Той е член на Френското дружество на кардиолозите.Автор е на научни статии,публикации и доклади на български и френски език.Преподавател в Мудицинския факултет на СУ.
Сътрудничеството му с големия френски лекар проф. Анри Вак(Louis Henri Vaques)е изключително ползотворно за младия български лекар.
Д-р Консантин Димитраков редовно публикува медицински статии, в основаното от френския професор, авторитетно медицинско списание Archives des maladies coeur,vaissaux et du sang.
Д-р Константин Димитраков е член на Ротари клуб и на Македонския научен институт(1937г.).

Проф.д-р Георги Ненков

Проф.Георги Иванов Ненков е едно незаслужено забравено име в българската ветеринарна медицина.
Той е първият директор на Института по изкуствено осеменяване и развъдни болести,основан през 1938г.
Георги Ненков е роден на 13.04.1898г.във Враца.
Гимназия завършва в родния си град, през 1916г.
Завършва Военното училище на Н.В.с чин подпоручик.
Следва и завършва Ветеринарния университет(Veterinarmedizinische Universitat Wien) във Виена.Университетът е създаден през 1767г.и е сред първите три в света.
Защитава докторска степен и специализира в хирургическата акушерска клиника в същия университет.
В периода 1935-1938г.специализира в хирургическите и рентгенови клиники на ветеринарните университети в Берлин,Мюнхен,Лайпциг,Хановер,Бърно и Будапеща.
В България преподава във Ветеринарния факултет при СУ,следните дисциплини-Обща хирургия,Оперативна хирургия,Специална хирургия и Акушерство.
Директор е на Университетската ветеринарна клиника .
Той е редовен член на Австрийското ветеринарно общество(Gesellschaft der osterreischen Tirerarzte) от 1927г.
Автор на учебници,статии и научни трудове и публикации на български и немски език,в областта на ветеринарната медицина, проф.д-р Георги Ненков се нарежда сред най добрите български специалисти.
През 1944г.е арестуван и отведен в Централния софийски затвор,съден от "народния съд"умира вследствие на тежките побои.

събота, 5 март 2011 г.

Професор Илия Янулов


Илия Димитров Янулов е роден на 26.12.1880г. в Търново.Гимназия завършва в родния си град през 1898г.
Завършва математика и правни науки в Софийския университет.
Депутат в V ВНС,както и в ОНС от 1913 до 1931г.
Член на БАН,председател на Българско дружество за социален напредък,член на Института по социални науки(Чехословакия),Международната контролна комисия за прилагане на социалните международни конвенции,на Белгийския социологичен институт"Солвей"(Solvay Institute of Sociology)Института се намира в Брюксел,създаден през миналия век от белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей(Ernest Solvay).
Проф.Янулов преподава в Юридическия факултет на СУ-социално законодателство и социални осигуровки в България.
Автор е на публикации,научни статии и учебници.
Научни трудове:"Инспекция на труда и социалното законодателство-Закон за женския и детския труд"-1903г.,
"Конфликти на труда и арбитраж",
"С какво се хранят и обличат българските ученици"-1913г,
"Умствените работници и борбата против тяхната безработица"-1939г.,
"Отражение на стопанската криза въху социалното законодатерство на Чехословашката държава" ,
"La politique sociale en Bulgarie"-1926 ,
"Социалната защита на децата"-1933,
"Морална статистика(самоубийства)-1927,
"Социологични методи за изучаване на престъпността"-1927,
"Трудовото право в България през 20 годишното му развитие 1905-1925",
"Социално законодателство в България"-1938,
"Трудови злополуки в България-анкета-1911"
"Компетенция на Международната организация на труда"-1936
"La liberte syndicale en Bulgarie"-1928,
"Правните основания на законодателството относно незаконно придобитите богатства през войната"1919 (Ради В.Радев,кмет на София е осъден на 4 год.затвор,които излежава ,за незаконно раздадена захар по време на войната),
"Национален план за борба против туберкулозата в България и национална осигуровка против болестта"1934,
"Германските синдикати( според Алберт Тома,Карл Легиен и др.)"1903,
"Английските синдикати(според Фанйо,Веб и др.)"1903
и много други.
Пише книги,доклади,публикации на френски,немски и английски езици.Участва в международни конференции и конгреси по проблемите на трудовото право.
Проф.Илия Янулов е световно известен български учен,недооценен след 1944г.
Женен е за Бонка Гешева,сестра на легендарния български полицай Никола Гешев.
Умира на 27.10.1962г.

сряда, 2 март 2011 г.

Пето Велико Народно събрание-1911


Петото Велико Народно събрание е свикано на 9.06.1911г.в Търново.
Председатели:д-р Стоян Данев,Марко Балабанов
Подпредседатели:Михаил Маджаров,Иван Пеев-Плачков
Депутати участвали в комисии:
Христо Тодоров-адвокат
Димитър Яблански(1858-1937) -рентиер,завършил стопански и държавни науки в Париж,кмет на София 1897-99г.,министър на Обществените сгради,пътища и благоустройството 1912-13г.
Петър Станчев-пенсионер
Венедикт Попов-адвокат,бесарабски българин,завършил право в Европа
Велчо Т.Велчев-публицист
Георги Згуров(1864-1941)-адвокат,бесарабски българин,завършил право в Одеския университет,министър на правосъдието 1897-99г.,педседатер на УС на Адвокатския съюз
Д-р Андрей Ходжов-адвокат
Васил Ив.Димчев-адвокат
Георги Шиваров-земеделец,търговец
Хараламби Карастоянов(1855-1934)-аптекар,професор в СУ,четник,опълченец,кмет на София(1911-1912)
Константин Кръстев-адвокат
Д-р Полихрон Нейчев-публицист
Д-р Христо Мутафов-адвокат
Апостол Урумов-адвокат
Иван Толев-адвокат,издател
Александър Димитров-журналист
Атанас Д.Буров-банкер
Д-р Никола Радев-адвокат
Д-р Борис Вазов-адвокат
Илия С.Бобчев-адвокат
Стоян Е.Русев-адвокат
Стефан Калчев-търговец
Д-р Никола Георгиев-адвокат
Хараламби Вълчанов-адвокат
Никола Козарев-търговец ,кмет на Пловдив 1912-13г.
Д-р Христо Касъров
Димитър Т.Страшимиров(1868 Търново-1939 София)-писател,публицист,историк,завършил литератури история в Бернския университет,където защитава докторат по литература,директор на Народния театър(1927-29),зам.директор на Народната библиотека(1930-35),брат на Антон Страшимиров
В.П.Николов-адвокат
Ванко Георгиев-адвокат
Илия Янулов-юрист,публицист ,професор по трудово право
Панайот Г.Чорбаджиев-адвокат
Исмаил Екм.Алиев-търговец
Депутати:
Никола Бешев-земеделец
Дамян Ц.Велчев-адвокат
Ненчо Ганев-инженер
Костадин Генов-търговец
Д-р Генчо х.Генов-търговец
Александър С.Груев-търговец
Петър Калинков -земеделец
Кирчо Т.Кирчов-търговец
Панайот Кърджиев-адвокат
Цвятко К.Луканов-зееделец
Д-р К.Луканов-земеделец
Д-р К.Миланов-адвокат
Иванчо Илев-земеделец
Панайот Минчев-търговец
Д-р Иван Момчилов-лекар
Петко Момчилов-инженер
Георги Ц.Недков-търговец
Иван Недялков-земеделец
Георги Николов-адвокат
Спас Николов-земеделец
Станю Попов-земеделец
Никола Хр.Пулиев-търговец
Иван Савов-земеделец
Иван Соколов-адвокат
Христо Цанев-адвокат
Станко Христов-търговец
Атанас Цачев-търговец
Ламби Ив.Цанков-търговец
Ст.Ив.Цонев-адвокат
Филип Цветков-адвокат
Нено М.Чакъров-земеделец
Димитър Ценов-земеделец
Тончо Чиликов-земеделец
Петър Чернев-пенсионер
Иван Шамарджиев-рентиер
Курти Д.Чолаков-ходатай
Петър К.Шипков-търговец на розово масло
Никола Шивачев-адвокат
Алекси Щерев-земеделец
Георги Шойлев-търговец
Янко Г.Щерев-земеделец
Ст.Янкулов-търговец
Гани Славчев-земеделец
М.Янков-земеделец
Иван Ив.Стойчев-земеделец
Георги Стойчев-адвокат
Д-р Ст.Христов-зъболекар
Ц.П.х.Стойчев-индустриалец
Милан Стоянов-земеделец
Иван Стоянов-земеделец
Къню Тенев-земеделец
Д-р А.Стрезов-адвокат
Киро Тодоров-земеделец
Господин Тодоров-земеделец
Димитър Тонев-търговец
Георги Томчев-адвокат
Атанас Ц.Тричков-адвокат
Д-р Цоню Тотев-адвокат
Руси Тончов -земеделец
Яни Д.Топалов--търговец
Хаим Фархи-търговец
Ст.Трифонов-търговец
Христо Хаджиев-адвокат
Петър Филев-земеделец
Мехмед Х.Хасанов-земеделец
Боян Ханджиев-адвокат
Георги Христодоров-търговец
Д-р Тодор Хинков-адвокат
Иван Русев-адвокат
Богдан Рашев-адвокат
Диньо Рашев-земеделец
Атанас Савов-земеделец
Афус Алиев-рентиер
Стефанаки Хр.Савов(1854 Враца-,1930 Враца)-търговец,врачански борец за Освобождение,Ботев четник,лидер на Либералната партия във Враца,дядо на Стефан Д.Савов,председател на НС
Е.Х.Салимов-търговец
Ап.С.Хасанов
Иван Симеонов-търговец
Назиф Салимов-земеделец
Атанас Славов-търговец
Кирил Славов-търговец
Слави Славов-търговец
Петко Тодоров(Теодоров 1869г.Елена-1938 София)- минен инженер,кмет на София 1914-15г.
Илия Т.Спасов търговец
В.Стаменов-търговец
Димчо Станев-търговец
Кольо Сталев-земеделец
Гаврил М.Старирадев-търговец
Георги Старирадев -търговец
Марин Стоилов -адвокат
Коста Стефанов-аптекар
Ст.А.х.Стойков -земеделец
Юрдан Ив.Стоев-земеделец
М.Петров-кръчмар
Марко Петров-търговец
Цеко Пешев-търговец
Сюлейман Мемишев-учител
Г.А.Пиков-търговец
Д.Н.Пишманов-адвокат
Д.Платиканов-земеделец
Александър Г.Попов-търговец
Иван Попов-земеделец
Илия Попов-търговец
Никола Ив.Попов-адвокат
Тома Попов-търговец
Ст.Попов-прошенописец
Йордан Попов-адвокат
Христо Н.Пулиев-търговец
Петър К.Пулков-сараф
Михаил Пъдев-търговец на дървен материал в Търговище,дядо на политическия журналист в САЩ-Михаил Д.Пъдев и прадядо на журналиста Петър Пъдев
Власи Радоев-търговец
Димитър Я.Радев-търговец
Христо Панов-лозар
Спиридон Радев-прошенописец
Петко Расуканов-адвокат
Боню Радев-земеделец
Лазар Разпопов-земеделец
Тодор Ноев-земеделец
Нягол Ив.Няголов -земеделец
Ст.Н.Овчаров-земеделец
Тодор Н.Орлов-адвокат
Мито Орозов(1859 Враца-1923 Враца)-индустриалец,производител на известните врачански каляски,кабриолети,файтони,ландо
Марин Павлов-земеделец
Христо Д.Павлов-пенсионер
Малин Панев-адвокат
Ст.Папанчев-търговец
Антон Папазов-индустриалец
Никола Панов-адвокат
С.Панев-търговец
Иван Парушев-земеделец
П.М.Парапанов-адвокат
Н.Паунов-земеделец
П.С.Пашов-търговец
Иван Ц.Паяков-търговец
Иван Пецов-адвокат
Александър С.Пенчев-земеделец
Иван Пендов-земеделец
Грозю Петков-търговец
Богдан Петров-търговец
Георги х.Петров-търговец
Иван Петров-земеделец
Тодор Михайловски -инженер
Я.Михайлов-земеделец
Марин Д.Мичорев-търговец
Иван Младенов -земеделец
Ст.Момчев-търговец Н.Монев-земеделец
Нух Мустанов-бакалин
Мехмед Ефендиев-търговец
Андрей Муцев-аптекар
Иван Мънзов-търговец,Русе
Иван Нанков-земеделец
Нако Г.Начов-търговец
Н.В.Начов-адвокат
Васил Наков-търговец
Йорго Найденов-земеделец
Димитър К.Нарлиев-прошенописец
Сокол Д.Невлянски-търговец
Ахмед бей Неджим Беев-търговец
Н.Нетков-прошенописец
Фильо Нетков-адвокат
Дамян Ненов-търговец
Първул Н.Първулов-търговец
Недю Николов-търговец
Раденко Николов-прошенописец
Димитър Людсканов-фабрикант,Русе
Г.Д.Маджаров-прошенописец
Гаврил Цонков-търговец
Кольо Малев-земеделец
Цвятко Манолов-земеделец
Ал.Д.Маринков-търговец
Кр.Марков-търговец
Ной Марков -адвокат
Миндо Марчев-търговец
Георги Мартинов-адвокат
Цоньо Матев-земеделец
Д.Матеев-търговец
Исмаил х.Махмудов-търговец
Петър Н.Мирачков-земеделец
Мехмед Г.Месудов-земеделец
Кольо Мидов-книжар
Мито Миленков-земеделец
Иван Минев-търговец
Зафир Минчев -търговец
Иван Минчев-прошенописец,село Главан,Харманлийска област(спр."Алманах на българската конституция" Петър Г.Бакалов изд.1911г.
Бони Минчев-земеделец
Никола Митков-земеделец
Михаил Р.Михайлов-земеделец
Минко Михайлов-земеделец
Алиш Карахасанов-търговец
Хам Керимов-земеделец
Ст.Ив.Кескинов-търговец
Иван Кирков-земеделец
Благой Кирчев-адвокат
Геню Киряков-земеделец
Христо М.Киселички-ходатай
Христо Ил.Ковачев-адвокат
Стефан К.Калинкоев-търговец
Андрей Конов-адвокат
Кръстю А.Конов-земеделец
Васил Константинов-адвокат
Щерю Костадинчев-земеделец
Харитон Куев(1878 Бяла черква,Търновско-1940 Пловдив)-аптекар,завършил фармация в Прага,внук на легендарния поп Харитон,убит през Априлското възстание
Юрдан Кошев-адвокат
Димитър Костов-земеделец
Христо Косев-търговец
Тодор М.Кратунски -търговец
Иван Кривошиев-книжар
Иван К.Кунчев-земеделец
Добри Куруянев-земеделец
Лазар Лазаров-адвокат
Бочо П.Лачев-търговец
Тодор П.Лингуров-земеделец
Вълчо Енчев-земеделец
Константин Енчев-търговец
Иван Желев-земеделец
Желчо Д.Желязов-търговец
Д-р Д.Загоров-адвокат
Д-р А.Златев-магистър фармацевт
Анто Живков(Нешин,Нешов)-земеделец,околийски началник в гр.Енос,действал за водоснабдяване и благоустройство на родното си село Д.Лом
Г.Т.Забунов-земеделец
Атанас Иванов-земеделец
Лазар Иванов-писател
Никола Иванов-земеделец
Юмер х.Ибрямов-земеделец
Тодор Иванов-земеделец
Г.П.Икономов-ходатай
Димитър Икономов-адвокат
Арсо Илиев-земеделец
Иван Кожухаров-адвокат
К.Илиев-адвокат
Ст.Г.Камбуров-земеделец
Никола Караджов-земеделец
Крум х.Д.Карагьозов-търговец,предприемач
Христофор Каракановски(1861-1938г.Русе) -пенсионер,полковник
Иван Каранов((1851 Кратово-1928 София)-пенсионер ,учител,завършилРоберт колеж,Военно у-ще,славянска филология в Одеския университет
Иван Карастоянов(1853-1922)-фотограф
Гино Градинаров-търговец
Коста В.Гърков-земеделец
Ст.Гъбов-търговец
В.Герасимов-търговец
Д-р Петър Джидров(1876 Щип-1952 София)-адвокат,журналист,завършил право в Берлин,а докторат в Швейцария,министър на правосъдието 1918-1919 в кабинета на Теодор Теодоров
Ст.Джуджев-адвокат
Велю Диков-земеделец
Боян Димов-земеделец
Никола Димов-земеделец
Тодор Димчев-търговец
Георги Динев-търговец
Димитър Добрев-пенсионер
Добри К.Добрев-търговец
Ради х.Добрев-търговец
Георги Добринов Добринович(р.1858г.)-авокат
Иван Дойков-земеделец
Георги Долапчиев-адвокат
Иван Дочев-търговец
В.Дончев-земеделец
Димитър Драгиев(1869-1943)-земеделец
Илия Драсов-лозар
Ал.Евсттиев-търговец
Жико Еленков-земеделец
Христо Еников -земеделец
Цвятко Вучков-земеделец
Игнат Вълчев-земеделец
Атанас Каблешков-търговец,винопроизводител
Тончо Върбин-земеделец
Тодор Гаврилов-земеделец
Янко Ганчев-кръчмар
Петко Генов-търговец
Ефтим Георгиев-търговец
Кр.П. Георгиев-земеделец
Лазар П.Георгиев-адвокат
Марко Георгиев-адвокат
Милан Георгиев-кръчмар
Михалаки Георгиев-публицист
Петко Георгиев-адвокат
Петър Герганов-прошенописец
Първан Гергов-земеделец
Георги П.Геров-търговец в Русе,родом от Пирдоп,дарява 40 000 златни лв.за построяване на читалище в родния си град
Пан.Герчев-земеделец
Атанас Герчев-земеделец
Д-р Петко Главинов-адвокат,Народната партия
Ангел Горанов(1858 Батак-1924)-адвокат,завършил в Русия ,публицист,писател,с псевд.Бойчо,автор на "Възстанието и клането в Батак",осн."Бургаски в-к"
Мито Гогов-земеделец
Ст.Горанов-земеделец
Иван х.Господинов-търговец
Борис Хр.Бижев-търговец
Димитър Биков-търговец
Вандо х. Бобошевски-търговец
Марко Бошков-адвокат
Генчо Н.Бойчинов-търговец
Ц.Бонев-пенсионер
Ст.Н.Борсуков-търговец
Осман Бошнаков-яйчар
Петър Бояджиев-земеделец
В.П.Боянов-търговец
Димитър Бръчков-адвокат
Пан.Бурмов-адвокат
Иван Вазов-писател
Деко Ванков-търговец
Иван Василев-земеделец
Атанас Велев-адвокат
Йонко Т.Веселинов-адвокат (р.16.12.1868г.Трявна)
Юрдан Веселинов-търговец
Георги П.Ветренски-земеделец
Коста Витанов-търговец
Власи Власковски(1883-1959)-шивач,миньор в САЩ(1906-1908)тесен социалист,а после комунист
Инчо К.Влахов-кръчмар
Ж.М.Влашки-търговец
А.Меизинов-търговец
Георги Семерджиев-търговец
Янко Симеонов-търговец
Антон Страшимиров-писател
Господин Ангелов-земеделец
Д-р Юрдан Иванов-лекар
Желяз Абаджиев-търговец ,кмет на Добрич
Атанас Илиев-търговец
Иван М.Абрашев-адвокат
Мито Аврамчев-земеделец
Велико Ангелов-земеделец
Иван Андреев-търговец
Станчо Андреев-земеделец
Апти бей х. Беев търговец
Атанас Арнаудов-търговец
Янко х.Атанасов-адвокат
Недялко Атанасов-земеделец
Исмаил Ахмедов-търговец
Д-р М.Багаров-търговец ,член на сконтовия съвет на БНБ,клон Пловдив
Марко Балабанов-пенсионер
Тодор Балабанов-търговец
Христо Ив.Балабанов-фабрикант
Иван Балтажиев-адвокат
Милю Балтов-търговец
Георги Губиделников-адвокат
Рашко Маджаров-адвокат
Димитър Йоцов-публицист ,историк,дипломат
Д-р Георги Гагов-адвокат
Д-р Константин Помянов-адвокат
Марко Торлаков(Турлаков)1872-1940-публицист,министър на финансиите в кабинета на Александър Стамболийски
Александър Стамболийски-писател,така е регистриран в ВНС
Д-р Йосиф Фаденхехт-адвокат
Ангел Томчев-адвокат
Никола Савов-публицист,кмет на Враца 1923-25г.
Константин Т.Ненков -адвокат
Цанко Бакалов-публицист
Иван С. Енев-адвокат
Вълчо Георгиев-земеделец
Атанас В.Изворов-писател
Михаил Клисурски-търговец
Григор х.Константинов(Тодоракев)р.1857г.Горна Оряховица-ум.13.05.1932г.-търговец
Илия Георгов(1860Велес-1945 София)-публицист,завършил право в Прага
Стефан П.Пипев(1871 Търново-1959 София)-търговец
Еманоил Начев- комисионер
Георги Ив.Кюмюров-търговец
Стефан Консулов-банкер
Георги Стоянов-търговец
Георги Т.Пеев-публицист
Петър Пешев-адвокат
Кръстю Пастухов-(1874 Севлиево-1949 убит в Сливенския затвор),завършва право в Софийския университет,специализира в Германия,работи като адвокат,деец на БРСДП,министър на вътрешните работи в правителството на Теодор Теодоров 1919г.