неделя, 20 март 2011 г.

Проф.Харалампи Карастоянов (1855-1934)

Проф.Харалампи Николов Карастоянов е български учен(фармацевт),опълченец,политик,кмет на София.
Той е роден на 6.02.1855г.в Свищов.Завършва средно образование в родния си град.
Участва в четата"Балкански лъв" на легендарния Филип Тотю.
През Руско турската война се записва в Българското опълчение, като доброволец в Плоещ,участва в боевете при Шипка.
През 1882-1885г.следва фармация в Московския университет.Изпратен да специализира токсикология,като стипендиант на Върховния медицински съвет в София, в град Дерпт,Русия(сега Тарту,Естония),в продължение на четири години(1886-1889).Дипломира се като магистър по фармация през 1889г.
Преподава в Софийския университет(Висшето училище)-токсикология,аналитична химия,теоретична химия и органична химия. Той е редовен професор по токсикология и теоретична химия от 1.11.1894г.до 1.10.1898г.,когато е освободен по собствено желание.
Проф.Харалампи Карастоянов е най видния представител на българската фармацевтична наука, в зората на нейното развитие, в България.
Той е секретар,зам.председател,председател и почетен председател на Аптекарското дружество, от неговото основаване през 1898г.,в София, до смъртта си.
Публикува статии на фармацевтични теми,редактор на списание"Фармацевтически преглед",издава книгата"Аптекарския въпрос в България"(1897).
Проф.Харалампи Карастоянов е член на Народната партия,народен представител в V ВНС,кмет на София през 1911-1912г.
Женен е за Евдокия Д.Икономова,нямат поколение.
В София, на 5.10.1934г.умира един голям българин,отдал живота си за свободата и просперитета на България.
Коментар:Къде ли са гробовете на кметовете на София?Дали някой полага грижи за тях?

1 коментар:

  1. Д-р Харалампи Карастоянов има наследници, които, доколкото могат, се грижат за гроба му, поругаван неколкократно. След държавното погребение, на което с почести е изпратен Харалампи Карастоянов, наследниците му правят паметник, достоен за такъв забележителен човек, състоящ се от гранитна плоча с издълбана в нея бронзова лаврова клонка, гранитен кръст и бронзов фенер, под формата на аптекарска чаша. Първоначално около 1949 г. е открадната лавровата клонка, избита от плочата, след промените - 2009 г. е откраднат фенерът, а през настоящата 2012 г. са откраднати и железните врати на семейното гробище.

    ОтговорИзтриване