вторник, 20 юли 2010 г.

Колоси в българската медицина - проф. д-р Анастас П. Клисуров





Проф. д-р Анастас Петков Клисуров е роден във Варна през 1894г. Той е син на големия български художник Петко Клисуров(1865-1933). Средното си образование е завършил в София през 1911г., а висшето медицинско образование в Грац, Австрия през 1922г.
По време на Първата световна война е бил изпълняващ длъжността ординатор в ХІ местна военна хирургическа болница в София, а после лекар на Южния фронт.
След завършване на медицинското си образование, той практикува като военен лекар в продължение на три години.
В Медицинския факултет постъпва през 1925г. като редовен асистент в Института по обща патология и пагологична анатомия. През 1935г. е избран за редовен доцент и назначен за директор на Института, а през 1940г. е вече извънреден професор, длъжност която заема до смъртта си.
През учебната 1942-43г. проф. Клисуров е избран за декан на Медицинския факултет. Той е член-основател на Дружеството на патолозите, съдебните медици и токсиколозите в България, член на Комитета за борба с рака, научен редактор на списанията: "Медицински преглед" и "Българска клиника". Професорът е преподавател в Училището за акушерки при Акушеро-гинекологическата клиника и Училището за милосърдни сестри на дружество "Червен кръст". Участвал е като лектор в уредените от Министерство на войната лекарски курсове по газово дело.
Заедно с проф. Васил Моллов основава и ръководи "седмичните научни срещи" за клиничните асистенти и асистентите от Института по патология. Проф. Клисуров е член на много чуждестранни научни дружества, издава многобройни научни публикации, някои на чужди езици.
Наследил таланта на баща си, той е любител живописец. Работите му свидетелстват за голямо дарование. Част от изображенията на преподавания материал е нарисуван лично от него. Той е извънредно уважаван и обичан от студентите си, лекциите му са масово посещавани и са пример за класическо академично преподаване.
Пълен с енергия и неуморим, проф. Клисуров създава в Института сбирка от фотографски снимки на патолого-анатомични препарати, сбирка от хистологични преподавателски препарати, картотека на института. Той въвежда метод за по-бързо изготвяне на хистологчните препарати.
Институтския музей по ценност на препарати се радва на завидна известност сред научния свят, дори и в чужбина.
Проф. д-р Анастас Клисуров умира на 29.12.1944г. в полунощ при неизяснени до днес обстоятелства. Неговата смърт нанася голям удар на българската медицинска наука. Няколко седмици преди да умре той е споделил със свои колеги, че са готови за печат негови учебници по обща патология, специална патологична анатомия, патологична хистология и секционна техника.

сряда, 14 юли 2010 г.

Колекционерството - страст, хоби, инвестиция, бизнес



Филателия, нотафилия, нумизматика, произведения на изобразителнота изкуство са обекти за много колекционери. Друга част от колекционерите са пристрастени към пощенски картички и дори кибритени кутии. Картите Таро също са обект на колекционерската страст. В България те навлизат в края на 18в. и началото на 19в. Около 1900-та година са изключително популярни и се срещат в много семейства. Внасят се предимно от Австро-Унгарската империя от фирмата "Йозеф Гланц-Виена". Те са гланцирани, цветно рисувани, 54 на брой. В зависимост от годината на производството и състоянието, цената им е от 50 до 1000 евро.Особено ценни са военните карти Таро на император Франц ЙосифI,произведени от Йозеф Гланц.

вторник, 13 юли 2010 г.

Колоси в българската медицина - проф. д-р Стоян Белинов





Проф. д-р Стоян Белинов е роден в гр. Котел на 31.03.1872г. Първоначалното си образование получава в родния си град, завършва Болградската гимназия. Медицина е завършил в Санкт Петербург през 1897г.
По-късно специализира оториноларингология във Виена - 1905г. - 1906г. и в Санкт Петербург - 1906г. - 1908г. През 1910г.
Основава в Александровска болница отделение по болестите на ушите, носа и гърлото. Избран е за редовен доцент в катедрата по О.Р.Л. през 1923г., а 1929г. е редовен професор. През 1940г. напуска университета поради пределна възраст.
Той е написал около 120 научни труда, от които по-голяма част на чужди езици. Дисертацията му, написана в Санкт Петербург през 1908г. за "За влиянието на страничните наклонения на главата при вестибуларния нистагм" поставя въпроса за клиничното изследване функцията на Отолитовия апарат. Този въпрос по-късно е разработен от Magnus и de Kleyn в Утрехт през 1924г.
Проф. Белинов прави изследвания върху аурупалпебралния рефлекс и конструира уред "Микротимпан" с който се изследва този рефлекс и обективно се установява глухота. Един често цитиран труд от чуждите автори е" Uber die Bau der Pyramidenspitze".
През 1928г. на Международния конгрес по О.Р.Л. в Копенхаген, по негово предложение се образува Международна комисия за борба с риносклеромата. Той е избран за председател на този комитет. За дейността на тази комисия е дал отчет пред последващите Международни конгреси в Мадрид през 1932г. и в Берлин през 1936г.
Като най-важна оценка за неговите изследвания и методите му за лечение е, че той написва главата за корозивния езофагит в книгата, редактирана от проф. д-р Terracol от Медицинския университет в Монпелие,Франция, "Maladies des L'esophage"(1940). Той създава българското О.Р.Л. дружество. По негова инициатива се организират Балканските О.Р.Л. конгреси, първият в София през 1935г. а по-късно в Букурещ и Атина.
Проф. д-р Белинов е член на италианското О.Р.Л. дружество, както почетен и действителен член на почти всички О.Р.Л. дружества в Европа. Канен е да чете лекции в университетите в следните градове - Цариград, Москва, Ленинград(1934), Лондон(1937г.), Монпелие и Тулуза(1938г.), Виена, Будапеща и Букурещ(1939г.). Той е съредактор и сътрудник на български и чужди списания - Acta oto-laringologica(Стокхолм), Monatsschrift fur Ohrenheilkunde(Виена), Журнал ушньих боленей(Харков), Achivo italiano di broncho oesophagoscopia(Парма), Falia orientalia(Йерусалим) и др.
Той е дългогодишен член на управата на Българския Червен кръст, основател и председател на Дружество за закрила на глухонемите в България и основател на Българо-Съветското дружество.В периода 1934-1935г. е декан на Медицинския факултет.
През 1939г. по изричното желание на Бенито Мусолини в Salso Maggiore, Италия, се организира медицински конгрес. В италианския печат се разпространил слуха, че изваждането на сливиците(Tonsillectomia) се отразява вредно върху продуктивната способност, както на мъжа, ката и на жената. За да се чуе мнението на най-компетентните личности по въпроса, на този конгрес са поканени: британският професор St. Clair-Thompson, немският професор von Eicken, френският Lemaitre и българският професор Белинов. Цялата колегия единодушно решава, че тонзилектомията не влияе върху продуктивната способност на човека. В научната част на конгреса проф. Белинов е изнесъл своя доклад на италиански език.Професорът е полиглот,владее 10 езика.
Дневната бомбардировка на 10.01.1944г. над София, отнема живота на уважавания в цял свят български медик - проф. д-р Стоян Белинов. Той заедно със съпругата си намират смъртта си под развалините на техния дом.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Бомбардировките над Александровска болница през 1944г.




Александровска болница е смятана за символ на българското здравеопазване. От основаването й след Освобождението болницата е преживяла всички войни, които е водила България. По време на Сръбско-Българската война (1885г.) е била главно лечебно заведение за всички тежко ранени и нуждаещи се от операции. През Балканската война (1913г.) и през Първата световна война(1915г.-1918г.) Александровска болница става най-известната болница у нас и през нея са преминали хиляди ранени и болни войници.
След откриването на Медицинския факултет(1918г.) отделенията на Александровска болница се превръщат в клиники. Тя става учебно заведение и известността й надхвърля границите на страната ни. Тук се обучават и специализират повече от половината български лекари. Благодарение на неуморната работа на ръководния й персонал се построяват няколко нови и модерни клинични сгради, прави се преустройство в кухнята, пералнята и централното отопление, както в двора и парка и болницата придобива вид на съвременна европейска болница. Голям процент от лекарите работещи в болницата са завършили своето медицинско образование в чужбина. Друга част от тях са специализирали в европейски клиники и университети. Лекарското съсловие е неизменна част от българския елит.
Въздушното нападение през деня на 10.01.1944г. засяга фатално Александровска болница. В района на болницата падат повече от 50 бомби и всички клиники и институти са в различна степен засегнати. ОТ падналите седем бомби директно върху сгради на болницата, засегнатите части са сринати до основи и на две места са взети жертви. Убити са 15 души персонал. Разрушена до основи е западната част от дясното крило на централната сграда, там където се помещава Рьонтгеновия институт и Противораковия център. Болните и персонала са се намирали в зимника и жертви не са дадени. Материалните щети са огромни. Скъпите рентгенови апарати за диагностика остават разбити под развалините.
Друга бомба пада върху главния вход на Детската клиника и разрушава хола и библиотеката. Ценна медицинска литература е унищожена. Бомба пада и в южната половина на кухнята, където се намира лекарският стол. Над лекарския стол е болничната аптека. Аптеката и стола са разрушени, убити са шест лекари и един работник от кухнята.
Бомба пада над сградата, в която се помещава централното отопление. Тук са убити седем дущи технически персонал, а инсталацията е безвъзвратно унищожена. Високият болничен комин също е засегнат.
Бомба попада директно върху болничната лавка, която напоследък е била използвана за склад. Двуетажната сграда на вътрешната клиника е най-тежко пострадала от падналите в околноста три-четири бомби. Засегната е хирургическата клиника. Покрива е пробит на повече от тридесет места, таванът и мазилката в повечето стаи са паднали, всички стъкла са изпочупени, а някой от прозорците и вратите - изкъртени.
Сградите на Очната и Ушната клиника са пострадали още по-тежко. Новите сгради на Нервно-психиатричната и Кожната клиника също са засегнати, повредени и негодни за работа, същото важи за сградите на следните институти - Патолого-анатомичния, Съдебно-медицинския и Стоматологичния.
Дворът на болницата е осеян с бомбени дупки, дълбоки 3-4 метра. Бомбардировката прекъсва водната, електрическата и телефонната инсталация.
След бомбардировката й, Александровската болница не може да изпълнява повече работата си. Налага се евакуация. Най-напред се евакуират ранените и тежко болните в провинциалните болници. Започва системна евакуация на болницата, за отделните клиники и институти са определени различни села и градове в Северна България, в близост до ЖП линии.
Евакуацията на болницата продължава повече от един месец. Вътрешната клиника е евакуирана в село Драганово, близо до Горна Оряховица. Хирургическата клиника е евакуирана в гр. Луковит, а Терапевтичната клиника в с. Стражица.
В Александровската болница остава само управителя на болницата с малък помощен персонал, общата амбулатория завеждана от двама лекари и по един служител от клиника, за да пазят сградите и имуществото.
По време на бомбардировките над Александровска болница са убити 15 души, ранени около 180, болните са стресирани и уплашени-това е цивилно население,както е известно,български войници не воюват на фронта.
Имуществените щети на сградния фонд и медицинската апаратура възлизат на милиони левове.

Коментар на автора: Темата за бомбардировките над София и броя на жертвите, както имуществените загуби на отделни личности и на българската държава, трябва да намерят място в научни статии, публикации и др. Бомбардировките,са част от историята на България, както и на света. Бъдещите поколения трябва да имат точна представа за това което се е случило по време на Втората световна война.Историци от САЩ,Великобритания,Германия изследват темата,архивите,нови сведения и гледни точки се появяват в международния печат.

неделя, 11 юли 2010 г.

Големите дарители в България - Тодор Хр. Пиперевски

Известният индустриалец Тодор Хр. Пиперевски, българин, роден в гр. Щип е подарил на българската държава 100,000,000 лева за здравни и просветни цели. Дарената сума се съдържа в акциите му от "Заводи Никола Чилов". Според завещанието на дарителя този здравно-просветен фонд ще се учреди на негово име при Дирекция на Народното здраве и ще се управлява от тричленен комитет в състав: Проф. д-р Константин Чилов, Богдан Джидров и майор Александър Христов.
Благородният и щедър дарител е дал и този път израз на своя постоянен стремеж да подпомага до сетния си час своя измъчен роден край. Съгласно волята му, с приходите от фонда, ще се изпращат всяка година на специализация в чужбина, двама млади, способни и надеджни лекари, или завършили с много добър успех и показали особени способности студенти медици, които ще специализират вътрешна медицина или хирургия-урология.
Дарителят желае със средствата на фонда да се обзаведе една стая с двадесет легла в новопостроената болница в гр. Щип. Тази болнична стая да носи неговото име и в нея да се настаняват и лекуват за сметка на фонда бедни жители на гр. Щип.
Ако останат свободни средства след осъществяване на горните цели, комитетът има право да ги изразходва по свое решение за други подобни здравно-просветни начинания.
София, 1942г. Тодор Хр. Пиперевски

петък, 9 юли 2010 г.

Старо Габрово-фабрики





Пивоварна фабрика "Бузлужда" - Габрово, 1908г.

Текстилна фабрика "Надежда" - Габрово, 1908г.

Издава книжарница "Наука" - Габрово

Хотел-ресторант "Еделвайс" - Костенец




Картичката е направена във Фото-Зашев-Костенец през 1928г.

Почивна станция на Ючбунарската Популярна банка. Издава Григор Пасков - 1938г.

Сливенски минерални бани




Картичката представя хотел при Сливенските минерални бани през 1917г. - издадена е от С.Д.Големцов.

Стара Загора - 1901г.



Картичката представя ул. "Цар Борис" в Стара Загора през 1901г., печатана е в Лайпциг-Emil Pinkau Fabrik Lith.Erzeugnisse Leipzig

Стара Загора - 1901г.



Картичката представя ул. "Цар Борис" в Стара Загора през 1901г., печатана е в Fabrik Lith. Erzeugnisse Leipzig Лайпциг.

Околченски юнак





"Околченски юнак" е спортно-туристическо дружество, основано през 1901г. във Враца. Картичката е издадена от П. Кръстев, книжар във Враца.

Паметникът на Христо Ботев

Кортенски минерални бани



Картичката е издадена през 1910г. на български и френски език. На гърба на картичката е напечатано "Наемател Хр. Колералчевъ" Entrepreneur: Chr. P. Koleralthceff.

Шипченски тържества - 1902г.




Картичката е издадена от Мильо Касабов,баща на Гео Милев (Георги Касабов) - Стара Загора по случай 25 годишния юбилей от Руско-Турската Освободителна война.