петък, 11 май 2012 г.

Хаджи Христо Петров Българин

Хаджи Христо Петров,известен като Хаджи Христо Българин или гръцкия вариант на името му,Христос хаджи Петрос(Christos Hadji Petros)е един от най известните българи,взели учас
тие в националноосвободителното възстание на гърците през 1821г. През 1833г.френският крал Луи Филип(дядо на Фердинанд Български)поръчва на художника Теодор Льоблан(Theodore Leblanc)да нарисува картина с исторически сюжет от гръцката борба за независимост,включваща образите на главните пълководци.Тази картина е озаглавена"CAMP DES GRECS PALIKARES DEVANT LEPANTE 1827".Масленото платно с размери -височина 111 и щирина 126 см е поръчано за френския исторически музий в Париж.На него са изобразени военните пълководци: 1)Konstantinos Kanaris 2Andreas Miaoulis-прочутият гръкки адмирал Андреас Миаулис(1772-1835) 3)Hadji Anastase Хаджи Анастас 4)Oglou Papas 5) Hadji Christos Хаджи Христо 6) Nauti Botzaris Нотис Боцарис 7) Bacatzzelos Tzavellas 8) Theodore Colocotronis Теодор Колокотронис 9)Nikitas (Nikitaras) Stamatelopoulos(1782-1849) 10)Kitzo Трима от тях са българи-Хаджи Христо(1790-1854),Хаджи Анастас(баща на Леонидас Вулгарис)и Ночо Бочаров(известен като Нотис Боцарис,чичо на Марко и Коста Боцарис),

вторник, 8 май 2012 г.

Кралица Амалия Гръцка и лейди Джейн Дигби,влюбени в Хаджи Христо Българин

Кралица Амалия Гръцка(Amalia of Greece)и лейди Джейн Дигби(Jane Digby) били влюбени в българина Хаджи Христо,генерал от гръцката армия,участник в гръцките освободителни борби,сенатор в гръцкия парламент. Хаджи Христо Българин e известен като Хаджи Христо,Христо хаджи Петров,Xristodoulous Hadji Petros,Xristos Hadji Petros,Christo Hadji Petros,Cristo Hadji Petros,Hadzi Christo The Bulgarian,Hristo Hadzi Petros,името му се изписва по много начини.Малко се знае за него в България,той е един от забравените и непроучени българи,чиито слава е прехвърлила границите на Родината.Биографите на лорд Байрон,проучвайки живота му в Гърция,споменават българина,френският писател Едмонд Абу(Edmond About)написва книгата "Кралят на планините"(The King of The Mountains),в която за прототип на главния герой Хаджи Ставрос е послужил нашият Хаджи Христо.Излизат отзиви за книгата в Ню Йорк Таймс.Тъжно е, когато чуждестранни автори са му отделили повече внимание от неговите сънародници.Публикувам този материал,за да заинтригувам повече българи за живота и делото на Христо Хаджи Петров.Преди две години английската историческа писателка Мери Ловел(Mary Lovell)написа книга за Джейн Дигби,в която отделя специално внимание на Хаджи Христо.Той е роден ок.1790г.в Стара Загора,Сливен,Котел или Казанлък,според различни автори.Има 6 деца-две момчета и четири момичета.Умира 1854г.През 1862г.,Г.С.Раковски посещава Атина и отвежда сина му Георги.Те заминават за столицата на Черна гора,срещат се с княз Никола,Георги е поверен на монаха Никифор Дучич,който да се погрижи за образованието му.Раковски е сгоден за една от дъщерите на Хаджи Христо,Ефросина.Фросо,както я наричат, преживява тежко смъртта на Раковски и скоро умира.Любовната афера на Хаджи Христо с лейди Джейн Дигби през 1851г.когато той наближава 60,но харизмата му е покоряваща.Съдбата на тази изключителна жена е бурна,тя е международно известна,покорила е сърцата на Лудвик Баварски и сина му ,гръцкия крал Ото,на един от най влиятелните мъже в Австро Унгарската империя,принц Феликс Шварценберг.Любовта й с Хаджи Христо е описана в нейните дневници,които използва Мери Ловел за своя роман.Сега трябва да се появи българският биограф на Хаджи Христо Петров-Българинът.

сряда, 18 април 2012 г.

Катерина Роза Боцарис,българската следа



Катерина Роза Боцарис(Bozzaris,Botsaris)е дъщеря на гръцкия революционер от български произход Марко Бочаров(Бочар,Botsaris,Bozzaris),роден във Воден,през 1790г.и загинал за гръцката независимиост на 21.08.1823г.По сведения на Георги С.Раковски и Иван Селимински,лично позновали жената на Марко Бочаров,тя се казвала Станка и не знаела друг език освен български и арнаутски.Марко и Станка имат три деца,две дъщери и син Димитър(Dimitrios Botsaris,Bozzaris).Димитър Боцарис(1813-1871)завършва Военна академия в Мюнхен,три пъти е военен министър на Гърция,по време на крал Ото Гръцки и крал ГеоргI(George I of Greece).
Катерина(Katherina,Katharina,Katerina,Catherine),родена 1819г.е придворна дама на Амалия Гръцка(1818-1875),съпруга на гръцкия крал Ото(King Otto of Greece).
Нейната голяма красота я поставя в Галерията на красотата на Лудвиг I Баварски.Тази уникална колекция от 36 портрета на красавици е изложена в двореца Нимфенбург(Nymphenburg Palace)в Мюнхен.Портретите са рисувани предимно от придворния художник на баварския крал,Йозеф Карл Стилер(Joseph Karl Stieler).Художникът рисува Катерина през 1841.
Четири години по късно тя се жени за генерал Георге Караджа,представител на византийския аристократичен род Караджа(Caradja,Caragea,Caratzas,Karatzas),висши сановници в Османската империя,боляри в Дунавските княжества от 16 век.През 1845г.художника Пиетро Лучини(Pietro Luchini -1800-1883)рисува Катерина.Тя е в бял тоалет,ветрило от паунови пера, на фона на тигрови кожи.Потретът е продаден през 2008г.от Сотбис.
Принцеса и принц Караджа имат три деца Марк(1845-1885),Александър(1847-1909) и Ефросина(1856-1874).
Катерина Роза умира през 1875г.

сряда, 4 април 2012 г.

Книжарници,книжни складове и книгоиздателства в София 1935

Известните книжарници в София през 1935г.са:
Тодор Балтов-ул."Цар Шишман"27
Петър Балтов-"Левски"19
Немска книжарница-бул."Цар Освободител"14
Т.П.Джамджиев-ул."Алабин"39
Христо Г.Данов-бул."Цар Освободител"6
Димитър Златев-ул."Граф Игнатиев"34
Братя Касърови-ул."Търговска"8
Ст.Кънчев и брат-"Царица Йоанна"12
КООП кооперативна книжарница-"Раковски"116
Христо Мишков-"Алабинска"48
Руска книжарница-бул."Цар Освободител"8
Димитър Савов Провадалиев-площад"Славейков"1А
Тодор Синджирлиев-"Царица Йоанна"10
Тодор Тодоров-"Алабинска"46
Френска книжарница-бул."Цар Освободител"8
Т.Ф.Чипев-бул."Дондуков"16 и 18
Христо Челебиев-бул."Дондуков"54
Яков Шапчийски-"Леге"12
Книжни складове:
Анев,Радивоев и сие-"Граф Игнатиев"18
Страшимир Икономов-площад"Света Неделя"19
АД"Мадара"-бул."Дондуков"48
Илия Попов-бул."Дондуков"44
АД Сам Патак-бул."Дондуков"51
Книгоиздателства:
"Азбука"-ул."Бачо Киро"2
Христо Г.Данов-бул."Цар Освободител"6
Командитно дружество "Факел"-"Царица Йоанна"1
Т.Ф.Чипев-бул."Дондуков"16,18Акционерно дружество"Хемус"-ул."Солун"55

вторник, 3 април 2012 г.

Автомобилите в България през 1935г.


Автомобилният парк в далечната 1935г.,в България е много богат-съществуват представителства на европейски и американски леки коли,камиони ,мотоциклети и др.Марките са Мерцедес,Рено,Фиат и Форд,Шевролет,Буик(на Дженерал Мотърс) и Опел.
Представителства имат-Американ кар компани(генерални представители на General Motors Corporation),Акционерно дружество Леон Арие(ул."Искър"22,внася "Мерцедес"),Акционерно дружество "Жиага",продават" Фиат"(бул."Мария Луиза 42),инж.Цвятко Кадийски(бул."Дондуков"24),Акционерно дружество"Комерциум",собственост на Българска търговска банка,продават"Форд",бул."Чария Луиза 75)Йосиф Савицки(бул.Мария Луиза 62,продава Крайслер,Додж и Плимут),Акционерно д-во инж.Н.Шопов(бул.Мария Луиза 65),Дим Никифоров(ул.Стефан Караджа 8) и др.
Представителства на автомобилни части и гуми продават на едро и дребно,правят доставки по домовете.На пазара присъстват прочутите американски гуми на Fisk Tires Company.
Ако сте запазили стара гума от автомобила на дядо си ,успешно може да участвате на аукцион в САЩ и да спечелите пари.
По време на Втората световна война,когато Червената армия окупира България,голяма част от автомобилите са реквизирани и включени в автомобилния парк на армията.

Френски мъжки колеж в София 1935


Френският мъжки колеж"Св.Св.Кирил и Методий"се намира в квартал Лозенец,София,на бул."Джейвс Баучер"до Семинарията.Сградата е построена през 1934г.През 1948г.колежът е закрит и национализиран.В сградата се настанява СУ"Климент Охридски".

Пивница ресторант "Стари Батенберг"



Пивница ресторант "Стари Батенберг"се намира в София,на ул."Цар Калоян"14.През 1935г.,когато е направена рекламата собственик е Никола Ненов.Оригиналната реклама включва портрет на съдържателя,както и стихове,препоръчващи заведението.
Батенберг(Батемберг) е вред известен
Най прочут в нас локал
За клиенти мераклии
Той за тях е идеал
Там сервират чудна бира
И вина с аромат
А цените са достъпни
И за беден и богат
Кухня скара и бюфет
Винаги са в пълен ред
Наслада има там за нас
От Лесевия чуден джаз

Пивница ресторант"Хладна почивка"София


"Хладна почивка"е исторически ресторант в София.
Намира се на ъгъла на бул."Фердинанд"( Васил Левски)и "Патриарх Евтимий".Днес на неговото място се намира кино"Одеон"и Детската стоматология.През 1935г.негов собственик е Александър Кривошиев.Клиентелата е разнородна, предимно софийската бохема-художници,писатели,музиканти,журналисти,както и министри,висши държавни чиновници, и граждани средна ръка със семействата си.Сградата е двуетажна-на първия етаж е ресторанта,а втория е жилищна площ.Там живее под наем,Димчо Дебелянов,смята се че в текста:"Помниш ли,помниш ли тихия двор в белоцветните вишни?",се описват вишневите дървета в задния двор на къщата.Пред ресторанта има три огромни чинара,сред тях са разположени маси с виенски столове.Стените са изрисувани от постоянните посетители,художниците Александър Божинов,Александър Добринов и Илия Бешков.Кухнята е превъзходна-кебепчета,карначета,наденици и гювечи,питиетата-червени карабунарски и бели сунгурларски вина,ледена бира от Прошековата фабрика.В рекламата,кояно излиза във в-к"Дневник"на Атанас Дамянов пише:"Цени достъпни".

понеделник, 2 април 2012 г.

Частни клиники в София 1935г.

В София през 1935г.съществуват следните частни клиники:
Клиника на д-р Александър Балсамов-"Граф Игнатиев"1
Клиника на д-р Хари Варкони-бул."Македония"38
Клиника на д-р Константин Димитраков-площад"Народно събрание"5
Клиника на д-р Г.Добринов-ул."Ген.Паренсов"6
Клиника на д-р Георги Данев-ул."Раковски"137
Клиника на д-р Минко Жеков-"Патриарх Евтимий"6
Клиника на д-р Иван Карамихайлов-ул."Кракра"11
Клиника на д-р Христо Здравков-ул."Аксаков"12
Клиника на д-р Иван Кожухаров-"АлександърI 12
Клиника на д-р Васил Кожухаров-ул."Бистрица"5
Клиника на д-р Васил Ненков-ул."Шипка"34
Клиника на д-р Иван Николиев-ул."Екзарх Йосиф"53
Клиника на д-р Димитър Палчев-"ЦарБорис"134
Клиника на д-р Любен Русев-бул."Евлоги Георгиев"60
Клиника на д-р Минко Софрониев-ул."Верила"3
Клиника на д-р Михаил Славчев-ул."6ти Септември"1
Клиника на д-р Илия Темелков-ул."Шейново"19(днес АГ Шейново)
Клиника на д-р Борис Тричков-ул."Карл Шведски"1(днес бул."Дондуков"59)
Клиника на д-р Георги Трифонов-ул."Неофит Рилски"68
Клиника на д-р Христо Чешанков-ул."Васил Априлов"6

неделя, 18 март 2012 г.

Петър Димитров--политик,дипломат,общественик


Петър Димитров е български политик,дипломат и общественик.
Той е роден на 14.11.1848г.в Жеравна,в семейството на търговец.
Учи в родното си село и Сливен.
Заминава за Цариград,където учи в Галатасарай една година и се премества в Роберт колеж,който завършва с отличен успех през 1875г.Остава като учител в колежа.В периода 1875-1879г.редактира политическата част на в-к "Зорница".
През 1876г.,след погрома на Априлското възстание ,придружава Юджий Скайлър,като преводач,по време на мисията му в България.
През месец май 1879г.придружава княз Александър Богориди,от Цариград до Пловдив,където е назначен за губернатор на Източна Румелия.Петър Димитров е негов частен секретар.
Веднага след пристигането в Пловдив е назначен като главен секретар в Дирекцията на вътрешните дела.
На 15.12.1881г.е префект на Пловдивски окръг,в продължение на осем и половина години.Взема участие в Съединението и написва ценни спомени-"Моите спомени и моята дейност по време на Съединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885г."
Дипломатически агент в Белград(1890-1892),Цариград(1892-1896),Атина и Букурещ.
Изпълнява важни мисии в Лондон,Кайро,Цариград и Петербург.Княз Александър Батенберг го награждава за специални заслуги по време на Съединението,с орден"Св.Александър"IV степен с мечове".Цар Фердинанд го награждава с орден"Св.Александър"III степен с брилянти.
Умира на 23.02.1919г.

събота, 17 март 2012 г.

Портрет на княгиня Клементина


Княгиня Клементина е майка на българския цар Фердинанд и дъщеря на френския крал Луи Филип.През 1891г.,големият български художник Антон Митов,рисува неин портрет по фотография наhttp://www.blogger.com/img/blank.gif на Иван А.Карастоянов.

Портрет на цар Фердинанд Български


През 1891г.,големият български художник Антон Митов,рисува потртет на българския княз Фердинанд,по фотография на Иван А.Карастоянов.

сряда, 7 март 2012 г.

Посрещане на поручик Стефан Салабашев в Русе


Годината е 1893г.,месец април,русенското военно и цивилно гражданство очаква пристигането на поручик Ст.Салабащев,предприел конен пробег на разстоянието София-Букурещ.Очакват го бойните му другари,подп.Христо Драндаревски и подп.Васил Черепов,кмета Петър Винаров,първенците на града,граждани и ученици.Огромна арка от цветя са направили русенските госпожи и госпожици.Старите русенци се вълнуват,особено,защото поручика язди жребеца Любодеец,от Държавния конен завод Кабиюк,на 18км от Шумен.
Той е създаден през 1864г.от русенския валия Митхад паша,за развъждане на расови коне за турската армия.Известен е извън границите на Отоманската империя с превъзходните си екземпляри.След Освобождението българите продължават тези традиции.
Княз Александър Батенберг,превъзходен ездач,построява лятна редиденция в близост до завода,станала историческа с факта,че там е подписан Указа за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Младият офицер си поставя амбициозната задача да популяризира пред света,качеството на конете,които се отглеждат в Българския държавен конен завод,както и уменията на българската кавалерия.
Стефан Петров Салабашев е роден на 1.01.1865г.в Стара Загора.Произхожда от известен род в града.Дядо му Хаджи Начо е сред старозагорските първенци,защитник на българското население срещу турските издевателства.През 1845г.един арнаутин,подкупен от турците го засрелва посред бял ден ,през прозореца на кафенето,където пиел кафе в компанията на съграждани.Цяла Стара Загора скърби за тази загуба.Стефан Салабашев е брат на министър Иван Салабашев.
Стефан Салабашев получава началното си образование в родния си град.След изгарянето на Стара Загора от Сюлеймановите войски е изпратен да учи в Болградската гимназия,върнал се след 2 години и продължил в Пловдивската гимназия,която завършил с отличен успех. Заминава да следва в чужбина,но научавайки,че се готви Съединението,се връща незабавно и се записва като доброволец в 6 та Старозагорска дружина.
По време на Сръбската война участва в сраженията при Пирот,където се проявява като храбър войник.
След войната постъпва в Софийското военно училище,след завършването е назначен като офицер в 2 Конен полк в Шумен.Като млад кавалерист той овладява до съвършенство ездата.Две години по късно е преместен в 1ви Конен полк на Н.Ц.В.
През 1890г.,след конкурс във Военното министерство,заминава да следва в Австрийската кралска кавалерийска школа ,във Виена за две години.
Назначен е за адютант на Кавалерийската дивизия в София.Тогава решава да извърши конния пробег София-Букурещ.
Конят Любодеец е на 6 години от Българския държавен завод,черен,здрав и пъргав.Характеристика,:едро тяло,глава и шия средна големина,гръб равен,силна задница,широк и мускулест гръден кош,крака отвесни и чисти,глезени добре развити,копита широки и правилни,зрение много добро,слух добър,широки ноздри,бял дроб добре развит,храносмилане добро,коня никога не е боледувал.
Конят е трениран за изминаване на дълги разстояния за кратко време,при равни и умерени алюри.
Поручик Салабашев тренира коня по изработена от него програма.Прави два пробни пробега-София-Сливница и обратно ,като изминава 58 км за 7 часа и София-Русе(отиване за 4 дни и връщане за 7 дни).
На 20 април,1893г.в 11ч.58 мин.тръгва от София за Букурещ,където го чака специална комисия от Военното министерство на Румъния.
Багаж-медикаменти за него и коня,закуски и питиета,дрехи за преобличане,две подкови-предна и задна,клинче,чукче,щипци,мушама за него и коня.Товар-120 кг.
Пътуването до Орхание(Ботевград)преминава безпрепятствено,по пътя към Осиковец се вали дъжд.Пороен дъжд,гръмотевици и светкавици го застигат на 2 км.от Бяла,той се принуждава да слезе от коня и да върви до село Манастирци,цели 8 км.,които преминава за два часа.
Маршрута София-Орхание-Ябланица-Луковит-Плевен-Бяла-Русе е застлан с нетрамбован чакъл.
Тържествено посрещане на поручик Стефан Салабашев в Русе-цветя,шампанско и духова музика,тържествена реч от кмета.
Преминава река Дунав с яхта,придружен от подп.Дръндаревски,подп.Черепов и други офицери.
В Гюргево го чакат румънски офицери от гарнизона,гърми шампанско,вдигат се наздравици, с пожелания за добър път.
Придружен от двама румънски офицери,пристига в Букурещ,където е посрещнат от полковник Градищяно и офицери от специална комисия,назначена от Военното министерство на Румъния,за да установи точния час на пристигане.Улиците на Букурещ са пълни с хора и цветя,всички искат да видят българския герой.Военният министър на Румъния дава тържествен обяд в х-л Континентал,в чест на българския офицер.
Вечерта,поручик Салабашев е поканен на прием от военния министър ,даден в чест на френския генерал Боне,който е на посещение в Букурещ.Там той е представен на ген.Боне,на министъра на правосъдието Александру Лиховари и на други видни личности.Въпреки умората,поручика се проявява на дансинга,като съвършен светски кавалер с красивите румънски дами.
На другия ден поручик Салабашев е поканен на обяд от офицерите на Букурещкия гарнизон,който продължил до 12 ч.през нощта.
През втория ден в румънската столица,поручик Салабашев получава официален документ от румънското военно министерство за часа и състоянието на коня и ездача ,при пристигането им в Букурещ.
Това е триумф за българската кавалерия,за коня Людодеец,както и за поручик Стефан Салабашев.Така той влиза в хрониката на световните новини.
Няколко години по късно поручик Салабашев ръководи 9ти конен полк в Русе.Той се жени за Венка,дъщеря на търновския фабрикант и филантроп Стефан Н.Карагьозов.През 1912г.,дъщеря му Смарайда Салабашева се жени за банкера Ананас Буров,така семейството остава тясно свързано с историята на града.
Полковник Стефан Салабашев умира на 4.10.1920г.

вторник, 6 март 2012 г.

Пловдивско изложение 1892


Русенският павилион на Първото пловдивско търговско промишлено изложение през 1892г.,изработен по проект на инж.Тодор Тонев.

сряда, 29 февруари 2012 г.

Иван Стоянов Соларя(Тузлу)



Иван Стоянов Соларя е представител на стар търговски род,роден в Русе през 1841г.Търговец на сол и газ в Гюргево и Русе.Той е почетен член на Революционния комитет в Букурещ,подпомага финансово Книжовното дружество в Браила,четите на Панайот Хитов,Стефан Караджа и Христо Ботев,деец за църковна независимост,депутат в Народното събрание от 1882-1884г.,дарител,общественик,фактор в националноосвободителните борби.
Ето какво разказва за него ботевия четник Сава Пенев:"Един от българите градинари в Гюргево,като разбра,че гладуваме,казал на Иван Стоянов Соларя,прочут търговец на каменна сол по целия Дунав.Името му беше познато дори във висшите кръгове в Букурещ,но за разлика от мнозина преуспели българи в Румъния,той помага на младите,обрекли живота си на Отечеството.Той ни изпрати една каруца с един волски бут,боб,хляб,петдесет кила леща,сол,паници,лъжици,вилици,два казана за готвене и печка.На другия ден ни изпрати дърва,брадва,трион,чук,двайсет кила сапун за пране и къпане,чер и червен пипер.За да няма неприятности с румънската полиция се изготви правилник на казармата,преведе се и се представи на префекта Адамеску.Имахме редица привилегии,издействани с помощта и влиянието на Иван Стоянов.По късно той и Димитър Горов ни намериха друга квартира,безплатна за всички емигранти ,свързани с освободителното дело."
След Освобождението Стоянов се установява окончателно в Русе.Той е женен за австрийската благородничка Габриела фон Валтер и има осем деца-Параскев,Николай,Мария,Вена,Димитър,Александър,Елена и Екатерина.Дъщерите му,Мария и Вена учат музика в Женева,заедно с Иванка Ботева.Те са известни пианистки в Русе.Александър Стоянов е адвокат и консул в Букурещ,дипломат в Рим.Николай и Димитър са лекари.Мария се жени за д-р Антон Евстатиев Антонов,син на прочутия търновец,д-р Стат Антонов,лекувал Левски.Екатерина става снаха в семейство Недкови.Съпругът й ,Иван Цочо Недков е богат търговец и общественик в Русе,ротарианец.
Най известни от децата му ,са проф.д-р Параскев Стоянов и дъщерята Елена,женена за адвоката Сава Иванчев(1863-1929)подпредседател на Народното събрание(1899-1900),юридически съветник на цар Борис III,братовчед на Стефан Стамболов и брат на министър Тодор Иванчов(Иванчев).
Проф.д-р Параскев Стоянов е колос в българската медицина,той е известен хирург и изключителен интелектуалец,написал исторически книги.Жени се за Нина Лейн(Хая Айзиковна Лейн) и има две деца-Аркадий и Лидия Мелта.
Втората му жена е Недялка(Нели)Шишкова-Лолова,вдовица на ген.Петър Г.Лолов,убит в атентата в Света Неделя.Те поддържат тесни връзки с рода Лолови.Нели и професора стават кръстници на Илия Калов Дедов,внук на Руска Лолова-Калова,напътства в медицинската наука Панайот,бъдещия проф.д-р Панайот Коларов.
Семейство Стоянови посещава Медвен,родното село на ген.Петър Лолов,Нели обещава голяма сума пари за читалище.След нейната смърт през 1937г.,проф.Параскев Стоянов превежда парите.
В последните години професора получи заслужена популярност,но все още остава неизвестен неговия произход,рядко се  пише за неговия достоен баща.Българите,най вече русенци,една улица дори не са му посветили.
Иван Стоянов е сред най уважаваните граждани на Русе,неговата благотворителност продължава до смъртта му, през 1917г.,в Русе.Погребан е в гробището при църквата "Всях Светих",гроба е унищожен,когато разрушават църквата и гробището.
Две от най красивите сгради в дунавската столица са собственост на Иван Стоянов Соларя-Виенската къща,в която е живяло семейството и хотел"Севастопол"
На снимката -Виенската къща на Иван Стоянов Соларя,над входната врата са изписани инициалите му-I.S.Иван Стоянов,както и потомците му се нареждат сред най заслужилите русенци,дали европейски облик на града.Има стотина русенци,които трябва да бъдат преоткрити за съвременниците,те създадоха Русе,такъв,какъвто го описва Елиас Канети,в романа"Спасеният език".Сред най видните  от тях е Иванчо Стоянов Соларя.

понеделник, 16 януари 2012 г.

Рекламата в България и фабрика Матей Недков


Историята на рекламата в България,отбелязва фабриката на Матей Недков, с една от най оригиналниhttp://www.blogger.com/img/blank.gifте реклами.
Матей Недков е типичен представител на проспериращ търговец,фабрикант и новатор,след Освобождението.Почтенност,трудолюбие,любознателност и спестовност,качествата,отличаващи българската буржоазия в тази епоха.
Роден през 1872г.,в село Угърчин,Ловешко,младият мъж се заселва във Варна.Открива малък магазин за кинкалерия и парфюмерия.Бързо открива нишата в пазара и започва да продава бои за вълна.
Жени се за Надежда Екимова(1882-1960) от Габрово.
Връзките с габровските текстилни фабриканти допринасят до разширяване на търговската му дейност-боядисване на прежди и дрехи.Племеникът на жена му,Еким Н.Екимов(1897-1986)е привлечен на работа.Младежът е завършил Търговската гимназия в Свищов,владее немски и френски.Има стаж в габровските фабрики на Тотю Пантев и братовчеда Пенчо Гатев,собственик на фабрика"Александър".
Така създадената през 1908г.еднолична фирма на Матей Недков,се преобразува в събирателно дружество.
Синът на Матей Недков,д-р Недко Недков се връща с докторат по финансии и статистика от университета във Франкфурт на Майн.Дейността на фирмата се държи от семейството.Тя непрекъснато се разширява след смъртта на стария Недков.Фабриката е обурудена с модерни немски машини,боите и хикалите се внасат от Германия.Разкрити са представителства и магазини в почече от 40 български града.
Магазина и кантората в София, се намира срущу Руската църква,на бул.Цар Освободител.
Д-р Недко Недков открива кантора в Букурещ,където търгува с дървен материал,нефтопродукти и захар.
Дейността на фабриката и магазините е поета от Еким Екимов.Услугите -химическо чистене,пране,гладене и боядисване, стават все по популярни в България.Клиентелата расте,приходите също.В цялата страна става известно прочутото "мазно петно",рекламата на фирмата.Тя е изключително авангардна и оригинална,днес след 80г.,тя може да бъде използвана с голям успех.
Конкуренцията на братя Ландау,другите играчи на пазара за химическо чистене е преодоляна.Водят се преговори за купуване на тяхната фабрика, за 6000000 лв.
През 1944г.тези планове рухват.
През 1947г.фабриката на Матей Недков във Варна е национализирана,заедно с всички активи.Директор на фабриката става работника-комунист, Христо Хълчев.Собствениците трябва да напуснат фабриката за 2 часа.Така завършва делото на Матей Недков ,бедно момче,успяло да забогатее,а неговите наследници да създадат търговска империя в областта на химическото чистене в България.