петък, 26 ноември 2010 г.

Драган В. Манчов -книжовник

Драган Манчов е сред първите български книгоиздатели.Той е роден в Батак през 1834г. в заможно семейство.Учи в родния си град при прочутия Даскал Найден,после при други учители в баташкото училище.
Тези учители са обучавали са обучавали учениците си по Църковно-славянската граматика на Аврам Мразович.
Едва шестнадесет годишен Драган Манчов става учител(помощник даскал)в Татар Пазарджик,където учил децат по метода на англичаните Андрей Бел и Джон Ланкастер,популярен като Ланкастерски метод.Младият учител се самообразова като взема уроци при известния главен учител Юрдан Ненов.По цели нощи той чете в богатата училищната библиотека.Започва работа като самостоятелен учител в село Радилово,Пазарджик,Батак, Перущица и Пловдив.
Издава първата си книга"Церковно песнопение(псалтикия),когато е само на двадесет години.Учителският му опит подсказва,че са необходими реформи в образувателните методи.Драган Манчов създава първия буквар по гласния метод,наричан още звучен метод.Скоро след та издава и читанки-"Бащин език".
През 1862г открива втората книжарница в Пловдив.Първите книги са печатани в Цариград.Една година той закъснява да пригови книгите си за прочутия Узунджовски панаир и бил принуден да вземе книгите недовършени на коли и сам да ги подвързва по пътя.Пътят на българина към просвета и напредък е много труден.
Книжарницата в Пловдив процъфтява и той отваря друга в Свищов.Негово дело е първата българска книжарница в Солун.Тя изиграва важна роля за просвещението в Македония.Надписът на нея:"Книжарница Д.В.Манчов в Пловдив,Свищов и Солун"е изработен във Виена със златни букви.Този внушителен надпис повдига самочувствието на българите в Солун,а и на тези,които го посещават по работа.Надписът бил трън в очите на гърците,които всякак гледали да спъват българския напредък.Този период се бележи с жажда на българите за свои книги,учебници,географски карти и др.
През 1865г. Драган Манчов започва да печата книгите си в Браила и Виена.В австрийската столица той се запознава с известния славист Франц Миклошич,който му повлиява и той започва да използва нов правопис в книгите си.
Манчев е ревностен привърженик на българщината в Пловдив и гръкоманите го наклеветяват пред турските власти като участник в Заарското възстание през 1875г.Той е арестуван и изпратен,окован във вериги,в Стара Загора.Там е разпитван от изпратената от Цариград комисия,която да разследва възстанието.Изпратен е в Одрин под стража,където лежи два месеца в затвора.Тежките условия и влагата в затворническата килия се отразяват зле на здравето му.
След освобождаването си заминава за Пловдив,а оттам за Букурещ.
В Букурещ се свързва с българската емиграция и под псевдонима Д.Веселинов започва да издава в-к"Стара планина".
По време на Сръбско-турската война той подпомага заминаването на българските доброволци,участвали на страната на сърбите против турците.По това време издава книгата"Пряпорец и гусла" със стихотворения на Иван Вазов.
Когато руските войски преминават р.Дунав, той се завръща в България.Установява се в Пловдив и започва да издава в-к"Народен глас".Програмата на вестника поддържа стремежа на българския народ към обединение.През 1880г.главен редактор на вестника е Стоян Михайловски.Той се издава в продължение на седем години до Съединението.
Големи са заслугите на Драган Манчов за развитието на българското книгоиздаване-много книги,някои преведени от него,през 1894 издава "Учебен исторически атлас","Речник на старо-български език" и много др.
Участва в политическия живот на България.По време на преврата,чиято цел е детрониране на княз Александър Батенберг, той е репресиран.
Драган Манчов има щастието, в лицето на съпругата си Злата, да намери най верния помощник.Тя винаги е била до него,дори по време на тежкия емигрантски живот в Румъния.
Драган и Злата Манчови построяват една от най красивите къщи в Пловдив през 1881г.,по проект на арх.Йозеф Шнитер. Тя е известна като Манчовия дворец.
В тази къща се е намирала редакцията на списание "Наука",издавано от Иван Вазов.Редакционният комитет на списанието включва:председател Ив.Вазов,членове:Иван Ев.Гешев,Стефан Бобчев,д-р Георги Янколов,Иван Салабашев,Константин Величков и др.
През 1901г.Драган Манчов е избран за кмет на Пловдив.Умира на 16 май 1908г. в мизерия,принуден да продаде къщата си.
Сведения за живота и делото на големия книжовник и патриот са взети от"Енциклопедически речник" на Лука Касъров,издаден през 1905г в печатницата на Драган В.Манчов в Пловдив.
Коментар:Колко стари книги изгниват по мазета и тавани,изхвърлят се като ненужни в уличните кофи за боклук.Това се случва,защото няма каталози(дали някой се е сетил да направи каталог на изданията на Д. Манчов),няма пазар и ценители на стари издания(има,но малко).В други страни е престижно да отвориш книжарница за антикварна литература,а в България се отварят молове.Купуваме лъскави коли и парцали и си въобразяваме,че сме европейци,а духовната пропаст между българските и европейските интелектуалци е голяма.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Д-р Паул Леверкюн-немско-български орнитолог


Д-р Паул Леверкюн е световно известен учен орнитолог живял и работил в България в периода 1892-1905г.
Д-р Паул Леверкюн(Paul Leverkuhn)е роден в Хановер,Германия на 12.01.1867г.и умира в София,България от пневмония,само на 39г.
Той е изключителна личност-учен,дипломат,литератор и музикант(така е определен в известието за неговата преждевременна смърт, в публикация на Австралийското орнитологично дружество)
Пристига в България през 1892г.,като частен секретар на българския княз Фердинанд.
През 1893г.е назначен за директор на първата Зоологическа градина в Княжество България.По късно е назначен за директор на Княжеския музей за естествени науки.
Неговите книги и научни публикации в областта на орнитологиятя са много и известни в цял свят-"Fremde Eier in Nest"(Another Birds Eggs in the Nest).Неговите трудове съвместно с Hans von Berlepsch са публикувани през 1890г.Той е близък приятел и колега с Емил Вернер(Emil Werner) и Густав Хартлауб(Gustav Hartlaub).
Неговата научна кореспонденция с известни орнитолози е голяма,тя се намира в различни музеи и архиви-държавни и частни и има историческа и научна стойност.
Д-р Паул Леверкюн умира в България,но къде е погребан и дали неговият гроб се намира в София?Каква част от неговата кореспонденция е в България и къде се намира?Възможно ли е български и немски учени да направят съвместен европейски проект за научното наследство на немско -българския учен д-р Паул Леверкюн?

сряда, 24 ноември 2010 г.

Проф. д-р Алберт Нойсер-придворен лекар на Фердинанд Български

Новоизбраният български княз, принц Фердинанд Сакс Кобургота пристига в Княжество България със свита,включваща и лекар.Придворният лекар е млад мъж -д-р Алберт Нойсер(Albert Ludwig Sigismund Neisser).
Той остава около година в България.
Д-р Алберт Нойсер е роден в малко градче до Бреслау(Вроцлав)на 22.01.1855г.,вероятно затова той е познат в България като "поляка".Баща му,Мориц Нойсер е известен еврейски лекар с голяма практика.
Алберт завършва училището"Св.Мария Магдалена"в Бреслау.През 1872г.е студент в известния Медицински университет в същия град.В университета той се увлича от бактериология и имунология,на 24г.публикува няколко научни статии.
В периода 1880-1882 работи в Лайпциг.Година по късно се жени за Тони Кауфман,очарователно момиче от богато еврейско семейство.
През 1907г. е избран за редовен професор в Медицинския университет в Бреслау.Той е един от създателите на Немското дерматологично дружество,Дружеството по венерични болести,в чието ръководство остава до края на живота си.
Автор на редица открития в областта на медицината,известен учен,познат в световната медицина.Неговите открития за венерическите заболявания имат фундаментален характер и не случайно неговия приятел и колега Васерман го счита за един от най големите немски медици.Той е добре известен в България, като откривател на причинителя на гонореята(1879г)под името Алберт Найсер.
Проф. д-р Алберт Нойсер умира в Бреслау през 1916г.
Живота и професионалната му работа са изследвани,но престоят му в България продължава да е почти непознат,надявам се,че българските историци,а защо не и медици,ще дадат своя принос в тази насока.
В българския държавен архив вероятно има достатъчно информация,още повече в този период княз Фердинанд е назначил и унгареца Липай за придворен фотограф,би трябвало да има и снимки.

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Великата Тамара Карсавина танцува в София



Изкуството на Тамара Платоновна Карсавина е феноменално в историята на руския балет.
Тамара е родена в Петербург през 1885г.в семейството на известния танцьор в Мариинския театър Платон Карсавин.Семейната атмосфера и кръга от приятели оказват голямо влияние върху нейния характер и темперамент като балерина.Тя свири на пиано и говори прекрасно френски,нейната баба гъркиня,произхожда от известния род Палеолог.Майка й,завършила Смоленския институт за благородни девици има салон,посещаван от артисти,певци,писатели и художници.
Постъпва в Императорското балетно училище в Петербург.В периода 1902-1918г е прима балерина в Мариинския театър.
Танцува в"Les Ballet Russes"на Сергей Дагилев и участва в международните турнета на балета.Успехът й в Париж е толкова голям,че тя е титулувана от френската публика"La Karsavina"Тя е смятана за най красивата руска балерина.
Тамара Карсавина играе в "Лешникотрошачката","Петрушка","Баядерка,"Шехерезада","Жизел","Лебедово езеро","Спящата красавица","Дон Кихот","Клеопатра","Карнавал"и др.Нейни партньори са Вацлав Нижински,Михаил Фокин и Борис Романов.
През 1917г. тя се жени за британския дипломат Хенри Брус(Henry James Bruce).След болшевишкия преврат напуска Родината и заминава за Англия със съпруга си.
Кабарето на руската бохема "Бродячая собака"в Петербуг е открито през 1911г.То е посещавано от руския артистичен елит-Анна Ахматова,А.Толстой,С.Прокопиев,И.Стравински,Л.Андреев,Фьодор Сологуб,Надежда Забела-Врубел,Хлебников, К.Станиславски,Надежда Лохвицкая-Тефи и Тамара Карсавина.Прекрасните години и лудориите в "Бродячая собака"са описани в нейната книга"Театральная улица".
Информация за представление на Тамара Карсавина в София получаваме от българската балерина Фео Мустакова,гледала я като дете на представление и силно впечатлена, решила да стане балерина.
Юрий Берников в статия за световно известния "Хор на Донските казаци"пише,че през 1923г.Тамара Карсавина живее в София и присъства на концерт на хора в руската дипломатическа мисия.Тя е очарована от изпълнението на казаците и решава да им помогне.Тамара Карсавина урежда концерти на хора в посолствата на САЩ,Испания и Франция.
Тя има приятели в България-Надежда Лохвицка-Тефи и Вера Пушкарева,а вероятно и други.Възможно е да е придружавала съпруга си в дипломатическа мисия?Много въпроси около престоя и творческите изяви на Тамара Карсавина в България предстои да бъдат изследвани и популяризирани.
Във Великобритания тя се изявява като балетен педагог и критик,става вицепрезидент на Royal Academy of Dancing.Най известна от нейните ученички е Марго Фонтейн.
Тамара Карсавина умира през 1978г. в Англия.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Алманах на забравените български журналисти-Теодораки Ст. Теодоров


Теодораки Стефанов Теодоров е един от пионерите в българската журналистика след Освобождението.
Роден е около 1858г.в Жеравна в богато и известно семейство.Неговият баща Стефан(Стефанаки) Теодоров,както и братята му Димитър и Перикли са известни търговци,които по време на Кримската война се преселват в Тулча.Стефан и Димитър са сред най известните дарители в града(Църквата"Свети Георги",мъжкото училище"Св.Методи"в Тулча,крепост на българщината)Димитър(Димитраки) Теодоров е баща на д-р Пантелей Минчов и дядо на Султана Рачо Петрова.
Малкият Теодораки се учи първо у дома си от известния учител и просветител, Сава Добропродни.
Завършва Роберт колеж в Цариград с много добър успех.
По съвет на българския политик Тодор Икономов,роднина на майка му отива да следва в Париж в Ecole de sciences et politiqus.Университетът е открит през 1872г на левия бряг на река Сена с цел, там да се обучава бъдещия политически и икономически елит на Франция и френскоговорящите държави.Теодораки Теодоров е един от първите възпитаници на този известен днес университет.
Когато започва Руско-турската война той прекъсва следването си и става доброволец.Заедно с руските войски преминава р.Дунав при Свищов.Участва в боевете на Шипка.Награден е с Кръст за храброст"Свети Станислав".
След войната се връща в Париж,за да довърши образованието си.
Баща му умира през 1883г.и той трябва да управлява наследството си.Теодораки,високо образован,владеещ чужди езици-английски,френски,немски,руски,турски и говоримо няколко славянски езика,мечтаещ да стане журналист е далеч от търговия,имоти и сметки.Той фалира.
Пристига в София през 1889г. и започва работа като ревизор в Санитарната инспекция,първо отговаря за Александровска болница,а после за болниците в Княжеството.
По късно започва работа в Министерството на външните работи като началник на Бюрото по печата. Командирован е като секретар в българското консулство в Одрин.Разбрал,че не иска да работи държавна работа ,напуска и се отдава на журналистиката.
В София започва да издава"Нов български печат",вестник сходен с виенския"Neue Freie Presse".При разговор на журналиста Георги Николов с г-жа Евдокия Т. Станчева,съпруга на Теодораки,тя споделя:"Вестникът излизаше четвъртък и петък,по 15 ст.броя с мои пари-2000лв.Отначало вървеше добре.Нашите хора обичат да четат без пари,и като приятели не плащат абонамент и вестника спря.Тогава Теодораки пак стана чиновник."
След неуспешния опит да има свой вестник,мечта на всеки журналист,той сътрудничи на "Български търговски вестник"-излизащ на немски и български език,редактор на в-к"Отзив" и "Нов отзив".
През 1901г.заедно с Ради В.Радев(бъдещ кмет на София,журналист)основават в-к"Новини".Вестникът струва 5 ст.В първия брой след програмата е написано следното:"Недей бъди ленив-или чети,или пиши,или се моли,или мисли,или работи нещо полезно за Отечеството си."Днес звучи наивно,но ни дава представа за морала на журналистите от поколението на Теодораки Теодоров и Ради В.Радев."Новини"излиза до 20 януари 1904г.След спирането на вестника Теодораки сътрудничи за кратко в"Дневник".
Той е кореспондент на френски,немски и маджарски вестници.Заедно с Г.Кантарджиев превежда романа"Воденичарска усойка"
Умира на 27 март 1905г.в София в бедност.Съдбата на Теодораки Теодоров,е една от причините,която кара негови приятели журналисти, да предприемат действия за създаване на Дружеството на столичните журналисти-така те смятат ,че могат да бъдат защитени техните интереси.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Алманах на забравените български журналисти-Никола Г. Данчов


Никола Георгиев Данчов е български писател и журналист.Роден е в гр.Свищов на 04.12.1878г.в семейството на Георги Данчов Зографина и Зина Хаджиденкова.
Баща му Георги е виден поборник,общественик и художник,един от най близките съратници на В.Левски.Член е на временното правителство в Пловдив,многократно е избиран за депутат в Народното събрание.Той редактира и рисува карикатурите в един от първите български хумористични вестници"Таласъм".Създава легендарната литография"Свободна България".
Майка му Зина,произхожда от известната свищовска фамилия Хаджиденкови.Тя е вероятно първата учителка в Свищов,нейни роднини са-художника Николай Павлович,Цветан Радославов-автор на"Мила Родино"и други видни свищовлии.
Никола Данчов учи в прочутата Пловдивска гимназия.Завършва историко-филологическия факултет на Софийския университет.Специализира в Петербург,Виена и Лозана.
Работи като учител в Русенската гимназия и Втора мъжка гимназия в София.
Прекъсва учителската работа и се оттегля в чифлика си в Старозагорско,където прекарва около седем години.После продава чифлика и се връща като учител в София за известно време.
Литературната си дейност започва още в младежките години.Сътрудничи на списанията-"Мисъл","Български преглед","Българска сбирка","Знание","Художник","Обществена обнова","Театър и опера"и др.пише в литературните седмичници-"Развигор","Литературни новини","Литературен глас"и др.
Работи за вестниците-"Балкански вести","Дневник","Нов дневник","Оглед","Българска независимост"и др.Подписва със собственото си име или с псевдонима-Ф.Ф.,понякога пише анонимно.
Издава сборник разкази"Дъждовни дни"през 1901г.,друг "Когато слънцето захождаше"през 1911г.,"Ева"-1923г.
"Аз искам да живея"-драма в пет действия се представя в Народния театър през 1903г.
През 1936г. заедно с брат си Иван издават"Българска енциклопедия",известна като Енциклопедията на братя Данчови.Дело на двамата братя е "Правописен речник на българския книжовен език"-1954г.подписан с псевдонима Братя Славянови.
Никола Данчов е български интелектуалец с европейска култура, извънредно обичан и уважаван от писателското и журналистическо общество през миналия век.

вторник, 9 ноември 2010 г.

Алманах на забравените български журналисти-д-р Михаил Шумналиев


Д-р Михаил Георгиев Шумналиев е един от първите български журналисти.Роден е през 1877г.Като ученик в Пловдив, едва 16 годишен той сътрудничи на в-к"Работник",издаван в Търново от Никола Габровски.
В София сътрудничи на"Български търговски вестник"(Bulgarische Handelszeitung)издаван от Бернард Кон,както и във "Вечерна поща"на Стоян Шангов.
През 1902г.работи в "България",вестник свързан с правителството на д-р Стоян Данев.
В периода 1905-1907 е на правителствена служба-чиновник в Българското консулство в Солун.Неговите репортажи от Солун до в-к"Дневник"са изпълнени с гражданска и журналистическа доблест.Те дават информация на читателите за жестоките събития в Костурско-опожаряването на Загоричане на християнския празник Благовещение през 1905г.,издевателствата на гръцките андарти над българското население в Емборе и Месимер.Неговите критики към пасивността на консулската служба го правят неудобен и той напуска държавната работа.
Заминава за Белгия и Австрия да продължи образованието си,връща се в България с докторат по правни науки.
Работи в"Камбана"заедно с Кръстю Станчев-1909-1912.
Участва в Балканската и Междусъюзническата войни.
.
Той е член на Централното бюро на Народно либералната партия.Издава вестниците"Промяна"и"Ново слово"
Има печатница"Балкан" на ул."Веслец"111,национализирана 1947г.Умира след тежко боледуване през 1953г.Женен е за Емилия Хаджиоглу от Стара Загора.Негови потомци са Людмил Буббов и Емилия Гълъбова.
.
Сведенията са взети от книгата на журналиста Георги Николов"История на българския всекидневен печат 1877-1932"и от Петър Шумналиев,който беше така любезен да даде информация за генеалогията на Шумналиеви.Поредицата "Алманах на забравените български журналисти"има за цел да извади от забрава всички журналисти, за които Георги Николов е написал книга,журналисти строители на съвременна България.

Алманах на забравените български журналисти -Димитър Константинов

Димитър Константинов е роден в гр.Орхание(Ботевград)на 23.10.1883г.Основно образование получава в родния си град.Завършва класическа гимназия в София.
През 1902-1903г.учителства в села около Ботевград.Сътрудничи на в-к"Дневник".
През 1904г.е студент по правни науки в Софийския университет.По време на студентските години работи като коректор във всекидневника"Утринна поща"и"Вечерна поща".Д.Константинов е много доволен,когато пада Порт Артур и завършва Руско-японската война.Тогава е трябвало да работи от 2ч.следобяд до 6ч.сутринта само за 30 лв.Идва край на тежкия нощен труд.
Младият журналист е назначен като редактор-репортер във"Вечерна поща"при директор Ставри Наумов и главен редактор Стоян Шангов.Негови колеги са:Симеон Радев,Петър Н.Даскалов,Ради В.Радев(по късно кмет на София),Емил Козак Чермак,Д.Михалчев,Никола Милев-утвърдени имена в българската журналистика,също и художниците Александър Божинов и Иван Славов.
При репортажите си от Народното събрание той за първи път въвежда диалогичната форма на бурните парламентарни сцени.
Читателите с интерес четат неговите репортажи с криминални новини-убийства,самоубийства и др.В журналистическите среди той става известен като Димитър-Черното.
След затварянето на Софийския университет,когато цар Фердинанд е освиркван,той продължава образованието си в Прага.Там работи като кореспондент на известния земеделски вестник"Venkov".
При завръщането си в София взема участие в основаването на в-к"Камбана"заедно с Кръстю Станчев,Кирил Коларов,Григор Василев,Илия Янулов,Иван П.Костов,Григор Чешмеджиев,Петър Вичев и др.
Работи като редактор във вестниците-"Народен глас"на Петър Даскалов и "Балканско ехо"на Ангел Киселов.
Звездният миг в журналистическата му кариера са интервюта за в-к"Вечерна поща".През 1908г той прави интервю с граф Лев Толстой,посещавайки го в имението"Ясна поляна", интервюто с руския писател Леонид Андреев във финландския град Териоки,интервюто със сръбския министър председател Милован Милованович за образуване на Балкански съюз,няколко месеца преди започването на Балканската война.Тези интервюта са преведени и отпечатани в чуждестранни вестници и списания и го правят международно популярен.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Минералните води-богатството на България

Минералните води са богатвото на България.
История на минералния извор в Меричлери.
Селото се прочува с минералния си извор.През 1892г.Александър Найденович,правителствен химик и фармацевт,разчиства мястото при извора и открива на дълбочина 2 метра изгнила дървена решетка,която свидетелства,че изворът е бил известен в стари времена.Той анализира водата в извора.
По късно водата се анализира и от друг известен по онова време български химик-д-р Никола Червен-Иванов(Червениванов)
.По препоръка на двамата български специалисти през 1898г.,вода от извора е изпратена за изследване в известната химическа лаборатория във Висбаден,Германия на Карл Фрезениус(Karl Remigius Fresenius laboratory)Водата изследва зетя на Фрезениус,проф. д-р Ернст Хинц(Ernst Hintz),директор на лабараторията и един от най големите специалисти в света по минерални води.Анализът показва,че водата от извора Меричлери е много близка до водата в изворите в Карлсбад.Българската вода съдържа натриев сулфат 2,25,а карлсбадската 2,4.Съдържанието на натриев карбонат съответно е 2,23 и 1,83,ана натриев хлорид-1,12 и 1,83.В някои показатели българската вода превъзхожда карлсбадската.
През 1891г.българското правителство приема закон за студените и топли минерални води,публикуван в Държавен вестник бр.273 от с.г.
Българският Санитарен съвет на 21 януари 1900г. отбелязва на заседание качествата на извора,както и на температурата на водата-22,7 градуса и възможността тя да се пие лечебно.Съветът препоръчва тя да се пие при болести на стомаха,червата,черния дроб,бъбреците и пикочния мехур.Водата е сходна с карлсбадската вода Muhlbrunen.
Минералната вода е бутилирана и през 1902г. е на българския пазар.През 1900г. излиза книгата на проф.Ернст Хинц"Химическо изследване на Меричлерския извор",печатана в Държавна печатница -София.
През 1907г. на изложението в Лондон бутилираната вода от извора в Меричлери печели златния медал на Кралското геолого-географско дружество във Великобритания.
Минералната вода в Банкя
Д-р Асен Ставрев Шишманов,бесарабски българин,медик завършил и работил във Виена,Австроунгарската империя, е един от първите пропагандатори на минералната вода в Банкя.Той изпълнява длъжността главен лекар в столицата.Купува имот в Банкя,защото смята,че комбинацията въздух-вода,близост до столицата,ще превърне града в известен европейски курорт.
Д-р Шишманов напуска България по политически причини и неговата идея остава нереализирана дълги години.
През 1907г.започва строежа на Минералната баня в Банкя по проект на немския архитект Карл Хохедер(Carl Hocheder-1854-1917)професор в Политехниката в Мюнхен.Той е известно име в немската архитектура.По негов проект е построена през 1897-1901г банята в Мюнхен.Ръководител на строежа е арх. Никола Нешев,а предприемачи братя Савови и Никола Рангелов.Банята е тържествено открита през 1911г.Дали жителите на Банкя знаят какво архитектурно бижу има в техния град ?
През 1933г е построен модерен балнеологичен комплекс"Овча купел"
Централната минерална баня в София е построена по проект на големите български архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов в стил сецесион,а стъклописа е дело на проф.Хараламби Тачев.
Курортите в Хисаря,Вършец, Горна баня, Сливенски минерални бани и много други процъфтяват.
Стотици са минералните извори в България и повече от тях са проучвани и разработвани преди 1944г.,защото българските специалисти са предимно европейски възпитаници и много добре са знаели високата цена на това природно богатство.
Снимка:Д-р Асен Шишманов и съпругата му Колко малко се знае за този изкючителен българин-родолюбец,братовчед на Алеко Константинов?Той е един от основателите на Червен кръст в България.

Алманах на забравените български журналисти-Лазар Пулиев

Лазар Н.Пулиев е роден през 1858г.в Карлово.Останал сирак на тригодишна възраст.Когато става на 7год.роднините му го изпращат при чичо му в Галац,Румъния.Там се намира и неговият по голям брат Павел.
Лазар завършва основно румънско у-ще,а брат му,гръцки лицей.
Лазар Пулиев продължава образованието си в Българското у-ще в Галац,където директор е русенецът Величко Попов(1850 Русе-1926 Стара Загора),съратник на Христо Ботев.Попов обучавал учениците си на военни умения-да стрелят с дървени пушки,командата била на сръбски,която директорът изучил като легионер в Сърбия.Нощем училището се превръщало в сборище на българските хъшове.Там било създадена, от Добри Войников театрална школа за артисти любители,сред които бил и Лазар.
След завършването на Българското у-ще той постъпва в Търговска гимназия,изучава западни езици,политическа икономия,двойно счетоводство,история,география и др.предмети.По големият му брат Павел,член на Революционния комитет е изпратен в Карлово,за да се срещне с Васил Левски.Павел Пулиев постъпва на работа в кантората на Странски и Михайловски в Пловдив,после работи в кантората на един евреин,когото обрира и купува револвери,които пренесася в село Войнягово,Карловско и ги предава на В.Левски.Турската полиция е по дирите на Павел,двамата с Дякона се крият в Пловдив.
Павел Пулиев,преоблечен като огняр от компанията на барон Хирш заминава за Одрин.
Стойчев и Шишеджиев,чиновници на гарата го скриват в апаратната стая и след три дена го изпращат в Деде-Агач и оттам с руски параход в Галац.
Там той се скрива от румънската полиция в хотел"Славянски",убежището на българските хъшове.Лазар посещава редовно брат си в хотела,а хъшовете го използват като куриер.Сърбия обявява война на Турция и х-л"Славянски"се изпразва,българите заминават за Кладово,Сърбия за да участват във войната.
Лазар по настояване на брат си остава в училище.Сръбско турската война завършва и българските доброволци заминават за Русия,където образуват Българси баталион.Павел Пулиев е произведен в ранг ефрейтор.
Когато Русия обявява война на Турция,Българският баталион заминава за Плоещ,където се сформират шест дружини от Българско опълчение.Доброволци от Румъния и България бързат да се запишат в Опълчението,между тях е и Лазар Пулиев.Той постъпва в Трета дружина към която се числи и брат му.
Двамата братя вземат участие в боевете при Стара Загора,където Павел е убит на 19.06.1877г.Лазар Пулиев отнася тялото на брат си в една колиба до"Чадър могила",в която е положено и тялото на полковник Павел Калитин.
Дружината дала много жертви се оттегля към Шипка.Връзката между двамата братя,израснали кръгли сираци е много силна,болката Лазар ще носи до края на живота си.
Лазар Пулиев е награден с Руски сребърен и бронзов медал,каквито са получили всички опълченци.При турско нападение при Малуша той е ранен в крака и бива отнесен в Търновската болница.
След приключване на войната той,както и други опълченци са поканени да постъпят като юнкери във Военното училище в София.Той предпочита да следва Търговска академия.Помолил Евлоги Георгиев да го издържа,но той го изпратил на работа като чиновник в банкерската си кантора в Галац.
Работил кратко в Галац той се връща в родния си град.Лазар Пулиев е избран за кмет на Карлово,окръжен съветник и народен представител.Като кмет се отличава с реформи в общината,построява масивното здание на гимназията и др.Бил е градоначалник в Русе и София.В Пловдив е избиран за зам.кмет.
Журналистическата дейност на Лазар Пулиев включва работа във вестниците:"Отзив","Ловец","Вечерна поща"-на Стоян Шангов,както и на Наумов,"Народен глас","Реч","Стрела","Барабан","Барабанчо","Сатир"-хумористично списание,"Юг","Правда"-Пловдив и "Ратник"-Русе.
В София е съосновател на първото Дружество на столичните журналисти,на което е избран за председател.В качеството си на такъв той организира във Военния клуб първото журналистическо "утро"с конкурс за Софийски красавици.
В Пловдив е избран за почетен председател на журналистическото дружество,което организира празненството по случай 30г.му юбилей.
Лазар Пулиев е наричан от журналистите Дядката,с чувство на уважение и преклонения пред живота и работата му.
Псевдоними,които използва като журналист са: Лустро и Сучурумски,както и L epe.
Награден е от княз Александър Батенберг с медал за спомен от Освободителната война,от цар Фердинанд Български с Кръст за граждански заслуги,от цар Борис III с Кръст за храброст.
Лазар Н.Пулиев-Дядката умира в София на 21.09.1932г.