сряда, 31 март 2010 г.

Стара София-Кина-1935г


През 1935г. в София има следните киносалони:

Одеон
Надежда-"Тъй както ме желаеш"
Пачев-"Котката и цигулката"
Модерен театър-"Под знака на кръстта"
Роял-"Нана"по романа на френския писател Емил Зола
Капитол-"Последната следа"
Глория Палас
Славейков-"Прощален валс на Шопен"
Феникс-"Любовта на Шейха"
Хемус-"Кариока"
Артелирийско-"Циганска любов"
Ученическо-"Ужасът на небесата"
Уфа-"Песен на Виенската гора"и "Фантома-спасител"
Екселсиор
Батемберг-"Донски казак"
Солун-"Авантюрата на младия хусар"
Скобелев-"Сърцето ми по теб копнее"
Денкоглу-Два филма с Крачун и Малчо
Арда


Българската гордост в киностудио "УФА"Берлин безспорно е Ива Ваня(Iwa Wanja)Ива Ваня е актриса,певица и писателка.Тази красива и талантлива българка е женена за немския филмов композитор Херберт Щулце,автор на музиката на известната в цял свят песен "Лили Марлен".По лична покана на журналиста Райко Алексиев-Щуреца в София пристига холивудската звезда Рамон Новаро.Той участва в благотворителен бал за набиране на средства за Дома на изкуствата и печата.Посрещането е толкова "съдечно",че той се прибира в хотела по бельо,дрехите му са разкъсани от фенове и това става през 1936г.

Втората световна война и Желязната завеса изолираха българите от културния живот на Европа и Америка.Българската културна история през периода 1900-1944г.трябва да бъде изследвана и популяризана,тя е нашият входен билет за европейския културен живот,защото ние се връщаме там,където нашите баби и дядовци бяха преди 65години.

Снимки :
1-Ива Ваня
2-Марика Рьок
3 Шарл Ванел


вторник, 30 март 2010 г.

Холандския процес

Елена Атанасова е родена през 1928г. в София от брак между холандка и български професор-фитопатолог.Художничка,чиито картини се намират в частни колекции по цял свят.Тя и семейството й преживяват репресии по време на червения терор в България след 1944г.Живяла е 15г в Холандия,сега живее в Родината.Елена Атанасова написа биографичната книга"Когато вече не мълчим"В нея тя разказва за Холандския процес.

Андре Бринк е роден в Истанбул,по време на бягството на неговите родители от Октомврийската революция през 1917г. в Русия.Баща му,Корнелис Бринк,холандец по рождение,е бил директор на "Шел"в Санкт Петербург,а майка му е фрацузойка.Пристигат в София,където г-н Бринк продължава да работи за "Шел",по това време още холандска фирма.Тук се раждат трите сестри на Андре-Бетси,Жанет и Вера.След години бракът се разстройва и бащата си заминава за Холандия.Майката и децата остават в България,всички са холандски граждани.Майката работи в "Алианс франсез"като преподавател по френски език.

Андре учи във Френския колеж на ул."Джеймс Баучер".Играе футбол и става вратар на клуб "Левски".Има много приятели българи,съученици от колежа и съотборници от спортния клуб.Следва право в Софийския университет,но повече време е на игрището.Постъпва на работа в Турското посолство.След1945г. постъпва на работа в откритото Холандско посолство.Няколко години по късно ,холандците решават да редуцират дипломатическите си връзки с България на консулско ниво, оставят Андре Бринк като "Шарже д' афер.

Това е време на следвоенна криза,недостиг на храна и продукти,дрехи и т.н.В дипломатическия магазин има всичко в изобилие.Андре е обърнал дома си в" клуб" на приятелите.Разточително угощава и пои всички.Шофьор на консулството е най близкия му приятел и съученик от колежа, Филип Маринов.Мъжът на сестра му Вера,г-н Трънкаров също е на служба в консулството.Андре е женен за българката Мария,която всички наричат Мия. Те имат две дъщери.

Всичко това дразни новите управляващи.Решават да се отърват от Андре.Скалъпват "Холандския шпионски процес".Арестуват огромен брой от приятелите на Андре Бринк.Осъждат Филип Маринов на смърт.Патриарх Кирил му е роднина и успява да отмени присъдата с "доживотна".Другите са осъдени на 10-15г. затвор.

Андре Бринк и семейството му са екстрадирани от страната като "персони нон грати".Избухва скандал и Холандия прекъсва връзките си с България.

Осъдените излежават ефективно присъдите си. Когато между България и Холандия започват да се правят стъпки за възстановяване на отношенията, са пуснати затворниците. "Връчили им по една бележка,че били задържани неправомерно и им се връщат всички граждански права-след 10г.затвор.Тези,които издържаха, излязоха като човешки руини.Филип Маринов получи холандска пенсия,но ръцете му трепереха,а очите му сълзяха непрекъснато.

С цялата работа направиха услуга на Андре и семейството му.Той потепенно се изкачи по дипломатическата йерархическа стълбичка и сега кара блажени старини като пенсиониран посланик,в Перпинян, Южна Франция.

Хубавата къща на ул. "Велико Търново"бившето Холандско посолство,беше заета от вожда Георги Димитров.Заради него поставиха висока дървена ограда,поради,което получи прякора "Гошо тарабата".След това се е пренесъл в двореца "Врана".Пред хубавата къща построиха голям грозен блок за служители на БОДК."

понеделник, 29 март 2010 г.

Зад телената мрежа-Петър Горянски

Петър Горянски(Петър Николаев Матеев)е български писател и литературен критик.Роден е в Ямбол през1911г.,умира в София през 1990г.Член на СБП(Съюз на българските писатели)до ноември 1944г.,когато е изключен, заедно с Димитър Талев,Кирил Кръстев,Георги Константинов,Йордан Стубел,Владимир Василев,Фани Попова-Мутафова,Чавдар Мутафов,Борис Йоцов(убит),Богдан Филов(убит)Димитър Шишманов(убит)и др.Петър Горянски заедно с други интелектуалци подписва писмото за защита на бъгарските евреи,изготвено от зам.председателя на Народното събрание Димитър Пешев.Автор е на статии,разкази,басни,лирика.

През 1941г.е назначен за секретар-драматург на Народния театър в Скопие.След изключването от СБП пише в опозиционния печат,предимно във в-к "Свободен народ".В петък 26 април 1946г. в "Свободен народ"излиза неговата статия "Зад телената мрежа":
"Днес,когато правителството създаде още един изключителен закон за ограничение свободата на печата,дълг се налага на всички ония писатели,които в най тежките години на политическа и културна реакция не забравиха своя граждански дълг,отново да го изпълнят.Вярно е,че не всеки може да намери достатъчно нравствени сили у себе си да се противопостави срещу една система,която мъчно може да се преодолее по силата на редица обективни и субективни причини.Но това не значи още,че българският писател трябва да скръсти ръце и да приеме механически всичко онова,което пряко или косвено го засяга.А отнемането свободата на печата е един акт от историческо измерение и неговото мълчаливо приемане ще тежи върху съвестта на нашата интелигенция,не само сега,а и всякога,когато става реч да бъде отчетена нейната будна гражданска съвест.

С риск да изранят ръцете си ,българските писатели трябва да разкъсат бодливата тел,която прегражда пътя до тяхното най скъпо и свято достояние-свободата на печата,така жестоко погазена от новия изключителен закон"

Тази част от статията на Петър Горянски би трябвало да се намира на стената във всяка редакция.Лекарите имат Хипократова клетва,а журналисти,писатели,историци?Има ли СБП,СБЖ етична комисия,каквато има Лекарския съюз?Как ще се произнесе по случая-Валерия Велева и още много други подобни?Гражданското общество има право да пита и да получи отговор.

неделя, 28 март 2010 г.

24 май 1935г. -снимка с големия учен Христо Кодов


Снимка,направена за 24 май 1935г на учениците от осми клас в Първа Софийска Мъжка гимназия:

1)г-н проф. Христо Николов Кодов(15.08.1901-17.06. 1982 София)-класен наставник,преподавател по класически езици
2)Жозеф Хазан
3)Димо Алтабанов
4)Георги Иванов
5)Лили Кехайова
6)Петър Петров Миленов
7)Пенка Попова-дъщеря на столичния кмет Крум Попов
8)Божидар Марков
9)Надежда Кръстева
10)Асен Радославов-син на журналиста,писателя, критика Иван Радославов
11)Веселин Веселинов
12)Стефан Дабижев
13)Венцислав Козаров
14)Мария Павлова
15)Анастасия Кръстева
16)Вяра Чалъкова
17)Люба Попова
18)Надка Хаджиева-сестра на композитора Парашкев Хаджиев
19)Севда Ръжанова
20)Донка Слънчева
21)Райна Петрова
22)Максим Славов
23)Мария Ковачева
24)Димитър Митев
25)Милка Костова-дъщеря на журналиста Иван Костов
26)Христо Джанасонов
27)Галина Тагамлицка-сестра на математика Александър Тагамлицки
28)Илия Илиев
29)Аксения Велчева
30)Никола Плашоков
31)Емануил Паников
32)Надя Ловрич
33)Йони Бенбасат
34)Стефан Димов
35)Иван Стоичков
36)Светозар Станев
37)Никола Кацаров
38)Богдан Груев
39)Самуел Яков
40)Любчо Василев
41)Петър Сомлев
42)Кирил Алексиев
43)Любчо Хаджипетров
44)Димитър Митков
45)Константин Тополски
46)Любен Любенов
47)Огнян Христов
48)Дорчо Пондев
49)Самуил Каталанов

Учениците са имали щастието да се докоснат до изключителната личност на техния класен наставник и преподавател, големия български учен Христо Кодов.След 1944г. той е бил репресиран.Живял е близо до площад"Журналист".Пенка Крум Попова,Надка Хаджиева, Милка Костова и др. негови ученици,поздравявайки го, са свеждали очи от неудобство,че този прекрасен човек и учен, е трябвало да работи тежък физически труд,за да оцелява.Съдбата на Хр. Кодов трябва да бъде обект на изследвания и публикации,това може да ни помогне по добре да разберем близкото минало.

четвъртък, 25 март 2010 г.

Художествена хроника-1904г.

"На 6 септември 1904г. се откри в Белград голяма художествена изложба,в която участват всички големи югославски художници.От България участват "Дружеството за поддържане изкуствата в Бъгария"така и новоконституираната зимъс група"Съвременно изкуство" с 80 художествени произведения.По покана на председателя по уредба на изложбата ,Министерството изпрати от страна на първото дружество-директора на Рисувалното у-ще г-н Мърквичка,а от страна на групата "Съвременно изкуство"художникът-портретист г- Никола Михайлов.

Изложбата биде открита от г-н Алекси Карагеоргиевич и трая 15 дни.
През миналия месец в Триест се е поминал на 34 годишна възраст италианският портретист Умберто Веруда.Най известният му портрет е на композитора Джакомо Пучини.По повод кончината на художника сказка за живота и творчеството му в салона на "Славянска беседа"ще чете г- н Илия Миларов.Той лично е познавал Умберто Веруда.
В известната лондонска галерия( New Gallery)ще бъде изложена през месец февруари колекция от произведения на недавно починалия английски художник Джеймс Уислер.Изложбата я устройва Международното дружество за скулптура,живопис и гравюра.Името на Уислер е известно в европейския свят.Роден в Америка,той живее и работи в Европа.Той е почетен член на Кралската академия за изящни изкуства в Мюнхен-Бавария,носител на Почетния легион на Франция и първи президент на Международното дружество за скулптура,живопис и гравюра.Художникът остави голям брой оригинални творби,някои от тя се съхраняват в частни галерии и в музеи в Англия,Франция,Германия и Америка.

Тази година е образуван комитет в Флоренция,на който е предоставена грижата за нареждане на изложба от италианско-византийски работи.Тази изложба ще се открие в град Бадия,който празнува 900г. от своето основаване.Информацията дойде от български студенти,които ще посетят изложбата.

През идущата година от месец юли до октомври се открива годишната изложба в Мюнхенския Glace Palace.Тая изложба е международна през три години,ще бъде украсена и с картините на българските художници,кото още през миналия месец май са били поканени за тази цел.

Във Варна младите художници Казанджиев и Мутафов са направили изложба от своите творения.Тя е била посетена от много хора.Ние не можем да дадем за сега оценка по изложбата ,тъй като представител от редакцията не е присъствал там.
През идущия месец групата"Съвременно изкуство"урежда изложба от работите на недавно починалия млад,21годишен художник Василия Филипов,възпитаник на нашето рисувално у-ще и занимаващ се с църковна живопис.

През декември "Съвременно изкуство" открива своята обикновена годишна изложба."
Текстът е запазен, променен е само стария правопис.Изумително е колко информирани са били българите преди 100 години.

сряда, 24 март 2010 г.

Театрална хроника

Българската преса преди 100 години-1904г
" При пребиването на българските артисти в Белград,освен добрия прием, който им даде ,управлението на сръбския театър приятно изненада нашите артисти,като покани младата българска актриса-г-жа Султана Николова,да гостува на сръбска сцена.Управлението на Нашия народен театър и самата г-жа Николова с готовност се отзоваха на поканата и на 23 и 25 септември за първи път се е чула българска реч на сръбска сцена.

Нашия представител в Белград и отзивите в сръбските вестници говорят за големия успех на българската актриса.Публиката щедро е награждавала г-жа Султана Николова с бурни ръкопляскания и дружеството"Словенски юг"е поднесло разкошен букет от естествени цветя,поръчани за случая от Ница.Актрисата е играла Елена от "Мещане"и лейди Милфорд от "Коварство и любов".

"Адриана Будевска-Ганчева е създателка на разнообразни и сложни роли,като Елена от"Лихваря"на Кропивницки,на Кручинина от "Без вина виновни"от Николай Островски и Адриана Лекуврьор от петоактната пиеса на Скриба,под същото заглавие.Г-жа Будевска-Ганчева заема видно място между женските драматически сили на Народната трупа "Сълза и смях".

Тя се отличава с голяма скромност и чудна енергия.Старае се да прониква до най тънките душевни струни на дадените й роли.Влива ума и сърцето си във всяка роля и оставя своя художествен отпечатък.

Завършила е варненската девическа гимназия"Княгиня Мария Луиза"през 1895г.В същата година се явила на конкурса,провеждан в София,за стипендии по драматично изкуство и го спечелва.Заминава за Русия и се записва в Московските Имперски курсове за драматическо изкуство и след четири години ги завършва с успех.

През 1899г. за първи път стъпя на българска сцена в ролята на Василиса Мелентиева,изпълнението на която предвещава бляскава кариера на дебютантката.Освен горе споменатите роли,заслужава да се отбележат: Дездемона от "Отело"на Шекспир,Емилия Галоти от Лесинг,Луиза Милер от"Коварство и любов"на Шилер,Долорес от"Отечество" на В.Сарду,Мария от "Иванко"на Васил Друмев,Акулина от "Силата на мрака" на Толстой и др.

На една частна вечеринка тя се опита в "Нора" от Ибсен,която вероятно ще бъде коронната й роля в бъдеще.Предстои да я видим в ролята на Настя в пиесата"На дъното"на Максим Горки.
Народната трупа "Сълза и смях"през сезона 1904-05г. ще представи нови пиеси от автори като Шекспир,Ибсен,Хауптман,Едмонд Ростан, Джузепе Джакоза и Емил Ожие,който за първи път ще се играе на българска сцена.Има също и леки пиеси за вкуса на по непридирчива публика.Добре би било да се прибави и някоя "булевардна"пиеса,като например"Les deux gosses"(Двамата хлапаци)от П. Декурсел,който има грамаден успех в Париж и се представи повече от две хиляди пъти .Пишущият тези редове е имал случай да гледа няколко пъти тая пиеса и винаги е излизал от театъра с впечатлението,че тя ще изтръгне искрените сълзи и на нашата публика.Тази пиеса ще привлече публиката,която търси силни сценически ефекти,прости и трогателни до сълзи,както и весели сцени и лесно разбираем морал.Тая публика като не намира напълно онова,което търси в нашия театър, се задоволява от немай къде с разни"Ибишовци",макар и на не съвсем понятен за нея език. Време е публиката да се отклони от това извратено изкуство и да се привлече в Народния театър.

вторник, 23 март 2010 г.

Музикална хроника



Българската преса през 1904г.:
" Както всяко лято,поклонниците на Вагнеровата музика пак се стекоха от всички краища на света да чуят образцовото изпълнение на неговите опери,което стана в специално за тях съграден театър,в гр. Байройт(Бавария).Оркестърът,набран от най добрите артисти(115 души),се дирижира от знаменити дирижьори,които доброволно са дошли там за тази цел.Хорът е от 116 души,солистите и солистките са цветовете от европейския артистичен свят.Представленията започнаха юли с"Танхойзер"после "Парсефал"и пр.Присъстващи от България на тези тържества са Д-р Иван Шишманов и г-ца Неда Фтичева-цигуларка,които
са поканени от Българския княз Фердинанд,който вече бил там."

"Концерта на Катя Стоянова в салона на "Славянска беседа"премина при голям успех.Тя успя доста изразително да предаде драматичната "Елегия" и още произведения на френския композитор Жул Масне.Публиката с горещите си аплодисменти и огромни кошници с цветя,букети от бели и червени рози, се отблагодари за удоволствието,което голямата оперна певица й достави."

"На 7 октомври тази година(1904) в салона на "Славянска беседа"дошлият от Германия г-н Щегер даде своя концерт в,при участието на г-ца Мара Черен.По самата програма можеше да се съди за гласовите качества на концертанта,че той ще да е само салонен солист.И действително на концерта се констатира, че неговият глас е доста спаднал,понеже в някои високи ноти той прибягваше към хитрост:като не можеше да ги вземе свободно,той,с една изразителна декламация,предаваше по своему трудните пасажи.Въобще се забелязваше,че г-н Щегер владее перфектно гласа си.Особено хубава и ясна е дикцията му,рядко достойнство у много солисти.Ако да не бяха някои други пресолявания в дикцията,която на моменти се обръщаше в чиста декламация,в ущърб на пеенето,изпълнението на песните като "Горски цар" от Шуберт и "Двамата гренадири"от Шуман щяха да докарат на публиката истинно художествено наслаждение.Г-н Щегер има странна привичка да кара да му акомпанират всичко pianissimo.От подобен акомпанимент гласът на г-н Щегер може и да печели нещо,но пиесите изгубват всичкия си смисъл,особено "Горския цар",където акомпаниментът играе голяма роля,понеже рисува драматическото състояние,в което се намират болното дете и бащата.Много от фантастичността на картината,от дълбокия драматизъм на действащите лица се губи поради сдържаността на акомпанимента."

Българската преса през 1924г.:
"В гр. Байройт,Германия се провеждат Вагнеровите тържества,там присъства и българския владетел в изгнание Цар Фердинанд.(на снимката с Лауриц Мелхиор)Мелхиор е известен тенор поканен лично от Козима и Зигфрид Вагнер да участва в тържествата.Той е роден в Копенхаген,където в Кралския театър е бил неговия дебют в операта "Палячи"на Леонкавало.Преди няколко месеца Лауриц Мелхиор гастролира в Кралската опера в Лондон с голям успех в ролята на Зигфрид в операта "Парсифал"Нечуваният успех му отворил вратите на Байройт,там той изпълнява същата роля.Сред българското присъствие бяха г-н Атанас Дамянов и съпругата му г-жа Анета Дамянова и придружаващите ги г-н Иван Костов и г-жа Кета Печенякова-Костова.
На 15 август в 10ч.сутринта в салона на Висшето у-ще се откри Втория музикален конгрес.Откриването му се очакваше да стане от министъра , д-р Иван Шишманов,но поради отсъствието му от столицата,с тая мисия биде натоварен д-р Никола Бобчев,началник на отделение при Министерство на Народното Просвещение.След като поздрави с добре дошли членовете на Конгреса от името на министъра и от своя страна,г-н Бобчев изтъкна знаменитостта на факта,че след 25г. от Освобождението ни,в такъв кратък период нашият народ е отишъл тъй далеч в духовния си живот,щото у него назряват въпроси от такова естество,каквито са музикалните.Той се спря на трудността на естетическото образование и възпитание,а от тука отговорността на тия,които са се заели с него,каквито са учителите по музика.Като пожела успех г-н Бобчев завърши своята приветствена реч,която биде покрита с аплодисменти.
Секретарят на Конгреса прочете доклад за деятелността на Комисията за изработване на програми по пеене и музика за средните мъжки и девически у-ща.След това се пристъпи към избиране на ново бюро,резултата на което беше: председател г-н Николай Николаев,подпредседател г-н Байданов,секретари-господата Ал.Кръстев и Димов.
На 26 юли в Баден (Австрия)се помина известният музикален критик Едуард Ханслик.Той е роден в Прага на 11 септември 1825г.и е син на известния чехски библиограф.Е. Ханслик е избрал юридическите науки,но скоро се предал на музикалната критика,от 1848г. като сътрудник,първом в Виенската газета,а после в други вестници.Той е бил професор по естетика и история на музиката във Виенския университет.Най известните му съчинения са:"Хубавото в музиката","Модерната опера","Спомени от моя живот","Галерия на немски музиканти","Галерия на френски и италиански музиканти"и др,някои преведени на български език.
Румънската кралица Елизавета,известна под псевдонима Кармен Силва,написала либрето за операта Жана Д Арк,като поръчала на 12годишния Флорицел Рьойтер да напише музиката,понеже"никой не може да напише музиката,както ти,мое дете,ти си чист ,ти си един ангел и на теб се надявам,както на никого"пише му тя.Флорицел е добре известен на нашата публика като виолист от гастрола си в София.Освен като виртуоз изпълнител той е начеващ композитор.Написал е една симфония,един концерт за цигулка с оркестър,една симфоническа поема и много откъслеци за цигулка с оркестър."


Тези пасажи от българския печат са променени само по отношение на стария правопис. Те ни дават представа за културния живот на столичани преди сто години.

четвъртък, 11 март 2010 г.

Костантин Маковски-незаслужено забравен художник




Освобождението на България е събитие,което винаги ме е вълнувало.Много са факторите помогнали на българите да бъдат свободни.Американците Юджийн Скайлър и Джанюариъс Макгахан помогнаха с перото си,руските войници с оръжие,а художникът Константин Маковски с четката и боите.Неговата картина"Български мъченици"накара много хора в Русия и Европа да разберат страданията на българския народ.



Константин Егорович Маковски е роден през 1830г.в Москва.Баща му е художник,един от основателите на Московското училище за живопис скулптора и архитектура.Децата в това семейство са възпитани в любов към изкуството.Александра,Константин,Николай и Владимир стават художници.

Константин учи в Московското у-ще,а по късно завършва Петербургската художествена академия.По време на следването си той получава всички възможни награди и медали като признание за неговия талант.



Младежът предприема пътуване в Египет,посещава Балканския полуостров-Сърбия и България през 1876г.Потресен от жестокостите извършвани спрямо българското християнско население ,той изразява чувствата си в картината "Български мъченици".
Ателието му в Петербург, намиращо се на Дворцовия площад, е попурярно сред представителите на дворянството,висшата буржоазия и интелектуалните кръгове.Художникът се проявява като майстор на портрета.Рисува царстващата двойка,С.Л.Строганов,М.Е.Орлов-Давидов,оперния певец О.А.Петров,писателя Иван Тургенев и много други.



" Семеен портрет на Волкови" се смята за най добрия му портрет.Той изобразява висшия държавен чиновник Михаил Волков,съпругата му София Манзей-Волкова и малкия им син Сергей Михайлович Волков-Манзей.Интересна и трагична е съдбата на София.Тя е потомка на шотландския лекар Михаил Манзей, преселник в Русия,семейството й е оставило трайна следа в руската история.Наследница на огромно богатство,след щастлива младост и брак, година след като Маковски рисува семейния портрет, в Ница умира съпруга й.През 1905г.умира чичо й генерал Константин Манзей,брат на баща й.Генералът няма деца и се грижи за нея и малкия Сергей.След смъртта му те го наследяват.Генерал Манзей е участник в Руско -Турската война,участник в боевете около Добрич.Получава награда за участие във всички боеве в тази война-"Бял орел с меч" и златно оръжие с брилянти "За храброст".В България улици в няколко града носят неговото име.След Октомврийската революция семейното имение Боровно,заводите за преработка на желязо и цялото имущество е конфискувано.София и синът й трябва да преживеят ужаса на репресиите през 20 и 30 години и по време на блокадата на Ленинград да умрат от глад,първо Сергей,а след един месец и майка му.



Болярската тематика и сюжети от древноруската история са представени по оригинален начин в картините на Константин Маковски.Антична красота,благородни цветове,златисти тонове,красиви бижута,идеализиране на исторически събития привличат както руски така и чуждестранни колекционери.Известни са картините:"Болярски пир","Избор на невеста за цар Алексей Михайлович","Смъртта на Иван Грозни" "Болярка пред прозорец"и други.
Маковски рисува картини със селски сюжети.Децата са едни от основните персонажи в неговото творчество.Най популярна е картината"Деца бягат от буря".

Художникът участва в много изложби в Русия и чужбина.През 1873г.негови произведения участват на изложба във Виена.Руският писател Фьодор Достоевски силно впечатлен от таланта на художника пише хлалебствена статия.



На Международното изложение в Париж през 1889г.авторът участва с три картини:"Смъртта на Иван Грозни","Съдът на Парис"и"Демона и Тамара".Получава златен медал.

Културните среди в България след Освобождението добре познават и ценят неговото творчество.Неговото участие на Международното изложение намира широк отзвук в българската преса,негови картини са публикувани в списания.
.Неговите над 250 картини, портрети,пана, скици му отреждат място в руското изобразително изкуство.Константин Маковски умира при уличен инцидент през 1915г. в Петербург.

Забравен по време на "народната власт" в Родината си,сега той е реабилитиран.Повече от неговите произведения се намират в чужбина,на търговете за произведения на изкуството те се продават на баснословни цени,стигащи до няколко милиона долара.

В българската преса излезе информация за търг в Ню Йорк на аукционна къща" Сотбис" във връзка с продажба на картина на Василий Верешчагин на българска тема.Авторът на статията само споменава ,че на същия търг е продадена и картината "Три танцьорки" на Маковски. Верешчагин увековечи геройството на българите на връх Шипка,но години преди него Константин Маковски показа страданията им.Художникът е забравен в България,а ние добре трябва да помним,че силата на неговото изкуство накара хиляди хора да станат съпричастни към съдбата на нашия народ.

вторник, 2 март 2010 г.

Художник на звезди-Кирил Василев -Палм Бийч ,Маями,Флорида,САЩ


В средата на миналия век Маями Бийч,Флорида е един от най красивите и известни курорти в САЩ.Той е средище на известните и богати мъже и на красивите жени.Къщи притежават Рокфелер,Кенеди,Вандербилт,Елизабет Арден,маркиз де Куевас и много други знаменитости от политическия,финансов и артистичен световен елит.

През пролетта на 1940г.младият български художник Кирил Василев наема мансардния апартамент на известния американски архитект Адисън Мизнер.Ателието му се посещава от много хора,но не всички имат привилегията да му позират.Известен е случаят с Уолис Симпсън,дукеса на Уиндзор,заради,която английския крал ЕдуардVIII абдикира.Той се жени за нея.Тя желае да бъде рисувана,но не и да плати,защото смята,че нейния портрет ще бъде реклама за художника.Кирил Василев отказва да я рисува.

Неговите портрети са изработени с много вкус и блясък и преди всичко с удивителна прилика.Важна част от неговия успех са личния му контакт с известни хора,както и неговата харизма.Той може да бъде забелязан на всички светски събития.Легенди се носят за странния и игрив характер на българина.Негов най добър приятел в забавленията е Henry Schoellkopf von Berge.

Запознава се на прием с Хелън Рич,която води рубрика в "Маями Херълд".Тя силно го впечатлява и той я рисува.Портретът се появява на първата страница на вестника,успеха е голям,интереса към автора също.Следващата поръчка е от г-жа Панкоуст-съпруга на Томас Панкоуст,президент на Търговската камара в Маями и дъщеря на един от основателте на града-Джон Колинс.

Джон Колинс е шесто поколение фермер от Мористаун,Ню Джърси.Роден е през 1837г.Той решава да инвестира във Флорида.Закупува земя през 1891г,две години по късно започва бизнес с авокадо,картофи,банани и кокосови орехи.

Маями е достъпен само с ферибот,през 1913г Колинс построява мост.Бизнесът е семеен-тримата синове и двамата зетя.Имайки нужда от пари за построяване на моста те канят за съдружник автомобилния магнат Карл Фишер.Колинс,Панкоуст и Фишер започват да разработват туризма и строителството в Маями.Те строят хотели,казино,музей.
Войната е напрвила богати много хора,които не знаят какво да правят с парите си.Трябва да се даде възможност да инвестират и да се забавляват.

През 1920г.Фишер организира рекламна кампания,огромни светещи билбордове в Ню Йорк на площад Таймс Скуеър с надпис:"Това е юни в Маями"Всички искат да купят имот,регистрира се бум на прадажбите.Кипи усилено строителство,архитектурния стил е арт деко.През 1935-1936г. Маями оглавява списъка по количество и богатство на строежите в САЩ.Колинс,Панкоуст и Фишер натрупват огромно богатство.

Джон Колинс умира през 1928г,заобиколен от голямо и проспериращо семейство.Една от най красивите улици в Маями Бийч носи неговото име,моста построен от него е наречен Колинс.

Портретът рисуван след смъртта му от българския художник го представя като мъжествен,почтен и достоен човек.

Творчеството на българския художник Кирил Василев може да бъде оценявано по добре,ако се познават хората,които е рисувал.Тези богати и известни хора вероятно добре знаят защо избират него,модерните тенденции в изобразителното изкуство не могат да изместят напълно класическия портрет.Повечето от тях имат по няколко портрета,рисувани от различни художници,между които Салвадор Дали и други имена на деня.