петък, 29 юли 2011 г.

Австрийското католическо училище"Санта Мария"в София


Австрийското католическо училище "Санта Мария" в София е създадено в началото на миналия век от Францисканския католически орден.
То се помещава в голяма и красива сграда на ул."Гургулят"1.След затварянето му през 1947г.в сградата се настаняват различни държавни учреждения,години наред до ден днешен, приютява Националната спортна академия.
Учебната програма на "Санта Мария"включва детска градина,основно и средно образование,съгласувано с Министерство на народното просвещение.
Училището е смесено-мъжко и женско и наброява около 1000,ученика,предимно деца от средната класа,съществуват и стипендии за бедни,но способни деца.Обучението е на немски език,съобразено с българската образователна система.Изучават се френски и английски език,като преподавателите са от Френския и Американския колеж в София.В двора на училището се помещават две сгради-стара и нова.
През Втората световна война,по време на бомбардировките през 1944г.старата сграда е разрушена,ценни книги и архив е унищожен,дадени са и човешки жертви. Възпитаничка на "Санта Мария"е българската майка Тереза-г-жа Донка Паприкова.

вторник, 5 юли 2011 г.

Олга Симеонова-Сирачката



Сирак Скитник е феномен в българската култура през миналия век-художник,поет,литературен критик,първия директор на Националното радио.
В последните години се появивиха много професионални статии,изследвания и признания за този изключителен човек.
В България има тенденция да се игнорира личния живот на известните хора-произход,роднински връзки,съпруга ,деца,все неща изключително важни за развитието на личността.В биографиите на известни личности от Европа и САЩ,тези фактори се разглеждат много подробно,ние все още робуваме на комунистическите критерии.
Сирак Скитник(Панайот Тодоров Христов) е роден в семейството на Тодор Христов и Радка Панайотова Гюлеметова от Сливен.Семейството има три деца-Панайот р.1883г.,Зочка р.1889г.и Христо р.1892г.Майката умира,когато Панайот е на 12г.,през 1895г.Децата са отгледани от сестрата на майката.Вероятно тази загуба и сирашкото детство е причина Панайот да приеме псевдонима Сирак Скитник.
Олга Стефанова Симеонова,съпруга на Сирак Скитник, е родена в Русе,през 1880г.,в семейството на Стефан(1856-1908) и Лукса Симеонови.Тя е потомка на два известни български рода-Симеоновия и Шишмановия.
Двамата братя,Стефан и Иван(Иваница) Симеонови са сред първите български банкери след Освобождението.Те играят важна роля в развитието на икономическия и политически живот в България в тези години.
Братята построяват едни от най красивите сгради в Русе-сградата на "Банка Братя Симеонови(днес ДСК),в бароков стил с релефни колони,статуи на женски глави,тежки каменни балкони,покрит покрив с медни пластини,къщите в които са живели-на Стефан,в която е израстнала Олга и Симеоновата къща на Иван(днес Католическа епархия).Родната къща на Олга е известна днес като Семизовата къща в Русе.Така тя започва да се нарича след 1944г.Сестрата на Олга,Евгения е женена за полк.Атанас Семизов,герой от Дойран,член на политическия кръг Звено,част от Отечественофронтовската власт.Жени се изявява като активистка в женското движение в Русе.Именно в Симеоновота къща се намира партийния клуб на женското дружество Славянка,преди 1944г. Добродетел.Така новите членки на дружеството,пристигнали от села и паланки,новите гражданки русенки,които не са чували за Стефан Симеонов, започват да наричат къщата Семизова.Братя Симеонови даряват 50 000 златни лева за построяване на "Статуя на Свободата"в Русе,по проект на италианския скулптор Арнолдо Цоки.
Лукса,майката на Олга е братовчедка на Алеко Константинов и проф.Иван Шишманов.
Олга завършва френски колиж в Букурещ.Владее френски,немски и румънски езици,пише стихове и рисува,свири на пиано и пее,язди кон,играе тенис и добре познава протокола във висшето общество.Жени се за военен, има син,чака я спокоен и охолен живот.
Срещата със Сирак Скитник и любовта,пламнала между тях, я карат да напусне семейството си.Магията на любовта свързва Панайот-беден,със скромен произход и Олга,дъщеря на богат и влиятелен банкер.
Бракът им продължава 21г.,до смъртта на художника.Влиянието на Олга върху неговата кариера е голямо,но тя винаги остава в сянка.
Олга и Сирак Скитник се венчават в "Света Неделя"през 1922г.
Четири години по късно се сдобиват с дом в Журналистическия квартал,на ул.Борова гора 28,,построен по проект на известния арх.Георги Овчаров.Тази къща става едно от средищата на културния живот в столицата,гости са-Петко Стайнов и Анна Каменова,Елисавета Багряна,Дора Габе,Елин Пелин и много други писатели,артисти,журналисти и художници.
Картини,книги и цветя има,както в ателието на втория етаж,така и в "кабарето"-приемната на първия етаж.
През летния сезон посрещат гости в красивата градина зад къщата,а децата от квартала често надничат,за да видят някоя известна личност.
Семеен лекар и близък приятел ,по комшийски, е д-р Дилянов,син на известния земеделец, адвокат Минчо Дилянов.
Когато Олга заминава за Атина,на гости на сестра си ,Милка Бисерова,съпруга на дипломата Стефан Бисеров(син на д-р Паскал Бисеров,един от основателите на болницата в Русе,участник в Руско турската война),оставя бележки:"Обичам те",в джобовете на дрехите на Сирак Скитник.Така тя иска да присъства в мислите на любимия мъж.
Олга Симеонова,талантлива и образована жена, прави преводи и печата редица статии и карикатури в столичните ежедневници,винаги анонимно или с псевдоним,вероятно се е страхувала от сравнения с мъжа й .
В продължение на години ,заедно с Анна Каменова води рубриката"През свободния прозорец",в списание"Свободна реч",занимава се с преводаческа дейност.
Тя е харизматична личност,има чувство за хумор и обича да провокира околните със своите забележки.Веднъж,на представление в Народния театър,близо до Олга и Сирак Скитник, са седнали придворните дами Чомакови,които говорят помежду си на френски.Тя се провиква на превъзходен френски:"Царицата научи български,а придворните й дами говорят на френски",чува я целия салон и започва да се смее.
След смъртта на Сирак Скитник през 1943г.,Олга се жени за журналиста Георги Белчев,вдовец чиито син Любомир,живее с тях в къщата.
Георги Белчев,участва в управата на Дружеството на столичните журналисти,през годините,когато е касиер ,имуществото на дружеството нараства.
В годините около и след 9.09.1944г. ,Олга приютява в къщата на "Борова гора"28,актрисата Мара Пенкова,сестрите на Райко Алексиев- Донка Суботина и Ани Алексиева,за да избегне принудителното настаняване на квартиранти.
През 1964г.умира Георги Белчев,тогава по препоръка на племеницата й,Лидия Бисерова,тя приема като квартирантки,сестрите Елена и Нина Левенсон.Няколко месеца по късно през 1964г.Олга умира.
Каква е съдбата на недвижимото имущество(картини,книги,семейни албуми със снимки,мебели) на звездната двойка ,Сирак Скитник и Олга Симеонова?
Защо днес по аукциони се разпродава личната кореспонденция на Сирак Скитник и от кого?
Стефка Демирева,дъщеря на сестрата му,негова племеница,получава една картина,която благородно дарява на художествената галерия "Димитър Добрович"в Сливен.
Каква ще бъде съдбата на тази историческа къща,в елитния столичен квартал Лозенец?
Известно е ,че една част закупуват сестрите Левенсон,а друга, по малка част е продадена на други хора, от Любомир Белчев?
Каква е съдбата на сина на Олга Симеонова?
Къде е гроба на Сирак Скитник и носителите на едноименната награда,полагат ли цветя ?
Някой въобще поддържа ли го?
Да се пише и говори за Сирак Скитник,без да се изследва семейния му живот с Олга Симеонова е немислимо(те са една от най известните двойки в София и фриволни подмятания за"леля Олга"в пресата, ме разсмиват),надявам се,че бъдещите негови изследователи ще го направят.Въпреки разпиления архив,има достъчно живи родственици-Стефка Демирева,дъщеря на сестрата на Сирак Скитник и представители на Симеоновия род в Русе,които могат да дадат ценна информация за двойката Сирак Скитник-Олга Симеонова.
Снимка 2 -Лукса Симеонова,с дъщерите си Олга(по голямата) и Милка
Снимка 1-Лукса Симеонова, с малкия си син Владимир,брат на Олга Симеонова

понеделник, 4 юли 2011 г.

Димитър В.Стоянов


Димитър Василев Стоянов е български публицист,дипломат и писател.
Той е син на Васил Д. Стоянов,един от основателите на Българското книжовно дружество.Роден е на 6.01.1882г.в София.Учи в Софийската класическа гимназия,френски колеж и правни науки в Париж.Следва няколко семестъра литература,политически и дипломатически науки в Римския и Женевския университети.Работи дълги години като дипломат в българската легация в Рим,в Министерство на външните работи,в Министерството на вътрешните работи,във Финансовото министерство.
Първите си литературни опити прави още като ученик,през 1899-1900г.,в някои детски списания,а след 1903г.редовно публикува в списанията:"Задружен живот","Светлина","Съвременник","Обществена обнова" и др.
Сътрудничи на много столични ежедневници, на политически и културно социални теми.Пише на български и френски език научни трудове и изследвания,свързани с историята на българския емиграционен въпрос,по специално правните аспекти.Негово дело е "Българо френски речник за паспортно дипломатическата служба".
Димитър В.Стоянов е автор на разкази,спомени,новели,публикувани в българския периодичен печат.
Той реферира теми от научен и обществен характер в Софийския и Свободния университети,Софийската търговска камара,Военния клуб,Славянска беседа и в други куртурни институти в столицата и провинцията.
През 1927г.изнася повече от 300 научни беседи в България.
Член е на Съюза на българските археологически дружества,за заслуги към българската култура получава отличия и декорации.