сряда, 16 декември 2009 г.

Потомки на Софроний Врачански очароват Европа с ум,красота и талант

Софроний Врачански е име, скъпо за всеки българин.

Роден е през 1739г. в Котел. Той е български книжовник, духовник и будител. Канонизиран е от българската православна църква през 1964г.

Неговото светско име е Стойко Владиславов. Той има четири деца, синът му Цонко умира млад и оставя две сирачета - Стойко и Атанас. Стойко Цонков Стойков постъпва в колежа "Свети Сава" в Букурещ. Там той сменя името си на Стефан Богориди. Неговата кариера в Османската империя е постигната с много ум, съобразителност и не на последно място, чрез браковете на неговите дъщери. Стефан Богориди има седем деца - трима сина - Александър, Янко, Никола и четири дъщери: Анна, Смарагда, Хариклея и Мария.



Смарагда се жени за молдовоския владетел Михаил Стурдза. След детронирането на мъжа й, те заминават да живеят в Париж, където имат прекрасен дворец.
Тяхната лятна резиденция се намира в Баден-Баден. По това време немският град е лятната столица на Европа, място привличащо световния елит, посещава го кралица Виктория император Вилхелм І Наполеон ІІІ Берлиоз Брамс и Достоевски
Смарагда е прекрасна домакиня, говореща няколко езика.Приемите в нейния дворец са блестящи
Тя има две деца, Михаил и Мария. Трагедия сполетява семейството, умира синът и, едва на седемнадесет години. Опечаленото семейство построява православният параклис "Стурца", едно произведение на архитектурното изкуство, в стил арт нуво.Смарагда кани известни архитекти скулптори и художници да декорират последното жилище на скъпото й дете Параклисът днес е паметник на културата в Германия. По-късно в него е погребана и самата Смарагда Богориди Стурдза.

Дъщеря й, Мария става съпруга на княз Константин Горчаков, син на руския канцлер Александър Горчаков. Преди няколко години, Сотбис продаде на аукцион портретът на Смарагда направен от бронз със сребърно покритие, дело на големия френски скулптор, Jules Clement Chaplain.




Мария Богориди се жени за Йоанис Фотиадис, който е член на една от най-могъщите неофанариотски фамилии. На нейната сватба присъства султан Абдул Меджид І, което е голямо събитие, тъй като от падането на Истанбул под османска власт, християнска къща не е била посещавана от турски султан. Йоанис заема високи държавни постове в Османската империя.

Хариклея се жени за Ласкар Кантакузино Паскано. Те имат една дъщеря, Адела Романтичната българка се развежда с румънския болярин и се жени за датския художник Максимилиан Нилсон. Тя умира в Неапол през 1860г.

Адела е красива, умна, своенравна и извънредно богата. Тя има два брака, вторият и мъж се казва Григорий Когълничану, племенник на румънския министър-председател, Михаи Когълничану. Тъй като мъжът й е зает с политика, Адела скучае двореца си в Яш. Тя има две страсти - покерът и скъпите бижута. Красавицата често пътува до Париж, Баден-Баден, Виенакъдето посещава казината. Страстта й към бижутата е толкова силна, че тя продава няколко големи имота, за да попълни богатата си колекция. Любимото й занимание е късно вечер да сложи всичките си бижута и часове наред да ги съзерцава в кристалното огледало на вечерно осветление. След една такава вечер, на сутринта прислугата я намира убита, а бижутата ограбени.

Анна Богориди се жени за дипломата Константин Мусурус. Той е дипломатически представител на Османската империя в Атина, Виена и тридесет години в Лондон. Като съпруга на висш дипломат в Лондон, Анна приема в резиденцията политици, британската аристокрация, музиканти и художници. Тя умира по време на приема даден от съпруга в чест на султана.

Нейната дъщерия Ралука е блестяща пианистка. Ралука Мусурус си съперничи за професионалното внимание на големия полски пианист Игнат Падаревски с Джени Джером, майката на Уинстън Чърчил. В това съперничество вероятно победителка е Ралука, тъй като големия полски музикант и посещава няколко свои произведения. Ралука се жени за принц Григорий Басараба Бранкован. През зимата Ралука( princess Ralouka Bessaraba Brancovan) живее в Париж, а през лятото във вила Басараба на брега на Женевското езеро. Нейни гости са Марсел Пруст, Едуард VІІ и много други имена на деня. Ралука е амбициозна и властна майка. Тя има три деца, най-известното от които, поетесата Анна дьо Ноай. В кръвта на тази голяма френска поетеса, освен гръцка и румънска кръв, тече и българска, тъй като тя е потомка на Софроний Врачански. Този факт не се споменава и за най-голямо съжаление почти не се знае в България.

Надявам се, че тази статия ще събуди любопитсвото на историци, генеалози и писатели.

вторник, 15 декември 2009 г.

Михаил Пъдев

Внучка на британски министър-председател се жени за български журналист

Романтичната история между Присила и Михаил прилича повече на холивудски сценарии отколкото на реалност, но тя е факт и завършва с брак. Всичко започва в Бейрут по време на Втората световна война. Тя е на 23, а той на 28 години. Те са една от най-атрактивните и коментирани двойки в периода на техния брак.

Принцеса Присила Бибеско е дъщеря на принц Антоан Бибеско, румънски дипломат и на Елизабет Аскуит, дъщеря на британския министър председател Хенри Аскуит. По бащина линия тя е потомка на принц Александър, последния владетел на Влашко. Дядо и по майчина линия е Хърбърт Хенри Аскуит министър председател на Великобритания в периода 1908-1916. Присила е красива, богата и очарователна. Тя е родена в Лондон през 1920 година, нейни кръстници са най-близкия приятел на баща й,писателя Марсел Пруст и английската кралица Александра. Младата дама живее както в Лондон така и в Париж, където семейство Бибеско притежава една от най-красивите къщи. Обявяването на Втората Световна война я заварва в Румъния. Присила заминава за Бейрут, където работи за Сикрет Сървис, под прикритието на журналист във вестник Ийстърн Таймс. Тя доставя ценна информация за съответния отдел на Сикрет Сървис.

Михаил Пъдев е роден в София през 1915г. в семейство на инж. Димитър Пъдев. Живее в София на ул."Хан Крум" 35.Завършил е Американския Колеж в Симеоново, както и по малката му сестричка Полин. Започва работа като журналист при Тодор Кожухаров-Копейкин във в-к "Слово"Работи като кореспондент на в-к"Таймс" в България. Член е на Дружеството на столичните журналисти.След започването на войната той застава на страната на Съюзниците. Счита себе си за антифашист. През 1941 правителството на Богдан Филов създава лагера Гонда вода близо до Асеновград. Михаил е един от първите итернирани в този лагер, заедно с други симпатизанти на англо-американците. Няколко месеца по-късно той е освободен и заминава за Египет.

Любовната история между Присила и Михаил започва на английски кораб на път от Бейрут за Лондон. Красивата принцеса и тъмнокосия строен българин решават да се оженят. Присила приема името на съпруга си и вече се казва Присила Пъдев. Бракът продължава от 1944 до 1946г.
Михаил е млад и амбициозен, талантлив журналист и желае да напуснат Европа и да се установят в САЩ. Там той смята да постигне своята американска мечта в професионалната си кариера. Присила е прекалено свързана със стария континент и така двамата се разделят. Той заминава за САЩ, а тя се установява в Париж.

В Париж тя живее в красива наследствена къща на Ке дьо Бурбон 45. Къщата е архитектурен шедьовър, а отвътре е декорирана от известния художник Едуар Вилар. Тя живее на първия етаж заедно с братовчедката си ,румънската писателка ,принцеса Марта Бибеско, останалата част дава под наем. Доходът от наемите й осигурява приличен живот. Всички имоти в Румъния са конфискувани от новата власт. Тя води активен светски живот и понякога работи като преводач, например превежда "Екатерина Дългорука" на английски. Има няколко дискретни любовни истории, като най-известната е с писателя Артур Кьостлер. През 1958 Присила се жени за 12 години по-младия Саймън Ходжсън. Бракът не е особено щастлив. Въпреки, че е по-млад от нея ,той умира и тя остава вдовица. Принцеса Присила Бибеско умира в Париж през 2004 на 84 години без поколение.

Михаил Пъдев трябва да се бори сам за живота и кариерата си, той не притежава наследство и покровители сред световния елит. Пристрастен към политиката той прави кариера като политически журналист и анализатор.През 1948 в САЩ емигрира и сестра му Полин,неин съпруг е известния учен проф. Любомир Делин. Политическата обстановка след Втората световна война се променя бързо. Източна Европа остава под руско влияние ,бившите съюзници стават врагове. Познанията на Михаил за ситуацията на Балканския полуостров са ценни. Той пише няколко книги, между които: автобиографичната "Бягство от Балканите", "Маршал Тито" и други. Негови статии излизат редовно в американското списание Counter Spy, което излиза от 1973 до 1984. Той работи като редактор на международната секция на Индианаполис Стар. Професионалните качества на Михаил Пъдев са високо ценени от неговите колеги и той работи до края на живота си. Умира през 1989 в Вирджиния, САЩ,за съжаление без да дочака промените в България.Михаил Пъдев е незаслужено забравен в Родината си,няма преведена на български негова книга.

Българската Грета Гарбо


Катя Лова

Поколения наред се носи преданието станало вече легенда, за болярската кръв и красивите очи на Лолови. Фамилната легенда говори ,че Лоловци водят произхода си от избягали боляри от Търново при падането му под турска власт. Те са бил едни от първите заселници в село Медвен ,Котелско през 1520-1530г.Фамилията Лолови те носят от 18-ти век, когато техен прародител, пушейки лула получава прякор Желязко-луличката. Първо те се подписват Лулови, а по-късно Лолови. Природната интелигентност е едно от качествата заедно с борбеността и защитаването на правата си срещу турците, довели ги до връзки с дейци на Априлското въстание, за което са преследвани и съдени. Много от тях след Освобождението се учат и завършват в България и в чужбина университетско образование. Днес можем да кажем, че на всички континенти има потомци на рода. Някои от тях се казват Лолови, а други носят фамилиите: Калов-Дедов, Коларови, Яневи, Здански, Фон Милер -Айхолц, Бюлер, Коловре ,Фокс, Стамболийски. Медицината, правото и икономиката са областите в които Лоловци са изявени. Известни лекари в рода са: Д-р А.Лолов, Д-р Б.Лолов, Д-р Р.Здански, Проф.П.Коларов,Проф.Е.Трайкова-Запрянова, Д-р В.Коларов, Д-рМ.Лолова- изключителен педиатър ,известен на много столичани. Далеч по-популярни са представителите на изкуствата- артистите: Татяна Лолова, Цветана Янева, Кристина Янева, Сава Лолов,Катя Лолова, диригентът Васил Лолов , оперната певица Минка Лолова.


Скоро, Илия Калов-Дедов ми разказа ,как през 1943 г. в Модерния театър –София, за прожекцията на филм с Катя Лолова, родът е изкупил повечето билети за прожекцията. Всички са били там, за да гледат „нашата Катя”.


Екатерина Лолова с артистичен псевдоним Катя Лова е родена в София през 1914 г. ,в семейството на Д-р А.Лолов и швейцарката Матилда Делешо. Семейството участва активно в обществено-политическия живот на столицата. Красивата швейцарка Матилда, бързо научава български език. Салонът на Матилда е посещаван с удоволствие от българския елит. Неизменни гости са братът на Атанас, Методи и неговата съпруга италианката Джулия. Джулия е пианистка, Мегоди адвокат, свирещ прекрасно на цигулка. Когато се сформира делегацията, която трябва да замине за Франция, за подписва на Ньойския дговор, Матилда, която говори немски, френски и вече български, е включена като секретар-преводач. През 1921 г. семейството напуска София и заминава за Женева, където баща й е назначен за български консул. След изтичането на мандата му Д-р Лолов се връща към медицината и остава заедно със семейството във Франция.


В началото на 30-те години Катя Лова навлиза във френското кино ,като се смятало че тя е изключителна красавица. По време на втората светонвна война тя остава в Париж и има няколко водещи роли (измежду които „Муму”),като в същото време играе в „Мелодия за теб”. Участва в 14 филма, някои от които са били хитове за своето време. На сцената тя си партнира с френските актьори Мадлен Рено ,Пиер Реноар,Пиер Брасьор,Пиер Бланшар, създали династии във френското филмово изкуство. Много от познатите ни сега френски актьори произхождат от тези династии. Катя Лова не прави изключение. Нейният малък син Брис, през 1958г. ,едва 6 годишен, играе под псевдонима Папуф във филма „Големият шеф” на режисьора Анри Верньой, заедно със звездата Фернандел и Джино Черви. Филмът има изключителен успех и за Папуф множество публикации във френската преса, които го отличават като „детето чудо”. Преди няколко седмици през юли филмът беше излъчен по телевизионния канал GTV. Вероятно много българи са го гледали, но не са знаели, че детето актьор е внук на Д-р Атанас Лолов.


Красива жена, талантлива актриса,Катя общува с френския интелектуален елит. Много от нейните приятели са известни писатели, журналисти, актьори. Актрисата издава философска книга „Криво или право”-афоризми, най-известният от които е : „Богатството носи забрава, а бедността връща паметта.”.Книгата си посвещава на родителите си със следния текст : „На тебе, скъпа майко, моят най-голям почитател, аз посвещавам този малък труд, както и на паметта на този, който аз така много обичах, този баща, който ме напусна, отнасяйки със себе си сърцето ми, оградено със силната негова философия”. С това посвещение, Катя изразява благодарността към своите родители. Всички роднини винаги са казвали, колко силно влияние е имал бащата върху нея. Предговорът в книгата е от големия френски писател и журналист Морис Декобра, създал термина „декобризъм”, или използването на журналистически черти в неговите романи. Този предговор написан големия интелектуалец е признание за качествата на книгата на Катя Лова. За съжаление, тя не е преведена на български.


Катя живее по холивудски маниер – три брака, три деца от различни съпрузи. Нейни съпрузи са Кристиан Барнадак, голям френски адвокат и М. Костияс, френски приключенец и богат бизнесмен.


След приключване на филмовата си кариера, Катя може да продължи охолния светски живот. Тя има добри доходи, осигурени от нейния труд и издръжките от бившите си съпрузи. Тя напуска Париж и живее основно в Кан. Последните години от живота си, тя прекарва заобиколена от внуци и двете си любими кучета. Нейната голяма привързаност към двете кучета, става причина тя да не посети България. През 80-те години, тя пише писмо на своя братовчед Илия да и запази луксозен хотел в София. Когато той отива да направи резервация в хотел „Балкан” (Шератон), му съобщават, че не могат да приемат актрисата с кучетата.


Кан, Монте Карло са градовете, които тя посещава, тъй като там живеят нейните деца и внуци. Всичките й писма до роднините в България, са изпълнени с множество подробности относно живота на дъщерите й Ариан и Яник, внуците й Амбър, Жан-Мари, а те са девет на брой. Тя по детски се радва на мартениците, които получава от България и всяка година ги чака с неърпение, защото за нея те символизират здраве и щастие. Спомените на нейните роднини, които са я посещавали, я представят като една изключително харизматична личност. Тя е сърдечна и непосредствена, непрекъснато иска информация за рода на баща си, често тя моли да и се преведе някое от запазените писма на баща й, тъй като тя не може да чете български. Тя посреща роднините си в Кан, а също и в огромната си къща в околностите на Женева. Къщата се състои от 16 стаи, 4 бани, прекрасна градина и трима прислужници, разказва Минка Лолова, посетила я през 1966г. Ани Лолова-Коловре ми разказа, че когато е посетила Катя през 1987г. , Катя все още е ходела на плуване и езда. Тя е накарала прислужницата да приготви храната вкъщи по специални рецепти, тъй като има на гости скъпи роднини от България. Ани и Катя съща са посетили в Монте Карло, прекрасното имение на дъщеря й Ариан.


Катя Лолова умира през 1994 г. и по нейно желание прахта й бива разпиляна в залива на Кан. Връзката й с България никога не е прекъсвала до смъртта й.