сряда, 25 декември 2013 г.

Гастроли на "Славянска капела"в България

Хорът на Дмитрий Александрович Агренев,с псевдоним Славянский (Dmitri Slaviansky)покорява света с прекрасните изпълнения на славянски песни-руски,български,сръбски,хърватски и чешки,както и православни църковни песни. Дмитрий Агренев е роден на 7.12.1833г.в Москва.Произхожда от древен дворянски род,тверските князе Вагреневи.По време на Кримската война постъпва в армията.След края на войната подава оставка с чин поручик и започва да учи пеене в Москва и Петербург при Федерико Ричи,а после в Милано и Флоренция,при Пиетро Романо.През 1862 се появява на оперните сцени в Италия и Франция,през същата година е дебюта на младия тенор в Русия. Дмитрий Агренев заминава през 1865г.за Русе(Русчук)заедно с младата си съпруга Олга.Тяхната цел е да събират български народни и църковни песни.Те обаче не отчИтат факта,че България е в рамките на Османската империя и те могат да бъдат обвинени в шпионаж.С помощта на местни хора от Русе напускат България.Две години по късно те вече са в Прага.Агренев организира мъжки октет,който изпълнява славянски песни.През 1867,хорът вече наброява 25 хористи,мъже,жени и деца,като достига до 300 при някои концерти."Славянска капела"за 40години изнася повече от 15 000 концерта в Русия,Балканите,Централна и Западна Европа,Америка,Африка.Забележителен концерт изнасят в Англия,в Кентърберийското абатство.Пеят църковни песни на английски.Приети са от кралица Виктория.Дмитрий Агренев посещава многократно България и изнася концерти.През 1884г.княз Александър Батенберг дава официален обяд на Агренев и солистите на капелата,присъства дипломатическия корпус в България.През лятото на 1908г.световно известният музикант отново е в Русе.Смята да изнесе концерт и да се оттегли в Ялта,където има вила.Тук се случва непоправимото,Агренев умира,въпреки опитите да бъде спасен в Русенската болница.Руският император изпраща параход,който да отнесе тялото на Агренев,за да бъде погребан с почести в Ялта.

понеделник, 23 декември 2013 г.

Райна фон Геминген

Улица "Райна"!
Има такава улица в Германия,в провинция Баден Вюртемберг,в градчето Геминген,в чест на българката Райна Георгиева Герова.Тя е родена в Русе(Roustschuk)през 1876г.Баща й,Георги П.Геров (р.1839)е политик и търговец.Той е член на Либералната партия на Драган Цанков,депутат в II ОНС(1880-1881),ВНС(1886-1887)и 1911г.,член на УС на първото застрахователно дружество "България"(1891),основано в Русе,собственик заедно с Георги Губиделников на тухларната фабрика"Труд".Г.П.Геров дарява 40 000 златни лева за построяване на читалище в родния му град1Пирдоп.Благодарните пирдопчани назовават улица негово име.
Райна получава добро образование за времето,тя е популярна в родния си град,както с модните тоалети,езда,така и с участието си в благотворителни дела.Омъжва се за адвоката Константин Милчев,който умира 1914г.Райна остава вдовица с едно дете,Мара,според други източници(доц.Васил Дойков и Марияна Димитрова) има четири деца.Тя се запознава с Фриц в Русе.Friedrich Pleikardt August Ludwig(Fritz)von Gemmingen е потомък на стар благороднически род.Той е роден 1863г.в Карлсруе и има успешна военна кариера,която е прекъсната от злополука,падане от кон.Фриц е изпратен в Русе,като комендант на пристанището по време на Първата световна война.Райна и Фриц се женят в Русе на 24 юни 1918г.След войната заминават за Германия и живеят в замъка Геминген.Фриц има реноме на студен и затворен човек,а Райна е общителна и активно участва в обществения живот на града.След смъртта му през 1934г.,тя го наследява.Продава парка на замъка и гората на общината и на местни жители.Райна умира през 1955г.,наследява я дъщеря й Мара.Тя също продава голяма част от имота.Мара умира(14 юли 1962) при пожар в замъка,възникнал вероятно от неизгасена цигара.Останалата част от имуществото е наследена от неин племеник от България.Той продава всичко и така приключва българската следа в замъка Геминген.Оскъдните данни за Райна фон Геминген са публикувани в пътеводителите за историята на замъка Schloss Gemmingen и не става ясно защо и за какви заслуги,има улица на нейно име,споменава се като факт.Ще чакаме нейните роднини да проговорят или някой любознателен българин в Германия да проучи фактите около улица"Райна"В спомените на Жана Бъчварова-Жекова , Райна е описана,като жена с благородно и добро сърце.Двете са приятелски от младежките години в Русе.Бащите им,съответно Христо Бъчваров,печатар и издател и Георги Геров също са приятели.Жана/Иванка/Бъчварова се жени за ген.Никола Жеков.След първата световна война генералът си прави операция в Германия.Тогава Райна Герова приема съпругът на приятелката си в дома си и полага грижи за неговото оздравяване и възстановяване.Много пъти Райна помага на свои съграждани,като морално,така и финансово.

вторник, 26 ноември 2013 г.

Завещанието на Сароглу

"На 10 срещу 11 месец март 1887г.през нощта в столицата на гръцкото кралство,Атина умря внезапно,ако и в зряла възраст,един известен там гражданин,българин по произхождение,на име Зафир Сароглу.Скоро след смъртта на този старец се възбуди пред атинските съдилища един процес,който има двоен характер,углавен най напред,граждански по после.Противниците в този процес се явиха,от една страна България,от друга семейството на покойния......За процеса Сароглу,малцина у нас може да са чули или да са чели..Между другото той беше добил у нас до нейде народен характер,поради участието на българското правителство....Наистина това беше едно значително богатство от което България можеше да се възползва две третини,т.е.най малко два и половина милиона лева.С тези изгубени пари България нямаше да се ощастливи или обогати,нито да злопати или осиромашее...Въпросът беше главно не за това наследство,а за признанието и уважението на последната воля,последните за Отечеството разпореждания на един неин син,починал и живял далече от нея,но предан ней по сърце и душа." Книгата на Марко Балабанов,излиза през 1893г.тя третира казуса с наследството на Зафир Николаевич Сароглу. В главата "Зафир Сароглу и неговите роднини"има описание за родословието му от град Русе,България-"Покойния Зафир Сараоглу беше родом българин от г.Руссе,гдето името Сароглу,представлява фамилия известна там отколе.Отхранен и възпитан в Москва при заселените му там по търговия родители и при други близки сродници....От родителите си и роднините Зафир наследил любовта към Отечеството си,която сгрявала сърцата им в странство."В далечната 1788г.в Русчук в семейството на търговеца Никола Хаджиоглу се ражда син Ангел.Той има братя-Андрей,Георги,Гаврил,Никола и една сестра Мария.Ангел Хаджиоглу става богат търговец в Москва.Завещава част от имуществото си на родния град.Неговата сестра Мария се жени в Русе за Петър Сароглу,раждат се трима сина-Зафир,Христо(Христофор)и Александър.Вуйчовците на Зафир. умират неженени.Вуйчо му,Ангел Хаджиоглу го прави главен наследник и изпълнител на завещанието си.Зафир Сароглу изпълнява волята му и превежда на Русенската община парите от завещанието. Зафир Сароглу се жени за гъркинята Анна,те имат три деца-Петър,Мария и Олга.През 1879г.семейството се преселва от Русия в Гърция,Атина.Купува голяма къща на площад Омония,имити в Пирея,притежава акции в гръцки,турски и руски банки и търговски дружества.Зафир Сароглу живее нашироко-прислуга,частен учител за децата,коне за езда,той е сред богатите граждани на Атина.След Освобождението на България той посещава родния град Русе,там става близък приятел са митрополит Григорий.Водят оживена кореспонденция.Зафир има намерение да се установи в Родината,дори в завещанието си поставя условие на децата си да се заселят в България.Мария умира на 18г.през 1884г.Наследници остават Петър и Олга.Петрос Сароглос оставя следи в гръцката история.Той не само потъпква последната воля на баща си,но работи срещу българите,макар да е половин българин.Петрос Сароглос(Petros Z.Saroglos)е роден 1864г.и умира 1920.Завършва Военната академия,стига до чин майор.Голям колекционер през 1909г.той завещава на гръцката държава ценната си колекция от картини,оръжия,монети,бижута и огромна сума за построяване на Военен клуб,в центъра на Атина,наречен в негова памет Двореца Сароглио.Съветската енциклопедия го споменава като гръцки офицер,син на молдовски грък,100 години след смъртта на Зафир Сароглу се греши националността му.Как да знаят,като няма Алманах за родословията на исторически български родове? Колко различно се развиват събитията около завещанието на бащата и сина?Завещанието на българина Зафир Сароглу,родом от Русе е оспорено от сина му,Петрос З.Сароглос,грък по майка,а завещанието на сина е изпълнено от гръцката държава.Има паметник на Петрос,днес можете да видите прекрасната сграда на Военния клуб в Атина,колекциите му в музеите,името му не е забравено от благодарните гърци,без значение,че това в голямата си част са български пари,според волята на бащата.Зафир Сароглу дарява чрез русенския митрополит Григорий ,40 000 лева за построяване на два параклиса към русенската църква"Света Троица".Името му е почти неизвестно в България.Тънат в забрава имената на още двама русенци,които даряват богатството на родния си град-Димитър хаджи Руссет и Андрей Генович.Техните пари също не стигат до българите,поради запрещение от австрийските власти,тъй като са австрийски поданици.През 1870г.русенската община води борба за изпълнение на завещанията им,но безуспешно.Волята на дарителя е свещена,нали така гласи римското право?

сряда, 20 ноември 2013 г.

Мидхат паша-губернатор на Дунавския вилает 1864-1867

Вестник "Ню Йорк Таймс4
дигитализира голяма част от вестниците си.Те са ценен източник на информация за исторически събития и личности,както от световната история,така и от България.Мидхат паша,като политик и държавник в Османската империя е свързан с българската история.Статията е публикувана в Ню Йорк Таймс на 13.08.1877г.Оригиналът може да бъде видян он лайн на сайта на вестника.Жаржът на Митхад паша е публикуван през 1877г.в"Vanity Fair". Живота на Мидхат Паша Един знаменит водач на млада Турция- Синът на български евреин-Как той се разви в света- Държавническите качества, който той развива на млада възраст- Неговото вероятно завръщане на власт. От Нашия кореспондент. Букурещ, понеделник, 13 август, 1877. Мидхат Паша, знаменитият водач на партията Млада Турция, сега е във Виена по неотложни задачи, които ако преминат успешно ще потвърдят името му, дадено от неговите привърженици, като най-великия турски държавник на 19ти век. Той е роден през 1822г. и всъщност е син на български евреин, който приема исляма за да се издигне в живота. След като става известен, неговите последователи твърдят че баща му е от турско благородническо потекло, а майка му дъщеря на албански кланов главатар. Тя била със синя кръв и извънредно красива и интелигентна и че Мидхат наследява всички тези качества и недостатъци на тази непокорна, но галантна нация от воини. От ранно детство Мидхат е прилежен ученик. На 12 годишна възраст, той е чиновник в магазина на баща си, където се продават дрехи, питиета и стоки от обща потреба. На 19 години Фаик Ефенди, член на Cour des Comptes, го наема като негов личен секретар. Три години по-късно той е изпратен в провинциите, за да подготви доклад за финансовото състояние на една от местните администрации. Този доклад така удовлетворява Великия Везир Рашид, че Мидхат е назначен за шеф на отдел във Вътрешното министерство. След мисия в Сирия е назначен за втори секретар в правителството. На 35 години той е пратен да умиротворява България, което постига по такъв радикален начин, че безспорно показва, че милостта не е главна част от неговия характер. Това му дава титлата Везир и Паша и осигурява неговото повишение в Ниш. Неговата администрация там е много ефективна и въпреки безмилостното отношение към местната рая, успява да подобри инфраструктурата и строи нови пътища. От Ниш той е пратен в Русчук ,като губернатор на Дунавския Вилает. Следите останали след неговото управление там само потвърждават по-ранното сведение за неговия характер, че никой не е толкова загрижен за възстановяването на Османската империя и не е толкова остър враг на християнското население. Той е призован в Константинопол през 1866 и му е поверена организацията на Държавния съвет, което той смята като преходна стъпка към установяването на конституционен режим. Багдад е следващата му задача за реформи, където той отново показва прозорливост в решаването на проблемите. Той освобождава държавните имоти и земи от някои задължения , въвежда наборна военна служба, потушава буйните номадски племена, открива индустриален колеж, голяма фабрика за платове и параходи по река Тигър до Персийския залив и Ефрат и построява травмай за връзка между Багдад и Казарниех. Назначен е за Велик Везир през 1871, той е свален след три месеца от интрига в харема, благодарение на омразата на неговия голям враг Махмуд, лидера на партия Стара Турция. От тогава той тайно заговорничи за свалянето на Султан Абдул Азиз, частично поради отмъщение, но по-скоро заради омраза към Русия, чието влияние върху крехкия суверен става доминиращо. Като министър без портфейл, по време на Мурад, той едвам успява да се спаси от убийство,поръчано от Хасан Бей, който той обвинява че подтиква към убийството на неговия колега, но враг, Сараскира Хусеин Авни през 1876. Миналия декември той за втори път е назначен за Велик везир и успява да осъществи мечтата на живота си – обнародването на Конституция. Отново интригите на опозицията надделяват и неговия отказ да се подаде на исканията на Великите сили, по време на конференцията дадоха достатъчен повод за неговото сваляне и премахване. Респекта, който дори неговите врагове имат, заради неговите доказани качества и силата на неговата партия го спасяват от обичайната съдба на ориенталските политици, изхвърлени от политиката. Физически Мидхат Паша е нисък и дебел, с типична еврейска физиономия, гъста, черна, прошарена брада и ярки тъмни очи – въпреки че никой не го е виждал без очила. Той се облича като европеец, с изключение на феса и неговия начин на поведение, когато се вълнува, той има типичното оживление на западно европеец или на човек от неговата раса (етнос, народност). Той е пътувал много, изучавайки традициите на различни държави, особено от финансова и административна гледна точка с намерението да ги приложи някой ден в собствената си държава, но той не знае други чужди езици освен френски, който не говори перфектно. Грешките на неговите опоненти при тяхното управление показаха на султана, че неговото завръщане на власт скоро ще бъде крайно необходимо, но Мидхат паша осъзнава своята важност и поставя своите условия, между които аз съм уверен че е абсолютната забрана за намеса на външни сили във вътрешните работи на Османската империя; той иска да получи уверение директно от своя суверен, че неговата програма ще бъде приета и неговото присъствие във Виена е свързано с получаването на сътрудничеството на Австроунгарския кабинет и кабинета на Сейнт Джеймс. Той предлага категорично да се установи, че окупацията на която и да е част от Османската империя, от Австрия или Англия или каквото и да е друго нарушение на договора от 1856, освен по силата на нов договор, който да е в интерес на Турция трябва да се счита за casus belli. Той ще се постарае да сключи офанзивен и дефанзивен съюз с Англия и ако е успешен ще продължи войната, докато спечели достоен мир или докато всички ресурси на Турция приключат. ‚‘‘Смятайки че Англия ще предотврати обявяването на свещенна война, което ще бъда нашето унищожение‘‘ Ако неговите увертюри за съюз останат неуспешни, той ще поиска посредничеството на Англия и Австрия за сключването на мир, базиран на Парижкия договор, или поне на конвенцията последвала след договора. Макар с неудоволствие, той би се съгласил да позволи гаранция за изпълнението на реформите във формата на частична окупация на територията, по време на предварителните преговори, на принципа utipossidetis винаги е взиман като база за преговорите за всяко примирие, като условие за частичната окупация на България от руски войски сама по себе си е достатъчна гаранция без да накърнява националното чувство и достойнство. До колко тези аспирации на турския държавник ще бъдат осъществени предстои да видим, но неговата политическа вяра може да бъде обобщена в неговите собствени думи: ‚‘‘Аз не съм привърженик на война’loutrance, и въпреки че съм готов да продължа с борбата съм също и готов, ако се върна на власт да подпиша примирие с чест, за да запазя цялата си енергия за мирната реформа на Османската империя и смятам, че трябва да имам налични хората и ресурсите, нужни за да постигна моята задача ‘. Въпреки това, като други дипломати Мидхат паша не казва всичко, което има предвид и неговото завръщане в Истанбул ще бъде единствения видим външен знак, че шанса за мир се отдалечава много, защото той е най-острия враг на руската политика и неговото назначаване за Главен Везир ще означава, „Война до смърт срещу Русия!‘‘

събота, 16 ноември 2013 г.

Русе-малката Виена

Русе,Русчук,най европейския град в България,наричан в миналото малката Виена.Много от сградите са реплики на известни виенски сгради.Връзката между Русе и Виена се осъществява по река Дунав.През 1848г.отваря врати консулство на Австро-Унгария.Русенци по често са пътували с параход до Виена,отколкото до София.Заможните граждани са пращали децата си да учат в Австрия-Виена,Грац и други градове,много често те се връщат с невести от там.Немският език е популярен в града.Отворено е първото Дойче шуле в България.Търговските връзки по Дунав процъфтяват-мебели,музикални инструменти,тоалети и шапки пристигат в Русе,а богатите отиват да пазаруват във Виена.Посещават известните виенски клиники за лечение.През 1892г.във Виена откриват хотел Бристол,а през 1907г.в Русе отваря врати хотел Бристол на ул.Александровска."Русе някога и сега"публикува снимки на град Русе.Дали се приближаваме, или се отдалечаваме от Европа?Отговора ще намерите ,ако видите хотел Бристол в Русе днес-БИТПАЗАР!След 1944г.хотел Бристол е национализиран и преименуван на Москва,по късно пак сменя името си на Балкан.днес се стопанисва от Мюфтийството,което по неведоми за русенци, пътища го реституира.Би трябвало да е паметник на културата ,но институциите в Русе нехаят!А хотел Бристол във Виена продължава да бъде архитектурно бижу и да приема туристи от цял свят.

неделя, 27 октомври 2013 г.

Княз Сергей Максимилианович Романовский

Руското императорско семейство дава свидна жертва по време на Руско турската война 1877-1878г.На българска земя,в Иваново,до Русчук(Русе)загива от турска граната, Светлейшия княз Сергей Максимилианович Романовски,херцог Лайхтенберг,член на руския императорски дом с титла Императорско височество,генерал майор. Сергей е трето дете в семейството на Великата княгиня Мария Николаевна и херцог Максимилиан Лайхтенберг Боарне.Той е внук на император НиколайI и правнук на френската императрица Жозефина. Князът получава домашно възпитание,бил увлечен по живопис и музика.През 1867г.с неговото възпитание се заема Владимир Николаевич Зубов,старши адютант на Генералния щаб на руската империя.Във възпитанието на синовете си,Великата княгиня Мария Николаевна се придържа към принципите на своя баща,император НиколайI-сурово,спартански. След завършването на образованието си,княз Сергей е назначен на служба в Министерство на вътрешните работи.Почувствал влечение към военна служба,по негова молба е зачислен в конен полк на лейб гвардията.На 12.04.1873 е произведен в чин поручик,на 30.08.1873 гвардейски щабротмистър,30.08.1875 гвардейски ротмистър.,а през 1876 флигел адютант. В начало на войната с Турция княз Сергей е зачислен към лейбгвардейски полк,който не се намира в разгара на военните действия.По негово настояване е изпратен на предна линия и участва в боевете за освобождението на България.Воюва редом до престолонаследника Александър Александрович.След боевете за Търново е произведен в чин,генерал майор,получил Златно оръжие,с надпис"За храброст"-15.09.1877г.На 12(24)октомври 1877г.по време на разузнаване на Русчушкия отряд в местността Иваново близо до град Русчук,княза е улучен смъртоносно в главата от турска граната.Смъртно раненият княз Сергей умира в ръцете на генерал Андрей Иванович Косич,началник на щаба на 12 армейски корпус.Сергей Петрович Боткин,хирург,изважда парчето от турската граната от главата на княза и го предава на брат му ,княз Евгений Романовски.Княз Сергей Максимилианович Романовски става първия член на императорското семейство,убит по време на война,в руската история.Тялото му е балсамирано от д-р Боткин и изпратено в Русия.Погребан в Петропавловския манастир,а после препогребан в Великокняжевската гробница.Трима от правнуците на френската императрица Жозефина,съпруга на Наполеон Бонапарт,участват в Руско турската война 1877-1878-князете Романовски-Сергей,Николай,Евгений.Последният е женен за Зинаида Дмитриевна Скобелева,сестра на пълководеца Михаил Дмитриевич Скобелев,друг герой от тази война.Много улици в България носят неговото име,а княз Сергей тъне в забрава,в Русе няма дори една улица на негово име,защо? След Освобождението тържествено е открит паметник на лобното място на княз Сергей М.Романовски , в село Иваново ,до Русе.Паметникът е изработен камък с двуглав орел. Надписи: на южната страна на паметника - "На сей месте пал геройской смертью в бою за свободу Болгарии незабвенный племяник Великого Царя Освободителя"; на западната страна - "Его Высочеству Сергею Максимилиановичу Князю Романовскому Герцогу Лейхтенбергскому" Каква е съдбата на паметника по време на тоталитарния режим?Най вероятно паметника е изграден по поръчка на императорското семейство и архитекта изработил проекта е много известен.Бащата и майката на княза са сред най големите меценати на изобразителното изкуство.Великата княгиня Мария Николаевна е първата обитателка на Мариинския дворец,наречен на нея,в Санкт Петербург. Студент от Русе прави анкета и 50 русенци отговарят,че за първи път чуват за княз Сергей Романовский и за паметника.А можеше да бъде туристически обект,включен в пътеводители и да привлича туристи и всички желаещи да положат цветя на лобното място на един млад мъж ,герой.Все пак в Интернет открих,че през 2008г.паметника е възстановен,но няма негова снимка,дори в сайта на Иваново няма информация за княза и паметника ,а да,веднъж го споменават но името му е сгрешено-Сергей Александрович.Снимка на паметника е направил русенеца Сирманов.Картичка на паметника,направена от известния русенски фотограф Рудолф Либих,след откриването му.

вторник, 22 октомври 2013 г.

Царица Елеонора Българска

Отбелязваме 100 от Балканската война.Ролята на българската царица Елеонора,като организатор на медицинската служба по време на войната е голяма,тя е наричана "коронования ангел"от ранените войници.

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Русе-най европейския град на България

Събития,сгради от миналото на Русе,оживени от легендарни личности в града намираме в книги и статии.Кой си спомня Милко Клайнер?Кой е ходил да наточи ножица или кънки при него?Йовчо Стоянов,изследовател на Русе, публикува негова снимка в сайта си.Милко Георг Клайнер фигурира като български състезател по отборно колоездене в летните Олимпийски игри в Париж през 1924г.Това то поставя сред пионерите в олимпийското движение в България,значи историческа личност.Потомствен точилар,запален по колоездене и мотоциклетизъм,един от първите в страната,едва ли някой се е сетил да запише спомените му.Феноменално, един немец,роден в България, е записан като Михаил Клайнеров(Mikhail Klaynerov,роден 1904г.в Русе)в олимпийските регистри.В ранните години на олимпийското движение участват още двама русенци -Георги Каракашев и майор Христо Малакчиев(конен спорт)Каква беше магията на този град описана от Елиас Канети,като център на света и какво е останало от нея?

неделя, 20 октомври 2013 г.

Royal Philharmonic Orchestra of Bulgaria 1936

Царския симфоничен оркестър е създаден през 1936г.На снимката -Саша Попов диригент Петър Христосков Васил Стефанов Васил Лолов Димитър Трубарев и други.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Първата фабрика за шоколадови бонбони в България

Първата фабрика за шоколадови бонбони е основана в Русе през 1892г.,собственост на Никола Кръстев.В Международния алманах на България 1898г.фигурира като Фабрика за бонбони на Никола Кръстев.Надявам се тази публикация да заинтригува русенци,за да се поровят в архиви и спомени за повече информация за фабриката и собственика.

събота, 12 октомври 2013 г.

Консулствата в Русе 1928г.

Консулствата в Русе през 1928г.-"Илюстрован алманах на Русе" Германско почетно вицеконсулство-почетен вицеконсул г.Карл Бургес,директор на Кредитна банка,ул."Александровска Австрийско почетно консулство-консул г.Хуго Шобер,ул."Княжевска Белгийско почетно консулство-почетен консул г.Едуард Легрен,директор Кожената фабрика,ул."Фабрична" Испанско почетно вицеконсулство-вицеконсул г.Хаим А.Афталион Представителство на Франция-г.Едуард Легрен Унгарско консулство-консул г.Тита Бьом,ул."Аспарух"Италиански консулски агент-г.Исак Азриел,ул."Александровска Холандско почетно вицеконсулство-г.Хаим А.Афталион Персийско почетно вицеконсулство-г.Шалом А.Шоев,ул."Александровска Чехословашко консулство-консул г.Алоис Прохазка,ул."Батак" Румънско консулство-консул г.Константин Крецу,ул."Княжевска"

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Русе -най европейския град в България

Русе,Русчук,един от най красивите градове в България има европейски облик и култура още преди Освобождението.Географското разположение,река Дунав,плодородната земя,будното население,чуждите консулства и консули,европейското влияние,много са факторите,които нареждат града,сред известните европейски градове. През 1862 г.унгарецът Янош Мохош открива аптека в Русе,четири години по късно Анри Нестле открива сухото бебешко мляко,известно в цял свят.През 1870година вече се продава в САЩ за 50 цента бутилката ,в същото време в аптеката на Мохош,богатите русенци го купуват за 16 гроша. Кога русенки започват да разхождат децата си в Алеите? Пощенската картичка на Мойсе Хаим Камерман показва млада майка с детска количка в Алеите.Изникват много въпроси-кога е издадена картичката,кога са посадени дърветата,които оформят Алеята във Владиковата бахча,известна местност в Русе? М.Камерман пристига в България около 1894г.и открива фотографско ателие,започва да издава пощенски картички,през 1905 открива клон в София,а пет години по късно напуска България.Картичката е направена 10-14 години след оформянето на Алеята,видима възраст на дърветата.Вероятно Русе държи първо място в България по създаване на Алея за разходка на гражданите си. В близост до Алеята се намира архитектурния шедьовър на италианския архитект Мариано Пернигони,построена през 1908-1909г.

вторник, 8 октомври 2013 г.

Цветана графиня фон Хартенау

Вера Цветана Мария Тереза(24.10.1893 Грац-24.11.1935 Оберсдорф)е дъщеря на българския княз АлександърI Батенберг и съпругата му Йохана Лойзингер,графиня фон Хартенау.

Асен фон Хартенау

Крум Асен Лудвиг Александър фон Хартенау(16.01.1890 Грац-15.03.1965 Виена)
е син на българския княз Александър I Батенберг и съпругата му,Йохана Лойзингер,графиня фон Хартенау.

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Margitta Zonewa

Маргарита Б.Цонева е немска балерина,певица и актриса от български произход. Тя е родена през 1908г.в София,България,в семейството на Беньо и Сабинка Цоневи. Проф.Беньо Цонев(1863-1926)е светило в българската филологическа наука. Майка й,Сабинка(Събка)Козарова-Цонева е гимназиална учителка,полиглот(владее 7 езика). Маргарита е най малкото от четири деца-Любен(р.1900),Драгомир(р.1903),Добрин(р.1906). Играе във филмите- Ball im Metropol-1937 и Gestohlene Gosicht-1930. Малко се знае за артистичната й кариера в Германия.Повече информация научаваме за личния живот на известната българка.Известна в чужбина,но забравена в България. След комунистическия преврат през 1944г. голяма част от научните трудове на проф.Беньо Цонев са унищожени от новодошлата власт, поради идеологически причини, а децата му са преследвани. Трима от неговите наследници – Любен, Драгомир и Маргита успяват да се спасят от гоненията, като бягат и се установяват в Германия, но най-малкият от трите сина Добрин заявява: „Аз съм българин и на никого нищо не съм направил“, затова решава да остане в Родината си. Той е арестуван и изправен пред Народен съд. Другите деца на Беньо Цонев също са изправени пред Народен съд за кратко време, преди да успеят да извършат своето бягство в чужбина. Д-р Драгомир Цонев фигурира в списъка на Българското академично дружество"Петър Берон"в Мюнхен-мозъчен тръст на българите политически емигранти,елита на нацията,третото нереализирано поколение от строителите на съвременна България.Любен Бенев Цонев е икономист и директор на дирекция "Българска външна търговия". Има голям принос за излизането на България на европейския пазар като равноправен търговски партньор и за разцвета(1939-1944) на българския внос и износ. Драгомир Цонев бил икономист и юрист по образование, председател на Българо-немската търговска камара. Инициатор и организатор на печеливш износ от България на диворастящи плодове, билки и други за европейските пазари. Организирал изграждането и функционирането на фабрика за пектин в с. Църква, Пернишко. Добрин Бенев Цонев бил държавен чиновник. Работил е в полицията, отдел Външно разузнаване. Съден от Народен съд в София, с присъда - доживотен затвор и пълна конфискация на имуществото. След освобождаването му от затвора е бил въдворен 4 години на лагер в Белене. И тримата синове на известния професор са съдени от Народния съд и осъдени като врагове на народа. Децата на проф.Цонев са били културни и високообразовани българи, с европейско възпитание, владеещи чужди езици, големи патриоти и безспорни професионалисти в областите, в които се изявяват. Маргита, която е красива млада балерина, няма свои деца. Драгомир също няма деца, а Любен има дъщеря на име Мери Брауншвайг. Тримата живеят и работят в Германия до смъртта си. Добрин, който остава в България, има дъщеря Сабина (кръстена на баба си Сабинка) и син Боян. Покойният вече Боян е изключително интелигентен и буден мъж. Иска да стане лекар, но поради потеклото си, което е определено от тогавашните власти като „съмнително“, не е допуснат да следва медицина. Чак след падането на комунистическата диктатура през 1989г. на Добрин и съпругата му е разрешено да пътуват извън граница и за пръв път от много години те успяват да посетят своите роднини в Германия. След дълъг период на раздяла семейството най-накрая отново се събира.

петък, 27 септември 2013 г.

Стоян С.Тевекелиев

Стоян С.Тевекелиев,крупен търговец,наложил българските плодове и желенчуци на европейския пазар.Стоян С.Тевекелиев и сие,царски придворни доставчици,фирма основана 1914г.Собствени предприятия в София(винарска изба с всички видове вина и деликатесни напитки),Плевен(консервна и вакумна фабрика,),гара Кричим(консервна и вакумна фабрика,сушилни за плодове и зеленчуци,мелница за червен пипер,инсталации за дълбоко замразяване,склад за експортни вина) и Пловдив(консервна фабрика,инсталации за дълбоко замръзяване,складове за вина).Днес,когато българския пазар е залят от вносни плодове и зеленчуци е добре да си спомним за личности,като г-н Тевекелиев,строители на съвременна България.

сряда, 18 септември 2013 г.

Васил Митович


Васил Димитров Митович,кореняк софиянец,полицейски пристав в София.Роден в семейството на Димитър Митович,търговец в Цариград,софийски първенец,борец за народни свободи и църковна независимост,щедър дарител и  Николина хаджи Манова.Майка му е дъщеря на хаджи Мано Стоянов,друг възрожденец от София.Васил Митович е награден с Възпоменателен" кръст за независимостта" през 1909.Той е сред първите велосипедисти в София.Помага при спасяването на Яни Сандански.Това се откъслечни сведения за този известен през миналия век софиянец.Негова дъщеря е оперната певица Мария(Мара)Митович.Портрет на Васил Митович,направен в ателието на придворния фотограф Мориц Курц ок.1925г.

петък, 13 септември 2013 г.

Сливнишка епопея


Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.Главнокомандуващ  българската армия е княз Александър IБатенберг.

Антони Адам Пьотровски (среща се и вариант Пиотровски, на полски: Antoni Adam Piotrowski) е полски художник

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е доброволец на фронта. За проявена храброст в сраженията е награден с Орден „За храброст“. Пьотровски рисува Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот
1) Картина от Антони Пьотровски,изобразяваща княз Александър БатенбергI(prince Alexander I Battenberg),на бойното поле в Сливница и български офицери
2)Картина,изобразяваща княз Александър БатенбергI и хофмаршал Волпрехт Лудвиг Херман фон Ридезел цу Айзенах(Hofmarschall  FreiherrVolpreht Ludwig Hermann von Riedesel zu  Eisenbach(1852-1939|и български офицери на бойното поле в Сливница

четвъртък, 1 август 2013 г.

Българска толерантност

Българският народ доказва своята толерантност три пъти в последното столетие.В България намират убежище арменските бежанци от Османската империя през 1913г.През 1920-1923г.белогвардейците и семействата им пристигат на българска земя,бягайки от болшевиките.През 1943 спасяваме 50 000 български евреи от лагерите на смъртта..
Иван Балабанов,крупен индустриалец,дава подслон и работа на ок.300 белогвардейци емигранти.Българското правителство отпуска пенсии на участниците в Руско турската война 1877-1878г.Руснаците изучават белите петна в  историята си,интереса към техните сънародници в чужбина расте,както сред учените,така и сред обикновените хора,които издирват свои роднини по цял свят.Надявам се,че публикувайки този списък ще помогна на тези хора да научат повече за съдбата на емигрантитеКнязе ,генерали,обикновени хора със семействата си ,всички преживяли ужаса на бягството и намерили утеха в България.Някои емигранти остават завинаги,други заминават по широкия свят,търсейки семействата си.
.СПИСЪК НА РУСКИТЕ БЕЖАНЦИ В ПРЕДПРИЯТИЕТО НА БЪЛГАРСКА ГОРСКА ИНДУСТРИЯ-БАРАКОВО-КОЧЕРИНОВО -1923-1927
Александр Викторович Конопасевич-р.1890 военен
 Ромуальд Павлович Сивицкий-р.1898 Вильно
Павел Федорович Тустановский-р.1895 Петроград военен
Дмитрий Емельянович Алтунин-р.1898 Харьков военен
Анатолий Александрович Познаков-р.1875 военен
Федор Яковлевич Могилевич-р.1872 Харьков ротмистър
Виктор Александрович Белий-р.1894
Николай Иванович Нейман-р.1891 Киев военен
Василий Петрович Богданов-р.1887
Григорий Ильич Терзи-1874 Ростов на Дон военен военен
Борис Степанович Патковский-р.1895 Москва военен
Николай Рудольфович Кунце-р.1879 Москва
Александр Алексеевич Васильев-р.1896
Николай Сергеевич Дьяков-р.1887 военен
Павел Дмитриевич Коновалов-р.1894 Киев военен
Иван Ильич Коротюков-р.1884 земеделец,женен с 5 деца,семейството остава в Русия
Василий Александрович Вашакин-р.1890 Николаев военен
Михаил Михайлович Туткевич-р.1898
Аркадий Трифонович Петровский-р.1898 Петрогорад
Дмитрий Федорович Черкасов-полицай
Петр Петрович Рейцер-р.1888 Москва търговец
Виктор Алексеевич Неклюдов-р.1903 Ереван
Александр Леонидович Осташкевич-1890 военен
Георгий Георгиевич Саенко-р.1896 земеделец
Константин Васильевич Александров-р.1898 г.Феодосия
Ефим Георгиевич Осипенко-р.1890 чиновник
Михаил Федорович Попков-р.1906
Федор Семенович Попков
Афонасий Исаевич Виноградский-р.1880 земеделец
Дмитрий Петрович Синькаржевский-р.1898 учител
Федор Семенович Шумейко-р.1900 учител
Николай Кузьмич Привалов-р.1897 учител
Сергей Михайлович Патока-р.1894 земеделец
Иван Авдеевич Назаров-р.1877 земеделец женен 8 деца семейството остава в Русия
Арсений Васильевич Баздрейков-р.1902
Николай Иванович Якушевский-р.1887
Анатолий Павлович Баженов-р.1897 Архангельск военен
Семень Аркадиевич Степура-р.1888 Херсон  търговец
Иван Яковлевич Пегур-р.1896 Екатеринослав земеделец
Алексей Алексеевич Гадючка-р.1907
Гаврил Николаевич Гадючка
Николай Степанович Гадючка
Михаил Георгиевич Руденко
Ефрем Федорович Федейко-р.1898 земеделец
Гаврил Семенович Огиенко--р.1897 учител
Давид Яковлевич Романюк-р.1871 военен
Михаил Петрович Дикий-р.1872  Киев военен
Иван Ис.Кокаев р.1869
Дмитрий Прокофьевич Лутков -р.1872 Екатеринослав военен
Николай Антонович Карпов-р.1866
полк.Павел Константинович Боголюбов р.1866
Леонид Сергеевич Бойко-р.1903 Полтава
Григорий Илларионович Шевяков-р.1900
Михаил Изотович Шишкин
Антон Иванович Рудик
Александр Степанович Орлов
Афонасий Федорович Вериго
Константин Сергеевич Муратов
Николай Александрович Ефимов-р.1881 Варшава
Иван Яковлевич Гаврилов
Анрей Степанович Пушкарев
Николай Степанович Носов
полк.Федор Васильевич Идзиковский
Иван Стефанович Белдовский
Александр Петрович Поляков
Павел Григорьевич Цикалов
Мойсей Иванович Шопаренко-р.1871г.
Александр Михайлович Виницкий
Михаил Антонович Антонов-р.1893 Киев
Николай Иванович Некрасов-р.1899г.Москва
Антон Львович Александрович-р.1895
полк.Михаил Емельянович Максимович-р.1884 Петроград,женен,военен
Сергей Ильич Лазарев-р.1894 Новочеркаск
Владимир Онуфриевич Забродский-р.1900
Михаил Антонович Колесник
Сергей Михайлович Хартулари-р.1897 Москва,военен
Александр Ефимович Смогоржевский-р.1886,женен,военен
Александр Иванович Фесенко-р.1886 Полтава,ерген,военен
Иван Филипович Черненко-р.1889,земеделец
Емануил Лазаревич Каялов-р.1898,Ростов,женен,
Василий Львович Шумаков-р.1897
Михаил Иванов Четиркин-р.1900 Севастопол
Дмитрий Григорьевич Мишин-р.1891,женен,жена Елизавета,чиновник
Иван Акимович Новойдарцев-р.1890,женен,военен
Алексей Кузьмич Дьяков
Георгий Иванович Ермишкин-р.1899,женен,земеделец
Иван Федорович Рапута-р.1884,ерген,чиновник
Михаил Иванович Самохин-р.1868,женен,земеделец
Николай Николаевич Базилевич-р.1885
Борис Иванович Лебединский-р.1900
Сергей Абрамович Шаригин-р.1895 Тула
Василий Михайлович Фаткин-р.1885 Москва,ерген,военен
Леонид Евгениевич Томашевский-р.1875,женен,земеделец
граф Михаил Сергеевич Ланской-р.1893 Москва,женен
Игорь Константинович Толстой-р.1894 Петроград,ерген
Тихон Степанович Новиков-р.1873 Одеса,женен,чиновник
Сергей Иванович Петров
Владимир Карлович Гейман
ген.Николай Павлович Ефимов-р.1872
 и др.

понеделник, 8 юли 2013 г.

Неда Фтичева -първата концертираща цигуларка в България


Неда Лазарова Фтичева е родена в Габрово,на 13 февруари 1881,в семейството на търговеца и строителен предприемач Лазар Фтичев.Семйството се преселва в София.Бащата купува голям парцел на ъгъла на бул.Патриарх Евтимий и ул.Хан Крум.Построява къща за многолюдното си семейство-синовете Никола и Димитър и дъщерите  Мария и Неда.Семейството е богато и принадлежи към възрожденския елит на България.Децата учат езици и музика.Никола и Димитър вземат уроци по цигулка при известния капелмайстор Йозеф Швертнер.Малката Неда слуша уроците на братята си в захлас.Иван Гюзелев,бивш министър на Народното просвещения и приятел на баща й, пръв открива нейния музикален талант.Подарява й,собствената си цигулка.Неговите дъщери Богдана(по късно известна като Богдана Вулпе) и Олга се занимават професионално с музика-оперно пеене и пиано.

През 1896г. Неда печели стипендия от Министерството на народното просвещение и заминава да учи цигулка във Флоренция,Италия.Младата цигуларка се връща с италианска диплома и започва работа като учителка по музика в Първа девическа гимназия в София.Тя се включва активно в музикалния живот на столицата.Неда Фтичева изнася  концерти с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова.в България .Участва в образователни лекции за попуряризиране на класическата музика заедно с Ангел Букурещлиев.Пътува из страната изнасяйки цигулкови концерти ,популяризира музиката на Сарасате и Хенрик Виенявски.Тя се радва на голяма известност и обич от българската публика.Неда Фтичева е сред основателите на Музикалното училеще в София през 1904г. Изняся благотворителни концерти за купуване на музикални инструменти и дарява собствени ценни партитури.Музикалната критика пише за нея:"..майсторска техника и вълшебен лиричен тон,интерпретация с лек сантиментален шарж". Изнася концерти в Австрия,Франция,Турция и др.Участва в много частни концерти в домовете на известни личности.Братята на Неда са царски офицери,сестра й,Мария,се жени за ген.Алекси Стоянов,адютант на цар Фердинанд. През 1904 г.известната цигуларка посещава Вагнеровите тържества в Байройт по покана на монарха,заедно с проф.Иван Шишманов.Година по късно заминава на специализация във Виена.Там се запознава с проф.Юлиус  фон Шлосер,директор на Музея по изкуствата във Виена.През 1919 тя се жени за него. Бракът е щастлив и хармоничен,двамата посвещават живота си на изкуството.Неда се движи в елитно  виенско общество ,съпругът й,принадлежи към австрийската аристокрация,известен и уважаван учен.Кой е Ритер Юлиус фон Шлосер?Julius Alwin Franz Georg Andreas Ritter von Schlosser (23 September 1866, Vienna – 1 December 1938, Vienna) was an Austrian art historian and an important member of the Vienna School of Art History.

След  години на пълноценен и щастлив живот нещастия сполетяват Неда.Умира съпругът й,през 1939г.Тя няма деца и изпитва силна привързаност към племениците си.Най близък контакт има с децата на сестра си-близначките Вера и Надя и брат им,Борис.Близначките са секретарки на цар Борис Трети,а след неговата смърт,преминават на служба при царица Йоана.Борис Алекси Стоянов продължава семейната традиция и става царски офицер.По време на януарските бомбардировки 1944 бомба пада върху къщата(ул.Хан Крум 30) на ген.Алекси Стоянов и убива Вера.През септември същата година започват комунистическите репресии и Борис изчезва безследно.В красивата къща на генерала са настанени квартиранти.В една стая живее семейството-останали са само генерала,жена му Мария и дъщерята Надя.Царската секретарка е подложена на тормоз-арести,изселвания и изпращане на лагер.Неда Фтичева тежко преживява тези събития,помага морално и материално на семейството си.

На 21 ноември 1960г във Виена престава да тупти едно българско сърце,умира жената отдала талант и сили  за духовното издигане на народа си,да бъде пионер в популяризирането на класическата музика след Освобождението в България.

четвъртък, 23 май 2013 г.

Мис България 1930



Първият конкурс за красота се провежда в белгийския курортен град Спа(Spa)през 1888 година.След Освобождението българите полагат усилия да се интегрират  в европейския цивилизационен модел във всички сфери на живота.
Първите сведения за проведен конкурс за женска красота  в България са от 1906г.Във Военния клуб в София се провежда конкурс с участието на българските красавици.Регламента е доста свободен,участват девойки и женени госпожи.Различни автори сочат за победителка г-жа Лора Каравелова -Дренкова.
Повече сведения има за втория конкурс за красота  21 ноември 1909г.организиран от Дружеството на столичните журналисти ,отново във Военния клуб в София.

 Настоятелството  на дружеството избира Увеселителна комисия.  Ще гласуват всички поканени-2123-ма ,съставя се  протокол, според който ,долуподписаните Лазар Н. Пулиев, председател на журналистическото дружество, Ев. Попов, секретар, и  С. Христов, касиер на същото, след като преброиха получените пликове, установиха... 
  В събитието участват най-добрите музиканти, композитори, поети, писатели. Дамите не дефилират. За тях направо се гласува. Няма и категория "неомъжени - омъжени". Нито възрастови ограничения. Сред поканените са министър-председателят Александър Малинов и министрите Иван Салабашев, Мушанов, Андрей  Ляпчев (със семействата си), бившият министър Иван Ев. Гешов... Дворецът се представя от г-дата Страшимир Добрович, Чапрашиков и граф Пол дьо Шевремон. Артистичния свят се представя от  Иван Вазов, Стоян  Михайловски, Михалаки Георгиев; младите - Пенчо П. Славейков, Пейо  К. Яворов, д-р Кр. Кръстев, Петко Ю. Тодоров... Някои от тях ще напишат текстове за специалния луксозен брой на конкурса.
     В 20.00 започва концертът: Бизе, Вебер, Пучини, Вагнер, Доплер, Джордано в изпълнение на най-добрите "музикални сили" както утвърдената пианистка г-жа Дунева или гастролиращият вече 15 години в Италия и Русия Иван Димитров, така и изгряващите звезди С. Петкова и Люба Панайотова.. Участва и  детето-чудо Актарджиев със своята цигулка. Също народни песни в изпълнение на хор "Родна песен" под диригентството на Добри Христов.
  Започва раздаването на специалното конкурсно издание: от участвалите 17 дами първите три места се заемат от: г-ца Мила Миткова - учителка в I софийска девическа гимназия (695 гласа), г-жа Лора д-р Дренкова, по баща - Петко-Каравелова (342 гласа) и г-ца Люба Панайотова - певица (293 гласа). Следват г-ца Л. Матеева, г-ца Устабашиева, г-жа майор Иванович, г-ца Алма Странска,пианистка, г-ца Златка  Куртева,старозагорка,оперна певица.
    
   
Третият конкурс се провежда  на 19 февруари  1929г.в Градското казино(ул.Гурко 1,днес там се намира Столичната градска художествена галерия) под патронажа на в-к"Зора",собственост на Данаил Крапчев.В журито участват художниците Стефан Иванов и Никола Маринов,оперната певица Констанца Кирова,скулпторът Андрей Николов,ученият проф.Асен Златаров и писателят Добри Немиров.Побидителка става  г-ца Люба Йоцова,а подгласнички  Радка Станишева (по късно Йосифова) и Нора Трифонова.Люба Йоцова заминава за Париж,за да участва в конкурса Мис Европа.
 Четвъртият конкурс за красота се провежда през 1930г в София,организиран от списание "Кръгосвет".В журито участват Елин Пелин,Дечко Узунов,проф.Александър Балабанов,скулпторите Андрей Николов и Марко Марков.Мис България 1930 става г-ца Кунка Чобанова.Т заминава за Париж, за участие в конкурса Мис Европа ,организиран от Морис  дьо Валеф(Maurice de Waleffe).Известен журналист,хроникьор,писател,основател и главен редактор на в-к"Paris midi".Той се счита за  най успешния мениджър в историята на конкурсите за красота.
 Кунка Чобанова е родена в Плевен през 1909 г.в заможното семейство на търговеца Христо Чобанов.Учи във френския колеж Нотр Дам де Сион в Русе,където освен френски език,научава и светски обноски и поведение.В Париж тя жъне успехи .Мис Европа става гъркинята  Алики Дипларакос,по късно лейди Ръсел.Най известна от конкурса през 1930г.става французойката Ивет Лабрус(Yvette Labrousse),която се жени за принц Ага Хан III (Begum Aga Khan III)
Красотата на Кунка е оценена високо и тя трябва  да замине за Рио де Жанейро  за да участва  в конкурса Мис Вселена.Неизвестни са причините,поради които тя се връща  внезапно в България.Съдбата на нашата красавица  може да бъде филмирана,тя е бурна и не така щастлива,както на нейните конкурентки .Кунка Чобанова се жени за царския офицер Никола Недев,син на знаменитата българска актриса Златина Недева.Има дъщеря,кръстена на известната баба.Младото семейство живее в луксозна кооперация на площад Евдокия(сега Журналист),в Журналистическия квартал в Лозенец,София.През 1944 г.пада бомба която разрушава предната част на кооперацията и убива братовчедката на Кунка ,която носи същото име.Вероятно тази информация  дава основание на  многотиражен столичен вестник да излезе с бомбастично заглавие,че  Мис България 1930г.е убита при бомбардировките над София.След края на войната в България идват на власт комунистите и започват репресии.Съпругът на Кунка е репресиран ,съден и убит.Апартаментът е конфискуван.Кунка трябва да се справя с трудностите  и поема тежката задача да отгледа сама  малката си дъщеря .През 1993 г.Никола Иванов Недев е реабилитиран,твърде късно,Кунка вече не е между живите.
Мис България 1930 завършва трудния си ,но достоен живот,отдаден на семейството през 1979г.
На снимките- Мис България 1930г-Кунка Христова Чобанова-Недева(Counka Tchobanova,Konika Tchobanova,Cunka Tchobanova)
 През 1930 г.Елисавета Багряна пише по повод конкурсите за красота-"На конкурса за красота аз гледам като на връщане на култа към красотата.Аз съм за това жената да мисли за красотата си,да се стреми да бъде колкото се може по хубава и здрава.Другаде хората намират време да се занимават и с женската хубост-у нас тези неща минават с усилие."
Какво се е променило днес, през 2013г.?Красавиците от другите европейски страни през 1930г.не са забравени.За тях се пише в периодичния печат,правят се интервюта с техни потомци,създават се филми и легенди,а ние?Дори не знаем имената им!Всичко се обяснява с балканския манталитет,но Алики Дипларакос (Aliki Diplarakou) е гъркиня!Каква е разликата между нея и стократно по красивата Кунка Чобанова?Алики става мис Европа 1930.,гръцкото лоби в Париж  казва своята дума.Тя се жени два пъти- за френския авиатор Paul Louis Weiller и за английския лорд Ръсел(John Russel 6th Duke of Bedford)Нейна внучка е принцеса  Сибила Люксембургска(Sibilla of Luxemburg).Родена през 1912г.,Алики умира през 2002 година-щастлива,богата ,уважавана,заобиколена от деца и внуци.
Заслужава си да се разсъждава върху съдбите на Кунка и Алики,както и върху думите на Елисавета Багряна!

събота, 12 януари 2013 г.

Български лекари,участвали в Руско турската война 1877-1878

Български лекари ,участвали в Руско турската война 1877-1878 година :
 Д-р Константин Милков Бонев
 Д-р Савва  Мирков
 Д-р Младен Желязков(1838-1904)
 Д-р Андрей В.Богданов
 Д-р Константин Иванов Везенков
 Д-р Пантелей Минчович
 Д-р Георги Сарафов
 Д-р Иван Попов
 Христо Иванов Лекарски-студент медицина в Женева,прекъснал обучението си,за да се включи във войната
  Д-р Яков Петкович
 Д-р Георги Цариградски
 Д-р Нейчев
 Д-р Стефан Христов Бочаров
 Д-р Георги Константинов Хаканов
 Д-р Димитър Киров Киркович
 Д-р Васил Кочев Караконовски
 Д-р Йордан(Юрдан) Иванов Брадел
 Д-р Паскал Бисеров
 Д-р Димитър Калевич
 Д-р Цветков
 Д-р Жеко Чамурджиев(Захари Петреску)
 Д-р Стат Атонов
 Д-р Панайот Жечев
 Д-р Георги Ив.Странски
 Д-р Христо Рачев Чобанов,братовчед на Христо Ботев
 Д-р Стефан(Стойчо)Христов Загорски
 Д-р Стойко Иванов
 Д-р Иван(Йон)Славков
 Д-р Христо Смилов
 Д-р Сава Черен
 Д-р Стоян Рафаилов Радославов
 Д-р Димитър Моллов
 Д-р Петър Протич
 Д-р Алекси Христов
 Д-р Ангел Димитров Пискюлиев
 Д-р Иван М.Панов
 Д-р Лука Ванков
 Д-р Георги Золотович
 Д-р Димитър Хр.Павлович
 Д-р Юрдан Севвов
 Д-р Злати Желязков
 Д-р Иван Богоров
 Д-р Димо Куюмджиев
 Д-р Васил Берон
 Д-р Иван Пенков Шишков Русчук
 Д-р Начо Планински
 Д-р Алекси П.Друмев
 Д-р Христо Етърски
 Д-р Тодор Димитров
 Д-р Атанас Багрянов
 Д-р Георги Атанасович
 Д-р Никола Вълков
 Д-р Кирил Русович
 Д-р Ганчо Петков
 Д-р Георги Миркович
 Д-р Стефан х.Пенчев
 Д-р Васил Икономов
 Д-р Ст.Люцкович(Людсканов)
 Д-р Михаил Калпаков(Калпаклов?1847Търново-1907) и др.
Георги П.Мачев-студент медицина в Москва,прекъснал следването си,за да участва във войната Всяка информация за български лекари,участвали в Руско турската война  1877-1878 ще помогне списъка да се попълни с неизвестни за широката общественост герои в бели престилки.

вторник, 8 януари 2013 г.

Д-р Алекси Христов



Д-р Алекси Христов е една от най-светлите личности в историята на българската медицина. Неговият живот е посветен на медицината и пациентите - от мига в който произнася Хипократова клетва в Медицинския факултет на Московския университет до смъртта му, когато умира от петнист тиф, заразен от пациенти,при потушаване на епидемия.
Алекси Христов е роден в Габрово през 1849г. в семейството на Христо и Иванка Петрова Палаузова, представителка на знатния габровски род Палаузови.
През 1859г. заминава с вуйчо си, Николай Петров Палаузов, в Одеса. Учи във Втора одеска гимназия в периода 1863г-1869г. Продължава образованието си в Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, а после се прехвърля да следва медицина в Москва. През 1872г. се дипломира като лекар в Медицинския факултет на Московския университет. Декан на университета е прочутият проф. Алексей Иванович Полунин. Сред възпитаниците на университета са водещи лекари  и университетски преподаватели   в Русия.
Д-р Алекси Христов се завръща в поробеното Отечество и започва работа като лекар в родния си град.
 През Руско-турската война, през 1877г.-1878г. активно се включва в лечението на ранени офицери, войници и опълченци. По сведения на руски офицери, медицинската подкрепа на българите по време на тази война достига своята кулминация в Габрово, спасен е животът на хиляди руснаци, опълченци, четници от горските чети, бежанци от южнобългарските области.
На 16.07.1877г. по предложение и организация на българина, д-р Алекси Христов, в Априловската гимназия в Габрово се открива болница с 250 легла, обзаведена изцяло със средства на габровската община. Организаторският талант на българския лекар се проявява и в откриването на друг лазарет в Девическия манастир в Габрово. Девическият манастир "Свето Благовещение", намиращ се в центъра на Габрово, за съжаление разрушен по време на тоталитарния режим, е превърнат в болница за ранени руски офицери. Домът на д-р Алекси Христов е оборуден в лазарет за руски войници и български опълченци.
През зимата на 1877г.-1878г. в болниците, лазарета и десетки габровски къщи са постъпили повече от 20 000 ранени и премръзнали. Всеки ден от връх Шипка са докарвани на каруци по 200 ранени и премръзнали от Шипченския отряд.
Д-р Алекси Христов работи съвместно с руския си колега Павел Яковлевич Пясецки(1849-1919г.)-лекар и писател. Спомените му "Два месеца в Габрово" отразяват периода на войната и са издадени през 1878г.
Княз Александър Алексеевич Наришкин(1839-1916),председател на Московския славянски комитет пише в доклада си-"Благодарение на  настойчивото добро желание на д-р Христов,на моя неуморен помощник,студента Губаров,а също така живото участие на няколко габровски госпожи,особено г-жа Зюмбюли и Тота Венкова,болницата започна да работи"
След Освобождението д-р Алекси Христов е назначен за главен лекар-управител на Търновската държавна болница, където остава до 1899година.. Там той се проявява като първия мениджър в българското здравеопазване-организира базата и лечението в болницата, подбира лекарския екип.Проф.д-р Стоян Белинов пише-"След Освобождението на България е назначен за управител лекар на Търновската първокласна болница,която организирал и  й създал онзи авторитет,който нямала ни една от първокласните болници в България"
През Сръбско българската война,д-р Алекси Христов е командирован с целия си персонал в Александровска болница,София.Помощтта,която дава на ранените войници е голяма,спасява живота на стотици ранени.
Д-р Алекси Христов е избран за депутат в Учредителното народно събрание.
На 11.07. 1901г. е назначен за управител на Александровска болница в София, която управлява до 17.01.1904г. В Александровска болница, по време на неговото управление, за първи път се прилага рентгенова диагностика, само няколко години след откриването на рентгеновите лъчи. През 1902г. д-р Алекси Христов поръчва рентгенов апарат от фирмата "Кох и Щерцел" и посочва да бъде изпратен за специализация по рентгенология ординатора от Вътрешното отделение, д-р Васил Моллов в Берлин за два месеца .Построява ограда ,с която отделя болницата и двора й.Специални грижи полага за създаване на овощна градина за Психиатричното отделение,за която се грижат болните.
През 1908г.е назначен за член на Върховния медицински съвет,която почетна длъжност изпълнява до 1912г.
По сведения от проф. Васил Моллов, министър-председателя Стефан Стамболов  се е съветвал с д-р Христов и при нужда го е викал от Търново в София за консултации.
Убийството на Стамболов на 18.07.1895г. се отразява на кариерата на д-р Христов и той е пенсиониран преждевременно през 1904г. След пенсионирането си работи като лекар на частна практика.
В личния си живот д-р Алекси Христов е добър съпруг и грижовен баща. Женен е за Радка Добрева Цанкова от Габрово. Те имат пет деца - доц. д-р Никола Алексиев(1877-1912), един от основателите на психологията като наука в България, проф. д-р Владимир Алексиев(1879-1948), колос в българската медицина, Ивана(1880-1960), женена за големия финансист и банкер Иван Буров, Мара, женена за д-р Никола Златин и Васил Алексиев, предприемач.
Къщата и кабинета на д-р Алекси Христов в София се намира на бул. "Патриарх Евтимий" №21. През 40те години на миналия век неговите наследници построяват жилищна кооперация.
Д-р Алекси Христов участва като доброволец лекар в Балканската война. На 04.11.1912г. той получава трагична вест - неговия първороден син Никола Алексиев е убит в сражението на Чаталжданската позиция при укреплението Кестеник, Турция. Когато в Пазарджишко пламва епидемия от петнист тиф сред турските военнопленници, д-р Алекси Христов е този, който ги лекува и заразен от  пациенти умира на 08.03.1913г.