неделя, 27 февруари 2011 г.

Желез Абаджиев-кмет на Добрич


Желез Д.Абаджиев е народен представител в V Обикновено народно събрание(15.10.1887г.-17.12.1889г.),кмет на Добрич(1901-1908) и известен търговец.
Коментар:Студент по политология,в престижен американски университет, ме помоли да потърся литература на български език, за историята на българския парламентаризъм,в периода 1878-2000г.Оказа се трудна задача,дефицит на история в България,все пак намерих "Алманах на българската конституция"от Петър Г.Бакалов,изд.1911г.

петък, 25 февруари 2011 г.

Ученически оркестър-1934


Музикалното образование в България е на голяма висота след Освобождението.Създават се много ученически оркестри.Ученическият оркестър при Трета софийска прогимназия с диригент известния учител по музика Иван Иванов.

Здравни съвещателни станции 1924


Здравните съвещателни станции,известни днес,като детски и женски консултации,са създадени през 1924г.
Първата Здравно съвещателна станция е открита на 28.05.1924г.Те отбелязват успех в българското здравеопазване и социална дейност.
Основатели и най активни в дейността на тези станции са педиатрите-
проф.д-р Стефан Ватев(1866-1946),
д-р Константин Евстатиев,
д-р Никола Дабовски,
д-р Георги Паяков,
д-р Филип А.Кисов
д-р Соломонов и д-р Рачева-Лазарова.
Тези известни и уважавани български лекари се снимат през 1934г., на 10годишния юбилей от техния всеотдаен и упорит труд за създаването на мрежа от здравно съвещателни станции.На първия ред в средата е проф.д-р Стефан Ватев-колос в българската медицина.

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Училище за медицински сестри-БЧК


Училището за медицински сестри към Българския червен кръст през 1930г.,при посещение на царица Йоана,тя е негова покровителка.

Артисти от Варненския общински театър-1933


Варненският общински театър е създаден през 1921г.с указ на Варненския общински съвет.
Красивата сграда а театъра е проектираа от проф.арх.Никола Лазаров и открита през 1932г.
Директор и главен режисьор на театъра е Стоян Бъчваров.
Снимката на артистите от театъра е направена през същата година.

сряда, 23 февруари 2011 г.

Български журналисти 1914г.


Снимката представя български журналисти през 1914г.Сред тях са:Иван П.Костов-в-к"Дневник",Атанас Дамянов,Стоян Власаков,Георги Николов и др.

Българската оперна дива Елена Николай


Българската оперна певица Стоянка Савова Николова,с артистичен псевдоним Елена Николай,е родена в Церово,Пазарджишко,на 24.01.1905г.
Завършва Американския колеж в Самоков.
Следва оперно пеене в Италия,при прочутия вокален педагог Винченцо Мария Пинторно(Vincenzo Maria Pintorno).
Жени се за д-р Андрея ди Маджо,внук на маестро Пинторно. Младото семейство има дъщеря Мария Аурора,която Елена галено нарича с българското име Минка.
Сценичната кариера на Елена Николай е бляскава,тя е една от най ярките звезди на Миланската скала.
Умира на 23.10.993г. в Рим.
Уникална снимка на световно известната българска оперна певица Елена Николай,направена през 1933г.,когато тя е на гастрол в Оперния театър на Сиракуза,Италия.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Алманах на забравените български журналисти-Петър А. Петров


"Тъжна е,от журналистическо гледище,историята на в-к"Отзвук" и съдбата на създателя му,Петър А. Петров,който беше действително един феноменално енергичен и упорит публицист,работил със самоотверженост и честност,за да завърши своята кариера едва влачещ се днес от изнемогвания и лишения..."-пише Георги Николов в "История на българския всекидневен печат".
Петър А.Петров е роден на 18.01.1858г.в Свищов.Завършва частното "Търговско училище"на Димитър Шишманов(баща на проф.Иван Шишманов),в родния си град.
През 1876г.заминава за Браила,когато започва Сръбско турската война,се включва като доброволец във Втори баталион на капитан Райчо Николов(1840-1885).участва в сраженията при Делиград и Гредетин.Награден е със сръбския орден"Таковски кръст"за проявена храброст по време на войната.
След приключване на военните действия се установява в Браила и започва работа като коректор в прочутата печатница на българина х.Д.Паничков.
Участва в издаването на в-к"Тъпан".
Когато се обявява Руско турската война,заминава за Плоещ,където се присъединява към българското опълчение.По време на сражение с турски башибозук,в местността "Зелено дърво"до Габрово,е ранен.Лекува се в болници в Габрово,Русе и Русия.
Завръща се в Родината на 15.11.1877г.,първо в Търново,а после в Свищов,като инструктор в Пощенската станция.
През 1880г.е назначен за зам.началник на Телеграфо-пощенската станция в София.
По време на Сръбско българската война е мобилизиран,като началник на Военно полевата поща в Сливница,Цариброд и Пирот.
През 1886г.е командирован в Пловдив,където извършва реформи в пощенските услуги.
Пенсионира се като служител в Главна дирекция на пощите и съобщенията.
Петър А. Петров е известен като създател на първия "Български алманах",издаден съвместно с висшите чиновници в пощите-Светозар Йовович,Кузман Георгиев и Тодор Любимов.
Той написва първия български наръчник за работа в пощите-"Ръководство по пощите и телеграфите".
Енергичен,упорит и любознателен, Петър А.Петров е сред пионерите в много области на културния и стопански живот в България.Негово дело са:първата книговезна и картонажна фабрика ,"Фото- цинко- хромо-литография"(намиращи се в сградата на Иван Евс.Гешов,преди да бъде преустроена за живеене и да бъде известна на софиянци като къщата на Яблански),както и първия книжен склад в София на ул."Леге".
Продава къщата си и с парите посещава Световното изложение в Париж,през1900г.Там издава вестника"La France et La La Bulgarie",който влючва статистическа информация за българското земеделие,търговия и индустрия.Френското правителство откупува 1000 броя за ведомства и библиотеки.
Петър А.Петров посещава Лондон,където издава "Англо-български бюлетин",но за съжаление успява да набере само 25 английски и 3 български абоната.
В България започва да издава в-к"Отзив"на 17.02.1897г.,като алтернатива на "Български търговски вестник"на Бернард Кон.Конкуренцията е трудна,защото Б.Кон има подръжката на българското(Стефан Стамболов осигурява държавна субсидия)и австроунгарското правителства.
Скоро след създаването на вестника се разиграва трагедията на австроунгарската поданничка Ана Симон,намерена убита в река Марица.Вестникът има водеща роля в разкриването на убийците-градоначалника Новелич и ротмистър Дечко Бойчев.Това засилва авторитета му сред обществото.
Политическите симпатии на П.А.Петров към Либералната партия на д-р Васил Радославов му създават неприятности,когато на власт е Народната партия.Поради ред данъчни изисквания се налага името и собствениците на вестника да се сменят няколко пъти.
Той излиза под следните имена-"Отзив"с хумористична притурка "Фенер","Нов отзвук"с хумористична притурка в-к "Дяволско шило","Отзив-Echo".
Д-р Милослав Ст.Богданов-Диодоно,известен софийски адвокат е гл.редактор а П.А.Петров-собственик.
Верен помощник и съветник е брат му,адвоката Георги А.Петров.
Историята на българския печат отбелязва датата 18.07.1901г.,като историческа,за първи път се печата в-к"Отзив"на розова хартия-отчаян опит на издателя да увеличи популярността си.
През всичките години на своето съществуване във вестника са работили:Петър А.Петров,Георги А.Петров,Антон Делев,Стоян Шангов,Тодор Хаджиев,Никола Йонков Владикин,д-р Г.Балсамов,д-р Чобанов,Григор Начович,,Благой Димитров,Гьорче Петров,Антон Давидов,Христо Тюфекчиев,Борис Сарафов,Теодораки Теодоров,Асен Балкански,д-р Павел Вълчев и др.,както и художниците Петър Морозов,Бояджиев и Afo.

вторник, 15 февруари 2011 г.

Алманах на забравените български журналисти -Иван В.Пенчев


Иван Величков Пенчев е български журналист и общественик,популярен с политическата си сатира, в близкото минало.
Той е роден през 1885г.в Букурещ.Като ученик в гимназията в морската столица Варна,сътрудничи на в-к"Вечерна поща"на Стоян Шангов.
Следва литература в Московския и Женевския университет.Владее няколко чужди езика-френски,немски,румънски и руски.
Кариерата си като журналист започва в руската преса-в многотиражния ежедневник"Русское слово"(1895-1917),където завежда отдел "Балкански новини".Работи и във в-к"Ранное утро".Журналистическата му дейност в Русия е насочена към популяризиране на причините за участието на България в Балканската война.
Преди започването на войната той участва в македонските борби за независимост.През 1906г. е натоварен със специална мисия от Иван Гарванов,свързана с арменския революционер Андроник Озанян(1865-1927).Иван Пенчев се установява в Женева и става редовен сътрудник на арменския вестник "Дрошок",който се издава там.
След Балканската и Първата световна война редактира в-к "Критика"и публикува в различни столични вестници и списания.
По късно преминава на държавна служба в Министерството на вътрешните работи,като завеждащ печата.
Иван В.Пенчев е политически коментатор,неговата политическа сатира,заслужава специално внимание,ето някои откъси:
"Коалиционни мотиви
(Придизборно писмо,намира се в джоба на почти всички политически мъже)
-Главно внимание ще обърнете на афишите,сегашния кмет ще обявите за пълна нула и пр.
Ако случайно няма дъжд и улиците са чисти,разпоредете нашите съпартизани нощем да излеят помиите на улицата,та да се разкалят и овонят.
Боклука изхвърлете насред улицата,фотографирайте го и разпратете на вестниците.
Гражданите да видят как Общината се грижи за тях.Гледайте случайно да не изхвърлите с боклука и нашите партийни боклуци.
На коалиционните събрания не забравяйте да се кълнете във вярност до гроб,най добре се кълнете в честта си.
Ако имате верни хора,постарайте се да спре водопровода и електричеството.
Не забравяйте "Независимата велика сила"-пресата,чрез нея пуснете клюки за кандидатите.Ако кандидата е неопетнен-изпсувайте баща му.....или майка му,може и дядо му.Това много помага.
Прочее,разбрахте нали?
P.S.За теб е запазено място-помощник кмет. Твой Шефов

Вестник "Напред"

В-к"Напред"- независим вестник за политика и литература се издава под идейното ръководство на българския писател,публицист и общественик Стоян Михайловски(1856-1927).Заглавието е заимствано от популярното стихотворение"Напред" на Михайловски.
Той излиза в периода от 16.06.1919г.до 15.06.1921г.
Директор на вестника е журналиста Никола Георгиев(гл.редактор на в-к"Народно стопанство").
Редактори:Константин М.Георгиев(публицист във Виена),Георги Д.Кожухаров,Константин Д.Кожухаров,Цв.Парашкевов(писател,журналист и преводач),д-р Башулков,д-р Александър Стоянов и Панайот Керемидчиев.
Програмата на вестника включва борба против несправедливите клаузи от Ньойския договор, политически и икономически статии и литература.
Стоян Михайловски публикува своите десет исторически статии"Какво бихме говорили пред конференцията в Париж?"
Някои от уводните статии са написани на френски език,за да могат чужденците,живеещи в България да получат информация за тежките условия на договора.
Сътрудници на вестника са българи,живеещи в чужбина,които информират европейската преса за реакциите в България относно договора.Цялата българска журналистическа гилдия е обединена в защита на националния интерес.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Алманах на забравените български журналисти -Владимир Бобошевски


Владимир Бобошевски е български журналист и писател.
Роден във Враца на 8.09.1879г.Баща му,хаджи Вандо Бобошевски е кмет на града,участник в освободителните борби и виден търговец.
Владимир Бобошевски завършва гимназия в София,заминава за Париж,където завършва висше образование в престижния частен университет на левия бряг на Сена -Ecole des sciences politiques.Като студент във Франция публикува редица разкази("О Париж","Стела") в списание "Летописи",издавано от Константин Величков.Кореспондент е на в-к"Мир"във френската столица.
Завръща се в България и става редактор във в-к "Ек".
През 1903г.,заедно с Иван Арнаудов и Никола Василев,съставя сборника "Лъчи",който има за цел да помогне на македонските бежанци.
Три години по късно участва в редактирането на в-к "Балканска трибуна"(La tribune des Balcans),с отговорен редактор Иван Андреев,печатан от Иван Василев Икономов.Сътрудници на вестника са:Михалаки Георгиев,д-р Борис Вазов,Стоян Власаков,Иван Славов-карикатурист и др.Неговите статии по време на бурните политически събития-железничарската стачка,освиркването на княз Фердинанд при откриването на Народния театър,убийството на министър председателя Димитър Петков,показват точни му преценки за ситуацията в България.
Владимир Бобошевски работи в "Нов дневник" и в-к"Реч",в-к"Мир",води политическата страница на в-к"Дневник".
Сътрудничи на в-к"Ратник"в Русе,"Нова борба"в Сливен,"Варненски търговски вестник",както и на в-к"La Defance"в Цариград.
Пише в списанията "Летопис","Българска сбирка","Листопад" и "Светлина".
Издава в-к "Спорт" и пише в "Колоездачен вестник".
През Първата световна война редактира всекидневника "Дневен бюлетин".
През 1918г.след смъртта на баща си,отива да живее във Враца.Там издава и редактира в-к"Трибуна"и в-к"Училищно дело"(1926-1944).Той е кореспондент на вестниците "Мир","Зора" и "Утро",както и на Радио София.
Владимир Бобошевски е автор на книгите:"Бързо преживяни минути","В пазвите на хубава България","Червен бряг -градиво за история" и др.
Псевдоними:Б.Б.,Б-ски,V.B.,Бе Ве,Верус,Руве, В.Кетин,Fleche,както и много статии,които не е подписвал.
Умира на 13.12.1947г.

Алманах на забравените български журналисти -Д-р Нейчо Иванов


Д-р Нейчо Иванов е известен български икономист и журналист.
Той е завършил икономика и журналистика в Лайпциг(University of Leipzig),негов преподавател е световно известният професор Карл Бюхер(Karl Wilhelm Bucher 1847-1930).
Като студент в Германия сътрудничи на в-к"Дневник",в-к"Демократ" и списание"Демократически преглед".
През 1907г.се завръща в България и започва издаването и организацията на в-к"Нов дневник"с финансовата подкрепа на брат си,индустриалеца Слави Славов.
Една година по късно вестникът започва да излиза под заглавието в-к "Реч"до 1912г.
Сътрудници и редактори на вестника са известни журналисти,икономисти,писатели,политици и др.,между които са имена като:Иван Плачков-Пеев,Стефан Костов,Григор Начович,Димитър К.Попов-Централния,Петър Бобчевски,Христо Статев,Владимир Бобошевски,д-р Иван Златаров,Стоян Власаков,Александър Кипров,Атанас Делинешев,Георги Данов и др.
Д-р Нейчо Иванов е кореспондент на немския в-к"Берлинер Тагеблат(Berliner Tageblatt)"в София.
Той е сред учредителите на Дружеството на българските писатели и публицисти,негов дългогодишен член и зам.председател.Участва в създаването на в-к"Търговско -промишлен глас",като негов главен редактор,в продължение на пет години.Неговите икономически статии и анализи, на български и международни теми, са изключително ценни за развитието на индустрията и търговията в България.
През 1913г.по инициативата и с подкрепата на Софийската търговско индустриална камара се основава Софийска мъжка търговска гимназия,за директор е назначен д-р Нейчо Иванов.Той остава на този пост до 1946г.

неделя, 13 февруари 2011 г.

Ружа Барбар


Ружа Барбар е известна българска интелектуалка от миналия век.Тя е много популярна в София, като учителка във Втора софийска девическа гимназия,журналистка и театрална критичка.
Ружа Барбар е родена на 18.04.1883г.в Пловдив.Баща й, д-р Игнат(Игнаций)Барбар е поляк,служил в Руската армия и участвал в Руско турската война.След Освобождението той остава в България, заедно със съпругата си Дороти.Тук се раждат децата им-Отон,Станислав и Ружа.
Д-р И.Барбар дейно участва в организирането на здравните служби в България.Той е сред учредителите на клон на БЧК в Кюстендил,столичен гарнизонен лекар.
Отон Барбар е завършил право,участва в Балканската и Първата световна война.Неговата книга"Спомените на Отон Барбар"дава ценна информация за военните действия по време на войните.
Станислав Барбар,запасен поручик,завършил Историческия факултет в Софийския университет,умира трагично на 5.03.1920г.от раните,получени по време на атентата в театър"Одеон"в София,на 3.03.1920г.
Ружа Барбар завършва романска филология в Женевския университет.След завръщането си в България работи като гимназиална учителка.Тя пише редица статии,свързани с възпитанието на девойките във в-к"Реч",в рубриката"Женска хроника".Известни са нейните театрални критики за пиесите"Вуйчо Ваньо","Юлий Цезар","Една нощ в Карлщайн"и др.Тя сътрудничи на вестниците "Дневник","Нов дневник" и др.
Коментар:Ружа Барбар и семейството й са популярни сред софийското общество,тя е любима учителка на поколения софиянки.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Колоси в българската медицина


Българската медицинска наука ,в периода мужду двете световни войни, е на много високо ниво.Тя е добила популярност като българската медицинска школа.Студентската книжка ,на студент в Медицинския факултет, в Софийския университет, показва имената на едни от най известните български медици ,през 1929г.Преподаватели са:
проф.д-р Иля Шапшал
проф.д-р Димитър Ораховац
проф.д-р Асен Хаджиолов
проф.д-р Милко Теодоров Балан
проф.д-р Стоян Киркович
проф.д-р Параскев Стоянов
проф.д-р Анастас Клисуров
проф.д-р Димитър Сахатчиев
проф.д-р Алексей Янишевски
проф.д-р Владимир Алексиев
прооф.д-р Любен Хр. Попов
проф. д-р Иван Москов
проф.д-р Дмитрий Д.Крилов
проф.д-р Александър Станишев
проф. д-р Белинов
проф.д-р Васил Моллов и др.
Големи са заслугите за развитието на българската медицина имат руските медици,намерили убежище в България,след Октомврийската революция.

неделя, 6 февруари 2011 г.

Българският автомобилизъм и семейство Фанта


Един от първите автомобили в София е собственост на Рихард Фанта,банков директор и шведски консул в България.Съпругата и синът Ерих, на Рихард Фанта,снимани с шофьора Петър Китов, в германския автомобил Mauer Union,през 1904г.
Ерих Фанта(поч.1924г.) се жени за Мария(Маня)Малинова(1900-1992г.), дъщеря на българския министър председател Александър Малинов.Техният син Рихард Александър Фанта(1923-1990)работи дълги години като автомобилен инструктор.

Портрет на д-р Никола Василиади


Д-р Никола Василиади е известен лекар и голям български благодетел.
Роден е в Букурещ през 1822г.Неговият баща Васил Георгюв(Георгеску)е роден в село Гачевци,днес квартал на Габрово.
Той се преселва в Букурещ,където става заможен търговец.Никола Василиади завършва гимназия и следва медицина в Атина,Париж и Берлин.
Умира на 25.0.1892г.в Букурещ.
Оставя завещание(10.08.1881г.),чиито изпълнители са Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович-"Да основат и поддържат в Габрово,в Княжество Бьлгария,родно място на баща ми,едно политехническо или занаятчийско училище,което да носи името ми".

събота, 5 февруари 2011 г.

Българско академично дружество "Д-р Петър Берон"


Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" е основано в Мюнхен,Германия през 1965г.То включва български учени,писатели,журналисти,живеещи извън границите на България.Дружеството издава "Български годишник".Членове са:
проф.д-р Георги Шишков-световно известен учен математик
д-р Тодор Цочев
д-р Христо Попов
д-р Христо Огнянов-журналист
Стефан Попов-дипломат,писател
д-р Драгомир Цонев-син на проф.Беньо Цонев
Сава Манолова-германист,литературен критик
Нацка Стайнова-Шолендрон
Цветко Чобанов
проф.д-р Константин Кацаров-юрист,автор на трудове в областта на международното право,патентното право
проф.д-р Иван Странски-физиохимик
проф.д-р Славчо Загоров-статистик
проф.д-р Йосиф Гагов-католически духовник проф.д-р Любомир Атанасов Делинешев(Делин)-икономист,син на жулналиста Атанас Делинешев,убит при атентата в църквата"Света Неделя"
проф.Никола Долапчиев-юрист,доктор по правни науки на Берлинския университет,член на Американскта академия по криминология-1934г.
проф.д-р Никола Димитров
проф.Любомир Владикин
д-р Живко Желев
д-р Иван Сипков-дипломат
Васил Кожухаров
Кирил Василев
Евдоким Евдокимов-журналист
Георги Лазаров
Стефан Груев-журналист,писател
Христо Низамов
Георги Ноев-дипломат
проф. Христо Атанасов
Михаил Димитров Пъдев-политически журналист
д-р Стефан Кантарджиев-син на проф.Асен Кантарджиев и внук на ген.Тодор Кантарджиев
Асен Мандиков-журналист,литературен критик
д-р Иван Войнов-юрист
д-р Живко Пачилов
проф. Димитър Статков
Дянко Сотиров-юрист
д-р Иван Софранов-свещеник
д-р Петър Аладжов
д-р Александър Станишев-лекар,син на известния български хирург проф.д-р Александър Станишев(убит след 1944г.) и др.
Портретът на д-р П.Берон(1795-1871) е рисуван от българския художник Николай Павлович.

петък, 4 февруари 2011 г.

Проф.д-р Славчо Загоров -световно известен статистик



Нациналното преброяване,което се провежда през месец февруари 2011г.в България ме накара да си спомня за забравения проф.д-р Славчо Загоров,ръководил деветото националво преброяване през 1934-1935 г,осъществено изцяло с машини на IBM .Ръководил Българската статистическа служба от 1934 г. до 1942 г.
Проф.д-р Славчо Загоров е роден в София на 25.11.1898г,в семейството на Димитър Загоров и Сева Наумова-Загорова.
Завършва гимназия с отличие,следва в Берлинския университет.
Прекъсва следването си през 1917г.,за да вземе участие в Първата световна война.
След войната продължава обучението си в Инсбрук и Лайпциг,където защитава докторат по икономически и социални науки.
Завърнал се в България, става секретар,на главния икономически съветник в периода 1922-1924г.
През 1924-1942г.преподава в Софийския университет.
Участва в програми по статистика,математика и национално стопанство в Хардвард и Чикаго-1933-1934г.
Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в Обществото на народите(ООН)-1938-1939г.
Специализира в Лондонската школа по икономика и политически науки(London school of Economics), като стипендиант на Фондация Рокфелер.
Министър на търговията,промишлеността и труда в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов,през 1942-1944г.,той е пълномощен министър на Царство България в Берлин.
След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия е интерниран в Байерн.
В България през 1945г.,е съден от т.н."народен съд" като "фашистки" министър и осъден на смърт,конфискация на имуществото и лишаване от права.
След Втората световна война работи като професор по статистика в Регенсбург,Германия.
В периода 1950-1954г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания, в Университета Станфорд(Stanford University) в Калифорния,САЩ.Издателството на университета публикува проучванията, в книгата"The Agricultural Economy of the Danube Countries"на Славчо Загоров и Александър Билимович(Alexander D. Bilimovich,Jeno Vegh).
През 1955г.се установява във Виена,където е професор по статистика до смъртта си през 1970г.
Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество,декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет-1959-1960г.
Той създава университетския електронно- изчислителен център към Виенския университет(Statistical Institute of the University of Vienna),който известно време носи неговото име.
През 1963-1965г.е директор на Института за висша изследователска дейност към Фондация Форд.
Известният българин ,нито за миг не забравя Родината и през 1965г.,става член на Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" в Мюнхен,което има за цел да обедини, прокудената от комунистическия режим,научно творческа мисъл на България.
През 1969г. е награден за своите заслуги към науката, със златния медал на град Виена.
Умира от инфаркт, на 14.12. 1970г,погребан е във виенското гробище Neustift am Valde,в 18 район.
На снимката д-р Димитър Славев Загоров-юрист,депутат в Петото Велико Народно събрание,баща на проф.д-р Славчо Загоров.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Ева Евдокимова-Prima ballerina assoluta


Ева Евдокимова е световно известна балерина и балетен педагог.
Тя е родена на 1.12 1948г.в Женева,в семейството на българина Евдоким Евдокимов и американката Тора Хатен.
Баща й,Евдоким Евдокимов(14.03.1919г.Видин-21.07.2008г.Мюнхен)е политически емигрант,журналист в Радио Свободна Европа,член на Българското академично дружество"Д-р Петър Берон"в Мюнхен.
Ева Евдокимова учи балет от 6 годишна в Мюнхен,после в Кралското балетно училище в Лондон.
През 1970г.се явява ва Балетния конкурс във Варна,като американска балерина и печели златен медал.
Тя остава незабравима в ролите на Жизел,Аврора в "Спящата красавица" и много други,сред нейните партньори на балетната сцена е Рудолф Нуреев.
Ева Евдокимова умира само на 60г., на 3.04.2009г.,в Ню Йорк.
Нейното изкуство прехвърля границите на отделните държави,американска или швейцарска балерина,а защо не и българска балерина.Баща й Евдоким Евдокимов е българин,а първата голяма награда и признание,тя получава в неговата Родина.

Борис Пожаров-български актъор


Борис Пожаров е известен в миналото актьор,един от пионерите в българския театър.
Той е роден на 1.05.1866г. в Пазарджик,в семейството на Фанка и Иван Пожарови.Художникът Станислав Доспевски, го кръщава в църквата "Света Богородница"в родния му град.Така чрез ръцете големия творец,потопили го в кръщелния купел,той смята,че е орисан за изкуството.
Баща му,Иван Пожаров е златар,но освен бижута изработва и обкови за икони.През 1881г.бащата умира,а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак.
Заминава за Пловдив,където е приютен от издателя Драган Манчов,който му дава работа,като словослагател в печатницата.
Когато през 1882г.,Стефан Петков Попов основава Румелийската театрална трупа в Пловдив,Борис Пожаров е един от първите актьори.Театралният му дебют е в ролята на Борис ,в пиесата"Райна княгиня".Негов учител в театралното изкуство е Константин Сапунов(1844-1916).
В София играе в театралната трупа"Основа"под ръководството на Антон Попов(брат на Стефан Попов).Играе в трупата"Сълза и смях".
През 1890г. основава собствена трупа"Васил Левски".Тя дава представления на сцената на театър "Пападополу",а понякога на театър"Основа".
Борис Пожаров продава бащината си къща в Пазарджик и заедно с търговеца Коста Николов,наемат дъсчената сграда на цирка на Ангело Пизи на ул."Мария Луиза".Променя името на трупата си на театър"Зора"Актьори в трупата са: Ставри Димитров,Перка Димитрова,Фратю Фратев,Мария Димитрова от Русе,Мария Димитрова -Канели,Владимир Николов,Тодор С.Тончев(основателя на военния театър),Станка Попова,Христо Ковачев,Христо Иванов,Н.Щърбанов,Кръстю Сарафов,Роза Попова,Стоян Попов,Петър Стойчев,Ал.Буйнов и др.
След няколко години ,трупата се закрива и Пожаров започва работа в Народния театър.
Участва като артист в "Оперната дружба"на Драгомир Казаков и Иван Славков.
Играе в първата българска оперета "Маркиз Бонели",постановка на Ангел Сладкаров.
Снима се в един от първите български филми "Весела България".
На 23 януари 1923г.в Народния театър с юбилейното представление на "Разбойници"на Фридрих Шилер ,в ролята на Херман,Борис Пожаров,празнува своя 40 годишен творчески юбилей.Създаден е комитет,който да подготви честването на известния и обичан от публиката актьор,в него влизат:г-жа Катя Омарчевска-съпруга на министъра на Народното просвещение,Стоян Омарчевски,Жени Патева,Адриана Будевска,Милка Ламбрева-Кипрова,Вера Игнатиева,Мария Щърбанова,Иванка Сладкарова,актриса и съпруга на главния режисьор на Народния театър,Юрий Яковлев,Мара Митович, Андрей Николов,д-р М.Тихов,Александър Кипров,художника Александър Божинов,Стефан Танев-гл.редактор на в-к"Утро",Георги Стаматов,Владимир Трендафилов,Цветан Каролев,Йордан Сейков,Панчо Владигеров,д-р Н.Кьойбашиев,Иван Шуманов,Ст.Гендов,Баиров и др.Тези хора показват своето уважение към делото на възрастния си колега и приятел.
Умира на 1.07.1942г. в София.
Писателят Димитър Христодоров написва през 1943г. биографичната книга "Човекът и артистът Борис Пожаров", в която споделя:"годеех се когато разговарях с него,той не беше кой да е от тълпата,а Борис Пожаров-един от малцината,които създадоха българския театър"

сряда, 2 февруари 2011 г.

Виенската медицинска школа в България


Виенската медицинска школа е водеща в европейската медицина от миналия век и има голямо влияние в България.
Много български лекари са завършили и специализирали във виенски университети и клиники.Васил Априлов,Асен Шишманов,Стоян Киркович,Васил Молов,Милко Теодоров Балан,Георги Попов,Стефан Бочаров,Димитър Павлович,Борис Клайн,Сава Рязков,Христо Аджаров и много други български лекари, от различни поколения, са възпитаници на виенската медицинска школа.
След завръщането си в Родината ,те продължават своите професионални контакти с колегите си от австрийската столица.
Виенски медици пристигат за консултации в България,както и български пациенти посещават известни клиники във Виена,за консултации и лечение.
Случаят с консултацията на цар Борис III,с виенския професор Ханс Епингер(Hans Eppinger)е най известен,защото се отнася за българския монарх.Професорът е консултирал Йосиф Сталин,румънската кралица Мария и други известни личности.
Лечение във виенски клиники са получавали и много обикновени българи,насочени от български лекари.
Сред най посещаваните професори са:Anton Freiher von Eiselberg-хирург,Clemens von Pirquet-педиатър,Hans Eppinger.
Това колегиално взаимодействие между българските и виенските лекари прекъсва след края на Втората световна война.
Изолацията на българските лекари в продължение на 45г.се отразява ,както на самите тях,така и на пациентите.Студената война е минало и нормалните взаимоотношения между българските медици и техните европейски колеги се развиват в интерес на пациентите.
Българското гражданско общество има какво да научи от австрийците и тяхното отношение към именитите им медици-издигат се паметници,паметни плочи,издават се пощенски марки с лика на известен лекар,създават се комитети за честване на годишнини,именуват се улици,болници и т.н.
Ако направим справка колко почетни граждани на Виена и София са лекари,виенските са много, софийските -единици.
В България има болници,именувани на известни лекари,но дори персоналът не знае биографията на патрона си.
Отношенията между лекаря и пациента трябва да бъдат толерантни,да се развиват в двете посоки.
Медицински документ, издаден на български пациент, през1912г.от Първа хирургична клиника във Виена, от прочутия проф.д-р Anton Eiselberg(31..Професорът е директор на клиниката,през 1931г.председател на Международното дружество по хирургия,председател на Дружеството на лекарите във Виена.