вторник, 28 април 2015 г.

Елвира Ян,родена в Русчук,на брега на река Дунав

Елиас Канети,Майкъл Арлен,Елвира Ян родени в Русчук,на брега на река Дунав,така са известни по широкия свят,където са оставили трайни следи в литературата и изобразителното изкуство.Елвира Куюмджиян е родена на 1.05.1904г.в Русчук,в арменско семейство на индустриалци и търговци.Тя е роднина на Майкъл Арлен,псевдоним на Дикран Куюмджиян.Номинираният за Нобелова награда за литература русенец и художничката са първи братовчеди.Братята Куюмджиян,пристигат с Русчук след Освобождението и търгуват с платове,а по късно откриват текстилна фабрика.Производството и търговията процъфтява и те откриват клонове в София,Пловдив и Варна.През 1899г.откриват филиал в Манчестър,където по късно част от семейството се преселва.Елвира прекарва детството си в Русе и София.През 1911г.родителите й я изпращат да учи в колеж в Лозана,Швейцария.Връщайки се в София през 1919г.тя съобщава своето желание да следва изобразително изкуство.Година по късно пътува с параход от Русе до Виена с майка си,за да посетят прочутите психоаналититци Карл Густав Юнг и Алфред Адлер.Обичайна практика за заможните русчуклии да ползват медицинските услуги на виенските специалисти.Следва престой в английския курорт Истбърн,където тя изучава усилено английски,немски и италиански.През есента на 1923 година Елвира е студентка на големия български художник,професор Цено Тодоров/1877-1953/.Две години по късно посещава чичо си в САЩ,градчето Ню Рошел.В Ню Йорк посещава курсовете в Art Students League при Макс Вебер,един от първите американски кубисти.По препоръка на проф.Цено Тодоров е приета в Академията Жулиен в Париж.Академията е основана от Родолф Жулиен.Цено Тодоров е въпитаник на същата академия в периода 1901-1907г.Елвира посещава курсовете на Пол Албер Лорен,син на известния френски художник Жан Пол Лорен.От тези години датира приятелството й с художника Жан Базен.Три години по късно е студентка в Скандинавската академия/Academie Scandinave/ в Париж,където са Отон Фриз и Шарл Дюфрен, професор Henry de Waroquier.През 1931 участва в колективна изложба,а 1932 в “Salondes independants".Елвира Ян участва в изложба с учениците на Стенли Уилям Хейтър,защото тя изучава гравюра в "Atelier 17".Там учат студенти от цял свят,бъдещи гравьори,добили популярност и станали световно известни.През 2009г.във Вашингтон,в Националната галерия беше открита изложба на Стенли Хейтър ,а директорът на галерията,Ърл А .Пауъл III,го представи като един от най влиятелните графици на ХХ век.Елвира Ян е свързана професионално с френските художници-Жан Бертол,Люсиен Лотрек,Жан Льо Мол,Алфред Манесие, и др.Завръща се в България през 1939г.През 1943 тя среща писателя Камий Бурникел,който става свидетел на нейния живот и работа през следващите петдесет години.Последното и посещение в България е през 1947г.Желязната завеса пада!Елвира Ян е част от културния елит на Париж.Талантлив творец,полиглот,жена с голяма култура и харизма.Нейните витражи в много църкви на Франция ни пленяват с красота и изящество.Гравюри,витражи,акварел,тя спада към поколението френски художници,известни като non figuratif.Светлината струи от нейните витражи,художник на светлината,както я оприличават много художествени критици.Духовния кръг от парижки приятели на художничката влючва един младеж,известният поет и автор на театрални пиеси Серж Матюрин Тeбо.През 1984г.с нейна графюра е илюстрирана книгата му "Le Pain Descret". Нейни творби се намират в държавни и частни музеи по цял свят-Париж,Колбер,Дижон,Лион,Дъблин,Люксембург,Лисабон,Берген/Норвегия/,Лунд/Швеция/,Сион/Швейцария/.Елвира Ян умира в Париж на 19.01.1996г.Така позната по света и така неизвестна в България и Русе,родния й град.101години от рождението на една русенка,френска художничка,но родена в България и открита за изкуството от българина професор Цено Тодоров.Светът се радва на нейните творения,интервюта,биографични статии и книги са написани за нея.Нека и ние,българите и русенците,нейните съграждани преоткрием големия творец Елвира Ян.

сряда, 15 април 2015 г.

Георги Вернаца

Георги Вернаца,Жорж Вернаца е български дипломат.Georges Stephane Andre Vernazza е роден на 8.12.1855г.в Одрин в левантинско семейство.Семество Вернаца играе важна роля в политическия и икономически живот на Османската империя.Левантинци,приели католицизма и заселили се в Одрин ок.1800г.Баща му,Антоан Вернаца е роден в Одрин 1821г.През 1860г.е вице консул на Франция в Одрин.Известно е писмо с автограф на френския генерал Joseph Charles Cassaignolles,учасник в Кримската война до Антоан Вернаца.От брака на Антоан с Emilie Cocchino се раждат 5 деца-три момчета и две момичета.Момчетата-Георги,Жан и Еторе правят кариера в дипломацията и банковото дело.Георги Вернаца замимава за град Ним,Франция, за да учи в College Assomption,от 1871 до 1875г.По препоръка на френския консул в Пловдив,Еме Адриен Лангле/Aime Adriene Langlais-1840-1883/постъпва на работа във Външно министерство на Княжество България.Ето как италианският журналист Вико Мантегаца го представя през 1886г"В Министерството на Външните работи,чиновниците освен министъра,главния секретар и директора на политическото отделение,г-н Вернаца,не са повече от 15.Вернаца е,личи си от името му от италианско потекло,макар и по поданство,френец.Той е един вид вице министър и дължи това положение особено на обстоятелството,дето владее отлично няколко езика,включително и нашия.И заради това министрите дохождат и си отиват,г-н Вернаца си остая."Определено г-н Мантегаца греши,защото качествата и познанията,както и контактите на Георги Вернага са много по големи от знанието на няколко езика.Неговата дейност във Външното министерство на Княжество,а по късно и Царство България не е изследвана от българските историци.Откъслечни данни получаваме от Симеон Радев,Петър Нейков и др.Известни са преговорите му с американския пратеник Дикинсон по опвод аферата Стоун.През 1901г.Вернаца получава"Grand Croixde Ste Anna"от руския император.През 1909г.е награден с Възпоменателен кръст за независимиостта от българския цар Фердинанд.Георги Вернаца прехвърля 40 години,когато се жени за Аделаид Бадетти/1873-1953/,потомка на друга влиятелна левантинска фамилия от Одрин.Свидетели са сестата на булката и съпругът й,Anton Elder von Winter,австроунгарски консул в Одрин.Уинтер е дипломат от кариерата,по късно директор на Австрийската дипломатическа академия.Братът на Георги Вернаца е френски консул в Солун,а другият подуправител на клона на Отоманска банка в София.Други членове на фамилия Вернаца работят в банковия сектор на добри позиции.Интересна е родствената връзка на Георги Вернаца с френския консул и археолог Шарл Шампоазо.Той е женен за Виржиния Филомена,която е па баща Бадетти,а по майка Вернаца.Георги Вернаца умира в София на 25.02.1914г.Оставя вдовица и три дъщери.Те живеят в София.През 1924 година Мария Луиза Вернаца се жени в София за Емануел Пол Фаланга.Няма информация кога вдовицата и най малката му дъщеря Клементина се устанавяват в Истанбул,където живеят до края на живота си-Адел умира 1953,а Клементина през 1973.Клементина Вернаца Сюркуф/Clementine Elisabeth Vernazza- Surcouf/ е кавалер на Почетния легион.Левантинската фамилия Вернаца е представена в България от Георги Вернаца-дипломат,Еторе Емилио Нектор Вернаца-банкер,арх.Вернаца,Едуард Вернаца и др.Днес техни потомци са пръснати по целия свят.

вторник, 7 април 2015 г.

Русчушките консули-Георг фон Мартирт

РУСЕ Е НАЙ ЕВРОПЕЙСКИЯТ ГРАД на България,често чуваме,но обикновено акцента пада на архитектурата, тригодишното управление на Дунавския вилает от Митхат паша......?Защо Русе е най европейския град на България-защото Наполеон Бонапарт пръв заговори за Дунавска стратегия, за превоз на пътници и товари по краля на реките в Европа-ДУНАВ,както той го нарича.ДУНАВ е водният булевард на Европа.Във Виена през 1829г.се открива Първото дунавско параходно дружество-DDSG с протекциите на императора и правителството.Ключът за благополучието на Русчук се намери във Виена,в Европа и даде тласък в развитието на града.Първи откриват консулство австрийците,последвани от Прусия,Италия,Русия,Англия,Франция и т.н.Оживената търговия,откриването на складове,магазини,хотели носят пари в дунавския град.Открива се първата жп линия свързваща Русчук с Варна,построена от барон Морис Хирш,за да свързва Константинопол с Виена-пътници и товари от Европа за Османската империя и обратно.Най будните българи се заселват в Русчук,чужденци,опитни еврейски и арменски търговци,чуждестранни консули и техните гости,католическа общност,полъх от Виена,Будапеща,Белград и Букурещ се усещат във всички области от живота на русчуклии.Русчушките кокони са елегантни,поръчват тоалети и мебели за домовете си от Европа.Богатите русчуклии се стараят да не изостанат от консулите и жените им,които дават тон на светския живот в Русчук.Чуждестранните консули са дипломати от кариерата,често представители на стари европейски аристократични фамилии-сър Роберт Далиел,барон Оскар Монтлонг,Габриел Обаре и др.Те прекарват по няколко години в града,заедно със семействата си,те са проводници на политиката и интересите на своите държави,но и на европейския бит и култура в Русчук,който възприемчивите българи бързо усвояват.Георг фон Мартирт-Ritter Georg von Martyrt,австроунгарски консул в Русчук е роден 1815г.и починал 1887г.Той пръв започва метереологичните измервания в консулството. Първите метеорологични наблюдения от нов тип по нашите земи, за които имаме запазени материали, датират от 1860 г. Те са правени в Австро-унгарското консулство в Русе посредством първата инсталирана метеорологична станция и по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по р. Дунав. Хидрологичните наблюдения започват 10 години по-късно, като първата станция е открита на р. Дунав в Русе.