вторник, 26 ноември 2013 г.

Завещанието на Сароглу

"На 10 срещу 11 месец март 1887г.през нощта в столицата на гръцкото кралство,Атина умря внезапно,ако и в зряла възраст,един известен там гражданин,българин по произхождение,на име Зафир Сароглу.Скоро след смъртта на този старец се възбуди пред атинските съдилища един процес,който има двоен характер,углавен най напред,граждански по после.Противниците в този процес се явиха,от една страна България,от друга семейството на покойния......За процеса Сароглу,малцина у нас може да са чули или да са чели..Между другото той беше добил у нас до нейде народен характер,поради участието на българското правителство....Наистина това беше едно значително богатство от което България можеше да се възползва две третини,т.е.най малко два и половина милиона лева.С тези изгубени пари България нямаше да се ощастливи или обогати,нито да злопати или осиромашее...Въпросът беше главно не за това наследство,а за признанието и уважението на последната воля,последните за Отечеството разпореждания на един неин син,починал и живял далече от нея,но предан ней по сърце и душа." Книгата на Марко Балабанов,излиза през 1893г.тя третира казуса с наследството на Зафир Николаевич Сароглу. В главата "Зафир Сароглу и неговите роднини"има описание за родословието му от град Русе,България-"Покойния Зафир Сараоглу беше родом българин от г.Руссе,гдето името Сароглу,представлява фамилия известна там отколе.Отхранен и възпитан в Москва при заселените му там по търговия родители и при други близки сродници....От родителите си и роднините Зафир наследил любовта към Отечеството си,която сгрявала сърцата им в странство."В далечната 1788г.в Русчук в семейството на търговеца Никола Хаджиоглу се ражда син Ангел.Той има братя-Андрей,Георги,Гаврил,Никола и една сестра Мария.Ангел Хаджиоглу става богат търговец в Москва.Завещава част от имуществото си на родния град.Неговата сестра Мария се жени в Русе за Петър Сароглу,раждат се трима сина-Зафир,Христо(Христофор)и Александър.Вуйчовците на Зафир. умират неженени.Вуйчо му,Ангел Хаджиоглу го прави главен наследник и изпълнител на завещанието си.Зафир Сароглу изпълнява волята му и превежда на Русенската община парите от завещанието. Зафир Сароглу се жени за гъркинята Анна,те имат три деца-Петър,Мария и Олга.През 1879г.семейството се преселва от Русия в Гърция,Атина.Купува голяма къща на площад Омония,имити в Пирея,притежава акции в гръцки,турски и руски банки и търговски дружества.Зафир Сароглу живее нашироко-прислуга,частен учител за децата,коне за езда,той е сред богатите граждани на Атина.След Освобождението на България той посещава родния град Русе,там става близък приятел са митрополит Григорий.Водят оживена кореспонденция.Зафир има намерение да се установи в Родината,дори в завещанието си поставя условие на децата си да се заселят в България.Мария умира на 18г.през 1884г.Наследници остават Петър и Олга.Петрос Сароглос оставя следи в гръцката история.Той не само потъпква последната воля на баща си,но работи срещу българите,макар да е половин българин.Петрос Сароглос(Petros Z.Saroglos)е роден 1864г.и умира 1920.Завършва Военната академия,стига до чин майор.Голям колекционер през 1909г.той завещава на гръцката държава ценната си колекция от картини,оръжия,монети,бижута и огромна сума за построяване на Военен клуб,в центъра на Атина,наречен в негова памет Двореца Сароглио.Съветската енциклопедия го споменава като гръцки офицер,син на молдовски грък,100 години след смъртта на Зафир Сароглу се греши националността му.Как да знаят,като няма Алманах за родословията на исторически български родове? Колко различно се развиват събитията около завещанието на бащата и сина?Завещанието на българина Зафир Сароглу,родом от Русе е оспорено от сина му,Петрос З.Сароглос,грък по майка,а завещанието на сина е изпълнено от гръцката държава.Има паметник на Петрос,днес можете да видите прекрасната сграда на Военния клуб в Атина,колекциите му в музеите,името му не е забравено от благодарните гърци,без значение,че това в голямата си част са български пари,според волята на бащата.Зафир Сароглу дарява чрез русенския митрополит Григорий ,40 000 лева за построяване на два параклиса към русенската църква"Света Троица".Името му е почти неизвестно в България.Тънат в забрава имената на още двама русенци,които даряват богатството на родния си град-Димитър хаджи Руссет и Андрей Генович.Техните пари също не стигат до българите,поради запрещение от австрийските власти,тъй като са австрийски поданици.През 1870г.русенската община води борба за изпълнение на завещанията им,но безуспешно.Волята на дарителя е свещена,нали така гласи римското право?

сряда, 20 ноември 2013 г.

Мидхат паша-губернатор на Дунавския вилает 1864-1867

Вестник "Ню Йорк Таймс4
дигитализира голяма част от вестниците си.Те са ценен източник на информация за исторически събития и личности,както от световната история,така и от България.Мидхат паша,като политик и държавник в Османската империя е свързан с българската история.Статията е публикувана в Ню Йорк Таймс на 13.08.1877г.Оригиналът може да бъде видян он лайн на сайта на вестника.Жаржът на Митхад паша е публикуван през 1877г.в"Vanity Fair". Живота на Мидхат Паша Един знаменит водач на млада Турция- Синът на български евреин-Как той се разви в света- Държавническите качества, който той развива на млада възраст- Неговото вероятно завръщане на власт. От Нашия кореспондент. Букурещ, понеделник, 13 август, 1877. Мидхат Паша, знаменитият водач на партията Млада Турция, сега е във Виена по неотложни задачи, които ако преминат успешно ще потвърдят името му, дадено от неговите привърженици, като най-великия турски държавник на 19ти век. Той е роден през 1822г. и всъщност е син на български евреин, който приема исляма за да се издигне в живота. След като става известен, неговите последователи твърдят че баща му е от турско благородническо потекло, а майка му дъщеря на албански кланов главатар. Тя била със синя кръв и извънредно красива и интелигентна и че Мидхат наследява всички тези качества и недостатъци на тази непокорна, но галантна нация от воини. От ранно детство Мидхат е прилежен ученик. На 12 годишна възраст, той е чиновник в магазина на баща си, където се продават дрехи, питиета и стоки от обща потреба. На 19 години Фаик Ефенди, член на Cour des Comptes, го наема като негов личен секретар. Три години по-късно той е изпратен в провинциите, за да подготви доклад за финансовото състояние на една от местните администрации. Този доклад така удовлетворява Великия Везир Рашид, че Мидхат е назначен за шеф на отдел във Вътрешното министерство. След мисия в Сирия е назначен за втори секретар в правителството. На 35 години той е пратен да умиротворява България, което постига по такъв радикален начин, че безспорно показва, че милостта не е главна част от неговия характер. Това му дава титлата Везир и Паша и осигурява неговото повишение в Ниш. Неговата администрация там е много ефективна и въпреки безмилостното отношение към местната рая, успява да подобри инфраструктурата и строи нови пътища. От Ниш той е пратен в Русчук ,като губернатор на Дунавския Вилает. Следите останали след неговото управление там само потвърждават по-ранното сведение за неговия характер, че никой не е толкова загрижен за възстановяването на Османската империя и не е толкова остър враг на християнското население. Той е призован в Константинопол през 1866 и му е поверена организацията на Държавния съвет, което той смята като преходна стъпка към установяването на конституционен режим. Багдад е следващата му задача за реформи, където той отново показва прозорливост в решаването на проблемите. Той освобождава държавните имоти и земи от някои задължения , въвежда наборна военна служба, потушава буйните номадски племена, открива индустриален колеж, голяма фабрика за платове и параходи по река Тигър до Персийския залив и Ефрат и построява травмай за връзка между Багдад и Казарниех. Назначен е за Велик Везир през 1871, той е свален след три месеца от интрига в харема, благодарение на омразата на неговия голям враг Махмуд, лидера на партия Стара Турция. От тогава той тайно заговорничи за свалянето на Султан Абдул Азиз, частично поради отмъщение, но по-скоро заради омраза към Русия, чието влияние върху крехкия суверен става доминиращо. Като министър без портфейл, по време на Мурад, той едвам успява да се спаси от убийство,поръчано от Хасан Бей, който той обвинява че подтиква към убийството на неговия колега, но враг, Сараскира Хусеин Авни през 1876. Миналия декември той за втори път е назначен за Велик везир и успява да осъществи мечтата на живота си – обнародването на Конституция. Отново интригите на опозицията надделяват и неговия отказ да се подаде на исканията на Великите сили, по време на конференцията дадоха достатъчен повод за неговото сваляне и премахване. Респекта, който дори неговите врагове имат, заради неговите доказани качества и силата на неговата партия го спасяват от обичайната съдба на ориенталските политици, изхвърлени от политиката. Физически Мидхат Паша е нисък и дебел, с типична еврейска физиономия, гъста, черна, прошарена брада и ярки тъмни очи – въпреки че никой не го е виждал без очила. Той се облича като европеец, с изключение на феса и неговия начин на поведение, когато се вълнува, той има типичното оживление на западно европеец или на човек от неговата раса (етнос, народност). Той е пътувал много, изучавайки традициите на различни държави, особено от финансова и административна гледна точка с намерението да ги приложи някой ден в собствената си държава, но той не знае други чужди езици освен френски, който не говори перфектно. Грешките на неговите опоненти при тяхното управление показаха на султана, че неговото завръщане на власт скоро ще бъде крайно необходимо, но Мидхат паша осъзнава своята важност и поставя своите условия, между които аз съм уверен че е абсолютната забрана за намеса на външни сили във вътрешните работи на Османската империя; той иска да получи уверение директно от своя суверен, че неговата програма ще бъде приета и неговото присъствие във Виена е свързано с получаването на сътрудничеството на Австроунгарския кабинет и кабинета на Сейнт Джеймс. Той предлага категорично да се установи, че окупацията на която и да е част от Османската империя, от Австрия или Англия или каквото и да е друго нарушение на договора от 1856, освен по силата на нов договор, който да е в интерес на Турция трябва да се счита за casus belli. Той ще се постарае да сключи офанзивен и дефанзивен съюз с Англия и ако е успешен ще продължи войната, докато спечели достоен мир или докато всички ресурси на Турция приключат. ‚‘‘Смятайки че Англия ще предотврати обявяването на свещенна война, което ще бъда нашето унищожение‘‘ Ако неговите увертюри за съюз останат неуспешни, той ще поиска посредничеството на Англия и Австрия за сключването на мир, базиран на Парижкия договор, или поне на конвенцията последвала след договора. Макар с неудоволствие, той би се съгласил да позволи гаранция за изпълнението на реформите във формата на частична окупация на територията, по време на предварителните преговори, на принципа utipossidetis винаги е взиман като база за преговорите за всяко примирие, като условие за частичната окупация на България от руски войски сама по себе си е достатъчна гаранция без да накърнява националното чувство и достойнство. До колко тези аспирации на турския държавник ще бъдат осъществени предстои да видим, но неговата политическа вяра може да бъде обобщена в неговите собствени думи: ‚‘‘Аз не съм привърженик на война’loutrance, и въпреки че съм готов да продължа с борбата съм също и готов, ако се върна на власт да подпиша примирие с чест, за да запазя цялата си енергия за мирната реформа на Османската империя и смятам, че трябва да имам налични хората и ресурсите, нужни за да постигна моята задача ‘. Въпреки това, като други дипломати Мидхат паша не казва всичко, което има предвид и неговото завръщане в Истанбул ще бъде единствения видим външен знак, че шанса за мир се отдалечава много, защото той е най-острия враг на руската политика и неговото назначаване за Главен Везир ще означава, „Война до смърт срещу Русия!‘‘

събота, 16 ноември 2013 г.

Русе-малката Виена

Русе,Русчук,най европейския град в България,наричан в миналото малката Виена.Много от сградите са реплики на известни виенски сгради.Връзката между Русе и Виена се осъществява по река Дунав.През 1848г.отваря врати консулство на Австро-Унгария.Русенци по често са пътували с параход до Виена,отколкото до София.Заможните граждани са пращали децата си да учат в Австрия-Виена,Грац и други градове,много често те се връщат с невести от там.Немският език е популярен в града.Отворено е първото Дойче шуле в България.Търговските връзки по Дунав процъфтяват-мебели,музикални инструменти,тоалети и шапки пристигат в Русе,а богатите отиват да пазаруват във Виена.Посещават известните виенски клиники за лечение.През 1892г.във Виена откриват хотел Бристол,а през 1907г.в Русе отваря врати хотел Бристол на ул.Александровска."Русе някога и сега"публикува снимки на град Русе.Дали се приближаваме, или се отдалечаваме от Европа?Отговора ще намерите ,ако видите хотел Бристол в Русе днес-БИТПАЗАР!След 1944г.хотел Бристол е национализиран и преименуван на Москва,по късно пак сменя името си на Балкан.днес се стопанисва от Мюфтийството,което по неведоми за русенци, пътища го реституира.Би трябвало да е паметник на културата ,но институциите в Русе нехаят!А хотел Бристол във Виена продължава да бъде архитектурно бижу и да приема туристи от цял свят.