вторник, 11 ноември 2014 г.

Henriette Emma Marie Baroness Pereira von Arnstein

Henriette Emma Marie Baroness Pereira von Arnstein is an Austrian botanic illustrator.
She is born on 14.11.1874 in Rome in the family of the Austro-Hungarian diplomat Alfons Baron von Pereira Arnstein (1845-1931) and Anna Vranyczany Dobrinovic (1855-1924). Her predecessors are the Austrian bankers Pereira Arnstein. Fanny von Arnstein was the great-grandmother of Henriette. The Arnstein mansion at Vienna and her villas at Schönbrunn and Baden bei Wien were regularly used for hospitality. She was also involved in charitable works. Her only daughter, Henrietta, Baroness Pereira-Arnstein, was also a skilled musician and a regular correspondent of her cousin, Lea Salomon, wife of Abraham Mendelssohn and mother of Felix and Fanny Mendelssohn (who was named after Fanny Arnstein). Henrietta Pereira-Arnstein (1780-1859), a fine pianist, aided Haydn in his last years and continued the musical traditions of the Arnstein family. Henriette plays the piano and is a talented painter. She spent a major part of her life travelling. At first with her family – her father in an Austro – Hungarian ambassador in Württemberg (1899-1907). In 1910 she was invited by the Bulgarian king Ferdinand as a music and painting teacher for his daughters – Princess Nadezhda and Princess Eudoxia. During her stay in the kingdom of Bulgaria she paints the botanic exhibits of the King. He is a famous botanist. Her floral watercolors impress with their perfection and colors. They leave a feeling that the flowers are alive and you can feel their smell. The works of Henriette Pereira von Arnstein are hard to find because only a few of them are preserved. Some of the works from her Bulgarian period belong to private collections. In 1913 she leaves Bulgaria and goes back to Vienna. Henrietta Pereira – Arnstein died unmarried on 02.03.1921 in Vienna.

понеделник, 1 септември 2014 г.

Цветето на Батенберг

Цветето на Батенберг
Русчук е любимият град на княз Александър Батенберг.В този град преживява най голяма радост и страдание,посреща превратностите на съдбата.От Русе тръгва,за да бъде провъзгласен за български монарх в Търново,тук се връща след абдикацията си.Река Дунав е връзката на Русчук с другите европейски градове.На кея са закотвени яхтата"Александър" и баркаса"Ракете".Гражданите на дунавската столица го обожават,уважават и почитат,много от тях са негови приятели и поддръжници. Честото присъствие на княза дава тласък в развитието на града.Батенберг си устройва резиденция в града.В нея посреща както чуждестранни гости,така и български политици,търговци и граждани.Княз Александър Батенберг кани известния паркостроител Карл Едуард Пецолд/Carl Edouard Adolph Petzold/да проектира градините към резиденциите в Русчук и Евксиноград.Пецолд проектира в паркове и градини в Германия,Австро-Унгарската империя,Холандия,Полша,България и Османската империя.Той е популярен от"Мускау до Константинопол". В книгата на неговата сестра,Мария Каролине фон Батенберг,княгиня фон Ербах Шьонберг откриваме описание на резиденцията в Русчук-„..стигнахме до двореца,който с едната си фасада глада към улицата,а с другата към една красива градина с изглед направо към кея на Дунав. Сградата е средно голяма, хубава, с големи прозорци, салони и плосък покрив. Вътрешността й е много приветливо и светло обзаведена, с английски комфорт; на нивото на земята с врати към градината се намират два много добре подредени салона и голяма трапезария. Към горните апартаменти води хубава бяла стълба, покрита с килим, а малка трапезария разделя апартаментите на господаря и господарката. В тях живяхме Густав и аз: един голям салон, с вкус обзаведен, с привлекателна мебел от крепон, паркет, килими от Измир и висока красива камина, в която гори весел огън; в съседство една голяма хубава спалня в небесносин крепон, английски мебели и уредена баня, непосредствено срещу нея тоалетната стая за Густав, гардеробна и една хубава стаичка за Лина. От другата страна подобно разпределение в покоите на Сандро, но всичко в тъмни цветове и тежки платове. Рядко съм виждала по-хубав и удобен дом от този и Сандро живееше в него с желание. „Княгиня Батенберг споменава за градината,която впечатлява русенци.Градинарят внася цветя от Европа-едногодишни и многогодишни,храсти и дървета.Присъствието на княза оформя вкуса на богатите граждани,по негово подражание започва разцвет на строителство на домове, с архитектура“ палацо“ и оформянето на градини към тях.В градината на княза се появява странно цвете-с големи зелени листа и нежни цветове в бяло,през юли и август.Русенските дами обикалят около градината и се възхищават.Някои са скептични и се съмняват,че цветето ще оцелее през студените зимни месеци.Цветето оцелява и приказно красивите бели цветове отново омагьосват русенци.Нотабилите,които посещават двореца,започват да питат за името и откъде градинарят го доставя.Напетият телохранител на княза Христо Карагьозов с удоволствие информира русенските кокони за чуждестранното цвете.То се казва ХОСТА и пристига от Виена.Следващите няколко години градините на богатите домове се изпълват с хоста.Това японско цвете,за чиито европейско име се борят двама ботаници-Tomas Host и Heinrich Funck,австриец и немец, остава известно под две имена-хоста и функия, в тяхна чест. Удивително е,че 120 години след смъртта на княз Александър Батенберг,русенци са съхранили не само спомена за любимия княз,но и цветето,дълги години попурярно,като „цветето на Батенберг“. Малко известен факт е,хоста е засадена за първи път в България,в Русчук,в градината на резиденцията на княза през 1882г.Ако посетите малката Виена,както е известен Русе ще видите във всеки трети двор цветето на Батенберг.

петък, 21 март 2014 г.

Асен Кермекчиев-исторически събития и личности от Русе

През 2012г.американският посланик в България,Джейс Уорлик откри тържествено плакет в градинката срещу Военния клуб с името на Асен Константинов Кермекчиев. Български учен и лекар, кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ и основател на Аме­риканската търговска камара в България,американски дипломат. Кермекчиев работи неуморно за България, а по-късно и за американско-българските отношения. През 1912 г. той открива в София Консулска служба на САЩ и става първият представител на САЩ в България. Асен Константинов Кермекчиев е роден на 24 февруари 1872г.в Русчук(Русе).Дядо му,хаджи Ненчо Кермекчиев от Търново търгува с кожи,има търговски кантори в Цариград и Лайпциг. Баща му Костаки и чичо му Иванчо се заселват в Русчук,където търгуват и транспортират стоката по река Дунав за Виена. Чичо му Петър се установява в Галац.Видният търговец и благотворител Петър Хаджи Ненчов Кермекчиев се ражда през 1826 година в Търново. Петър Кермекчиев получава начално и средно образование в гръцкото училище в родния си град и завършва колеж в Цариград. През 1860 г. заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. След това става секретар в английското консулство в Галац. Започва търговия с жито. По-късно фалира, но по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) отново натрупва голямо състояние, като осъществява транспорта на мунициите на руските войски от Букурещ до Търново. Поради заболяване през 1880 г. се отказва от търговията и влага всичките си средства в кантората на Евлогий Георгиев. Година преди това Кермекчиев е направил завещание, с което оставя 20 хил. лв. на Девическото сиропиталище "Елена Домна" в Букурещ и 20 хил. лв. на училището "Св. Св. Кирил и Методий" в румънската столица. Още толкова дава на ефорията на болницата "Св. Св. Козма и Дамян" в Търново. Остатъкът от своето състояние той оставя на "милото и любимо мое автономно отечество България, в лицето на Българското правителство, с единствена цел за вечен фонд "За народно образование "П. Н. Кермекчиев". Приходите от фонда са предназначени за издръжка на българи "за придобиване и допълнение научното развитие в образована Европа". След смъртта му през 1881-ва българското правителство разпорежда ценните книжа и сумите по завещанието да се вложат в БНБ. Наследството на Петър Кермекчиев е оценено на 287 250 златни лв. и 96 хил. рубли. Отпускането на стипендии започва още през учебната 1883-1884 г. Стипендианти на този фонд са над 100 младежи, учили музика, живопис, медицина, инженерство, източна филология и др. в европейски университети.Костаки х.Ненчов Кермекчиев е член на Русенския революционен комитет.Служи за куриер с Българското централно благотворително дружество в Букурещ.Той е първи братовчед на Панарет Рашев и Кица,майката на Венета Ботева.Асен Кермекчиев принадлежи на стар възрожденски род с много заслуги в борбите за църковна и национална независимост. Асен учи в родния си град.Продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград. След завършването му заминава да следва медицина в Париж. Кармекчиев попива и от културата на belle epoque, като се завръща в София елегантно об­лечен и с изтънчени обноски.Работи като лекар и журналист,издава книги на български и френски език на медицински теми. Статиите му в българския печат редовно биват препращани във Вашингтон от Гене­ралния консул в Букурещ, който пише през 1910 г.: „Почти не минава ден без повод да му се обадя за един или друг вид сведения, свързани със събития в Бълга­рия… Наистина не зная как бих могъл да изпълнявам голяма част от нашата ра­бота във връзка с България, ако той не ми оказваше помощ“. Асен Кермекчиев е подходящата възможност за по-голямо сближаване на САЩ и България. Той е в приятелски отношения с българския цар Фердинанд и познава лично повечето членове на кабинета. През януари 1912 г, е назначен за консулски представител на Америка. Няколко месеца по-късно, в по­пълнения от него според изискванията формуляр, прави впечатление, че той вписва министър-председателя и минис­тър на външните работи, министъра на войната и бившия министър на пра­восъдието като главни поръчители от българска страна, както и изтъкнати лекари и мисионери в ролята на американски поръчители. Той живее скромно със сестрите си ,Евгения и Мариола в малка къща близо до Военния клуб в центъра на София. В жилището му на ул. „Аксаков“, се обособява малка канцелария, която съхранява библиотеката на Консул­ството и печатите. Кермедчиев работи неуморно за по-близки американско-български отношения, особено що се отнася до това да съдейства на американските бизнес интереси, за да се установят в България. Основава Софийския клон на Американската търговска камара. По време на Първата световна война оста­ва „директор със специална мисия“. В мирно време Кермекчиев помага да се разширят американските бизнес интереси в България, във военно време помага да бъдат запазени собствеността и животът на американски граждани. През 1912 г. политическата обстановка на Балкани­те бързо се влошила. Д-р Кермекчиев е мобилизиран във войска­та. Месец по-късно една обединена бал­канска армия почти прогонва Отоман­ската империя от Европа. Кермекчиев е взел на фронта консулските печати и получава похвала от американския консул в Солун, че защитава американските интереси в окупираните територии. Получава и военни отличия. Служи в Седма пехотна рилска дивизия и е опре­делен да отговаря за полевия лазарет на Трета бригада. Награден е с националния орден „За Военни заслуги“ за работата си в борбата с холерата. С бързото придвижване на фронтовата линия му е възложено да събере под свое командване войници, чиито офицери са загинали в боевете. За изпълнението на тази за­дача и за отбраната на полевия лазарет е награден с орден „За храброст“. Кермекчиев се завръща в София, където политическата обстановка е по-неясна и за един български реформатор с важни контакти става почти невъзможно да подкрепя американската пози­ция на първоначален неутралитет през Първата световна война. Той поддържа становището, че истинското бъдеще на България се крие в икономическо сътрудничество с Европа и САЩ. Поради невъзможност да запази неутрална позиция, през 1915 г. той подава оставка и Доминик Мърфи става първия генерален кон­сул на САЩ в София. През 1922 г. в Амери­канската легация в София избухва бом­ба, а терористи с всевъзможна полити­ческа принадлежност заплашват с още бомбени атентати. Кермекчиев пише на свои приятели в Ню Йорк и те му обещават помощта си, за да се пресели там. Решението му е навременно: през май 1923 г. Стамболийски е свален с пре­врат, но политическите брожения и икономическите предизвикателства не спират. Скоро след преврата Кермекчи­ев заминава за Хамбург, където се качва на американския параход „Манджурия“ и пристига в Ню Йорк на 2 септември 1923 година. В Ню Йорк намира много приятели как­то от колежанските си години, така и между новопристигналите българи. Всъщност той пристига в самия край на първата имигрантска вълна от не­гови сънародници. В Ню Йорк се основава Българска православна църква и той става неин секретар. Асен продължава да пише статии за политиката на Балканите за „Ню Йорк Таймс” , но след време интересите му се насочвал „- кьм живота му в съединените щати на два пъти американизира името си, като отначало става Асен Кермек, а малко по-късно – Ейс Кермек. С помощта на нюйоркските си приятели започва про­цъфтяваща лекарска практика, като работи дори в Лутеранската болница в Бруклин. През 1928 г. получава амери­канско поданство, а през 1930 г. сключва брак с американката Вайола Фули(Violet Foley),чиито баща е бил протестантски пастор в България. Уми­ра през 1953г.в Ню Йорк.

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Една забравена родолюбка-Мели Шишманова

Мелания Миланова Шишманова,родена в София,6.03. 1896г,в семейството на Милан Страцимиров Шишманов(р.1855 Темешвар-поч.1915 Виена) и Даринка.Баща й е изтъкнат български юрист от Шишмановия род.Този клон на рода се изселва в Темешвар.Мели има брат Константин,р.1893г.,дипломат и сестра Олга.Проф.Мария Орукина изследва Шишмановия род и прави родословно дърво.Семейството се премества да живее във Виена,където Мели получава образование.Мели Шишманова е писател,преводач и пламенен пропагандатор на българската литература в чужбина.Тя е роднина на проф.Иван Шишманов и сина му,българския писател и дипломат,Димитър Шишманов,близко приятелство я свързва с Фани Попова -Мутафова,Ангел Каралийчев,Елин Пелин и други български писатели и поети.Тя превежда техни произведения на немски език.Повече от 40 преведени български произведения,като най популярни са "Български новели" и "Der Letzte Assenows"на Фани Попова-Мутафова.Мели Шишманова е сред основателите на Българско -австрийското дружество във Виена.През 1958г.получава награда за литература от WIENER KUNSTFONDS.Пише под псевдонимите-GRETE MACHER,PAUL MARIA MAHR,MESCH,JANI RIGO.Тя умира на 17.02. 1962г.в австрийската столица.Можете да срещнете името й в различни варианти-MELI M.SCHISCHMANOW,MELI M.SISMANOVA и др.