понеделник, 22 февруари 2010 г.

Художник на звезди-Кирил Василев
























Кирил Василев е единствения български художник рисувал личности от световния елит.Той е правил портрети на-Цар БорисIII,Анджело Ронкали папски нунций в София-бъдещия папа ЙоанХХIII,американския президент Хари Труман,румънския крал Карол,сръбския крал Петър II и много други световно известни особи.

С някои от тях го свързва приятелство,такъв е случая с Джак Демпси и неговата красива съпруга Хана.

Джак Демпси е американски боксьор роден през 1895г.Той е световен шампион в тежка категория за периода 1919-1926г.Боксьорът е сред най популярните и богати спортисти на своето време.

През 1935г.той открива модния ресторант Jack Dempsey's restaurant в New York city на прочутия Times Square.Ресторантът работи с голям успех до 1974г.

Жени се три пъти.Първата му съпруга е актрисата Естел Тейлър.Развежда се и се жени за Хана Уилямс,певица от популярната група"Сестрите Уилямс".Бракът продължава от 1933-1943г.Те имат две дъщери-Джоан и Барбара.Джак пише няколко книги-професионални и автобиография.Умира през 1983г.

Кирил Василев рисува звездната двойка през 1938г само няколко месеца след пристигането си в САЩ.Той вече е известен в Европа.Кирил и Дечко Узунов участват със свои творби на Световното изложение в Ню Йорк през 1939г.Войната започва,българския художник и съпругата му Маша решават да останат в САЩ.Картините,някои от които са взети от собствениците им за участие в изложението не се връщат в България,тяхната съдба е неизвестна.

Художникът говори френски,още не е научил английски,но това не е пречка да започне неговата дълга и блестяща кариера на американска земя.

Снимки:

Статия във в-к "Заря"
Кирил Василев и Джак Демпси
Джак и Хана Демпси с дъщерите си

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Дефицит на история





Личности,събития потънали в забрава.

Баронеса Варвара Ивановна Икскул фон Хилденбандт е една от тях.В разследванията на Международната комисия Карнеги се споменава нейното име.Тя заедно с генерал Георги Вазов и майор Константин Митов дава показания в защита на българите по време на анкетата ,направена през 1913г.

През войната тази красива,богата и образована жена става милосърдна сестра.Тя ръководи медицинска мисия,състояща се от 25 палатки,през които минават над 5000 ранени войници и офицери.Баронесата прекарва пет месеца и половина в непосредствена близост с военните действия.Ранените българи я наричат Руския ангел.Участва в тяхното транспортиране от Одрин през Лозенград до Свиленград.

Когато европейският печат е пълен с обвинения за" български жестокости" баронесата дава своите показания като очевидец на събитията и те са нейната гореща защита за българите.

По повод публикация в Дейли телеграф тя пише до професор Максим Ковалевски:
"Ако трябва да се говори за жестокостта и безчовечността,които олицетворяват войната-а трябва да се има предвид,че тя по същество е отрицание на всякаква човечност-то тези думи трябва да бъдат приложени към нечуваните страдания и към пълната липса на внимание за храбрите български войници.Те жертваха живота си за своята страна с радостен възторг,който е достоен за древните стоици.

Европа е виновна в извършването на една голяма несправедливост,като покрива с такъв облак от грозни престъпления хора,които се биха при изключително трудни условия,които се биха със стоическо геройство,без да роптаят,хора,които умираха като мъченици,без каквито и да са оплаквания,със сърце,изпълнено с вяра във величието и мощта на своята Родина.

Аз мисля,че познавам българите,както добрите,така и лошите.Но не мога да не се поклоня пред тях с най дълбоко уважение и с най горещо възхищение."

Баронеса Варвара Икскул е родена през 1850г.в семейството Мария и Иван Лутковский. Нейната майка Мария Штерич произхожда от знатен сръбски род.Много млада тя се жени за княз Щербатов,но скоро остава вдовица.Красива светска дама тя често посещава салона на Карамазини,където се запознава с Михаил Лермонтов.Той се влюбва в нея,посвещава й поетичния шедьовър"Молитва".Той е чест гост,както на дачата в Павловское,така и в двореца й в Петербург.Мария обича поета и ако той не беше убит на дуел през 1841г.на дуел,те щяха да се оженят.

В красивата къща на Фонтанка 101 малката Варвара е възпитавана от френска гувернантка.Алис Диран,която е писателка,й преподава френски и събужда в нея интерес към литературата.

Бащата,Иван Сергеевич Лутковский се радва на блестяща кариера,служител в Императорския двор.Той е кавалер на много руски ордени,получени за заслуги към Родината.Руската аристокрация и духовен елит посещават салона на майка й.Щастливо е детството на Варвара.

През 1866г. тя се жени за дипломата Николай Глинка.Младото семейство дълги години живее в Германия,Италия и Франция.Те имат три деца:Григорий,Иван и София.Младата баронеса се увлича от литература,пише повести и разкази на френски език с псевдоним Руслана.Псевдонимът не е избран случайно,защо тя носи фамилното име Глинка,съпругът й е родственик на известния руски композитор Михаил Глинка,написал операта "Руслан и Людмила".Явно Варвара не желае да остане съвсем анонимна.Публикува във френски списания,някои от предговорите са написани от Ги дьо Мопасан,с когото я свързва приятелство.

Бракът й не е щастлив и тя се развежда.

Много скоро се жени за барон Карл Петрович Икскул,който е с две години по възрастен от майка й. Той е дипломат и представител на Русия в Рим. Те се установяват в Петербург през 1889г.,след пенсионирането на барона.Баронесата е знаменитост в града.Салонът й е средище на хора на изкуството и науката.Нейни гости са:Лев Толстой,Антон Чехов,Владимир Стасов,Владимир Короленко,художника Иля Репин,който я рисува.Познава Максим Горки,който с нейна протекция е освободен от затвора.През 1893г.умира съпруга й.

Много сили и средства тя отдава на благотворителност.Участва като милосърдна сестра в Руско-Японската,Балканската и Първата световна война.През1916г.е наградена с Георгиевски кръст за храброст и мъжество,проявени на бойните полета.

Варвара Ивановна среща последната любов на своя живот-военния хирург Николай Виляминов.

След идването на власт на болшевиките тя е изгонена от къщата си.Мизерия,страдания,смърт-това преживява тази прекрасна жена.Синът й Иван Глинка,бивш гвардейски офицер умира в ръцете й от пневмония.Любимият мъж умира от глад пред очите й.

Преживяла тези трагедии тя успява да се настани през 1920г.на квартира в Дома на изкуствата.Пише на Максим Горки да й помогне да замине за Франция при сина си Григорий.Отговор не получава.Гладува,продава останали бижута, за да преживява.

Тази смела жена решава да избяга от Русия.Бяга по леда сковал Финладския залив.След кратък престой във Финландия заминава за Франция.Среща се с любимия син и някои стари приятели.Установява се в Южна Франция.Винаги облечена в черно с бяла камелия на ревера, тя се разхожда по морския бряг.Така е останала в спомените на тези,които са я познавали.Баронеса Варвара Ивановна Икскул умира на 20.02.1928г. далеч от Родината.

петък, 12 февруари 2010 г.

Реформа в образованието

Реформи се правят от високо образовани и морални хора.

Когато познаваш миналото можеш да анализираш настоящето и да прeдвидиш бъдещето.
Професор Цани Калянджиев е рефоматор.Той е роден в Лясковец през 1866г.Завършва гимназия във Варна,следва химия в Московското имперско училище,а по късно в Цюрих.Живее в САЩ в продължение на пет години.Там работи като химик във фабрика за бои и химикали.През 1896г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в Търговското у-ще в Свищов.Работил е в Министерство на търговията,в Дирекция на народното здраве,преподавал е в Търговското у-ще в София.Поканен е през 1904г. от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за откриване на търговско у-ще в града.Той е първият директор на търговското у-ще, първият ректор на Търговската академия във Варна.Умира през 1944г.Преди смъртта си завещава лични средства,за да да се осъществи мечтата му-научно-изследователски институт за стопански проучвания.


Статия,писана от проф. Калянджиев през 1929г. за албума Полувековна България на Евгения Марс:
ТЪРГОВСКА АКАДЕМИЯ ВАРНА

Идеята за откриване на висше търговско учебно заведение в средата на търговското съсловие в град Варна преди 20 години,след като Търговската камара в тоя град бе насърчена от сполучливия опит с откриването на средното Търговско у-ще.В него време България имаше само едно търговско у-щу в Свищов,което даде първите технически работници-книговодители,счетоводители и пр.за нашите банки,търговски и други стопански предприятия.Тогава една малка част от средношколските абитуриенти отиваше в странство,предимно Белгия-Анверс,за да получи висше търговско образование и заеме по ръководни длъжности в нашите кредитни учреждения и предимно в Народната банка.Вън от двете официални банки-Народната и Земеделческата,всички стопански инициативи се организираха от хората на практическия живот,а техническо-търговската и канторската служба се възлагаше на кандидати с няколко класно образование,задоволяващи се с малки възнаграждения.

Периодът от Освобождението до Балканската война се характеризира с един бавен процес на стопанско развитие и обновление.Завършването на главните ж. п. линии и построяването на двете морски пристанища свързва стопанска България с международните пазари,повдига цената и значението на българските произведения,а следователно и цената на българския земеделчески труд и на всеки вид стопанска дейност.Спестените капитали започват да прииждат към големите ценрове и сдружени с чуждия кредит засилват стопанската дейност.Новоорганизираните кредитни и акционерни дружества почват да се уреждат по европейски образец и да търсят научно подготвен персонал.

В тоя период на стопански прогрес почва и бързото развитие на нашето търговско образование.В 1904 Варненската Търговско-индустриална камара открива срено Търговско у-ще. Една година след това 1905 се открива Търговско у-ще в Бургас.В течение на няколко години се откриват Пловдивската и Софийската търговски гимназии от Търговските камари на тези два града.По тоя начин за едно десетилетие средните тъговски у-ща стават пет-3 в Северна и 2 в Южна България,а три от тях се издържат от нашите тъговски камари.Това увеличи бързо числото на абитуриентите на тези у-ща,които се поглъщаха интензивно в кредита,търговията и индустрията и по тоя начин обновяваха целия наш стопански живот.

Естествено този процес,вследствие усложняване характера на стопанската дейност в страната,създаде и потребност от хора с висше търговско образование.Поради това една голяма част от младежите,които до него време отиваха в странство да следват медицина,инженерство и пр.,почва да учи стопански и търговски науки.След Балканската война най модно висше образование става търговското.Градовете Берлин,Лайпциг,Франкфурт и пр.се пълнят с абитуриенти от нашите гимназии и средни търговски у-ща да следват в тамошните търговски академии.

Така манифестираната нужда от висше търговско образование и засиления темп на стопанското ни развитие внушиха смелостта на Варненската търговско-индустриална камарада да заговори за откриване на Търговска академия в България.Към него време тая камара беше привършила с пълното организиране на своето средно търговско у-ще и вече строеше неговото монументално здание.

В 1914г.директорът на Търговското у-ще г.Ц.Калянджиев,като сондира предварително бюрото на Варненскта търговска-индустриална камара,излиза с един подробен доклад в сесията на тая камара на тема:По въпроса за откриване на висши търговски курсове при средното Търговско у-ще.В реферата се разглеждаше на първо място организацията и целите на висшето търговско образование в странство.Във връзка с това се третираше и въпроса за шансовете и нуждата от подобно образование у нас.Референтът настояваше,че в България са настъпили условия за съществуванетона Търговска академия с шанса да привлече голяма част от младежите,които отиват да следват в странство в ущърб на нашата валута.Въпросът биде подложен на обстойно дебатирана и се взе решение за подготвителни мерки за откриване на Академия в близко бъдеще.Настъпилата война парира това развитие.

През 1920г.въпросът наново се разгледа на сесия на камарата по повод на втори доклад на Калянджиев.Удобриха се представените проекти на правилника и програмата на Академията и се вотира сума от 300,000 лева за подготвителни работи по организиране на заведението.Цани Калянджиев е командирован в странство с мисия да проучи организацията на германските търговски академии,да подбере учебни пособия и литература,да влезе във връзка с бъдещи кандидати за професори и руските академични сфери.

След привършване на подготвителните работи се пристъпи към инсталиране на свободния етаж в новата сграда на Търговското у-ще,така че есента на 1921г.всичко е готово за откриване на новия институт.Това стана на 2 октомври в присъствието на Н.В.Цар БорисІІІ,консулския копус,представител на Държавния университет и на елита на варненското гражданство.

Новото културно дело беше осветено от Н.В.Преосвещенство Митрополит Симеон и поздравено с реч от Н.В.Царя,с телеграмите на министъра на Народното просвещение и на търговията и на проф.Мишайков.

РЕЧ на Н.В.Царя:
Ваше Високо Преосвещенство
г-н Председателю
Почитаемо Събрание

Отговаряйки на любезната покана на Тьрговско-индустриална камара аз дойдох с радост във вашия хубав град,за да присъствам при откриването на един институт,предназначен да даде мощен тласък на нашия стопански и културен напредък.

Преди всичко,държа да поздравя търговците,индустриалците и занаятчиите от района на Варненската камара за високопохвалната им инициатива да открият тук една висша търговска школа-бъдеща АЛМА МАТЕР за просветните труженици в нашето икономическо поприще.Пропити с високо гражданско съзнание варненци са били винаги в първите редове на нашия обществен живот.И днес те идат да попълнят една празнота и удовлетворят една назряла нужда за народното ни стопанство.Още веднъж българина иде да манифестира своя предпремчив дух и неутолимата си жажда за просвета,усъвършенстване и напредък.

След ужасния катаклизъм,който преживя човечеството,целия свят се зае трескаво с пресъздаване на всички ония стопански блага и духовни ценности-придобивки на вековни цивилизации-които кървавото самоизтребление бързо бе разрушило.Макар и болезнено засегнат,трезвия,трудолюбив и енергичен българин не ще остане назад и в тоя общ подем на цивилизованите народи.Той напряга здрави мишци и полага грамадни усилия,убеден,че с свещен труд и благодатен мир ще догони изгубеното,ще засилистопанската си мощ и ще си осигури едно щастливо бъдеще.

Едно от главните условия за развитието в по големи размери на нашето народно стопанство е засилването на икономическите връзки с останалия свят.Това обстоятелство иде да увеличи нуждата от едно висше търговско у-ще у нас, което,като култивира просветните похвати на международната търговия,ще способства за целесъобразното насочване и използване на българското производство и неговия обмен.И ние трябва да се поздравим,че новия институт се открива именно във Варна,нашето първо пристанище,защото морето е главната артерия,по която се извършва международната обмяна.От тук учителите,напътвайки и обогатявайки със знания своите ученици,ще им сочат винаги и морето-вечния и традиционен път на търговията и на взаимното опознаване и сближаване на народите.Възпитаниците на този нов институт ще играят голяма роля не само в търговския и стопански живот,но и въобще в целия ни напредък,защото културното развитие на един на род е в пряка зависимост от неговото икономическо процъфтяване.

За мен е особено приятно и считам за свой дълг да подкрепя с най живо съчувствие всички ратници на труда,които работят за увеличението и правилното разпределение на материалните и морални обществени блага и то именно в тия тъй трудни за Отечеството дни.

С тия чувства,аз горещо пожелавам на ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ да крепне и се развива,като разпраща по всички краища на Родината просветени и съзнателни граждани,които да работят с всички сили за благоденствието и напредъка на българския народ.

КРАЙ

Организация

Първоначалната програма беше на 4 семестъра,както в Германия и Франция.След 1925г.се разшири на 6 семестъра,което дава възможност да се въведат нови дисциплини и два задължителни чужди езика.Премина се под ведомството на Министерство на просвещението.

Академията се управлява от два съвета:

Върховен съвет,който се състои от 5 представители на Варненската търговско-индустриална камара и 5 представители на академичния съвет,начело с ректора.

Академичен съвет,който се състои от всички редовни преподаватели.

Ректорът,който има непосредствен надзор над Академията се избира всеки две години от академичния съвет.

Първите 4 години,докато нямаше достатъчно редовен персонал,ректорът се назначава от Министерството по предложение на Варненската търговско-индустриална камара.Избиран е Цани Калянджиев.

Преподавателският песонал се състои от професори-редовни и извънредни,частни доценти и лектори,които се избират от Академичния съвет по реда,установен в университетите,въз основа на научни трудове и хабилитиране.

Академията е имала следния персонал:

ЦАНИ КАЛЯНДЖИЕВ-редовен професор-стокознание,технология и организация на образованието,ръководител практически упражнения по стокознание

ФЕОДОР БЕЛМЕР редовен професор по теория на счетоводството,банково и фабрично счетоводство,търговско знание,практически упражнения по счетоводство

ОСКАР АНДЕРСОН извънреден професор-статистика,финансова наука,икономическа география,ръководи икономически семинар

НАУМ ДОЛИНСКИ -извънреден професор-политическа икономия,учение за кредита,ръководи икономически семинар

ИВАН КОНСТАНТИНОВ-извънреден професор-френски език и френска коресподенция

ЯНАКИ АРНАУДОВ-немски език и немска кореспонденция

ИЗ.ШАЛОМ редовен доцент-френски и английски език

Г.СВРАКОВ-частен доцент-кооперативно дело,търговска политика,социална политика,индустриална политика

СТ.ЧОЛАКОВ-асистент икономически науки

СВЕТОСЛАВ ГРЕКОВ частен доцент политическа аритметика,баланси-главен секретар на Варненската търговско-индустриална камара

М.КОТАРОВ -частен доцент-търговско смятане-директор на Търговското у-ще

Н.САРАЙДАРОВ-частен доцент-търговско смятане

ИВАН СТОЯНОВ частен доцент стопанска история,история на международните отношения

К.КАРАИВАНОВ-частен доцент-гражданско и търговско право

ЕВ.ВОДЕНИЧАРОВ-частен доцент-морско, международно и частно право-председател на Варненски окръжен съд

ЕВ.ГЕРХАРДТ-частен доцент немски език преподавател в Мъжката гимназия

неделя, 7 февруари 2010 г.

Емил Зауер изнася концерт в София


Големият немски пианист Емил Зауер посещава България през 1899г.Емил Георг Конрад Зауер е роден в Хамбург,Германия през 1862г.Първите си уроци по пиано получава от майка си Юлия Гордън.Тя е шотландка.Учи при Николай Рубинщайн в Русия през1879-1881.

В Италия се запознава с графиня Sayn-Wittgenstein,която го препоръчва на бившия си любовник Ференц Лист.В продължение на две лета е негов ученик.Според музикални критици в неговите изпълнения се усеща влиянието на Лист,но той винаги се афишира като ученик на Рубинщайн.Периода 1882-1934 е изпълнен с много турнета.Преди да отпътува за България той намира малко време да се ожени за избранницата на сърцето си Алис Елб.Има щастлив брак и девет деца.Назначен е през 1901г. за преподавател във Виенската академия.Виртуозен изпълнител на Шопен, Григ,Лист той се изявява като музикален педагог.Негови ученици са Ely Ney,Lubka Kolessa,Stefan Askenase,Webster Aitken,а също и големият български диригент Руслан Райчев.През 1921г.негова ученичка е десетгодишната Ангелика Моралес.След смъртта на съпругата си той се жени за Ангелика и има двама сина-Хулио и Франц.Умира във Виена,Австрия през 1942г.

Ето какво пише княгиня Мария Луиза за неговия концерт на г-жа Анна Станчова:
Няма нищо ново,освен един концерт от Сауер,цяло чудо,бяхме поканили министри,дипломати,високи сановници и любители на музиката.Бе великолепно,но най хубавото бе една интимна вечеринка,където маестрото свири на тъмно само за нас.

Емил Зауер е удостоен с благородническо звание от император Франц Йосиф През 1901 издава автобиографичната книга Meine Welt,където описва и посещението си в България.

Полковник Агура през 1900г.написва текст за химн.Фердинанд поръчва музика за този текст на Емил Зауер.През 1925г.българският композитор Емануил Манолов композира музика за същия текст.Дворцовият химн Боже Царя ни пази по протокол се изпълнява на празници и официални случаи след Шуми Марица.

Интересно къде ли се съхранява оригинала на маестро Зауер? Мисля,че е време да има Музей на българската музика,където да бъдат изложени партитури,лични вещи и т.н.Колекцията би била богата,бъларите са оставили трайни следи в светоното музикално наследство.

събота, 6 февруари 2010 г.

Френски афери след Освобождението

Скандалът Хогде

Освобождението заварва България с малко специалисти.Това с особена сила важи и за финансовите науки.Григор Начович изразява желанието на българското правителство да назначи френски специалист в Министерството на финансиите пред френския консул.Французите откликват веднага.


През 1880 в София пристига Бенедикт Хогде-финансов инспектор.Според уговорката той трябва да остане две години,но службата му продължава само три седмици.Новият министър на финансиите Петко Каравелов не иска чужденци в министерството.Под предлог,че назначаването на Хогде не е одобрено от Народното събрание и няма писмен договор П.Каравелов отказва да го допусне в сградата.Французинът протестира и иска обезщетение.Подкрепя го френският консул.Българската държава изплаща компенсация в размер на 85000 френски франка.Хогде дарява половината сума на френското католическо училище в София.Заминава си за Франция като най-скъпо платеният държавен служител в България.Политиканстване,лични амбиции и чувства,интриги и конкуренция за държавни поръчки струват скъпо на държавата.


Скандалът Шадурн

Френският журналист Гастон Шадурн е син на френски търговец отпреди Освобождението.Израстнал и учил в България той владее прекрасно български език.Работи за френският вестник Матен,кореспондент е на редица европейски издания.Княз Александър Батенберг го назначава за началник на личната си канцелария.След идването на трона на княз Фердинанд се явява като един от най яростните му критици.Вероятно част от критиките му са правдиви,друга част са поръчкови,но през 1891г.той е експулсиран от България в Сърбия заради клеветнически статии срещу българския владетел.На осми ноември 1891г.Франция прекъсва дипломатически отношения с България,възстановява ги през 1892г.


Скандалът Гийу

Официалното откриване на ж.п.линията София-Роман става на 20.02.1887г.Митрополит Константин прави водосвет в прсъствието княз Фердинанд,княгиня Мария Луиза и министър председателя Константин Стоилов.След една година френският инженер и предприемач Гийу,работил по линията предявява иск към българското правителство да му се изплатят допълнителни суми.Адвокат му е бъдещият министър председател Димитър Греков.Френското правителство ултимативно настоява искът му да бъде удовлетворен.Парижката борса е затворена за България,солидарни с нея са и другите европейски борси.Скандалът е толкова голям,че се има опасност да падне кабинета.Димитър Греков е в деликатно положение,тъй като се отнася за негов клиент.Княз Фердинанд му налага като условие за запазване на кабинета да поеме отговорността.Притиснато от нуждата да сключи външен заем през 1900г.българското правителство изплаща исканата сума.

вторник, 2 февруари 2010 г.

Фотограф на два континента








Снимка: Княгиня Клементина, майката на цар Фердинанд, фотографирана през 1862г. в ателие "Адел"-Виена.

Борис Маждраков е роден в София през 1887. Той започва работа в студиото на пионера на българската фотография Тома Хитров.

Тома Хитров е роден в Ловеч през 1840г.Революционер,участник в Белградската легия,опълченец воювал на Шипка и Шейново.Кариерата си като фотограф започва в Букурещ.Той е запечатал за бъдещите поколения образите на Ботев,Левски,Стефан Караджа,както и единствената снимка на майката на Васил Левски.След Освобождението открива собствено ателие в София на ул.Добруджа.Известно време работи с Йозеф Буреш,баща на проф. Буреш.Неговата съпруга Елена Чернева-Хитрова е първата жена-фотограф в България.

Маждраков по-късно се жени за дъщерята на Хитров- Иванка Хитрова, която също е фотограф. През 1905г. Борис е изпратен от баща си да учи инженерство във Виена, но вместо това той посещава курсове по рисуване. Той си намира работа във фотографското студио Адел.Студиото е собственост на Адел Перлмутер и нейните двама братя Макс и Вилхелм.Открито е през 1862г.През 1890г.вече е известно като ателието на Императорския двор на Франц Йосиф.Намира се на последния етаж на х-л Мюлер във Виена на ул. Грабнер 17.Луксът и удобствата в ателието са достойни за високо поставените клиенти.Студиото е обзаведено с елегантни мебели от абанос с позлата,красиви турски килими, кристални огледала и големи керамични вази с изкуствени цветя.
Борис е ивънредно талантлив и от фотограф става управител на ателието.Негови клиенти са короновани особи,аристократи,артисти,финансисти.

По време на ваканция на Маждраков в София през 1912г. избухва Първата Балканска Война. Той е мобилизиран и взема участие в последвалите войни. Заради неговите фотографски умения Маждраков е привлечен към военното разузнаване.През 1915г.Борис Маждраков прави първата фотографска изложба в България.Експозицията е изложена в галерията на Тръпко Василев(Тръпковата галерия)на ул."Аксаков" 16.Изложени са фотографски снимки на знаменити личности,групови снимки и изгледи.Успехът е голям и всички отзиви в печата не скъпят похвали за таланта на автора.
След края на войните той открива че неговата собственост във Виена е конфискувана; установява се в София и започва работа в студиото на Хитров,където работи с Елена и Иванка Хитрови.

През 1922 преследвайки любовта си към Иванка Хитрова и за да избегне възмездието за застрелването на човек, Борис Маждраков емигрира в САЩ, Ню Йорк. Той се жени и основава студио в своя апартамент над клуб Сторк, създавайки своята търговска марка- M.I. Boris. Маждраков се радва на бърз успех и създава ново студио на 57-ма улица в Манхатън.Негови клиенти и тук са известни личности,както от артистичните среди така и от висшето общество в Ню Йорк.
Той работи кратко за студиото Парамаунт през 20-те години, но напуска когато Парамаунт се мести на западния бряг и искат от него да се премести с тях.
Управата на в-к "Ню Йорк Таймс" му предлагат да премине на щатна работа при тях, замествайки Виктор Георг в техните студия, но Маждраков отказва, предпочитайки да запази своята независимост. През 20-те години той прави много портрети на звезди от киното и театъра в своето студио на 57-ма улица.

През 30-те години неговия стил леко се променя и от по-артистичен става по-реалистичен и той снима редица важни светски събития. Освен фотографии Маждраков се занимава и с фотограми, абстрактни изображения, и рисува върху фотографска хартия. Тези експериментални творби са за наслада на неговото семейство и приятели фотографи. Борис Маждраков умира на 17 Юли 1962г. след като пада в асансьорна шахта на Пето Авеню номер 697 където по това време се намира неговото студио.
Борис Маждраков има двама сина-Том и Иван.Частните колекции на синовете му съдържат портрети,някои от които правени в България и Виена например на княз Алеко Богориди и други.Иван Маждраков е известен американски скулптор.