вторник, 26 октомври 2010 г.

Свободен театър

Театърът е открит на 05.12.1918г. в София,директор е Петър К. Стойчев.
Намира се на бул.Константин Стоилов(сега В.Левски)в дървена постройка с 1200 места.
Първото представление е"Царицата на чардаша" на Калман.
Артисти:Пепча Шмаха,Георги Марков,Иван Радев,Донка Палазова,Л.Филипова,П.К.Стойчев,Л.Шибойкова,Ст.Диков,Матьо Македонски,Л.Чавдаров,Цветана Зографова,Мара Чуклева,Н.Балабанов,Л.Карабашев,Р.Чуклева,Т.Йорданов,Асен Русков,Мими Балканска,Надя Илкова,П.Обрешкова,Б.Иванчев,Елисавета Казанджиева-Рускова,Симеон Симеонов.
Диригенти:Илия Стоянов,Панайот Пипков,Тодор Хаджиев.
Балетмайстор:Д.Лисарда
Гасрольори:Стефан Македонски-певец,Тодор Торчанов-диригент,Антон Тони-диригент Репертоар:"Есенни маневри"-Калман,"Граф фон Люксембург"-Лехар,"Розата от Стамбул","Царицата на киното"и др.

Театър "Одеон"

Начало на оперетното изкуство в България е поставено през 1905г. в Пловдив в театър"Люксембург",когато е изнесено цялостно оперетно представление на"Царският пуяк" от италианския композитор Луиджи Бордезе(той живее и твори в Париж и името му понякога се пише Бордез)
Оперетното изкуство има невероятен разцвет през 1920-1944г. в България.
Има няколко оперетни театъра-Ренесанс,Одеон,Кооперативен театър,Свободен театър,Нов кооперативен театър и оперетен театър" Ангел Сладкаров"и др.
Театър Одеон е създаден от артиста Стефан Пенчев през 1932г.
Артисти:Мими Балканска,Рина Пенчева(съпруга на Ст.Пенчев),Тинка Краева,Мара Пенкова,Симеон Симеонов,Стоян Коларов,Коста Райнов,Иван Радев,Велико Росенски,Любен Герасимов,Георги Фратев и др.
Режисьори:Тачо Танев и Стоил Стоилов
Диригенти:Веселин Стоянов и Борис Левиев
Концертмайстор:Васил Стефанов
Художник:Асен Попов
Балетмайстор:Асен Манолов
Балет- прима Мими Михайлова
Постановки:"Богдане,бог да те убие"-музика Христо Манолов,"Госпожица майка ми"-Луи Верньой,"Две момичета на улицата","Заклети ергени"-Л.Фулда,"О,папа"-френска оперета и др.
В някои постановки участва танцовата група на Борис Цонев-40 танцьори.
Големият успех и нарастването на персонала налага разделянето на театъра на две групи-Оперетен в театър"Одеон"и Драматично-комедиен в сградата на Свободен театър(сегашния Музикарен театър)Артистите преминават през различните театрални състави в различни периоди от своята кариера.

петък, 22 октомври 2010 г.

Дружество на руските писатели и журналисти в България

Дружеството на руските писатели и журналисти в България е основано на 02.11.1930г. в София.В ръководството му са:
проф.Пьотр М.Бицилли\13.09.1879 Одеса-25.08.1953 София)руски учен,историк,33 години професор в Софийския университет,уволнен през 1948г.,без право на пенсия.Умира в мизерия,погребан е в Руското гробище в София.
Г.Ф.Волошин
Николай О.Масалитинов режисьор
Любов Н.Столица(1884 Москва-1934 София) -поетеса
Александър М.Фьодоров(1868-1949 България)-писател

Д.П.Нилов
Вера В.Пушкарева(09.03.1875 Санкт Петербург-04.10.1942 Червен бряг,България)актриса и театрален критик,преподавател по художествено слово в кръжока"Живое слова"в София(1920-1942) и в Първа мъжка гимназия,съпруга на Нестор Котлярский,който живее в България(1922-1924),близка с Константин Балмонт.
Ю.К.Раппапорт
Александър Ойлер-юрист,потомък на Леонард Ойлер(Leonhard Euler-1707-1783)швейцарски математик,физик и астроном,живял в Германия и Русия,смятан за един от най великите математици.Александър Ойлер-внук умира в България през 1934г.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Легендарният тенор Арман Токатиян (Токатян)е роден в Пловдив,България


Арман Токатиян(Токатян) е един от най известните оперни певци и оперни педогози в САЩ.
Роден е в Пловдив,България през 1894г в семейството на арменски бежанци от Турция.Оригиналното име на фамилията е Токатлиян и произхожда от името Токат(Tokat),малък град,на север от Истамбул.
Габриел и Виржини Токатлиян пристигат в Пловдив заедно с малката си дъщеря Евгения.В България се раждат синовете им-Леон,Арман и Люсиен-1899.Бащата е аптекар и в Пловдив отваря аптека.
Около 1910 решават да се върнат в Турция,но безуспешно. Заминават за Александрия,Египет. В Александрия бащата отваря аптека в центъра-La pharmacie du Phare.Семейството е много добре финансово,децата учат в частно френско училище.Евгения свири на пиано,Люсиен на флейта,Арман пее.
Арман заминава за Париж да учи за моден шивач по настояване на бащата.Младежът започва да пее в кафене в Латинския квартал и става известен,като певец с голям талант.
През 1919г. вече учи пеене в Милано,където учи, друг роден в България оперен певец-Енрико ди Мазей(Enrico di Mazzei)
Дебюта му в Италия е през 1921г. в Манон Леско на Пучини в Teatro Dal Verme,а две години по късно има договор в Метрополитен опера в Ню Йорк,където пее с великия Енрико Карузо.Дон Хосе в Кармен и граф Алмавива в Севилският бръснар изправят на крака неговите почитатели.
По време на дългата си кариера той прави много успешни турнета в Европа.Става любимец на публиката в европейските столици.
След Втората световна война изнася благотворителни концерти за набиране на средства,които да помогнат на арменски семейства да емигрират в САЩ.
Първата му телевизионна изява е през 1940г, в ролята на Канио от Палячи.Участва с голям успех и във филми.
В плочата Italian popular songs, наред с имената на Бениамино Джили,Тито Скипа,Марио дел Монако ,са имената на Арман Токатян и Енрико ди Мазей,двамата са родени в Пловдив,България.Плочата излиза през 1926г.Продава се в цял свят с огромен успех,у нас също.Българската преса по това време винаги е отразявала изявите на личности,свързани с България.
Любителите на оперното изкуство ще запомнят изпълненията му в Турандот,Кармен,Лакме,Бохеми,Мадам Бътерфлай,Кавалерия Рустикана и др.
Арман Токатиян има две деца-Леон и Глория.Сестра му Евгения се жени за Leon Chichmanian и има три деца-Gabris,Yervant,Marie.
Брат му Леон следва изобразително изкуство в Париж,но умира млад при нещастен инцидент,погребан е в Пер Лашез,Париж.
Другият брат, Люсиен остава да живее в Александрия и също има наследници.Арменците ,както и българите могат да се гордеят,че името на оперния певец се свързва с България.Възможно е той да има роднини в Пловдив.Пловдивчани могат да го отбележат като известна личност,родена в Пловдив,може да се свържат с наследниците на големия тенор и да ги поканят да посетят родното му място.
Пловдивската културна общественост би трябвало да намери начин да почете(паметна плоча,улицаи т.н.)именитите си съграждани.
Арман Токатиян умира от инфаркт през 1960г.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Надя Ножарова,графиня дьо Наваро


Надя Матеева Ножарова е българска оперетна певица и актриса,изключителна красавица.
Името й се появи в няколко публикации,писани от хора,чули-недочули,разбрали-недоразбрали.Имаше и зрънце истина,но интерпретирано по неподходящ начин.
Надя Ножарова е изключителна жена, за която трябва да се пише с уважение.Тя е една преуспяла българка.
Красивото българско момиче започва кариерата си като оперетна певица едва на 17г(р.1918 в Плевен).Тя пее в Кооперативния театър,"Одеон" театър"България"в София.
Жени се за Ангел Сладкаров,един от основателите на оперетата в България.
Огромен е успеха й в"Продадена любов"-музика на Йосиф Цанков,либрето на Петър Увалиев.Оперетата е играна през 1937г. в театър"Одеон".
Заминава да следва пеене в Германия с финансовата подкрепа на Атанас Дамянов(медиен магнат).
През 1942г.играе главна роля във филма"Изпитание"с колосите на българския театър, актьорите Иван Димов и Кръстю Сарафов.
Развежда се с Ангел Сладкаров и се жени за аристократа граф Наваро,испански дипломат,живеят в Монте Карло.
След смъртта на съпруга си заминава за САЩ,следва нов брак с американския магнат, в областта на недвижимите имоти Сид Фарбер.
Една от най богатите българки в САЩ,Надя живее в разкош,но никога не забравя България и приятелите-българи,нейната щедрост е огромна.Близък нейн приятел и колега е певецът Банчо Банчевски,емигрант в САЩ.
Тя е светска дама с интереси в операта и изобразителното изкуство, известна меценатка.Информация,както и нейни снимки можете да видите,напишете:countess NADIA de NAVARRO-FARBER
През 1989г в нейния дом се снима филма"She Devil"с Мерил Стрийп.Публикациите за Надя Ножарова в американската преса са изключително ласкави,тази добра и щедра българка продължава да прави дарения,тя финансира спешно отделение в болница,близо до нейното жилище.Винаги се споменава нейният български произход.
Графиня Наваро е поредният пример на личност,забравена или неоценена в Родината.

вторник, 12 октомври 2010 г.

Последната любов на Петър Велики





Княгиня Мария Кантемир е последната любов на Петър Велики и в нейните вени тече българска кръв.
Тя е родена на 29.04.1700г. в Цариград, в семейството на Димитрие Кантемир и Касандра Кантакузино.Княгинята е внучка на Мария Гецова Рустева.
Около 1650 в Букурещ се преселва търговецът Гецо Рустев от Никопол.Той забогатява и се сдобива с дребен болярски сан-ключер(ключар).В Букурещ е известен под името Генча Рустя.Неговата дъщеря Мария е една от най красивите и образовани девойки с богата зестра.В нея се влюбва Шербан от могъщия род Кантакузино.Той бил разведен и се оженил за дъщерята на Генча Рустя.Българинът скъпо заплаща това сродяване,изпратен е на каторжен труд в солниците от княза на Влашко Григоре Гика,който вижда в лицето на Шербан Кантакузино опасен съперник за престола.
Шербан Кантакузино става княз на Влашко(1678-1688).Той повишава тъста си в ранг-ворник.Князът е забележителен владетел,прави опити да освободи Влашко от османската зависимост,като се свързва с императора на Германия.Много са и неговите опити да помогне на българите.
Българката,княгиня Мария Кантакузино е ктитор на черкви и манастири,ПРез 1690г. тя построява каменна,богато украсена църква в двора на палата Кантакузино.Архитекг е италианецът Пасена Леви.Черквата се знае като,черквата на Княгинята(Бисерика Доамней)Тя е правила много дарения,в манастира Ватопеди в Света гора се пази сребърен кивот,подарен от нея и дъщеря й.
Мария и Шербан Кантакузино имат един син Георге и пет дъщери-Елена,Мария,Смаранда,Касандра и Балаша.
След смъртта на Шербан престолът е завзет от Константин Брънковяну.Тогава Мария и децата й бягат в Трансилвания,в Сибиу и Брашов.Завръщат се във Влашко през 1714г.Георге Кантакузино(1673-1713)става бан на Крайова.Мария става калугерка в манастира"От едно дърво",където е погребана.
През 1699г.семейство Кантакузино се сродява с династията Кантемир,дъщерята Касандра се жени за Димитрие Кантемир(1673-1723).Той е два пъти княз на Молдова-1693 и 1711.Димитрие е верен подръжник на цар ПетърI,като си осигурява договор,Молдова да стане независима наследствена монархия.След поражението при Прут, княжеското семейство се установява в Москва.Касандра Кантемир умира през 1713г. и е погребана в некропола на Кантемир в манастира Свети Николай.
Деца на Касандра и Димитрие Кантемир са:
1)Мария 1700- 1754
2)Сергей-1707-1780
3)Матвей 1704-1771 жена княгиня Аграфена Я.Лобанова-Ростова(1708-1772)
4)Смарагда 1703-1719
5)Константин 1703-1747 жена княгиня Анастасия Д.Голицина(1697-1747)
6)Антиох 1708-1744 жена княгиня Варвара Черкаская
Фамилия Кантемир са богати и могъщи боляри в Руската империя.Двама от внуците на Мария Рустева-Кантакузино оставят трайни следи в руската история-Мария Кантемир и брат й Антиох Кантемир.
Мария учи старогръцки,латински и италиански,физика,астрономия и музика.Тя среща цар Петър в къщата на баща си.Започва първата любов за нея и последната за царя.Тя придружава владетеля по време на Персийската военна кампания.
Френският посланник докладва в Париж на 08.08.1722-"В случай,че княгинята роди син,царицата се срахува от развод и брак на царя с княгиня Мария."Тя ражда син,но детето умира,носят се слухове,че е отровено по поръчка на ЕкатеринаI.
Мария Кантемир остава с Петър Велики до края на живота му през 1725г.
Антиох Кантемир е руски писател,поет,дипломат.Той е основоположник на класицизма в руската литература.Посланик на Руската империя в Париж(1738) и Лондон(1731г)Приятел на Волтер и Монтескьо.Умира само на 35 години.
Коментар на автора:Ако в България имаше Институт по генеалогия или Отдел по генеалогия към Института по история на БАН,нямаше да има толкова личности по света с български корени,забравени от потомците.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Генеалогична карта на България

Генеалогията е наука пренебрегвана в България,за разлика от останалата част на Европа и света,където има правителствени(институти по генеалогия)и неправителствени организации,които се занимават с изследване на родовете в съответните държави.
Единици са българските семейства,които имат родови книги.Това даде повод на писателя Бърнард Шоу,който написа книга на българска тематика,да каже,че на хора,които не знаят кой е дядо им ,не може да се гледа сериозно.
Тази анонимност на личността в България води до хаос в политическия,социалния,обществения и културен живот на страната.
Във Великобритания се правят много образователни програми за изследване на родовете и по специално на средната класа.
Българският историк,писател и дипломат Димитър Йоцов в книгата"Кутурно-политическа история на Враца"описва врачанските родове.Той е врачанин,книгата е посветена на родителите му,потомци на Йоцови и Печенякови.Негова майка е Йонка Печенякова,сестра на Ангел Печеняков,опълченец.
История на врачанските родове-те са много и някои от тях са като династии.Сродяванията в тези родове преди Освобождението не са били случайни,те стават по социални и материални критерии.Димитър Йоцов ги подрежда по историческо значение и старинност:
1)Хаджитошовия род -Димитраки Хаджитошев
2)Хаджиманчовия род
3)Бакалбашийския род с родоначалник Иванчо и Тодор Бакалбашийски
4)Хаджимановия род
5)Кръстеняшкия род
6)Хадживасиловия род
7)Печеняковия род-Ангел Д.Печеняков,Захария(Зарчо) Печеняков,Елена Печенякова- Балабанова,най голямата дарителка във Враца,д-р Владимир Коларов,сърдечен хирург
8)Хаджиантоновия
9)Хаджиатанасовия род
10)Хаджицветковия род
11)Хаджиниколовия род
12)Хаджидиновия род
13)Хаджимицовия род-Мито Хаджимицов,револционер
14)Хаджииванчовия род
15)Занкиния род-Николчо Занкин
16)Мавродийците
17)Софиянския род-
18)Самоковския род
19)Савовия род-Стефан Савов,председател на Народното събрание,Асен Йорданов,летец световно известен авиоконструктор,проф.Вера Мутафчиева,Йота Ангелакова,поборничка за свобода,леля на Стефанаки Савов и Саво Петров,ботеви четници
21)Липованския род -Георги Липовански,зам.министър
22)Николачковия род-Анастасия(Таса)Николачкова,сестра на ботевия четник Саво Петров,убит на Милин камък,една от най големите дарителки във Враца
23)Бошняковия род
24)Бобошевския род-Цвятко Бобошевски,Владимир Бобошевски-журналист
25)Берковския род
26)Николовия род
27)Йоцовия род-етрополската линия -Люба Йоцова,първата "Мис България
28)Йоцовия род-видинска линия-Димитър Йоцов
29)Нинчовия род
30)Юницовия род
31)Новкиришкия род -Георги Марков конституционен съдия
32)Бързаковия род
33)Балабановия род-индустралците Тодор Балабанов и синът му Иван Балабанов,Бистра Балабанова
34)Черешаровия род-войнуганите -Цвятко Черешаров банкер в Крайова,подпомагал с финансови операции освободителната борба(сътрудничи с Стефан Стамболов,Стоян Заимов и др.)
35)Факлиевия род -соколари,получили привилегии с ферман на Султан Селим III
36)Анковия род-Вяра Анкова,директор на БНТ,Тодор Токин,журналист
37)Замбиновия род-Иван Замбин
38)Пенчевия род
39)Куновия род
40)Калдъръмовия род
41)Стоян Пишурковия род
42)Младеновия род-букурещкия емигрант от 1912г.
43)Статковия род
По видни родове от занаятчийската и земеделска класа са:Евстатиевите,Чанталиите,Курешанците,Мехлемците,Карайончевите,Беремлиите,Левурдаците,Чулевите,Тронковите,Цепилещовите,Пищиковите,Партовите,Огойците,Буюклийците,Орозовите,Лиданците,Мокърпилековите,Кукинците,Малювците,Равнополците,Мечкарците,Сокачевите и други.
Често тези родове са свързани с роднински връзки.Печеняците най големия род във Враца пускат корени със следните родове-Йоцовия-видинската линия,Хаджимицовия,Хаджиатанасовия,Черешаровия,Факлиевия,Савовия,Анковия.
Липованците и Софиянците имат широки разклонения в Черешаровия,Занкиния,Новкиришкия и други родове.
Савовия род,който води потеклото си от Етрополе е свързан с Печеняковия,Статковия и Балабановия род.
Преди Освобождението във Враца първенците се срещат в Стефанакьовото кафене,намиращо се на централния площад и разискват политиката.Николчо Кръстеняков,голям търговец на овни в Цариград знае всичко,което става в Европа,Иванчо Николакев,чорбаджия консерватор,Тодораки Хаджийски (син на Димитраки Хаджитошов) крупен земевладелец и чифликчия,Николчо Занкин голям земевладелец,основна фигура в борбата с гърците,Димитър Бошняков търговец на добитък с Александрия,Виена и Будапеща,братята-Димитър,Иванчо и Николчо Печенякови-търговци,Саво Петров,Тодор Балабанов,Димитър Йоцов,Михалко Липовански,Христо Савов участват в политическите дискусии.
Врачанските младежи съзаклятничат под прикритието на читалище "Напредък".Проф.Димитър Йоцов пише:
"Като се проследи генеалогията на тия младежи между 22 и 30 годишна възраст,ще се види,че тя е роднински споена.Това са потомци на старите родове на:Бошняците,Анковите,Йоцовите,Балабанците, Печеняците,Бобошевците,Савовите,Хаджиатанасовците,Липованците и т.н.И тази младеж се явява по късно след Освобождението,на политическата арена."

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Художникът Ханс Канон и неговите български корени




"Какво е дал българинът на другите народи"тази книга на Стилиян Чилингиров е написана през 1938г.Тя излиза през 1941г.с финансовата помощ на фондация"Българско дело"(печатница Григор Ив. Гавазов-София).

Фондацията е основана с дарените от Георги Константинов Серафимов 100000 лв.Нейната цел е да пропагандира българските дела и стремежи,да работи за националната просвета,да насажда граждански добродетели.Има два обособени отдела-"Филми"и"Издателство".Председател е Слав Бурджов(сдед 1944г.съден от т.н.народен съд)и членове Никола Толчев и д-р Владимир Данчев.
Стилиян Чилингиров ни представя редица известни личности с български произход,един от които е австрийския художник Йохан Страширибка(Johann Strasiripka)с псевдоним Ханс Канон(Hans Canon).
"Във Виена се е проявил и един бележит художник българин.Той е известен под понемченото си име Йохан фон Канон.А истинското,българското му име е Иван Страширибката или Йохан фон Страширибка.
Биографите след смъртта му са сочили неговия български произход.И те мислят,че"българската кръв,която течала в неговите жили е повлияла върху неговия характер и живот."
В характера си той има и друга психологическа расова особеност,която е свойствена на българите.Въпреки неговата самобитна култура,той е нерешителен.Страширибката се колебае в избора си между четката и меча.Тласкан от една вътрешна сила към художествено творчество,още млад той захваща своите повърхностни опити във Виенската академия,като работи при прочутия проф. Валдмюлер.Но бълзо се насища.Решава да посвети на военна служба и достига до офицерски чин.Скоро разбира,че и тука няма да изтрае,военната дисциплина по своята строгост се оказала противна на свободолюбивия му и независм дух.
Страширибката взема четката с твърдото решение да стане голям майстор.Без да се влияе от каквато и да е школа-пише немската критика-той се издига като самоук.Дарен с голяма творческа фантазия,младият художник обичал много да пътешества.От едно такова пътешествие на изток се завърнал с многобройни скици в чантата си,богат материал за неговите бъдещи картини.Обичал много да ходи и на лов.
Отначало работил в Карлсруе,Германия,гдето оставил голяма стенна и плафонна живопис в дворцовия чакален салон.Оттука минава през Щутгард,гдето също създал доста картини,по забележителни са-"Лов на лъвове","Търговец на скъпоценности","Баядерка"и др.Връщайки се във Виена излага за първи път картината"Рибарката".
Ловните платна заемат централно място в творчеството му.Отличава се с женските си портрети,както и с картините си с религиозен характер.За шедьоври от последните менават-"Ложаата на Св.Йоан и Вотифолтар".Тя е рисувана по поръчка на престонаследника Рудолф по повод сребърната свадба на родителите му-император Франц Йосиф и императрица Елизабет(Сиси).Забележителното му творение"Кръговото движение на живота"се съхранява в Музея на естествените науки във Виена.
Йохан Канон е роден във Виена на 13 март 1829г.Умира в разцвета на силите си на 12 септември 1885г.-само на 55години.
В най красивата част на столицата на Хабсбургите се издига бронзова статуя.Тя представлява плещест,снажен мъж с дълга,буйна,хубава глава като на библейски пророк.Носът има широки ноздри,малко пречупен към върха,дишщ енергия и сила.Чело голямо,набраздено.подпряно от две големи вежди,под които светят като горящ фар проницателни очи.Виенчани са свикнали да го гледат небрежно облечен с обичайното му кадифено палто и широки кадифени панталони,обут винаги в ботуши.
Волният дух на гигантската му фигура,неподчиняван на никакви рамки и зависимост е щастливо изразен от склуптора(статия на д-р Н.Петков,"Забравен български художник в чужбина"-в-к"Мир от 4 юли 1928г.)Така се е отплатила Виена на своя велик гражданин,българин по рождение.Нека поне ние,неговите сънародници,да му запомнят името"
Този завет ни оставя големият българин и писател Стилиян Чилингиров,който за съжаление ние-следващите поколения не сме спазили.Ханс Канон е абсолютно неизвестен в България.
Статуята на художника във Виена е дело на склуптора Рудолф Вейр(Rudolf Weyr)-представител на нео-барока в австрийската склуптора,а българската връзка е че същия прави барелефа на паметника на Васил Левски в София през 1895г. по поръчка на кмета на София, Димитър Петков.
В"Престолонаследникът Рудолф"-телевизионен филм(2006г)ролята на Ханс Канон се изпълнява от световно известния артист Омар Шериф,който не е типичен австриец,вероятно режисьора е търсил физическа прилика с художника.
Ханс Канон получава благородническа титла от австрийския император Франц Йосиф.
Здравка Минчева(Zdravka Mintscheff-Ebenstein)австрийска писателка-изкуствовед, с български произход е написала книга за Ханс Канон в съавторство с Фриц Новотни.Изданието е от 1966г.

петък, 1 октомври 2010 г.

Русенска културно-благотворителна дружба


Русенците, живеещи в София са създали "Русенска културно-благотворителна дружба".През 1936г.организацията издава книгата"Последният ден"на своя съгражданин писателя Змей Горянин(Светозар Димитров).Послеслов към книгата е написан от д-р Петър Плакидов-председател и Иван Ст.Гагов-секретар на организацията през 1936г

ПОСЛЕСЛОВ

Русенската културно-благотворителна дружба в София поднася на българските читатели разказите"Последният ден"от Змей Горянин.За сюжети на тези разкази са послужили борбите,радостите и скърбите на старото Русе.

Те ни пренасят в онези времена,когато цял народ,като един беше готов да даде най милото,най скъпото,за да види родната земя свободна,да замени плача и сподавените сълзи с песента на свободния живот.

Русе(Русчук),в тази историческа епоха е дал борци от първа величина,но онези,които останаха да се радват на тяхното дело,не направиха необходимото,за да посочат достатъчно подчертано подвига на техните деди.

Книгата на Змей Горянин идва като идва като пръв почин в това направление. С вещината на добър познавач и художник той възкресява лъчезарните образи на забравените народни светци,народния копнеж за свобода,майчината саможертва,народното проклятие и презрение към предателите.

Русенската културно-благотворителна дружба издава и се заема да разпространява тази книга с пълното съзнание,че върши високо благородно дело,като съдейства да остане тя в нашата литература, един художествен паметник-добър спомен за миналото и добър завет за бъдещето.

Организацията е уверена, че българското общество и обществени фактори ще приемат тази идея с разбиране и ще я подкрепят.

Защото този град Русе, който от векове и до днес бди като страж на българщината и я запазва, незачернена от каквото и да било чуждо влияние, трябва винаги да заема това място в грижите на общественници и държавници, което заслужава. Организацията издава тази книга с желанието да популяризира идеята за издигане на паметник, прославящ и увековечаващ делото на тези, които доведоха ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН на черната робия.