tag:blogger.com,1999:blog-14197497862332788022024-03-14T08:15:00.968+02:00Bulgarian ConnectionDiana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.comBlogger329125tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-47202098397121418952016-04-03T21:32:00.000+03:002016-05-10T03:12:20.497+03:00По следите на българския елит</a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-5J8mGRnq_YU/VwFhqLK5SoI/AAAAAAAAA74/JAKZxHCoHTcHbSFI6x34JwE9TQTu_bd3w/s1600/Istomina.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://1.bp.blogspot.com/-5J8mGRnq_YU/VwFhqLK5SoI/AAAAAAAAA74/JAKZxHCoHTcHbSFI6x34JwE9TQTu_bd3w/s320/Istomina.jpg" /></a></div>
Ген.Асен Василев Пападопов е роден в Котел на 10 юли 1864г. Завършва Военното училище в София (1885) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1893).
Участва в Сръбско-българската война (1885), след което служи в Генералния щаб при Военното министерство (1900). През 1905 е военен аташе в Санкт Петербург,отразява военните действия по време на Руско японската война ,подпомага болницата на БЧК в Гунджулин.От 1909 до 1911 г. е военен аташе във Виена. През Балканската война (1912 – 1913) изпълнява длъжността началник-щаб на 1-ва армия, а в Междусъюзническата война (1913) - началник-щаб на съединените 4-а и 5-а армия.
По време на Първата световна война (1915 - 1918) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия в състава на 1-ва армия (1915). С нея участва в Моравската операция против Сърбия. Уволнен е от цар Фердинанд заради бавното настъпление на дивизията в началото на операцията. Причините за неговите нерешителни действия са политически. Той е русофил, твърдят някои ,женен за рускиня. С нерешителните си действия като началник на дивизията фактически бойкотира нейното настъпление против руския съюзник Сърбия.Тези твърдения трябва да се потвърдят или отрекат от военните историци. Преминава в запаса на 11 октомври 1915 г.
Ген.Асен Пападопов има огромни заслуги за приемането и устройването на руските бежанци в България,лично и като председател на Комитета по делата на руските бежанци/КРБ/.Негова съпруга е руската дворянка Анна Сергеевна Истомина,фрейлина на Великата княгиня Мария Павловна Мекленбурска,германска принцеса,съпруга на Великия княз Владимир Александрович и снаха на цар Александър Втори Освободител.Фотографията представя Великата княгиня Мария Павловна Мекленбургска и нейните три фрейлини-Анна Сергеевна Истомина-Пападопова,София Александровна Арапова и Марианна Федоровна Мансурова/Ратькова Рожнова по втри брак/на костюмирания бал през 1903г.
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-j7tyYJsyn9U/VwtJcbbbBcI/AAAAAAAAA8M/Y7XnST50Nosd7LltNCNzbHUjM0QPhl36g/s1600/Istomina.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://3.bp.blogspot.com/-j7tyYJsyn9U/VwtJcbbbBcI/AAAAAAAAA8M/Y7XnST50Nosd7LltNCNzbHUjM0QPhl36g/s320/Istomina.jpg" /></a>
Генералът и съпругата му помагат за оцеляването на десетки,стотици изпаднали в беда руски белогвардейци.Техният дом е отворен за техните тревоги и материални затруднения.
Анна Сергеевна е известна в средите на висшата руска аристокрация.Сестра й Вера Сергеевна Ратькова Рожнова също намира спасение в България,заедно със съпруга си,Николой Николаевич Ратьков Рожнов и тримата си сина.След 110 години фотографията на фрейлината Анна Истомина от легендарния маскен бал през 1903г.буди възхищение-красота и величественост излъчва руската аристократка в костюм на болярка от 17 век.Последният маскен бал на императорска Русия се състои на 13 февруари 1903г.в Ермитажния театър на Зимния дворец,Санкт Петербург.Това е последният бал на династия Романови в Русия
.В София тя е известна не само с външността си и красивите бижута,но и със своето благородство и доброта.
През 1926г.срещаме името й в списъка с почетните членове на Съюза на руските инвалиди в България.Анна Сергеевна Пападопова взема активно участие в събирането на средства за белогвардейските емигранти и военно инвалиди.В тези благотворителни акции участват Мария Паница,полк.Никола Карагьозов,комендант на София,г-жа Груева/съпруга на царския секретар Павел Груев/,г-жа проф.Данаилова,ген.Велизар Лазаров,Андрей Ляпчев,Вера Кулева,съпруга на министъра на правосъдието.......Атанас Буров...
В софийските салони на българския елит се носят легенди за уникалните бижута на генералшата,изработени от прочутите ювелири Карл и Евгений Фаберже.Карл Фаберже,придворен ювелир на руския императорски двор,на норвежкия и датски крале,както и на британския крал получава ордени за уникалните си изделия-руския орден Станислав и Св.Анна,,българския командорски орден/негови клиенти са първият български княз Александър Батенберг и княз Фердинанд Български/.Някои от тези бижута тя губи по време на болшевишката революция.В тайниците на петербургския дом на бижутерската династие Фаберже/Большая Морская 24/се съхраняват много от оставените за почистване и поправка бижута на руската аристокрация,на стойност 7,5 милиона златни рубли.Ценностите дадени на съхранение били описани от Фаберже и копие от този списък се намира в архива на правнучката му Татяна Федоровна Фаберже.В този списък откриваме името на Анна Сергеевна Пападопова.През 1927г.Евгений Фаберже съставя списък с ценности озаглавен“Къде са скрити нашите ценности“.По спомени на Дими Паница,г-жа Пападопова споделила с майка му,че се наложило да продаде някои от бижутата си,за осигури храна и подслон за руски бежанци.
Неизвестна е съдбата на благодетелката на руските емигранти!Ген.Асен Пападопов умира през 1944 ,погребан в Софийските централни гробища,парцел 31.Има някаква непроверена информация,че Анна Сергеевна умира в Париж,но кога и как?
Българският народ е известен със своята толерантност, благородство и човечност-приютява арменските бежанци,след това руската бяла емиграция и спасява от смърт своите евреи.Благодарните арменци и евреи засвидетелстват своята почит и уважение.Руските спасени засега мълчат,имената на ген.Асен Пападопов и съпругата му Анна Сергеевна Истомина тънат в забрава.Силно се надявам,че някоя от организациите на руските белогвардейски емигранти ще почете, дори с една църковна служба своите благодетели Анна и Асен Пападопови.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-16898239360353862232016-02-01T20:18:00.001+02:002016-02-01T20:28:25.054+02:00Вдовиците на България<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-EB6YH_B5CKg/Vq-hI4WeQPI/AAAAAAAAA68/dvMosfCBMzw/s1600/69463269.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-EB6YH_B5CKg/Vq-hI4WeQPI/AAAAAAAAA68/dvMosfCBMzw/s320/69463269.jpg" /></a></div>
Днес,1 февруари почитаме жертвите на комунизма!Почитаме убитите от т.н.народен съд,но почти никога не споменаваме вдовиците,които останаха след решенията му.Техните сълзи и страдания потъват в забрава,за тях си спомнят само най близките,а това е трагедия,която обръща живота на милиони българи.
Снимката представя четири жени,съпруги и потомки на политическия,финансов и културен елит на България преди 9.9.1944г.-Милка Хрелопанова,Кортеза/Теска/Драганова,Радка Липованска и Василка Станчева.Те не подозират,че десетина години по късно три от тях ще останат вдовици,мъжете им ще бъдат убити-Първан Драганов,Георги Липовански и Сирко Станчев.
Милка Димитрова Смилова от Търново е съпруга на депутата Иван Хрелопанов.
Василка Николова Шавкулова е съпруга на полк.Сирко Станчев и дъщеря на банкера Никола Шавкулов.След смъртта на мъжа си остава вдовица с две деца-син Никола на 19г.и дъщеря на 12г.
Радка Стефанова Славчева е съпруга на Георги Константинов Липовански,депутат,адвокат,дъщеря на ген.Стефан Славчев и Елиза Андре Тюрио.Радка е внучка на Андре Тюрио-предприемач,строител на съвременна България,който строи в Русе най красивите сгради и затова наричаме града Малката Виена.Радка Липованска остава вдовица със син Константин на 20г.и дъщеря Елиза на 13г.
Кортеза Радослав Радева е съпруга на Първан Драганов-офицер,дипломат,министър на външните работи.Тя остава вдовица с дъщеря Цветана на 19г.и син Радослав на 14г.Кортеза се намира в Мадрид,заедно с децата си,където е било последното назначение на мъжа й,като пълномощен министър,преди да оглави Външно министерство.Тя прекарва живота си в емиграция.Нейният син Радослав Драганов става блестящ авиоинженер,известен в цял свят,но не в България.
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-i6NUHOiIODQ/Vq-hQyZCL4I/AAAAAAAAA7E/jqEIxpicB0o/s1600/Radoslav_Draganow.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-i6NUHOiIODQ/Vq-hQyZCL4I/AAAAAAAAA7E/jqEIxpicB0o/s320/Radoslav_Draganow.jpg" /></a></div>
Der Flugversuchsingenieur Dipl.-Ing. Radoslav Draganow wurde 1930 in Sofia geboren und hatte von 1948 bis 1952 an der ETH in Zürich Maschinenbau studiert. Nach einem einjährigen Praktikum in Madrid und anschließender Tätigkeit als Konstrukteur bei den Schweizer Firmen Supramar und Brown-Boveri war Draganow fünf Jahre lang Versuchsingenieur bei Siemens-Schuckert in Mülheim/Ruhr. Seiner Neigung folgend, bewarb er sich dann bei Dornier, wo er zum 1. September 1962 für eine Tätigkeit in der Versuchsabteilung in Friedrichshafen eingestellt wurde. Nach einem halben Jahr Einarbeitung mit Vorversuchen zur Nicksteuerung der Do 31 nach Bau eines eigenen Prüfstands folgte dann die Versetzung zum Flugversuch nach Oberpfaffenhofen. Dort wurde Draganow zunächst die verantwortliche versuchstechnische Betreuung der beiden Schwebegestelle übertragen und anschließend auch des senkrechtstartfähigen Flugzeugs Do 31 E-3.
Нека почетем паметта на тези дъщери на България и техните съпрузи,да се замислим,да помълчим,да станем по мъдри и добри!Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-35403097109063738912016-01-31T19:51:00.003+02:002016-01-31T19:51:55.043+02:00Д-р Александър Куртович-Зоирос паша<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-wfhGlPm43aY/Vq5JfOD4fsI/AAAAAAAAA6s/QwSlHuYR3KM/s1600/Zoiros.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-wfhGlPm43aY/Vq5JfOD4fsI/AAAAAAAAA6s/QwSlHuYR3KM/s320/Zoiros.jpg" /></a></div>
Zoiros pasha-д-р Александър Павлов Куртович/1841 Бейрут-1917 Цариград /
Роден в семейството на пловдивския възрожденец Павел Вълков х.Вълков Чалъков/Куртович/ и гъркинята Катибе от Сирия,дъщеря на православен свещеник.Баща му е търговец,учител,културен и просветен деец,дарител,епитроп на църквата „Свети Стефан“в Цариград.Поставя началото на българското музикално книгоиздаване през 1846.Открива първото Девическо училище в Пловдив заедно с братовчед си Георги Ст.Чалъков и Салчо Чомаков.Родителите му се разделят и той остава да живее с майка си.Учи в гръцко училище,следва философия и медицина в Пиза,завършва Военното медициско училище в Цариград.През 1865 година става Главен инспектор на общественото здраве в Отоманската империя.Д-р Зоирос паша е лекар на султан Абдулазис,както и на племениците му,Мурад и Хамид,по късно султани.През 1886г.е изпратен от отоманското правителство в Париж ,в лабораторията на Луи Пастьор.Завърнал се в Цариград оглавява новоткрития през 1893г.Отомански бактереологичен институт.Има големи заслуги в изолирането на противобясната ваксина и подготвя редица специалисти в областта на бактереологията.Посещава редица световни медицински конгреси по специалността си,напр.в Рим през 1911г.,заедно с проф.Аристидис бей.
Д-р Александрос Зоирос паша е известен по света,в Турция и в Гърция.Биографията му се пише от турски и гръцки историци.Турците го считат с основание за техен лекар,гърците го изтъкват като грък с принос в медицината на Отоманската империя,а ние българите?Прочетох тук там по нещо,но все критично,не знаел български,гърчеел се ..........!!!Гърчее се ,защото майка му е гъркиня.Прави дарение на гръцката църква в Пера.Българее се защото баща му е българин,споделя с френския археолог Алберт Дюмон/1842-1889/,че по бащина линия произхожда от Филипополис и би могъл да го препоръча на роднини при пътуването му по българските земи,както да помогне с някои преводи.Вероятно е владеел български език.
Мисля,че отмина времето тоталитарните методи да определят кой е българин и кой е“ родоотстъпник“!!!Нека вземем примера на гръцките историци,които пишат за приноса на гърците-учени,търговци,банкери,лекари......в развитието на Отоманската империя.Княз Стефан Богориди,Алеко Богориди,Теодораки и Стефанаки бей,Иванчо Хаджипенчович,д-р Зоирос паша са заемали висши длъжности в Отоманската империя,подобно на много французи,германци,поляци,англичани.
Александър Павлов Куртович-Зоирос паша е турски лекар с български произход,първи братовчед на д-р Александър Вълкович и д-р Георги Вълкович.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-91992940787621516642015-08-18T09:16:00.000+03:002015-08-19T20:51:38.267+03:00Българската връзка на Джеймс ДжойсДжеймс Джойс е световно известен ирландски поет и писател.Той живее и работи известно време в Триест.Духовна връзка го свързва с италианския писател и бизнесмен Итало Звево-Арон Хектор Шмиц.През 1896г.Еторе се жени за Ливия Венециани,представителка на голяма и стара еврейска фамилия.Фабриканти и меценати Венециани са оставили трайни следи в италианската културна история.Ливия има сестра Нела,която е съпруга на българския инженер Марко Близнаков.Той е български консул в Триест.Марко и Еторе ръководят семейната фабрика в Триест,разкриват клонове в Мурано и Лондон.В десетките биографични книги написани за Джойс и Звево има данни за Марко Близнаков и дъщерите му Олга и Вела,ученички на Джеймс Джойс.Момичетата имат близки контакти с писателя и жена му Нора.Сестрите Ливия и Нела Венециани живеят във фамилна къща в Триест,заедно със съпрузите си ,Марко и Еторе-Звево и децата си.Чест гост в тази къща е Джейс Джойс.Случки и събития от живота на българина Марко и семейството му ,споделени с Джойс са претворени в неговите произведения.Кой е Марко Близнаков?Българските"джойсоведи"не дават отговор!Марко Близнаков е българин,инженер,син на свещеник-Никола Славов Близнаков/1833Змеево--1909 Стара Загора/,съпруг на Нела Венециани,баща на Олга,Вела и Борис,както пише Звево и други автори на биографични книги за Джойс.Бащата на Марко участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875г.,дълги години председател на настоятелството на църквата "Свети Никола"в Стара Загора и един от най активните дейци при възстановяването й,след опожарряването й от турците.В книга за Йови Воденичаров,бургаски кмет и политик, на Иван Карайотов се споменава за Марко Близнаков.Йови Воденичаров има сестра Василка,която се оженила за техен съселянин от Змеево,на име Близнаков.Те имали три деца-Марко,Слава и Злата.Според Карайотов, Марко е търговец,който живее в Триет с жена си Неда.Често си задавам въпроса,защо българите неглижират толкова сериозна наука като генеалогията?Най вероятно става дума за същия Марко Близнаков.Има съвпадение по време ,място и име.И тук идва на помощ биографичната книга на Nadia Bliznakoff ,в която тя разказва за баща си Нико Близнаков и неговите роднини от Стара Загора-чичо Димитър,леля Марика,леля Слава,Радка и Васил.Нико Близнаков и Елза Даниели се женят през 1922г.Нико е роден 1898г. и умира 1984г.Завършва химия в Цюрих и работи във фабриката на Венециани,заедно с роднината си Марко,наричан от Надя Мирко Близнаков.Книгата е публикуван в Интернет и дава информация за рода Близнакови,за България и българите през Втората световна война.Тя е написана на италиански език,който аз не владея достатъчно добре,за да мога да опиша родствените връзки,емоциите,които вълнуват Надя в тази книга.Българската връзка Джойс-Звево се подсилва от още един персонаж-Christo Tchaperoff/1869-1941/,инженер приятел на Марко Близнаков.Вероятно също работи във фабрикатав Триест,после във фабриката в Лондон,където се ражда синът му ,Иван през 1903.След 1915 той заминава за Британска Колумбия,потомците му живеят в Канада и САЩ.През 1918г.Марко наема къща в България.Каква е неговата роля в икономическия,а може би и политическия живот на България?Неговият син се казва Борис,същото име носят и внуците му от Борис и Олга.Каква е съдбата на Олга и Вела?В едно интервю в Ню Йорк от 1954 година тя вече се казва Vela Pulitzer и дали има нещо общо с основателя на наградата Пулицър?Олга се жени за Mario Acquaroni Adani,те имат синове Борис и Алберто.Борис е фигура в италианското кино.Колко български гени има пръснати по широкия свят и те присъстват в изкуство,наука,икономика и политика,а не само в криминалните хроники,както ни внушават напоследък!Публикувах тази информация ваканционно,после ще я допълня и обработя,ще сложа снимков материал,вкл.на Марко Близнаков.Ще се радвам на всеки който посегне и развие тази тема,защото все пак става дума за Джеймс Джойс и Звево,който е прототип на Леополд Блум в "Одисей".В България е преведена и издадена книгата на Итало Звево"Съвестта на Дзено".Все пак имаме културни представителства както в Рим,така и в Лондон,може някой да да се разходи виртуално в музея на Джейс Джойс в Триест?Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-43773574747651867252015-05-28T11:53:00.000+03:002015-05-28T11:53:22.682+03:00Преписването-национално бедствие!Зрелостници преписват,студенти преписват,научни работници преписват,журналисти преписват,писатели преписват............!Има огромна заплаха да се превърнем в нация от преписвачи!Засега са доста и застрашават да дискредитират усилията и труда на всички учещи,работещи сериозно хора и творци.А те преписвачите са арогантни и агресивни,те винаги избутват с лакти почтения човек.Проблемът е голям,всички трябва да знаят,че това преписване не е безообидно,а носи сериозни последици-морални и физически.Защото и студенти медици преписват и там преподавателите се борят за бройка!ПОНЯКОГА ПРЕПИСВАЧИТЕ ПРЕПИСВАТ ОТ ПРЕПИСВАЧИ и настава голямо объркване и дезинформация
.Йосиф Хербст е български журналист,историческа личност,пример за младите журналисти.Предполага се журналисти ,историци,писатели да са го изследвали основно от 1925,когато изчезва безследно ,та до ден днешен 2015г.Аз се занимавах няколко дена с неговия тъст"банкер" и установих някои неточности ,които искам да предоставя на читателите.Йосиф Хербст се жени за Elvira Ella Ida Engel/1875-1932/.Тя произхожда от известно еврейско семейство във Виена.Баща й,Мориц Паул Енгел/1844-1897/ е журналист,основател на известния вестник Wiener Salonblatt, съвместно с Viktor Silbere/1846-1921/.Брат й Tassilo Engel също е журналист.Сестрата на баща й,Katinka Rosa Charlotte Gitel Engel, чието име носи Елвира е известна артистка в Бургтеатър,където се запознава с мъжа си ,Dr. Ludwig Albert Ganghofer.Неин първи братовчед е Dr.Alfred Hermann Fried/1864-1921/ ,носител на Нобелова награда за мир през 1911г,съвместно с Tobias Asser.Семейството на Елвира играе роля в културния,социалния и политически живот на Европа в онези години.Бащата на Елвира не е банкер,както се тиражира от години наред,тя не е умряла 1919г.и Йосиф Хербст не вдовец,когато се жени за Виола Каравелова през 1921г.Когато издигаш една личност на пиедестал,когато искаш да символизира българската журналистка е нормално да си направиш труда да изследваш живота й-личен и професионален.Стотици въпроси остават открити около личността на Йосиф Хербст.Те чакат своите изследователи,а не преписвачи!Успех,защото той заслужава това!Надявам се да не пропуснете да ме цитирате,защото за първи път изнасям този факт за българските читетели или пак някой ще пропусне и просто ще препише?Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-17776116636713907492015-04-28T17:42:00.001+03:002015-05-06T16:53:22.552+03:00Елвира Ян,родена в Русчук,на брега на река Дунав<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.artemper.com/images/photo/Elvire%20Jan%204-m.gif" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://www.artemper.com/images/photo/Elvire%20Jan%204-m.gif" /></a></div>
Елиас Канети,Майкъл Арлен,Елвира Ян родени в Русчук,на брега на река Дунав,така са известни по широкия свят,където са оставили трайни следи в литературата и изобразителното изкуство.Елвира Куюмджиян е родена на 1.05.1904г.в Русчук,в арменско семейство на индустриалци и търговци.Тя е роднина на Майкъл Арлен,псевдоним на Дикран Куюмджиян.Номинираният за Нобелова награда за литература русенец и художничката са първи братовчеди.Братята Куюмджиян,пристигат с Русчук след Освобождението и търгуват с платове,а по късно откриват текстилна фабрика.Производството и търговията процъфтява и те откриват клонове в София,Пловдив и Варна.През 1899г.откриват филиал в Манчестър,където по късно част от семейството се преселва.Елвира прекарва детството си в Русе и София.През 1911г.родителите й я изпращат да учи в колеж в Лозана,Швейцария.Връщайки се в София през 1919г.тя съобщава своето желание да следва изобразително изкуство.Година по късно пътува с параход от Русе до Виена с майка си,за да посетят прочутите психоаналититци Карл Густав Юнг и Алфред Адлер.Обичайна практика за заможните русчуклии да ползват медицинските услуги на виенските специалисти.Следва престой в английския курорт Истбърн,където тя изучава усилено английски,немски и италиански.През есента на 1923 година Елвира е студентка на големия български художник,професор Цено Тодоров/1877-1953/.Две години по късно посещава чичо си в САЩ,градчето Ню Рошел.В Ню Йорк посещава курсовете в Art Students League при Макс Вебер,един от първите американски кубисти.По препоръка на проф.Цено Тодоров е приета в Академията Жулиен в Париж.Академията е основана от Родолф Жулиен.Цено Тодоров е въпитаник на същата академия в периода 1901-1907г.Елвира посещава курсовете на Пол Албер Лорен,син на известния френски художник Жан Пол Лорен.От тези години датира приятелството й с художника Жан Базен.Три години по късно е студентка в Скандинавската академия/Academie Scandinave/ в Париж,където са Отон Фриз и Шарл Дюфрен, професор Henry de Waroquier.През 1931 участва в колективна изложба,а 1932 в “Salondes independants".Елвира Ян участва в изложба с учениците на Стенли Уилям Хейтър,защото тя изучава гравюра в "Atelier 17".Там учат студенти от цял свят,бъдещи гравьори,добили популярност и станали световно известни.През 2009г.във Вашингтон,в Националната галерия беше открита изложба на Стенли Хейтър ,а директорът на галерията,Ърл А
.Пауъл III,го представи като един от най влиятелните графици на ХХ век.Елвира Ян е свързана професионално с френските художници-Жан Бертол,Люсиен Лотрек,Жан Льо Мол,Алфред Манесие, и др.Завръща се в България през 1939г.През 1943 тя среща писателя Камий Бурникел,който става свидетел на нейния живот и работа през следващите петдесет години.Последното и посещение в България е през 1947г.Желязната завеса пада!Елвира Ян е част от културния елит на Париж.Талантлив творец,полиглот,жена с голяма култура и харизма.Нейните витражи в много църкви на Франция ни пленяват с красота и изящество.Гравюри,витражи,акварел,тя спада към поколението френски художници,известни като non figuratif.Светлината струи от нейните витражи,художник на светлината,както я оприличават много художествени критици.Духовния кръг от парижки приятели на художничката влючва един младеж,известният поет и автор на театрални пиеси Серж Матюрин Тeбо.През 1984г.с нейна графюра е илюстрирана книгата му "Le Pain Descret". Нейни творби се намират в държавни и частни музеи по цял свят-Париж,Колбер,Дижон,Лион,Дъблин,Люксембург,Лисабон,Берген/Норвегия/,Лунд/Швеция/,Сион/Швейцария/.Елвира Ян умира в Париж на 19.01.1996г.Така позната по света и така неизвестна в България и Русе,родния й град.101години от рождението на една русенка,френска художничка,но родена в България и открита за изкуството от българина професор Цено Тодоров.Светът се радва на нейните творения,интервюта,биографични статии и книги са написани за нея.Нека и ние,българите и русенците,нейните съграждани преоткрием големия творец Елвира Ян. Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-417274827285674502015-04-15T12:43:00.002+03:002015-04-15T16:42:23.459+03:00Георги ВернацаГеорги Вернаца,Жорж Вернаца е български дипломат.Georges Stephane Andre Vernazza е роден на 8.12.1855г.в Одрин в левантинско семейство.Семество Вернаца играе важна роля в политическия и икономически живот на Османската империя.Левантинци,приели католицизма и заселили се в Одрин ок.1800г.Баща му,Антоан Вернаца е роден в Одрин 1821г.През 1860г.е вице консул на Франция в Одрин.Известно е писмо с автограф на френския генерал Joseph Charles Cassaignolles,учасник в Кримската война до Антоан Вернаца.От брака на Антоан с Emilie Cocchino се раждат 5 деца-три момчета и две момичета.Момчетата-Георги,Жан и Еторе правят кариера в дипломацията и банковото дело.Георги Вернаца замимава за град Ним,Франция, за да учи в College Assomption,от 1871 до 1875г.По препоръка на френския консул в Пловдив,Еме Адриен Лангле/Aime Adriene Langlais-1840-1883/постъпва на работа във Външно министерство на Княжество България.Ето как италианският журналист Вико Мантегаца го представя през 1886г"В Министерството на Външните работи,чиновниците освен министъра,главния секретар и директора на политическото отделение,г-н Вернаца,не са повече от 15.Вернаца е,личи си от името му от италианско потекло,макар и по поданство,френец.Той е един вид вице министър и дължи това положение особено на обстоятелството,дето владее отлично няколко езика,включително и нашия.И заради това министрите дохождат и си отиват,г-н Вернаца си остая."Определено г-н Мантегаца греши,защото качествата и познанията,както и контактите на Георги Вернага са много по големи от знанието на няколко езика.Неговата дейност във Външното министерство на Княжество,а по късно и Царство България не е изследвана от българските историци.Откъслечни данни получаваме от Симеон Радев,Петър Нейков и др.Известни са преговорите му с американския пратеник Дикинсон по опвод аферата Стоун.През 1901г.Вернаца получава"Grand Croixde Ste Anna"от руския император.През 1909г.е награден с Възпоменателен кръст за независимиостта от българския цар Фердинанд.Георги Вернаца прехвърля 40 години,когато се жени за Аделаид Бадетти/1873-1953/,потомка на друга влиятелна левантинска фамилия от Одрин.Свидетели са сестата на булката и съпругът й,Anton Elder von Winter,австроунгарски консул в Одрин.Уинтер е дипломат от кариерата,по късно директор на Австрийската дипломатическа академия.Братът на Георги Вернаца е френски консул в Солун,а другият подуправител на клона на Отоманска банка в София.Други членове на фамилия Вернаца работят в банковия сектор на добри позиции.Интересна е родствената връзка на Георги Вернаца с френския консул и археолог Шарл Шампоазо.Той е женен за Виржиния Филомена,която е па баща Бадетти,а по майка Вернаца.Георги Вернаца умира в София на 25.02.1914г.Оставя вдовица и три дъщери.Те живеят в София.През 1924 година Мария Луиза Вернаца се жени в София за Емануел Пол Фаланга.Няма информация кога вдовицата и най малката му дъщеря Клементина се устанавяват в Истанбул,където живеят до края на живота си-Адел умира 1953,а Клементина през 1973.Клементина Вернаца Сюркуф/Clementine Elisabeth Vernazza- Surcouf/ е кавалер на Почетния легион.Левантинската фамилия Вернаца е представена в България от Георги Вернаца-дипломат,Еторе Емилио Нектор Вернаца-банкер,арх.Вернаца,Едуард Вернаца и др.Днес техни потомци са пръснати по целия свят.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-82572477357017291992015-04-07T17:12:00.000+03:002015-04-07T18:05:45.658+03:00Русчушките консули-Георг фон Мартирт
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-ih8TnmVBsjo/VSPgHSR97PI/AAAAAAAAA6U/ggnijdfP-W0/s1600/%D0%91%D0%B5%D0%B7%2B%D0%B8%D0%BC%D0%B5.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-ih8TnmVBsjo/VSPgHSR97PI/AAAAAAAAA6U/ggnijdfP-W0/s320/%D0%91%D0%B5%D0%B7%2B%D0%B8%D0%BC%D0%B5.png" /></a></div>
РУСЕ Е НАЙ ЕВРОПЕЙСКИЯТ ГРАД на България,често чуваме,но обикновено акцента пада на архитектурата, тригодишното управление на Дунавския вилает от Митхат паша......?Защо Русе е най европейския град на България-защото Наполеон Бонапарт пръв заговори за Дунавска стратегия, за превоз на пътници и товари по краля на реките в Европа-ДУНАВ,както той го нарича.ДУНАВ е водният булевард на Европа.Във Виена през 1829г.се открива Първото дунавско параходно дружество-DDSG с протекциите на императора и правителството.Ключът за благополучието на Русчук се намери във Виена,в Европа и даде тласък в развитието на града.Първи откриват консулство австрийците,последвани от Прусия,Италия,Русия,Англия,Франция и т.н.Оживената търговия,откриването на складове,магазини,хотели носят пари в дунавския град.Открива се първата жп линия свързваща Русчук с Варна,построена от барон Морис Хирш,за да свързва Константинопол с Виена-пътници и товари от Европа за Османската империя и обратно.Най будните българи се заселват в Русчук,чужденци,опитни еврейски и арменски търговци,чуждестранни консули и техните гости,католическа общност,полъх от Виена,Будапеща,Белград и Букурещ се усещат във всички области от живота на русчуклии.Русчушките кокони са елегантни,поръчват тоалети и мебели за домовете си от Европа.Богатите русчуклии се стараят да не изостанат от консулите и жените им,които дават тон на светския живот в Русчук.Чуждестранните консули са дипломати от кариерата,често представители на стари европейски аристократични фамилии-сър Роберт Далиел,барон Оскар Монтлонг,Габриел Обаре и др.Те прекарват по няколко години в града,заедно със семействата си,те са проводници на политиката и интересите на своите държави,но и на европейския бит и култура в Русчук,който възприемчивите българи бързо усвояват.Георг фон Мартирт-Ritter Georg von Martyrt,австроунгарски консул в Русчук е роден 1815г.и починал 1887г.Той пръв започва метереологичните измервания в консулството.
Първите метеорологични наблюдения от нов тип по нашите земи, за които имаме запазени материали, датират от 1860 г. Те са правени в Австро-унгарското консулство в Русе посредством първата инсталирана метеорологична станция и по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по р. Дунав. Хидрологичните наблюдения започват 10 години по-късно, като първата станция е открита на р. Дунав в Русе.
Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-77955051762685584752015-02-26T20:17:00.001+02:002015-02-27T10:57:25.976+02:00Българските корени на един белгийски артист<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-8OGuZmKdfuY/VO9ammMGNDI/AAAAAAAAA5o/OxxReM5UkMk/s1600/ARC-BELL-PH-STOIKOFF-1690094-000.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-8OGuZmKdfuY/VO9ammMGNDI/AAAAAAAAA5o/OxxReM5UkMk/s320/ARC-BELL-PH-STOIKOFF-1690094-000.JPG" /></a></div>
Boris STOIKOFF
(02/07/1943, Sofia - 25/04/2008, Bruxelles)
Борис Стойков,познат и под името Борис дьо Бурнонвил е белгийски комедиен артист със 40 годишен стаж.Играе на сцените на Théâtre National,но също и в l'Ancre, Rideau de Bruxelles, Théâtre de l'Equipe или Compagnie des Galeries.Снима в телевизията и киното.
73 спектаъла
haut de page
2006/2007 À PART LA NUIT, JE SUIS NORMAL Interprétation
2001/2002 DRÔLE DE COUPLE Interprétation
1996/1997 LIBERTY-BAR Interprétation
1994/1995 DIASPORA, MES RACINES Interprétation
1994/1995 TROIS FOIS HUIT Lecture-Spectacle Interprétation
1993/1994 MON AMOUR, MON POISON Interprétation
1992/1993 MON AMOUR, MON POISON Interprétation
1991/1992 MON AMOUR, MON POISON Interprétation
1990/1991 LE RIDEAU DÉCHIRÉ Interprétation
1987 LES FOURBERIES DE SCAPIN Interprétation
1986/1987 CORIOLAN Interprétation
1986/1987 LES FOURBERIES DE SCAPIN Interprétation
1985/1986 OCCUPE-TOI D'AMÉLIE Interprétation
1984/1985 L' ASSEMBLÉE DES FEMMES Interprétation
1984 L' ÉVENTAIL Interprétation
1984/1985 L' ÉVENTAIL Interprétation
1983/1984 L' ENFANT DE SALOMON Interprétation
1981/1982 DOUZE HOMMES EN COLÈRE Interprétation
1981 FAIRE ET DÉFAIRE Interprétation
1981/1982 LA TOILE D'ARAIGNÉE Interprétation
1980/1981 FAIRE ET DÉFAIRE Interprétation
1980 PYGMALION Interprétation
1980/1981 ZOO Interprétation
1979/1980 FLAMME AU VENT Interprétation
1979/1980 PYGMALION Interprétation
1978/1979 DES FILLES, DES GARÇONS... Interprétation
1978/1979 LE LIVRE DE JOB Interprétation
1978/1979 LE TESTAMENT DE LÉNINE Interprétation
1978/1979 ROMÉO ET JULIETTE Interprétation
1976/1977 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation
1976/1977 RICHARD II Interprétation
1972/1973 LES FEMMES SAVANTES Interprétation
1972/1973 SANTÉ PUBLIQUE Interprétation
1971/1972 HAPPY-END Interprétation
1971/1972 ISABELLE, TROIS CARAVELLES ET UN CHARLATAN Interprétation
1971/1972 L' ENTREPRENEUR Interprétation
1971/1972 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation
1971/1972 PANTAGLEIZE Interprétation
1971/1972 SANTÉ PUBLIQUE Interprétation
1970/1971 DRÔLE DE FANFARE ! Interprétation
1970/1971 L' ASILE Interprétation
1970/1971 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation
1970/1971 LES TROIS SOEURS Interprétation
1970 PANTAGLEIZE Interprétation
1970/1971 PANTAGLEIZE Interprétation
1969/1970 CETTE DAME EST À JETER Interprétation
1969/1970 LE 7e COMMANDEMENT : " TU VOLERAS UN PEU MOINS" Interprétation
1969/1970 LES TROIS SOEURS Interprétation
1969/1970 MOURIR UN PEU Interprétation
1969/1970 UN SACRÉ MENTEUR Interprétation
1968/1969 CETTE DAME EST À JETER Interprétation
1968/1969 LA FOLLE DE CHAILLOT Interprétation
1968/1969 LES SUISSES Interprétation
1968/1969 UN SACRÉ MENTEUR Interprétation
1967/1968 BECKET OU L'HONNEUR DE DIEU Interprétation
1967/1968 LA VILLE À VOILE Interprétation
1967/1968 LE FAISEUR Interprétation
1967/1968 LES ITALIENS À PARIS Interprétation
1967/1968 UN SACRÉ MENTEUR Interprétation
1966/1967 L' ÉMIGRÉ DE BRISBANE Interprétation
1966/1967 LA LÉGENDE ET LES AVENTURES HÉROÏQUES, JOYEUSES ET GLORIEUSES D'ULENSPIEGEL ET DE LAMME GOEDZAK AU PAYS DE FLANDRE ET AILLEURS Interprétation
1966/1967 LE FAISEUR Interprétation
1966/1967 LES JOYEUSES COMMÈRES DE WINDSOR Interprétation
1966/1967 PHILIPPE ET JONAS Interprétation
1965/1966 HAMLET Interprétation
1965/1966 L' ALOUETTE Interprétation
1965/1966 LA VOLEUSE DE LONDRES Interprétation
1965/1966 LE MYSTÈRE DE LA NATIVITÉ, DE LA PASSION ET DE LA RÉSURRECTION DE NOTRE SEIGNEUR Interprétation
1965/1966 MÈRE COURAGE ET SES ENFANTS Interprétation
1964/1965 HAMLET Interprétation
1964/1965 LE TOUR DU MONDE EN 80 JOURS Interprétation
1964/1965 MASQUES OSTENDAIS Interprétation
1964/1965 SIRE HALEWIJN Interprétation
Борис Стойков е правнук на Страшимир Добрович,един от най приближените хора на българските царе-Фердинанд и Борис III.Майка му ,Мириам Мот е единствена дъщеря на Вера Страшимирова Добрович и белгийския дипломат Андре Мот/Andre Louis Charles Leon Motte/
Страшимир Димитров Добрович е роден през 1856г.в Цариград и умира в София през 1943г.Баща му,сливналията Димитър Добрович е уважаван търговец сред българската общност на Балкан тепе.В спомените на Ефрем Каранов срещаме имената на Страшимир,брат му Владимир и баща им-
"Сравнително малко бяха учениците, които живееха в българската черква, повече дохаждаха от махалата; дохаждаха и момичета, например от семейството Камбурови. Вънкашни ученици, с които другарувахме, бяха: Владимир и Страшимир Добрович, Петко Хр. Тъпчилещов, две котленчета — братя Везирови, Никола Гърчето и др........ А Добрович командуваше с английската команда: «Торнехет!. . . Стоп!», каквато команда се обикновено употребяваше по параходите......Същото утро преди обед повикаха баща ни и нас да отидем в салона, гдето освен владиците бяха и други големци — Моровенов, Добрович, Христо Тъпчилещов, Захари хаджи Гюров, д-р Струмски, Петко Славейков, поп Георги и др."Димитър Добрович участва в борбите за църковна независимиост на цариградските българи.Моровенов и Добрович носят цилиндри в далечната 1866г.,подчертавайки европейската си принадлежност на българи в Цариград.
Страшимир Добрович завършва юридически науки във Виена.Жени се за Anna Voghel.В България започва работа в кабинета на княз Александър Батенберг през 1881 до 1883г.В периода 1896-1924 е началник на Тайния кабинет на цар Фердинанд и цар Борис III.Образован,чладеещ чужди езици,познаващ протокола Добрович е наричан по късно от младите си колеги Падрето.Неговата личност и дейност заслужават специално внимание от българските историци,защото едва ли е имало друг българин,така информиран за политиката и финансиите на Царство България.През 1890г.в София се ражда дъщеря му,Вера.Младото момиче се жени през 1912г.за белгийския дипломат Андре Мот/1887-1966/.Две години по късно,на 23.02.1914, се ражда дъщеря им Мириам-Myriam Ana Alice Vera.Вера Добрович Мот умира само на 29г.,на 20.05 1920г.в София.На следващата година Андре Мот се жени за Ана,родена 1896г.,дъщеря на българския министър председател Александър Малинов.Ана Малинова е негова спътница по време на дългата му кариера като посланик на Белгия в Лисабон и Рим.Мириам,наричана от близките си Мишу израства в България и Белгия.В София тя се запознава и жени за Слави Стойков,ражда двама сина-Андрей и Борис.След 1944г.заминават за Белгия.През 1951г.се жени за белгийския аристократ Жан дьо Бурнонвил-Jean Marie Anne Alphonse de Bournonville/1913-2009/.Двамата живеят в Chateau de Graty.Мириам умира на 7.12.2000г.в Брюксел.
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-1wWDESsBkVQ/VO9aAECuCsI/AAAAAAAAA5g/AMAwrPEQAlI/s1600/Dobrovich.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-1wWDESsBkVQ/VO9aAECuCsI/AAAAAAAAA5g/AMAwrPEQAlI/s320/Dobrovich.JPG" /></a></div>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-11268572634550345882015-01-22T20:12:00.000+02:002015-01-23T11:38:22.280+02:00полк.Иван Йонков<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-lXZiiEIHP8Q/VME8KZ2RzwI/AAAAAAAAA5E/H6u7S3FTkuc/s1600/Ivan%2BYonkov.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-lXZiiEIHP8Q/VME8KZ2RzwI/AAAAAAAAA5E/H6u7S3FTkuc/s320/Ivan%2BYonkov.jpg" /></a></div>
Полковник Иван Ганчев Йонков е български офицер.Роден е на 2.01.1871г.в Дряново.Скоро след това семейството се преселва в Русе.Баща му,Ганчо Йонков е собственик на Дряновския хан в Русчук,намиращ се на ул".Полициейска",днес ул."Рила".Сградата е разрушена,но е останала в историята,тъй като в нея се помещава библиотеката на първото в страната Българско техническо дружество през 1885г.Иван Йонков завършва Мъжката гимназия в Русе.През 1893г.е приет във Военнотехническата академия във Виена-Technischen Militarakademie Wien,която завършва 1896г.През 1897г.е назначен в Пети дунавски полк в Русе.Формиран през 1883 г. в Русе под името 3-та пеша бригада, която от 27 декември 1891 г. се преименува на 5-та пехотна дунавска дивизия.По време на Балканската война (1912-1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:
Командване и състав
Щаб на дивизията
Началник на дивизията - генерал-майор Павел Христов
Началник на щаба на дивизията - От Генералния Щаб, полковник Коста Каварналиев
Дивизионен инженер - военен инженер, капитан Иван Йонков
Дивизионен лекар - санитарен подполковник д-р Анастас Петров
Дивизионен интендант - подполковник Нягул Мръчков
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-sQUvgdEYjK0/VME8QVgFuCI/AAAAAAAAA5M/-gKHU7EDSOg/s1600/Ivan%2BYonkov%2B2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-sQUvgdEYjK0/VME8QVgFuCI/AAAAAAAAA5M/-gKHU7EDSOg/s320/Ivan%2BYonkov%2B2.jpg" /></a></div>
Полк.Иван Йонков е убит по време на атентата в църквата Света Неделя на 16.04.1925г.На опелото на ген.Коста Георгиев отива заедно с жена си,виенчанката Ема и вдовицата на бойния си другар,ген.Коста Каварналиев,Елена.Близко приятелство свързва двете семейства от русенските щастливи години.Йонков и Каварналиев са колеги и приятели.Елена Каварналиева е родена в Русе,дъщеря на Стоил Попов-борец за национално освобождение и виден русенски гражданин.Иван Йонков и тя се познават от деца.Именно тя въвежда младата виенчанка Ема в русенското общество и става нейна приятелка.Тяхното приятелство продължава в София.Йонкови купуват парцел и си построяват къща в Жуналистическия квартал на бул.Драган Цанков,на две преки улици от жилището на вдовицата Каварналиева.Дъщерята на Йонков и двете момичета на Каварналиев-Костадинка и Веселина са неразделни.Каква съдба сполетява двамата български офицери?Единият загива като герой на бойното поле,а другият убит от ръка на терористи!В атентата са тежко ранени и съпругите им-Ема полк.Йонкова и Елена Каварналиева,вдовица на ген.Коста Каварналиев.Фотографиите са от частния архив на семейство Коларови.Подарени са от полк.Иван Йонков на прадядото на г-жа Диана Коларова-Никола Костов,русенец,убит през през Балканската война.Фотографиите са правени във Виена-едната при постъпване във Военнотехническата академия на Иван Йонков,а другата при завършването й.Фотографско ателие-ROSA JENIK -WIEN,първата фотография и POKORNY-WIEN,втората фотография.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-7937628307902925132014-11-11T13:40:00.000+02:002014-11-11T13:49:12.580+02:00Henriette Emma Marie Baroness Pereira von Arnstein Henriette Emma Marie Baroness Pereira von Arnstein is an Austrian botanic illustrator. <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="//2.bp.blogspot.com/-3QwZVRDpHuE/VGH3Uww-1tI/AAAAAAAAA4w/saLwZbme0ng/s1600/P1000685.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="//2.bp.blogspot.com/-3QwZVRDpHuE/VGH3Uww-1tI/AAAAAAAAA4w/saLwZbme0ng/s320/P1000685.JPG" /></a></div>
She is born on 14.11.1874 in Rome in the family of the Austro-Hungarian diplomat Alfons Baron von Pereira Arnstein (1845-1931) and Anna Vranyczany Dobrinovic (1855-1924). Her predecessors are the Austrian bankers Pereira Arnstein.
Fanny von Arnstein was the great-grandmother of Henriette. The Arnstein mansion at Vienna and her villas at Schönbrunn and Baden bei Wien were regularly used for hospitality. She was also involved in charitable works. Her only daughter, Henrietta, Baroness Pereira-Arnstein, was also a skilled musician and a regular correspondent of her cousin, Lea Salomon, wife of Abraham Mendelssohn and mother of Felix and Fanny Mendelssohn (who was named after Fanny Arnstein).
Henrietta Pereira-Arnstein (1780-1859), a fine pianist, aided Haydn in his last years and continued the musical traditions of the Arnstein family.
Henriette plays the piano and is a talented painter. She spent a major part of her life travelling. At first with her family – her father in an Austro – Hungarian ambassador in Württemberg (1899-1907). In 1910 she was invited by the Bulgarian king Ferdinand as a music and painting teacher for his daughters – Princess Nadezhda and Princess Eudoxia.
During her stay in the kingdom of Bulgaria she paints the botanic exhibits of the King. He is a famous botanist. Her floral watercolors impress with their perfection and colors. They leave a feeling that the flowers are alive and you can feel their smell. The works of Henriette Pereira von Arnstein are hard to find because only a few of them are preserved. Some of the works from her Bulgarian period belong to private collections.
In 1913 she leaves Bulgaria and goes back to Vienna. Henrietta Pereira – Arnstein died unmarried on 02.03.1921 in Vienna.
Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-89533290489616837132014-09-01T15:10:00.001+03:002014-09-15T12:34:06.871+03:00Цветето на БатенбергЦветето на Батенберг
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-85CQ5_OeQ_A/VARiMRJNlZI/AAAAAAAAA4g/AV_IpBgidv8/s1600/aphrodite-hosta-800.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-85CQ5_OeQ_A/VARiMRJNlZI/AAAAAAAAA4g/AV_IpBgidv8/s320/aphrodite-hosta-800.jpg" /></a></div>
Русчук е любимият град на княз Александър Батенберг.В този град преживява най голяма радост и страдание,посреща превратностите на съдбата.От Русе тръгва,за да бъде провъзгласен за български монарх в Търново,тук се връща след абдикацията си.Река Дунав е връзката на Русчук с другите европейски градове.На кея са закотвени яхтата"Александър" и баркаса"Ракете".Гражданите на дунавската столица го обожават,уважават и почитат,много от тях са негови приятели и поддръжници.
Честото присъствие на княза дава тласък в развитието на града.Батенберг си устройва резиденция в града.В нея посреща както чуждестранни гости,така и български политици,търговци и граждани.Княз Александър Батенберг кани известния паркостроител Карл Едуард Пецолд/Carl Edouard Adolph Petzold/да проектира градините към резиденциите в Русчук и Евксиноград.Пецолд проектира в паркове и градини в Германия,Австро-Унгарската империя,Холандия,Полша,България и Османската империя.Той е популярен от"Мускау до Константинопол".
В книгата на неговата сестра,Мария Каролине фон Батенберг,княгиня фон Ербах Шьонберг откриваме описание на резиденцията в Русчук-„..стигнахме до двореца,който с едната си фасада глада към улицата,а с другата към една красива градина с изглед направо към кея на Дунав. Сградата е средно голяма, хубава, с големи прозорци, салони и плосък покрив. Вътрешността й е много приветливо и светло обзаведена, с английски комфорт; на нивото на земята с врати към градината се намират два много добре подредени салона и голяма трапезария. Към горните апартаменти води хубава бяла стълба, покрита с килим, а малка трапезария разделя апартаментите на господаря и господарката. В тях живяхме Густав и аз: един голям салон, с вкус обзаведен, с привлекателна мебел от крепон, паркет, килими от Измир и висока красива камина, в която гори весел огън; в съседство една голяма хубава спалня в небесносин крепон, английски мебели и уредена баня, непосредствено срещу нея тоалетната стая за Густав, гардеробна и една хубава стаичка за Лина. От другата страна подобно разпределение в покоите на Сандро, но всичко в тъмни цветове и тежки платове.
Рядко съм виждала по-хубав и удобен дом от този и Сандро живееше в него с желание. „Княгиня Батенберг споменава за градината,която впечатлява русенци.Градинарят внася цветя от Европа-едногодишни и многогодишни,храсти и дървета.Присъствието на княза оформя вкуса на богатите граждани,по негово подражание започва разцвет на строителство на домове, с архитектура“ палацо“ и оформянето на градини към тях.В градината на княза се появява странно цвете-с големи зелени листа и нежни цветове в бяло,през юли и август.Русенските дами обикалят около градината и се възхищават.Някои са скептични и се съмняват,че цветето ще оцелее през студените зимни месеци.Цветето оцелява и приказно красивите бели цветове отново омагьосват русенци.Нотабилите,които посещават двореца,започват да питат за името и откъде градинарят го доставя.Напетият телохранител на княза Христо Карагьозов с удоволствие информира русенските кокони за чуждестранното цвете.То се казва ХОСТА и пристига от Виена.Следващите няколко години градините на богатите домове се изпълват с хоста.Това японско цвете,за чиито европейско име се борят двама ботаници-Tomas Host и Heinrich Funck,австриец и немец, остава известно под две имена-хоста и функия, в тяхна чест.
Удивително е,че 120 години след смъртта на княз Александър Батенберг,русенци са съхранили не само спомена за любимия княз,но и цветето,дълги години попурярно,като „цветето на Батенберг“.
Малко известен факт е,хоста е засадена за първи път в България,в Русчук,в градината на резиденцията на княза през 1882г.Ако посетите малката Виена,както е известен Русе ще видите във всеки трети двор цветето на Батенберг.
Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-37804946856471130072014-03-21T19:17:00.001+02:002014-03-30T14:07:04.097+03:00Асен Кермекчиев-исторически събития и личности от Русе<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-rKMVMSg4las/Uyx0KALz_SI/AAAAAAAAA4M/6oddmNgWJKo/s1600/Asen-Kermek-11111-270x300.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-rKMVMSg4las/Uyx0KALz_SI/AAAAAAAAA4M/6oddmNgWJKo/s320/Asen-Kermek-11111-270x300.jpg" /></a></div>
През 2012г.американският посланик в България,Джейс Уорлик откри тържествено плакет в градинката срещу Военния клуб с името на Асен Константинов Кермекчиев. Български учен и лекар, кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ и основател на Американската търговска камара в България,американски дипломат. Кермекчиев работи неуморно за България, а по-късно и за американско-българските отношения. През 1912 г. той открива в София Консулска служба на САЩ и става първият представител на САЩ в България.
Асен Константинов Кермекчиев е роден на 24 февруари 1872г.в Русчук(Русе).Дядо му,хаджи Ненчо Кермекчиев от Търново търгува с кожи,има търговски кантори в Цариград и Лайпциг. Баща му Костаки и чичо му Иванчо се заселват в Русчук,където търгуват и транспортират стоката по река Дунав за Виена. Чичо му Петър се установява в Галац.Видният търговец и благотворител Петър Хаджи Ненчов Кермекчиев се ражда през 1826 година в Търново.
Петър Кермекчиев получава начално и средно образование в гръцкото училище в родния си град и завършва колеж в Цариград.
През 1860 г. заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. След това става секретар в английското консулство в Галац. Започва търговия с жито. По-късно фалира, но по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) отново натрупва голямо състояние, като осъществява транспорта на мунициите на руските войски от Букурещ до Търново.
Поради заболяване през 1880 г. се отказва от търговията и влага всичките си средства в кантората на Евлогий Георгиев.
Година преди това Кермекчиев е направил завещание, с което оставя 20 хил. лв. на Девическото сиропиталище "Елена Домна" в Букурещ и 20 хил. лв. на училището "Св. Св. Кирил и Методий" в румънската столица.
Още толкова дава на ефорията на болницата "Св. Св. Козма и Дамян" в Търново. Остатъкът от своето състояние той оставя на "милото и любимо мое автономно отечество България, в лицето на Българското правителство, с единствена цел за вечен фонд "За народно образование "П. Н. Кермекчиев". Приходите от фонда са предназначени за издръжка на българи "за придобиване и допълнение научното развитие в образована Европа".
След смъртта му през 1881-ва българското правителство разпорежда ценните книжа и сумите по завещанието да се вложат в БНБ. Наследството на Петър Кермекчиев е оценено на 287 250 златни лв. и 96 хил. рубли.
Отпускането на стипендии започва още през учебната 1883-1884 г. Стипендианти на този фонд са над 100 младежи, учили музика, живопис, медицина, инженерство, източна филология и др. в европейски университети.Костаки х.Ненчов Кермекчиев е член на Русенския революционен комитет.Служи за куриер с Българското централно благотворително дружество в Букурещ.Той е първи братовчед на Панарет Рашев и Кица,майката на Венета Ботева.Асен Кермекчиев принадлежи на стар възрожденски род с много заслуги в борбите за църковна и национална независимост.
Асен учи в родния си град.Продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград. След завършването му заминава да следва медицина в Париж. Кармекчиев попива и от културата на belle epoque, като се завръща в София елегантно облечен и с изтънчени обноски.Работи като лекар и журналист,издава книги на български и френски език на медицински теми.
Статиите му в българския печат редовно биват препращани във Вашингтон от Генералния консул в Букурещ, който пише през 1910 г.: „Почти не минава ден без повод да му се обадя за един или друг вид сведения, свързани със събития в България… Наистина не зная как бих могъл да изпълнявам голяма част от нашата работа във връзка с България, ако той не ми оказваше помощ“.
Асен Кермекчиев е подходящата възможност за по-голямо сближаване на САЩ и България. Той е в приятелски отношения с българския цар Фердинанд и познава лично повечето членове на кабинета. През януари 1912 г, е назначен за консулски представител на Америка. Няколко месеца по-късно, в попълнения от него според изискванията формуляр, прави впечатление, че той вписва министър-председателя и министър на външните работи, министъра на войната и бившия министър на правосъдието като главни поръчители от българска страна, както и изтъкнати лекари и мисионери в ролята на американски поръчители.
Той живее скромно със сестрите си ,Евгения и Мариола в малка къща близо до Военния клуб в центъра на София. В жилището му на ул. „Аксаков“, се обособява малка канцелария, която съхранява библиотеката на Консулството и печатите.
Кермедчиев работи неуморно за по-близки американско-български отношения, особено що се отнася до това да съдейства на американските бизнес интереси, за да се установят в България. Основава Софийския клон на Американската търговска камара. По време на Първата световна война остава „директор със специална мисия“.
В мирно време Кермекчиев помага да се разширят американските бизнес интереси в България, във военно време помага да бъдат запазени собствеността и животът на американски граждани. През 1912 г. политическата обстановка на Балканите бързо се влошила. Д-р Кермекчиев е мобилизиран във войската. Месец по-късно една обединена балканска армия почти прогонва Отоманската империя от Европа. Кермекчиев е взел на фронта консулските печати и получава похвала от американския консул в Солун, че защитава американските интереси в окупираните територии. Получава и военни отличия. Служи в Седма пехотна рилска дивизия и е определен да отговаря за полевия лазарет на Трета бригада. Награден е с националния орден „За Военни заслуги“ за работата си в борбата с холерата. С бързото придвижване на фронтовата линия му е възложено да събере под свое командване войници, чиито офицери са загинали в боевете. За изпълнението на тази задача и за отбраната на полевия лазарет е награден с орден „За храброст“.
Кермекчиев се завръща в София, където политическата обстановка е по-неясна и за един български реформатор с важни контакти става почти невъзможно да подкрепя американската позиция на първоначален неутралитет през Първата световна война. Той поддържа становището, че истинското бъдеще на България се крие в икономическо сътрудничество с Европа и САЩ. Поради невъзможност да запази неутрална позиция, през 1915 г. той подава оставка и Доминик Мърфи става първия генерален консул на САЩ в София.
През 1922 г. в Американската легация в София избухва бомба, а терористи с всевъзможна политическа принадлежност заплашват с още бомбени атентати. Кермекчиев пише на свои приятели в Ню Йорк и те му обещават помощта си, за да се пресели там. Решението му е навременно: през май 1923 г. Стамболийски е свален с преврат, но политическите брожения и икономическите предизвикателства не спират. Скоро след преврата Кермекчиев заминава за Хамбург, където се качва на американския параход „Манджурия“ и пристига в Ню Йорк на 2 септември 1923 година.
В Ню Йорк намира много приятели както от колежанските си години, така и между новопристигналите българи. Всъщност той пристига в самия край на първата имигрантска вълна от негови сънародници. В Ню Йорк се основава Българска православна църква и той става неин секретар. Асен продължава да пише статии за политиката на Балканите за „Ню Йорк Таймс” , но след време интересите му се насочвал „- кьм живота му в съединените щати на два пъти американизира името си, като отначало става Асен Кермек, а малко по-късно – Ейс Кермек. С помощта на нюйоркските си приятели започва процъфтяваща лекарска практика, като работи дори в Лутеранската болница в Бруклин. През 1928 г. получава американско поданство, а през 1930 г. сключва брак с американката Вайола Фули(Violet Foley),чиито баща е бил протестантски пастор в България. Умира през 1953г.в Ню Йорк.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-6157814227383244202014-01-09T11:30:00.000+02:002014-01-17T12:14:34.066+02:00Една забравена родолюбка-Мели ШишмановаМелания Миланова Шишманова,родена в София,6.03. 1896г,в семейството на Милан Страцимиров Шишманов(р.1855 Темешвар-поч.1915 Виена) и Даринка.Баща й е изтъкнат български юрист от Шишмановия род.Този клон на рода се изселва в Темешвар.Мели има брат Константин,р.1893г.,дипломат и сестра Олга.Проф.Мария Орукина изследва Шишмановия род и прави родословно дърво.Семейството се премества да живее във Виена,където Мели получава образование.Мели Шишманова е писател,преводач и пламенен пропагандатор на българската литература в чужбина.Тя е роднина на проф.Иван Шишманов и сина му,българския писател и дипломат,Димитър Шишманов,близко приятелство я свързва с Фани Попова -Мутафова,Ангел Каралийчев,Елин Пелин и други български писатели и поети.Тя превежда техни произведения на немски език.Повече от 40 преведени български произведения,като най популярни са "Български новели" и "Der Letzte Assenows"на Фани Попова-Мутафова.Мели Шишманова е сред основателите на Българско -австрийското дружество във Виена.През 1958г.получава награда за литература от WIENER KUNSTFONDS.Пише под псевдонимите-GRETE MACHER,PAUL MARIA MAHR,MESCH,JANI RIGO.Тя умира на 17.02. 1962г.в австрийската столица.Можете да срещнете името й в различни варианти-MELI M.SCHISCHMANOW,MELI M.SISMANOVA и др.<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-3n43PdaVUBI/Us5sH-B7bTI/AAAAAAAAA38/IoJFpY9BeV4/s1600/meli.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-3n43PdaVUBI/Us5sH-B7bTI/AAAAAAAAA38/IoJFpY9BeV4/s320/meli.jpg" /></a></div> Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-39721514265041947492013-12-25T11:37:00.000+02:002013-12-25T11:40:20.803+02:00Гастроли на "Славянска капела"в БългарияХорът на Дмитрий Александрович Агренев,с псевдоним Славянский (Dmitri Slaviansky)покорява света с прекрасните изпълнения на славянски песни-руски,български,сръбски,хърватски и чешки,както и православни църковни песни.
Дмитрий Агренев е роден на 7.12.1833г.в Москва.Произхожда от древен дворянски род,тверските князе Вагреневи.По време на Кримската война постъпва в армията.След края на войната подава оставка с чин поручик и започва да учи пеене в Москва и Петербург при Федерико Ричи,а после в Милано и Флоренция,при Пиетро Романо.През 1862 се появява на оперните сцени в Италия и Франция,през същата година е дебюта на младия тенор в Русия.
Дмитрий Агренев заминава през 1865г.за Русе(Русчук)заедно с младата си съпруга Олга.Тяхната цел е да събират български народни и църковни песни.Те обаче не отчИтат факта,че България е в рамките на Османската империя и те могат да бъдат обвинени в шпионаж.С помощта на местни хора от Русе напускат България.Две години по късно те вече са в Прага.Агренев организира мъжки октет,който изпълнява славянски песни.През 1867,хорът вече наброява 25 хористи,мъже,жени и деца,като достига до 300 при някои концерти."Славянска капела"за 40години изнася повече от 15 000 концерта в Русия,Балканите,Централна и Западна Европа,Америка,Африка.Забележителен концерт изнасят в Англия,в Кентърберийското абатство.Пеят църковни песни на английски.Приети са от кралица Виктория.Дмитрий Агренев посещава многократно България и изнася концерти.През 1884г.княз Александър Батенберг дава официален обяд на Агренев и солистите на капелата,присъства дипломатическия корпус в България.През лятото на 1908г.световно известният музикант отново е в Русе.Смята да изнесе концерт и да се оттегли в Ялта,където има вила.Тук се случва непоправимото,Агренев умира,въпреки опитите да бъде спасен в Русенската болница.Руският император изпраща параход,който да отнесе тялото на Агренев,за да бъде погребан с почести в Ялта.<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-S02eAPy8gMM/UrqnNZg5vHI/AAAAAAAAA3s/I0HnjjnJZBI/s1600/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-S02eAPy8gMM/UrqnNZg5vHI/AAAAAAAAA3s/I0HnjjnJZBI/s320/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2.jpg" /></a></div>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-22417184954549699592013-12-23T16:19:00.003+02:002015-10-16T17:49:30.344+03:00Райна фон ГемингенУлица "Райна"!<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-VCudvLQaIp8/Urgt_hCOfhI/AAAAAAAAA2o/0Z-wi1uLs_k/s1600/raina.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-VCudvLQaIp8/Urgt_hCOfhI/AAAAAAAAA2o/0Z-wi1uLs_k/s320/raina.jpg" /></a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-80e_ezQz6JM/UrgudrPHbTI/AAAAAAAAA2w/HuCY21IhsTE/s1600/800px-Gemmingen-schloss1.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-80e_ezQz6JM/UrgudrPHbTI/AAAAAAAAA2w/HuCY21IhsTE/s320/800px-Gemmingen-schloss1.JPG" /></a></div>Има такава улица в Германия,в провинция Баден Вюртемберг,в градчето Геминген,в чест на българката Райна Георгиева Герова.Тя е родена в Русе(Roustschuk)през 1876г.Баща й,Георги П.Геров (р.1839)е политик и търговец.Той е член на Либералната партия на Драган Цанков,депутат в II ОНС(1880-1881),ВНС(1886-1887)и 1911г.,член на УС на първото застрахователно дружество "България"(1891),основано в Русе,собственик заедно с Георги Губиделников на тухларната фабрика"Труд".Г.П.Геров дарява 40 000 златни лева за построяване на читалище в родния му град1Пирдоп.Благодарните пирдопчани назовават улица негово име.<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-gVN_-jgyAok/UrhAtd7dLTI/AAAAAAAAA3c/hElogWA-Amo/s1600/data=VLHX1wd2Cgu8wR6jwyh-km8JBWAkEzU4,fT698gS-OZpLGpl5W8wqw4FZGjMbdD-k_JG3sL7GqlEmrdsEtlhDx-2WdSb4fu85NFVFQXSJr7KwgKQj4upzvncUKOxp7ieCbwAS4lvYrYMlj_nQcIvtZ1QgKL3sXb_ZUKxlQkbBo_SqTt1TlOM-4XEzAC5M2Gemmingen.png" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-gVN_-jgyAok/UrhAtd7dLTI/AAAAAAAAA3c/hElogWA-Amo/s320/data=VLHX1wd2Cgu8wR6jwyh-km8JBWAkEzU4,fT698gS-OZpLGpl5W8wqw4FZGjMbdD-k_JG3sL7GqlEmrdsEtlhDx-2WdSb4fu85NFVFQXSJr7KwgKQj4upzvncUKOxp7ieCbwAS4lvYrYMlj_nQcIvtZ1QgKL3sXb_ZUKxlQkbBo_SqTt1TlOM-4XEzAC5M2Gemmingen.png" /></a></div>Райна получава добро образование за времето,тя е популярна в родния си град,както с модните тоалети,езда,така и с участието си в благотворителни дела.Омъжва се за адвоката Константин Милчев,който умира 1914г.Райна остава вдовица с едно дете,Мара,според други източници(доц.Васил Дойков и Марияна Димитрова) има четири деца.Тя се запознава с Фриц в Русе.Friedrich Pleikardt August Ludwig(Fritz)von Gemmingen е потомък на стар благороднически род.Той е роден 1863г.в Карлсруе и има успешна военна кариера,която е прекъсната от злополука,падане от кон.Фриц е изпратен в Русе,като комендант на пристанището по време на Първата световна война.Райна и Фриц се женят в Русе на 24 юни 1918г.След войната заминават за Германия и живеят в замъка Геминген.Фриц има реноме на студен и затворен човек,а Райна е общителна и активно участва в обществения живот на града.След смъртта му през 1934г.,тя го наследява.Продава парка на замъка и гората на общината и на местни жители.Райна умира през 1955г.,наследява я дъщеря й Мара.Тя също продава голяма част от имота.Мара умира(14 юли 1962) при пожар в замъка,възникнал вероятно от неизгасена цигара.Останалата част от имуществото е наследена от неин племеник от България.Той продава всичко и така приключва българската следа в замъка Геминген.Оскъдните данни за Райна фон Геминген са публикувани в пътеводителите за историята на замъка Schloss Gemmingen и не става ясно защо и за какви заслуги,има улица на нейно име,споменава се като факт.Ще чакаме нейните роднини да проговорят или някой любознателен българин в Германия да проучи фактите около улица"Райна"В спомените на Жана Бъчварова-Жекова , Райна е описана,като жена с благородно и добро сърце.Двете са приятелски от младежките години в Русе.Бащите им,съответно Христо Бъчваров,печатар и издател и Георги Геров също са приятели.Жана/Иванка/Бъчварова се жени за ген.Никола Жеков.След първата световна война генералът си прави операция в Германия.Тогава Райна Герова приема съпругът на приятелката си в дома си и полага грижи за неговото оздравяване и възстановяване.Много пъти Райна помага на свои съграждани,като морално,така и финансово.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-78369827458305953252013-11-26T12:59:00.001+02:002013-11-27T13:32:07.935+02:00Завещанието на Сароглу"На 10 срещу 11 месец март 1887г.през нощта в столицата на гръцкото кралство,Атина умря внезапно,ако и в зряла възраст,един известен там гражданин,българин по произхождение,на име Зафир Сароглу.Скоро след смъртта на този старец се възбуди пред атинските съдилища един процес,който има двоен характер,углавен най напред,граждански по после.Противниците в този процес се явиха,от една страна България,от друга семейството на покойния......За процеса Сароглу,малцина у нас може да са чули или да са чели..Между другото той беше добил у нас до нейде народен характер,поради участието на българското правителство....Наистина това беше едно значително богатство от което България можеше да се възползва две третини,т.е.най малко два и половина милиона лева.С тези изгубени пари България нямаше да се ощастливи или обогати,нито да злопати или осиромашее...Въпросът беше главно не за това наследство,а за признанието и уважението на последната воля,последните за Отечеството разпореждания на един неин син,починал и живял далече от нея,но предан ней по сърце и душа."
Книгата на Марко Балабанов,излиза през 1893г.тя третира казуса с наследството на Зафир Николаевич Сароглу.
В главата "Зафир Сароглу и неговите роднини"има описание за родословието му от град Русе,България-"Покойния Зафир Сараоглу беше родом българин от г.Руссе,гдето името Сароглу,представлява фамилия известна там отколе.Отхранен и възпитан в Москва при заселените му там по търговия родители и при други близки сродници....От родителите си и роднините Зафир наследил любовта към Отечеството си,която сгрявала сърцата им в странство."В далечната 1788г.в Русчук в семейството на търговеца Никола Хаджиоглу се ражда син Ангел.Той има братя-Андрей,Георги,Гаврил,Никола и една сестра Мария.Ангел Хаджиоглу става богат търговец в Москва.Завещава част от имуществото си на родния град.Неговата сестра Мария се жени в Русе за Петър Сароглу,раждат се трима сина-Зафир,Христо(Христофор)и Александър.Вуйчовците на Зафир. умират неженени.Вуйчо му,Ангел Хаджиоглу го прави главен наследник и изпълнител на завещанието си.Зафир Сароглу изпълнява волята му и превежда на Русенската община парите от завещанието.
Зафир Сароглу се жени за гъркинята Анна,те имат три деца-Петър,Мария и Олга.През 1879г.семейството се преселва от Русия в Гърция,Атина.Купува голяма къща на площад Омония,имити в Пирея,притежава акции в гръцки,турски и руски банки и търговски дружества.Зафир Сароглу живее нашироко-прислуга,частен учител за децата,коне за езда,той е сред богатите граждани на Атина.След Освобождението на България той посещава родния град Русе,там става близък приятел са митрополит Григорий.Водят оживена кореспонденция.Зафир има намерение да се установи в Родината,дори в завещанието си поставя условие на децата си да се заселят в България.Мария умира на 18г.през 1884г.Наследници остават Петър и Олга.Петрос Сароглос оставя следи в гръцката история.Той не само потъпква последната воля на баща си,но работи срещу българите,макар да е половин българин.Петрос Сароглос(Petros Z.Saroglos)е роден 1864г.и умира 1920.Завършва Военната академия,стига до чин майор.Голям колекционер през 1909г.той завещава на гръцката държава ценната си колекция от картини,оръжия,монети,бижута и огромна сума за построяване на Военен клуб,в центъра на Атина,наречен в негова памет Двореца Сароглио.Съветската енциклопедия го споменава като гръцки офицер,син на молдовски грък,100 години след смъртта на Зафир Сароглу се греши националността му.Как да знаят,като няма Алманах за родословията на исторически български родове?
Колко различно се развиват събитията около завещанието на бащата и сина?Завещанието на българина Зафир Сароглу,родом от Русе е оспорено от сина му,Петрос З.Сароглос,грък по майка,а завещанието на сина е изпълнено от гръцката държава.Има паметник на Петрос,днес можете да видите прекрасната сграда на Военния клуб в Атина,колекциите му в музеите,името му не е забравено от благодарните гърци,без значение,че това в голямата си част са български пари,според волята на бащата.Зафир Сароглу дарява чрез русенския митрополит Григорий ,40 000 лева за построяване на два параклиса към русенската църква"Света Троица".Името му е почти неизвестно в България.Тънат в забрава имената на още двама русенци,които даряват богатството на родния си град-Димитър хаджи Руссет и Андрей Генович.Техните пари също не стигат до българите,поради запрещение от австрийските власти,тъй като са австрийски поданици.През 1870г.русенската община води борба за изпълнение на завещанията им,но безуспешно.Волята на дарителя е свещена,нали така гласи римското право?
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-LFapxtLhvSo/UpXXksH5wVI/AAAAAAAAA2Y/I6PViCWiu38/s1600/saroglu.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-LFapxtLhvSo/UpXXksH5wVI/AAAAAAAAA2Y/I6PViCWiu38/s320/saroglu.jpg" /></a></div>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-44289107966534772032013-11-20T10:55:00.002+02:002013-11-20T10:55:50.032+02:00Мидхат паша-губернатор на Дунавския вилает 1864-1867Вестник "Ню Йорк Таймс4<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-OXG8C_2i10Y/Uox4q6aB14I/AAAAAAAAA2I/VnJNFuUf8dE/s1600/MidhatPashaVanityFair.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-OXG8C_2i10Y/Uox4q6aB14I/AAAAAAAAA2I/VnJNFuUf8dE/s320/MidhatPashaVanityFair.jpg" /></a></div> дигитализира голяма част от вестниците си.Те са ценен източник на информация за исторически събития и личности,както от световната история,така и от България.Мидхат паша,като политик и държавник в Османската империя е свързан с българската история.Статията е публикувана в Ню Йорк Таймс на 13.08.1877г.Оригиналът може да бъде видян он лайн на сайта на вестника.Жаржът на Митхад паша е публикуван през 1877г.в"Vanity Fair".
Живота на Мидхат Паша
Един знаменит водач на млада Турция-
Синът на български евреин-Как той се разви в света-
Държавническите качества, който той развива на млада възраст-
Неговото вероятно завръщане на власт.
От Нашия кореспондент.
Букурещ, понеделник, 13 август, 1877.
Мидхат Паша, знаменитият водач на партията Млада Турция, сега е във Виена по неотложни задачи, които ако преминат успешно ще потвърдят името му, дадено от неговите привърженици, като най-великия турски държавник на 19ти век. Той е роден през 1822г. и всъщност е син на български евреин, който приема исляма за да се издигне в живота. След като става известен, неговите последователи твърдят че баща му е от турско благородническо потекло, а майка му дъщеря на албански кланов главатар. Тя била със синя кръв и извънредно красива и интелигентна и че Мидхат наследява всички тези качества и недостатъци на тази непокорна, но галантна нация от воини. От ранно детство Мидхат е прилежен ученик.
На 12 годишна възраст, той е чиновник в магазина на баща си, където се продават дрехи, питиета и стоки от обща потреба. На 19 години Фаик Ефенди, член на Cour des Comptes, го наема като негов личен секретар. Три години по-късно той е изпратен в провинциите, за да подготви доклад за финансовото състояние на една от местните администрации. Този доклад така удовлетворява Великия Везир Рашид, че Мидхат е назначен за шеф на отдел във Вътрешното министерство. След мисия в Сирия е назначен за втори секретар в правителството. На 35 години той е пратен да умиротворява България, което постига по такъв радикален начин, че безспорно показва, че милостта не е главна част от неговия характер. Това му дава титлата Везир и Паша и осигурява неговото повишение в Ниш. Неговата администрация там е много ефективна и въпреки безмилостното отношение към местната рая, успява да подобри инфраструктурата и строи нови пътища.
От Ниш той е пратен в Русчук ,като губернатор на Дунавския Вилает. Следите останали след неговото управление там само потвърждават по-ранното сведение за неговия характер, че никой не е толкова загрижен за възстановяването на Османската империя и не е толкова остър враг на християнското население.
Той е призован в Константинопол през 1866 и му е поверена организацията на Държавния съвет, което той смята като преходна стъпка към установяването на конституционен режим. Багдад е следващата му задача за реформи, където той отново показва прозорливост в решаването на проблемите. Той освобождава държавните имоти и земи от някои задължения , въвежда наборна военна служба, потушава буйните номадски племена, открива индустриален колеж, голяма фабрика за платове и параходи по река Тигър до Персийския залив и Ефрат и построява травмай за връзка между Багдад и Казарниех.
Назначен е за Велик Везир през 1871, той е свален след три месеца от интрига в харема, благодарение на омразата на неговия голям враг Махмуд, лидера на партия Стара Турция. От тогава той тайно заговорничи за свалянето на Султан Абдул Азиз, частично поради отмъщение, но по-скоро заради омраза към Русия, чието влияние върху крехкия суверен става доминиращо. Като министър без портфейл, по време на Мурад, той едвам успява да се спаси от убийство,поръчано от Хасан Бей, който той обвинява че подтиква към убийството на неговия колега, но враг, Сараскира Хусеин Авни през 1876. Миналия декември той за втори път е назначен за Велик везир и успява да осъществи мечтата на живота си – обнародването на Конституция. Отново интригите на опозицията надделяват и неговия отказ да се подаде на исканията на Великите сили, по време на конференцията дадоха достатъчен повод за неговото сваляне и премахване. Респекта, който дори неговите врагове имат, заради неговите доказани качества и силата на неговата партия го спасяват от обичайната съдба на ориенталските политици, изхвърлени от политиката.
Физически Мидхат Паша е нисък и дебел, с типична еврейска физиономия, гъста, черна, прошарена брада и ярки тъмни очи – въпреки че никой не го е виждал без очила. Той се облича като европеец, с изключение на феса и неговия начин на поведение, когато се вълнува, той има типичното оживление на западно европеец или на човек от неговата раса (етнос, народност). Той е пътувал много, изучавайки традициите на различни държави, особено от финансова и административна гледна точка с намерението да ги приложи някой ден в собствената си държава, но той не знае други чужди езици освен френски, който не говори перфектно.
Грешките на неговите опоненти при тяхното управление показаха на султана, че неговото завръщане на власт скоро ще бъде крайно необходимо, но Мидхат паша осъзнава своята важност и поставя своите условия, между които аз съм уверен че е абсолютната забрана за намеса на външни сили във вътрешните работи на Османската империя; той иска да получи уверение директно от своя суверен, че неговата програма ще бъде приета и неговото присъствие във Виена е свързано с получаването на сътрудничеството на Австроунгарския кабинет и кабинета на Сейнт Джеймс. Той предлага категорично да се установи, че окупацията на която и да е част от Османската империя, от Австрия или Англия или каквото и да е друго нарушение на договора от 1856, освен по силата на нов договор, който да е в интерес на Турция трябва да се счита за casus belli. Той ще се постарае да сключи офанзивен и дефанзивен съюз с Англия и ако е успешен ще продължи войната, докато спечели достоен мир или докато всички ресурси на Турция приключат. ‚‘‘Смятайки че Англия ще предотврати обявяването на свещенна война, което ще бъда нашето унищожение‘‘
Ако неговите увертюри за съюз останат неуспешни, той ще поиска посредничеството на Англия и Австрия за сключването на мир, базиран на Парижкия договор, или поне на конвенцията последвала след договора. Макар с неудоволствие, той би се съгласил да позволи гаранция за изпълнението на реформите във формата на частична окупация на територията, по време на предварителните преговори, на принципа utipossidetis винаги е взиман като база за преговорите за всяко примирие, като условие за частичната окупация на България от руски войски сама по себе си е достатъчна гаранция без да накърнява националното чувство и достойнство. До колко тези аспирации на турския държавник ще бъдат осъществени предстои да видим, но неговата политическа вяра може да бъде обобщена в неговите собствени думи: ‚‘‘Аз не съм привърженик на война’loutrance, и въпреки че съм готов да продължа с борбата съм също и готов, ако се върна на власт да подпиша примирие с чест, за да запазя цялата си енергия за мирната реформа на Османската империя и смятам, че трябва да имам налични хората и ресурсите, нужни за да постигна моята задача ‘. Въпреки това, като други дипломати Мидхат паша не казва всичко, което има предвид и неговото завръщане в Истанбул ще бъде единствения видим външен знак, че шанса за мир се отдалечава много, защото той е най-острия враг на руската политика и неговото назначаване за Главен Везир ще означава, „Война до смърт срещу Русия!‘‘
Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-56799620400378452712013-11-16T14:01:00.001+02:002013-11-16T14:01:06.158+02:00Русе-малката ВиенаРусе,Русчук,най европейския град в България,наричан в миналото малката Виена.Много от сградите са реплики на известни виенски сгради.Връзката между Русе и Виена се осъществява по река Дунав.През 1848г.отваря врати консулство на Австро-Унгария.Русенци по често са пътували с параход до Виена,отколкото до София.Заможните граждани са пращали децата си да учат в Австрия-Виена,Грац и други градове,много често те се връщат с невести от там.Немският език е популярен в града.Отворено е първото Дойче шуле в България.Търговските връзки по Дунав процъфтяват-мебели,музикални инструменти,тоалети и шапки пристигат в Русе,а богатите отиват да пазаруват във Виена.Посещават известните виенски клиники за лечение.През 1892г.във Виена откриват хотел Бристол,а през 1907г.в Русе отваря врати хотел Бристол на ул.Александровска."Русе някога и сега"публикува снимки на град Русе.Дали се приближаваме, или се отдалечаваме от Европа?Отговора ще намерите ,ако видите хотел Бристол в Русе днес-БИТПАЗАР!След 1944г.хотел Бристол е национализиран и преименуван на Москва,по късно пак сменя името си на Балкан.днес се стопанисва от Мюфтийството,което по неведоми за русенци,<a href="http://1.bp.blogspot.com/-fqR8c0wrY3I/Uodd7o1mfZI/AAAAAAAAA1w/7AJW7SOfBw4/s1600/Hotel+Bristol+Vienna.JPG" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-fqR8c0wrY3I/Uodd7o1mfZI/AAAAAAAAA1w/7AJW7SOfBw4/s320/Hotel+Bristol+Vienna.JPG" /></a><a href="http://3.bp.blogspot.com/-dhxwXcaskhs/UodeOlQnhrI/AAAAAAAAA14/q6zqGBgDcII/s1600/ruse+bristol.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-dhxwXcaskhs/UodeOlQnhrI/AAAAAAAAA14/q6zqGBgDcII/s320/ruse+bristol.jpg" /></a> пътища го реституира.Би трябвало да е паметник на културата ,но институциите в Русе нехаят!А хотел Бристол във Виена продължава да бъде архитектурно бижу и да приема туристи от цял свят.Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-7930603008065820902013-10-27T16:30:00.000+02:002013-10-29T18:26:31.747+02:00Княз Сергей Максимилианович РомановскийРуското императорско семейство дава свидна жертва по време на Руско турската война 1877-1878г.На българска земя,в Иваново,до Русчук(Русе)загива от турска граната, Светлейшия княз Сергей Максимилианович Романовски,херцог Лайхтенберг,член на руския императорски дом с титла Императорско височество,генерал майор.
Сергей е трето дете в семейството на Великата княгиня Мария Николаевна и херцог Максимилиан Лайхтенберг Боарне.Той е внук на император НиколайI и правнук на френската императрица Жозефина.
Князът получава домашно възпитание,бил увлечен по живопис и музика.През 1867г.с неговото възпитание се заема Владимир Николаевич Зубов,старши адютант на Генералния щаб на руската империя.Във възпитанието на синовете си,Великата княгиня Мария Николаевна се придържа към принципите на своя баща,император НиколайI-сурово,спартански.
След завършването на образованието си,княз Сергей е назначен на служба в Министерство на вътрешните работи.Почувствал влечение към военна служба,по негова молба е зачислен в конен полк на лейб гвардията.На 12.04.1873 е произведен в чин поручик,на 30.08.1873 гвардейски щабротмистър,30.08.1875 гвардейски ротмистър.,а през 1876 флигел адютант.
В начало на войната с Турция княз Сергей е зачислен към лейбгвардейски полк,който не се намира в разгара на военните действия.По негово настояване е изпратен на предна линия и участва в боевете за освобождението на България.Воюва редом до престолонаследника Александър Александрович.След боевете за Търново е произведен в чин,генерал майор,получил Златно оръжие,с надпис"За храброст"-15.09.1877г.На 12(24)октомври 1877г.по време на разузнаване на Русчушкия отряд в местността Иваново близо до град Русчук,княза е улучен смъртоносно в главата от турска граната.Смъртно раненият княз Сергей умира в ръцете на генерал Андрей Иванович Косич,началник на щаба на 12 армейски корпус.Сергей Петрович Боткин,хирург,изважда парчето от турската граната от главата на княза и го предава на брат му ,княз Евгений Романовски.Княз Сергей Максимилианович Романовски става първия член на императорското семейство,убит по време на война,в руската история.Тялото му е балсамирано от д-р Боткин и изпратено в Русия.Погребан в Петропавловския манастир,а после препогребан в Великокняжевската гробница.Трима от правнуците на френската императрица Жозефина,съпруга на Наполеон Бонапарт,участват в Руско турската война 1877-1878-князете Романовски-Сергей,Николай,Евгений.Последният е женен за Зинаида Дмитриевна Скобелева,сестра на пълководеца Михаил Дмитриевич Скобелев,друг герой от тази война.Много улици в България носят неговото име,а княз Сергей тъне в забрава,в Русе няма дори една улица на негово име,защо?
След Освобождението тържествено е открит паметник на лобното място на княз Сергей М.Романовски , в село Иваново ,до Русе.Паметникът е изработен камък с двуглав орел. Надписи: на южната страна на паметника - "На сей месте пал геройской смертью в бою за свободу Болгарии незабвенный племяник Великого Царя Освободителя"; на западната страна - "Его Высочеству Сергею Максимилиановичу Князю Романовскому Герцогу Лейхтенбергскому" Каква е съдбата на паметника по време на тоталитарния режим?Най вероятно паметника е изграден по поръчка на императорското семейство и архитекта изработил проекта е много известен.Бащата и майката на княза са сред най големите меценати на изобразителното изкуство.Великата княгиня Мария Николаевна е първата обитателка на Мариинския дворец,наречен на нея,в Санкт Петербург.
Студент от Русе прави анкета и 50 русенци отговарят,че за първи път чуват за княз Сергей Романовский и за паметника.А можеше да бъде туристически обект,включен в пътеводители и да привлича туристи и всички желаещи да положат цветя на лобното място на един млад мъж ,герой.Все пак в Интернет открих,че през 2008г.паметника е възстановен,но няма негова снимка,дори в сайта на Иваново няма информация за княза и паметника ,а да,веднъж го споменават но името му е сгрешено-Сергей Александрович.Снимка на паметника е направил русенеца Сирманов.Картичка на паметника,направена от известния русенски фотограф Рудолф Либих,след откриването му.<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-STCStU2DLu0/Um-oIchhOMI/AAAAAAAAA0s/e4b8SIvNMRU/s1600/Romanowski.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-STCStU2DLu0/Um-oIchhOMI/AAAAAAAAA0s/e4b8SIvNMRU/s320/Romanowski.jpg" /></a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-DGRay8rHYf4/Um-px30tnKI/AAAAAAAAA1A/uJGAZOCNYtE/s1600/%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D0%B0.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-DGRay8rHYf4/Um-px30tnKI/AAAAAAAAA1A/uJGAZOCNYtE/s320/%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D0%B0.jpg" /></a></div>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-33774143306187525952013-10-22T12:35:00.000+03:002013-10-22T12:35:15.737+03:00Царица Елеонора БългарскаОтбелязваме 100 от Балканската война.Ролята на българската царица Елеонора,като организатор на медицинската служба по време на войната е голяма,тя е наричана "коронования ангел"от ранените войници.<a href="http://3.bp.blogspot.com/-qX5Wpcjjbxo/UmZGwOnHTiI/AAAAAAAAA0E/4f40_Hnyaec/s1600/eleonora1.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-qX5Wpcjjbxo/UmZGwOnHTiI/AAAAAAAAA0E/4f40_Hnyaec/s320/eleonora1.jpg" /></a>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-14721818559350806522013-10-21T12:05:00.000+03:002013-10-21T12:05:12.835+03:00Русе-най европейския град на БългарияСъбития,сгради от миналото на Русе,оживени от легендарни личности в града намираме в книги и статии.Кой си спомня Милко Клайнер?Кой е ходил да наточи ножица или кънки при него?Йовчо Стоянов,изследовател на Русе, публикува негова снимка в сайта си.Милко Георг Клайнер фигурира като български състезател по отборно колоездене в летните Олимпийски игри в Париж през 1924г.Това то поставя сред пионерите в олимпийското движение в България,значи историческа личност.Потомствен точилар,запален по колоездене и мотоциклетизъм,един от първите в страната,едва ли някой се е сетил да запише спомените му.<a href="http://4.bp.blogspot.com/-8fqjSmJ4GnQ/UmTuNKLFXwI/AAAAAAAAAz0/f4yuEM3Bygo/s1600/klainer.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-8fqjSmJ4GnQ/UmTuNKLFXwI/AAAAAAAAAz0/f4yuEM3Bygo/s320/klainer.jpg" /></a>Феноменално, един немец,роден в България, е записан като Михаил Клайнеров(Mikhail Klaynerov,роден 1904г.в Русе)в олимпийските регистри.В ранните години на олимпийското движение участват още двама русенци -Георги Каракашев и майор Христо Малакчиев(конен спорт)Каква беше магията на този град описана от Елиас Канети,като център на света и какво е останало от нея?Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-55057464304658698892013-10-20T11:25:00.000+03:002013-10-21T11:12:35.730+03:00Royal Philharmonic Orchestra of Bulgaria 1936Царския симфоничен оркестър е създаден през 1936г.На снимката -Саша Попов диригент Петър Христосков Васил Стефанов Васил Лолов Димитър Трубарев и други.<a href="http://3.bp.blogspot.com/-J1uxg5yX9To/UmOTUU_h4SI/AAAAAAAAAyk/353FoHgStME/s1600/Orkestar.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-J1uxg5yX9To/UmOTUU_h4SI/AAAAAAAAAyk/353FoHgStME/s320/Orkestar.jpg" /></a><a href="http://4.bp.blogspot.com/-sIe1f9uG3bg/UmTh0zZs--I/AAAAAAAAAzE/OwteFlreFP0/s1600/orchestra.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-sIe1f9uG3bg/UmTh0zZs--I/AAAAAAAAAzE/OwteFlreFP0/s320/orchestra.jpg" /></a>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-3251794059471689052013-10-14T11:24:00.000+03:002013-10-21T11:20:13.855+03:00Първата фабрика за шоколадови бонбони в БългарияПървата фабрика за шоколадови бонбони е основана в Русе през 1892г.,собственост на Никола Кръстев.В Международния алманах на България 1898г.фигурира като Фабрика за бонбони на Никола Кръстев.Надявам се тази публикация да заинтригува русенци,за да се поровят в архиви и спомени за повече информация за фабриката и собственика.<a href="http://2.bp.blogspot.com/-9oCVZYBxyxg/UmTjrp2NkcI/AAAAAAAAAzQ/rxcFeg6bYCk/s1600/bonboni.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-9oCVZYBxyxg/UmTjrp2NkcI/AAAAAAAAAzQ/rxcFeg6bYCk/s320/bonboni.jpg" /></a>Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1419749786233278802.post-18249628154515369092013-10-12T11:21:00.004+03:002013-10-12T11:54:29.333+03:00Консулствата в Русе 1928г.Консулствата в Русе през 1928г.-"Илюстрован алманах на Русе"
Германско почетно вицеконсулство-почетен вицеконсул г.Карл Бургес,директор на Кредитна банка,ул."Александровска Австрийско почетно консулство-консул г.Хуго Шобер,ул."Княжевска
Белгийско почетно консулство-почетен консул г.Едуард Легрен,директор Кожената фабрика,ул."Фабрична"
Испанско почетно вицеконсулство-вицеконсул г.Хаим А.Афталион
Представителство на Франция-г.Едуард Легрен
Унгарско консулство-консул г.Тита Бьом,ул."Аспарух"Италиански консулски агент-г.Исак Азриел,ул."Александровска
Холандско почетно вицеконсулство-г.Хаим А.Афталион Персийско почетно вицеконсулство-г.Шалом А.Шоев,ул."Александровска Чехословашко консулство-консул г.Алоис Прохазка,ул."Батак"
Румънско консулство-консул г.Константин Крецу,ул."Княжевска"
Diana Kolarovahttp://www.blogger.com/profile/12403339012969089183noreply@blogger.com0