петък, 21 март 2014 г.

Асен Кермекчиев-исторически събития и личности от Русе

През 2012г.американският посланик в България,Джейс Уорлик откри тържествено плакет в градинката срещу Военния клуб с името на Асен Константинов Кермекчиев. Български учен и лекар, кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ и основател на Аме­риканската търговска камара в България,американски дипломат. Кермекчиев работи неуморно за България, а по-късно и за американско-българските отношения. През 1912 г. той открива в София Консулска служба на САЩ и става първият представител на САЩ в България. Асен Константинов Кермекчиев е роден на 24 февруари 1872г.в Русчук(Русе).Дядо му,хаджи Ненчо Кермекчиев от Търново търгува с кожи,има търговски кантори в Цариград и Лайпциг. Баща му Костаки и чичо му Иванчо се заселват в Русчук,където търгуват и транспортират стоката по река Дунав за Виена. Чичо му Петър се установява в Галац.Видният търговец и благотворител Петър Хаджи Ненчов Кермекчиев се ражда през 1826 година в Търново. Петър Кермекчиев получава начално и средно образование в гръцкото училище в родния си град и завършва колеж в Цариград. През 1860 г. заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. След това става секретар в английското консулство в Галац. Започва търговия с жито. По-късно фалира, но по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) отново натрупва голямо състояние, като осъществява транспорта на мунициите на руските войски от Букурещ до Търново. Поради заболяване през 1880 г. се отказва от търговията и влага всичките си средства в кантората на Евлогий Георгиев. Година преди това Кермекчиев е направил завещание, с което оставя 20 хил. лв. на Девическото сиропиталище "Елена Домна" в Букурещ и 20 хил. лв. на училището "Св. Св. Кирил и Методий" в румънската столица. Още толкова дава на ефорията на болницата "Св. Св. Козма и Дамян" в Търново. Остатъкът от своето състояние той оставя на "милото и любимо мое автономно отечество България, в лицето на Българското правителство, с единствена цел за вечен фонд "За народно образование "П. Н. Кермекчиев". Приходите от фонда са предназначени за издръжка на българи "за придобиване и допълнение научното развитие в образована Европа". След смъртта му през 1881-ва българското правителство разпорежда ценните книжа и сумите по завещанието да се вложат в БНБ. Наследството на Петър Кермекчиев е оценено на 287 250 златни лв. и 96 хил. рубли. Отпускането на стипендии започва още през учебната 1883-1884 г. Стипендианти на този фонд са над 100 младежи, учили музика, живопис, медицина, инженерство, източна филология и др. в европейски университети.Костаки х.Ненчов Кермекчиев е член на Русенския революционен комитет.Служи за куриер с Българското централно благотворително дружество в Букурещ.Той е първи братовчед на Панарет Рашев и Кица,майката на Венета Ботева.Асен Кермекчиев принадлежи на стар възрожденски род с много заслуги в борбите за църковна и национална независимост. Асен учи в родния си град.Продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград. След завършването му заминава да следва медицина в Париж. Кармекчиев попива и от културата на belle epoque, като се завръща в София елегантно об­лечен и с изтънчени обноски.Работи като лекар и журналист,издава книги на български и френски език на медицински теми. Статиите му в българския печат редовно биват препращани във Вашингтон от Гене­ралния консул в Букурещ, който пише през 1910 г.: „Почти не минава ден без повод да му се обадя за един или друг вид сведения, свързани със събития в Бълга­рия… Наистина не зная как бих могъл да изпълнявам голяма част от нашата ра­бота във връзка с България, ако той не ми оказваше помощ“. Асен Кермекчиев е подходящата възможност за по-голямо сближаване на САЩ и България. Той е в приятелски отношения с българския цар Фердинанд и познава лично повечето членове на кабинета. През януари 1912 г, е назначен за консулски представител на Америка. Няколко месеца по-късно, в по­пълнения от него според изискванията формуляр, прави впечатление, че той вписва министър-председателя и минис­тър на външните работи, министъра на войната и бившия министър на пра­восъдието като главни поръчители от българска страна, както и изтъкнати лекари и мисионери в ролята на американски поръчители. Той живее скромно със сестрите си ,Евгения и Мариола в малка къща близо до Военния клуб в центъра на София. В жилището му на ул. „Аксаков“, се обособява малка канцелария, която съхранява библиотеката на Консул­ството и печатите. Кермедчиев работи неуморно за по-близки американско-български отношения, особено що се отнася до това да съдейства на американските бизнес интереси, за да се установят в България. Основава Софийския клон на Американската търговска камара. По време на Първата световна война оста­ва „директор със специална мисия“. В мирно време Кермекчиев помага да се разширят американските бизнес интереси в България, във военно време помага да бъдат запазени собствеността и животът на американски граждани. През 1912 г. политическата обстановка на Балкани­те бързо се влошила. Д-р Кермекчиев е мобилизиран във войска­та. Месец по-късно една обединена бал­канска армия почти прогонва Отоман­ската империя от Европа. Кермекчиев е взел на фронта консулските печати и получава похвала от американския консул в Солун, че защитава американските интереси в окупираните територии. Получава и военни отличия. Служи в Седма пехотна рилска дивизия и е опре­делен да отговаря за полевия лазарет на Трета бригада. Награден е с националния орден „За Военни заслуги“ за работата си в борбата с холерата. С бързото придвижване на фронтовата линия му е възложено да събере под свое командване войници, чиито офицери са загинали в боевете. За изпълнението на тази за­дача и за отбраната на полевия лазарет е награден с орден „За храброст“. Кермекчиев се завръща в София, където политическата обстановка е по-неясна и за един български реформатор с важни контакти става почти невъзможно да подкрепя американската пози­ция на първоначален неутралитет през Първата световна война. Той поддържа становището, че истинското бъдеще на България се крие в икономическо сътрудничество с Европа и САЩ. Поради невъзможност да запази неутрална позиция, през 1915 г. той подава оставка и Доминик Мърфи става първия генерален кон­сул на САЩ в София. През 1922 г. в Амери­канската легация в София избухва бом­ба, а терористи с всевъзможна полити­ческа принадлежност заплашват с още бомбени атентати. Кермекчиев пише на свои приятели в Ню Йорк и те му обещават помощта си, за да се пресели там. Решението му е навременно: през май 1923 г. Стамболийски е свален с пре­врат, но политическите брожения и икономическите предизвикателства не спират. Скоро след преврата Кермекчи­ев заминава за Хамбург, където се качва на американския параход „Манджурия“ и пристига в Ню Йорк на 2 септември 1923 година. В Ню Йорк намира много приятели как­то от колежанските си години, така и между новопристигналите българи. Всъщност той пристига в самия край на първата имигрантска вълна от не­гови сънародници. В Ню Йорк се основава Българска православна църква и той става неин секретар. Асен продължава да пише статии за политиката на Балканите за „Ню Йорк Таймс” , но след време интересите му се насочвал „- кьм живота му в съединените щати на два пъти американизира името си, като отначало става Асен Кермек, а малко по-късно – Ейс Кермек. С помощта на нюйоркските си приятели започва про­цъфтяваща лекарска практика, като работи дори в Лутеранската болница в Бруклин. През 1928 г. получава амери­канско поданство, а през 1930 г. сключва брак с американката Вайола Фули(Violet Foley),чиито баща е бил протестантски пастор в България. Уми­ра през 1953г.в Ню Йорк.