Густав Еберлайн и статуята на Христо Ботев във Враца

Тържественото откриване на статуята на Христо Ботев във Враца, става на 27 май 1890г.,присъстват княз Фердинанд,Стефан Стамболов,семейството на Ботев,Стефанаки Савов,оцелели ботеви четници,както и роднини на убити четници(Катерина Савова,дъщеря на убития на Милин камък,врачанин Саво Петров,и съпругът й,опълченеца Ангел Печеняков),както и скулптора Густав Еберлайн.
Стефан Стамболов отсяда в къщата на Анастасия(Таса) Николачкова Йончова,сестра на убития на Милин камък,ботев четник,Саво Петров.В"Културно политическа история на Враца" проф.Димитър Йоцов пише:"Задънения сокак покрай Стефанакьовия хан опира до до оградата на най красивата и богата къща на времето,къщата на Николачко Йончов.Рядка и в стара България по своята архитектура,по своите резбовани върху орехови основи тавани,еркери и старинни букови долапи със старобългарски орнаменти,изработени към средата на миналото столетие от дебърски майстори.В тая къща е отсядал Стефан Стамболов и други по висши гости.....Много грешки са направени с прилагането на регулационния план ,като например събарянето на завещаната на общината къща на Анастасия(Таса)Николачкова.Това е грешка,защото има възможност тази къща да се запази за спомен от славното стопанско развитие на Враца преди Освобождението."
Немският професор Густав Еберлайн е роден на 4 юли 1864г.близо до Касел,в семейството на бившия военен, Йоханес и съпругата му Маргарете.
В ранните си години бъдещият световно известен скулптор изпитва влечение към рисуването ,но семейството не разполага с пари,за да плати обучението му.
Той започва да чиракува при известен дърворезбар.
През 1869г.Густав прави уникална кутия с дърворезба,с религиозен сюжет,която привлича вниманието на пруската императрица и тя му отпуска стипендия.
Завършва Берлинската академия.
Известно време пътува в Италия и изучава италианското изкуство и по специално Микеланджело,от когото е силно повлиян в творчеството си.
Статуята" Dornausrieher" e ключов момент в неговата кариера.
Император Вилхелм II му възлага да изработи статуя на композитора Рихард Вагнер, в Берлин и бронзова статуя на император Вилхелм I на кон.
Той е автор на уникалната статуя на немския писател Гьоте, в италианската столица Рим.
Негово дело е Статуята на Свободата в Аржентина.
Густав Еберлайн е много продуктивен творец-множество малки пласики от метал и мрамор.
Той е сред основните дарители за създаване на музей на изкуството, в родния му град.
Густав Хайнрих Ебел
рлайн-скулптор,художник,поет,писател,музикант и архитект е световно известен, сред ценителите на изкуството(23 ноември 2010г.се продаде неговата статуя"Венера и Купидон"в Сотбис)
Умира през 1926г. в Берлин.
Враца ,наред с европейските столици Рим и Берлин, имат паметник,дело на един от най известните европейски скулптори.
През 1890г.врачани са горди с паметника,картичката го показва в оригиналния вид при откриването.

Магазин "О бон гу" 1905

Магазин "Бон гу"(Bon gout)-добър вкус има в различни градове на България-София,Русе,Търново,Ямбол и др.
Картичката е издадена от Н.Минков и представя откриването на магазин"Бон гу"в Ямбол през 1905г.

Коледни български картички-антики

Честита Коледа и Весела Нова години на посетителите на блога.
Публикуваната коледна картичка е една от най красивите в моята колекция.Изпратена е през 1925г.Техниката е уникална,играчките на елхата,както и части от роклята на момиченцето са светещи в сребрист цвят.

Кафе шантан в София

Кафе шантан(Cafe chantant)-пеещо кафене, се появява в Париж,Франция около 1820г.по време на Belle epoque.
В Англия тези развлекателни заведения се наричат Singing cafe.
Известни кафе шантани има в Пера,квартал на Истанбул и са популярни като Kafesantan.
Развлекателни заведения от типа кафе шантан има в Австро-Унгарската империя, Германия, Италия и Испания, където се наричат кафе кантате. В Русия са френския вариант-кафе шантан,както и в България.
След 1880г.в София, според Георги Каназирски-Верин, съществуват следните кафе шантани:"Орфеум Неапол","Сан Стефано","Нова Америка"и др.Певиците са предимно унгарки,австрийки,чехкини и др.Те пеят в съпровод на пиано.
По време на комунистическия режим в България, кафе шантаните са представяни като еквивалент на публичен дом,елемент от буржоазното общество.
На картичката е един от първите кафе шантани в Париж на Шанс Елизе около 1846г.

Коледни пощенски картички

Коледни пощенски картички в България се изпращат повече от 100 години.Първите поръчки за пощенски картички са правени в чужбина ,а по късно в България -"Модерно изкуство" М.Камерман от Русе и др.
Тази коледна картичка е печатана в Саксония-Saxony Christmas postcards,поръчката е направена за България през 1902г.

Стари пощенски картички в България

Пощенските картички на Никола М.Главчев-София са много популярни около 1900г.,особено серията с картини на полския художник Станислав Хлебовский(1835-1884).Той е придворен художник на турския султан Абдул Азис, в продължение на дванадесет години.Рисува множество портрети на султана,както и сцени от дворцовия живот.
Никола Главчев издава серия от дванайсет картички с картини на Хлебовский с дворцови сюжети.Публикуваната картичка представя картината"Драма в харема"

Актрисата Вера Пушкарева -Котляревска в България

Руската актриса Вера Васиевна Пушкарева емигрира в България след 1922г.,заедно със съпруга си академик Нестор Я.Котляревски.Тя е родена на 9 март 1875г.в Русия и умира на 4 октомври 1942г.в Червен бряг,България.
Вера Пушкарева е актриса в Александрийнския театър в Петербург.Тя и съпругът й са в близки отношения с Великия княз Константин Константинович(1858-1915),често посещават Павловския дворец.Вера участва заедно с княза в любителски спектакли в двореца.Актрисата и съпругът й са сред елита на руската интелигенция.
След емиграцията в България Вера Пушкарева е учителка в Първа мъжка гимназия в София,преподавател по художествено четене в кръжока"Живо слово"(1924-1942)в столицата,театрален критик и член на Дружеството на руските журналисти и писатели в България.Близка приятелка с руския поет Константин Балмонт.
Нестор Котляревски живее в България от 1922 до 1924г. и се връща в Русия,а Вера остава в България.
Вера Пушкарева има принос за развитието на театралното изкуство и критика в България.

Бирария-ресторант Алказар

Известният ресторант -бирария Алказар се намира в София на бул."Цар ОСвободител"4.Свири салонен оркестър,а понякога пеят известни певци(руският емигрант Сергей Бартениев),кухнята е превъзходна.

Музикалният магазин на Хермина Маджарова

Музикалният магазин на Хермина Маджарова се намира в София на ул.Леге,а склада за музикалните инструменти на ул."Белчев".Преди близо 100г. сестрите Маджарови,прекрасни пианистки,развиват успешен бизнес с музикални инструменти-рояли,пиана,цигулки,мандолини,китари,флейти и т.н

Журналистическия квартал в Лозенец

Журналистическият квартал в Долни Лозенец възниква около 1920г.
Земята в местността Лозенец(Курубаглар) се регулира и разделя на парцели от 550кв.м.,с цена 40000 лв.
Повече от собствениците на парцели, са ги изплатили чрез заем от Чиновническо кооперативно спестовно застраховатлно дружество(заем за 30г.,с лихва 20000 лв.),така че крайната цена на парцела е 60000 лв.Подарени парцели няма,както напоследък се твърди в някои публикации за парцелите на Сирак Скитник и Кръстю Сарафов.
Застрояването на Долни Лозенец, цели безимотните софиянци да си построят жилища, с приемането на" Закон за застрояването с жилищни сгради на парцели извън границите на града",утвърден от МВР и Министерство на народното здраве, с номер 122 от 1920г.
Парцелите не са атрактивни,няма водоснабдяване и канализация.Едва през 1928г, с активното участие на инж.Никола Селимински, се осъщесвява водоснабдяването и канализацията на квартала, за сметка на собствениците.
Едно от условията за купуване на парцел,задължава собственика да го застрои до 5г.-25процента от сградата,а до 10г.-100 процента,но застроената площ да не е повече от 250 кв.м.(целта е да не се допусне презастрояване и да има зелена площ,архитекти и инженери,получили европейско образование,са предвидили този момент още през 1920г.)
Кварталът е застроен само с жилищни сгради и това го прави един от елитните столични квартали.В карето ,наречено Журналистическия квартал няма магазини,складове и работилници,което го отличава от другите квартали и го прави изключително приятно и тихо място за живеене.
Съществува само фурната на бай Пандо(Пандо Хаджиев,македонец)на ул.Руен,където се пекат вкусни козунаци за Великден,агнета и прасенца и прочутите български гювечи.Любимо място на софийската бохема,както и на журналистите от квартала е кръчмата "Старата липа"на ген.Стефан Тасев.Магазините са около площад Журналист.

В периода 1920-1938г. в Журналистическия квартал има къщи с красиви градини(на ул.Мосул,сега ул.Арх.Йордан Миланов, се намира оранжерията на Антон Краус-придворен градинар,предпочитан консултант, за оформяне на градините).През лятото семействата прекарват голяма част от деня на двора.
Атмосферата в квартала е артистична,съседите се познават,повечето журналисти са членове на ДСЖ.
Политическата палитра в квартала е разноцветна-англофили,германофили,земеделци(М.Дилянов и Л.Парашкеванов) и войнстващи македонци(Наум Томалевски е убит пред дома си на ул."Руен"23).Сред българската интелигенция цари политическа толерантност и тя не разваля добросъседските си отношения,заради политически пристрастия.
В квартала се заселват и представители на белогвардейската емиграция-генерал Николай Бредов,Янишевски,Артемиеви,Волошин-Петренко и Воронови.
В Журналистическия квартал ,през 1925г. е открит първият в София, приют за кучета и котки,от историка на българската журналистика Георги Николов и съпругата му,Елиза-италианка,учителка по пиано.Техният дом е посещаван от Кемал Ататюрк.Мара ,дъщерята на Елиза е приятелка на Мити Ковачева и душеприказчица на любовта между турския дипломат и генералската дъщеря.Цар Борис III редовно посещава две къщи в квартала-на писателя Елин Пелин и вдовицата на естественика Делчо Илчев,убит в атентата  при Арабаконак.Децата от улица Добри Войников чакат с нетърпение да спре царския автомобил,който носи лакомства за Винка и Буби Илчеви,сирачета на убития професор.Г-жа Станка Илчева винаги кани съседските деца на почерпка със сладкишите от двореца.
В квартала живеят голям брой чужденки-германки,швейцарки,холандка,италианка,чехкини,омъжили се за българи по време на следването им в чужбина.
Някои от къщите са проектирани от известни архитекти-Георги Овчаров(къщата на Сирак Ситник)Васильов и Цолов(къщата на Иван Т.Балабанов и инж.Гено Джамбазов,на ъгъла на Д.Войников и Др.Цанков,връзката между нея и Агрономическия факултет е решена по оригинален начин,построена е през 1928г.) и др.
След 1938г.се построяват първите кооперации-на ул.Ц.Церковски 3 ,от арх.Люцкан Люцканов(с лъчисто парно отопление),на  журналиста Борис Руменов-Зевзека,Бъчваровата кооперация на арх.Стоян Бъчваров, на ул.Елин Пелин 18,на Васил Пепелджийски,проектирана от арх.Лазар Парашкеванов,на Антон Кубин(пивовар в Прошековата фабрика),на Ц.Церковски 18 и някои други.
По време на войната,заради водните кули,кварталът е подложен на множество бомбардировки.Някои къщи са разрушени, а други повредени,дадени са и човешки жертви.
Журналистическият квартал се намира в карето,включващо улиците Нова(Добри Войников),Руен(Цанко Церковски),Журналист(Елин Пелин),Борова гора и от двете страни бул.Паскал Паскалев(Хр.Смирненски)и Драган Цанков(Княз Борис Търновски).Той представлява това каре от Долни Лозенец.Някои съвременни журналисти,както и други хора грешат,определяйки целия квартал Лозенец, като Журналистическия квартал.
Имената на улиците се сменят в различни периоди,например ул."Борова гора" в периода 1936-1944г. се казва "Проф.Карл Каснер"по името на световно известния немски физик.Той е член на БАН и официален гост по случай петдесетгодишния юбилей на Софийския университет.Проф.д-р Карл Каснер(Carl Kassner)е автор на "Българо немски исторически календар".
Площад"Журналист"се казва пл."Княгиня Евдокия" популярен като площад"Евдокия"до 1944г.,а ул.Елин Пелин"е ул."Журналист".Княгиня Евдокия притежава къща,намираща се на ул."Мосул"(арх.Йордан Миланов).
Първите заселници са журналистите от улица Нова(Д. Войников),"виновници",за да бъде наречен Журналистическия квартал-Петко Пенчев,Иван П.Костов,Стоян Власаков,Георги Николов,Петър Завоев,Данаил Крапчев и Борис Руменов,известен като Борю Зевзека.
Квартала около Докторската градина и улица "Оборище" приютяват политическия,военен и финансов елит на столицата,а Журналистическия квартал-духовния елит.
Известни личности живели в Журналистическия квартал до 1945г.:
Петко Пенчев-журналист,председател на Дружеството на столичните журналисти(ДСЖ)
Стоян Власаков-журналист,
Георги Николов-журналист,
Георги Генков-композитор,
Петър Завоев-журналист,
Данаил Крапчев-журналист,редактор и собственик на в-к"Зора"
Борис Руменов(Зевзека)-журналист,
Делчо Илчев- учен-ентомолог,убит при атентата на Арабаконак
Михаил Ничков-адвокат,
Камен Големинов-диригент
Сава Донев Добриянов -журналист,в-к "Мир"
Марин Големинов-композитор,
Милан Марков-адвокат,
полковник Иван Йонков-убит при атентата в Света Неделя,
Андрей Янишевски-геолог,
инж.Никола Селимински,главен иженер в Софийската община през 1920г.,когато възниква Журналистическия квартал
Марио Жеков-художник,маринист
академик Димо Велев,
Александър Миленков-художник,сценограф
Михаил Кръстев(1877-1956)-художник,брат на известния литературен критик д-р Кръстю Кръстев
проф.д-р Захари Кръстев-лекар
Алесксандър Кипров-журналист,
Александър Кипров(син)-юрист
Милка Ламбрева-Кипрова-актриса,
Наум Томалевски,
Богдан Томалевски-архитект
Георги Кулишев-журналист
Александър Радославов(1878-1951)учен ботаник,просветен деец,войвода на ВМРО
Димитър Христодоров-журналист и писател,
Кръстю Сарафов-артист,
Констанца Кирова-оперна певица,
Валери Меворах-Петров-поет,преводач
Александър Воронов-журналист,
Стефан Воронов(1945-1974),популярен актьор и певец
Александър Джаджев-журналист,
ген.Йордан Венедиков
проф.Петко Йорд. Венедиков
проф.Иван Йорд. Венедиков
Любен Дюгмеджиев-депутат,юрист
Тачо Танев-режисьор,актьор
Благой Мавров-полиглот,художник,един от основателите на смесеното масонство в България,съпруг на оперната певица Нели Карова
Тачо Танев(син)-историк,
Елена Каварналиева-вдовица на ген.Константин Каварналиев,
д-р Веселина Каварналиева,дъщеря на ген.К.Каварналиев
ген.Иван Цочев Шишков(1860 Сопот-1947 София)-един от основателите на българската артилерия
ген.Пенчо(Петко)Ив.Златев-министър председател на България(22.01.1935-21.04.1935)
Костадина Каварналиева-пианистка,дъщеря на ген.К.Каварналиев
Димитър Талев,писател и съпругата му Ирина Станишева-Талева
инж.Цвятко Кадийски-един от основателите на Ротари клуб в България
Цвятко Кадийски(син),продължил делото на баща си,сред най активните участници за възстановяване на Ротари клуб,автор на книги за историята на клуба
проф.д-р Димитър Каданов-лекар
проф.д-р Панайот Ст.Коларов-лекар
проф.д-р Стоян Данев-лекар
арх.Люцкан Люцканов,
Златина Недева артистка
 адв.Никола Недев
Кунка Чобанова-Недева-Мис България 1930
Сава Чукалов-журналист,писател,преводач,масон
Тръпко Василев-галерист"Тръпковата галерия",
Елин Пелин-писател,
Минчо Дилянов-адвокат,земеделски деец,депутат
арх.Лазар Парашкеванов,известен архитект
Сирак Скитник и съпругата му Олга Симеонова,дъщеря на банкера Стефан Симеонов от Русе,
ген.Стефан Тасев-собственик на ресторант "Под липите",
Олга Кирчева-актриса,
Елена Снежина-актриса,
Тодор Хаджиев-диригент и композитор,
Парашкев Хаджиев-композитор,
Боян Икономов-композитор,
Мара Хинова-оперна певица,
Елена Славик-балерина и съпругът й Петър Славик,потомък на известния чешки композитор Йозеф Славик
Борис Пожаров-актьор,
Коста Стоянов-актьор
 Констанца Кирова-оперна певица
Стефан Ст.Киров-артист и режисьор
Ото Либих-пианист,композитор и др.
Потомци на стари възрожденски родове са сред жителите на Журналистическия квартал-Селимински,Костови и Елена Каварналиева,дъщеря на Стоил Д.Попов и племенница на д-р Киро Попов,съратници на Левски и Ботев,ген.Иван Шишков,Каблешкови и др.

Портрет на банкера Иван Буров

Иван Димитров Буров(1873-1939)е български финансист,член на банкерската фамилия Бурови,брат на Атанас Д. Буров.Завършил е Търговска академия във Виена.Работи в Credit Lyonnais-Марсилия,Франция.В България работи в Българска Търговска Банка.Женен е за Жана Алексиева,дъщеря на големия бъларски лекар д-р Алекси Христов и сестра на проф.д-р Владимир Алексиев,колос в българската медицина.
Семейната къща на Жана и Иван Бурови е една от най красивите сгради в Русе, известна като двореца на Буров.
След 1944г.двореца е конфискуван и дълги години е Пионерски дворец,носещ името на русенския комунистически функционер Иван Димитров.

Портрет на Иван Чорапчиев

Иван Петров Чорапчиев е известен русенец,участвал в църковно-национално освободителните борби.
Роден е в Копривщица,учил в Пловдив при Йоаким Груев,а през 1864г. е учител по френски език в Русе.
Издава учебник по френски език-1863г.в Букурещ и Турско-български буквар,печатан в първата печатница на българска земя,открита в Русе.
Редактира българската част на в-к"Дунав",заедно с Стоил Д.Попов.
През 1871г.е председател на читалище"Зора"в Русе.
Председател е на просветното дружество "Дунав",основано в Русе през 1887г.и помещаващо се на ул."Княжевска"1,в къщата на друг именит русенец,Йосиф Дайнелов.
Иван Чорапчиев активно работи за създаването на Народната библиотека, в дунавската столица.
В периода 1890-1903г. е сред основателите на първото българско застрахователно дружество "България",основано в Русе и негов вицепрезидент в същия период.

Застрахователно дружество "България"-управителен съвет 1941г.

Управителния съвет на застрахователно дружество "България"през 1941г.:
Д-р Обрейко С.Обрейков
Георги Г. Губиделников
Стоян Бочев(баща на дипломата и журналиста Стефан Бочев)
Атанас Д.Буров
Д-р Ц.А. Буров
Иван Т.Балабанов

Панайот А. Попов-първия председател на първата Търговска камара 1890

Панайот А. Попов е един от първите български финансисти,незаслужено забравен,както в Русе,така и в България.
Той е председател на първата българска търговска камара открита в Русе на 15 април 1890г.П.А.Попов е първият председател на първото българско застрахователно дружество "България",създадено в Русе.

Застрахователно дружество "България"-полица

Полици на застрахователно дружество "България"за работа в Германия,Англия и Испания.

Застрахователно дружество "България"-полица

Полица на застрахователно дружество "България"за работа във Франция.

Застрахователно дружество "България"-полица

Полица на застрахователно дружество "България",изпозвана при застраховки в Турция

Надя Свиларова пее в Миланската скала

Надя Свиларова е една от първите български оперни певици.
Тя е родена в София през 1900г.Учи пеене в Държавното музикално училище при Ефемия Илково и Иван Вульпе.
Първата й поява на сцената е през 1917г, в оперетата"Съюзници"на Богдана Гюзелева-Вульпе.
През 1918г.участва в оперетата "Маркиз Бонели",постановка на Ангел Сладкаров.
Една година по късно,като стажантка в Народната опера,дебютира в ролята на Аида, в операта на Джузепе Верди.Назначена е на редовна длъжност в операта,където изпълнява редица роли.
През 1923г.заминава на специализация в Италия.Красивата й външност,артистичния талант и красивия глас-сопрано,са оценени високо и тя получава покана за работа в Миланската скала(Teatro La Scala)през 1929г.Дебюта в Миланската скала е в операта "Борис Годунов"в ролята на Марина.
Във Венеция тя пее с легендарния Бениамино Джили.
Нейни изпълнения-Лорелай,Маргарита(Фауст),Дездемона(Отело)и др.са записани от компанията"Columbia record"
В турнето на Миланската скала в Южна Америка, тя участва заедно с друга оперна певица-българката Надя Ковачева.
До 1930г.гостува няколкократно в Народната опера в ролите на Тоска и Аида в едноименните опери.
Надя Свиларова е женена за брата на известния италиански оперен певец Салваторе Бакалони(Baccaloni).
Коментар:В периода 1923-1929г.в Миланската скала пеят три талантливи български оперни певици-Надя Ковачева графиня Фиандака,Елена Доскова-Рикарди и Надя Свиларова.
Всеки и народ би се гордял с този факт и биха излезли техни биографии,спомени за тях,албуми,снимки,рецензии в пресата и т.н.
В България това не се случва,защо?
Българската интелигенция вее черни знамена по площадите и все иска нещо,все от нещо е недоволна.Дърво,което няма корени пада при първата буря.Те бяха хората,които тряваше да напишат тези биографии,да покажат,че българската интелигенция има дълбоки корени и постижения в световен мащаб.
Чакахме двадесет години,това не се случи,защо?

Застрахователно дружество "България"-уникални фрески

Сградата на застрахователно дружество"България" в Русе е построена по проект на градския архитект на Русе, Едуард Винтер.
Таваните са изрисувани с уникални картини.
След 1944г.сградата е изпозвана от "народната милиция" и фреските са унищожени,върху тях е поставена боя.
В брошури на френски език са публикувани няколко фрески от тавана на заседателната зала.
Коментар-Тази вечер научих,че вероятно няма да влезем догодина в Шенгенската зона,трудно е да приемат хора,които покриват с боя,произведения на изкуството.

Управителен съвет на застрахователно дружество "България"

Управителния съвет на застрахователно дружество "България"през 1891г.:
С.Стоманяков
Теодор Теодоров-юристконсулт
Георги Геров
Стефан Симеонов
Панайот А.Попов-президент
Д.Драганов
Никола Българов
Г.Цанков
Ц.Ковачев Иван П.Чорапчиев-вицепрезидент
Т.Иванов
Д.Йонов
Франц Новак-генерален директор
Георги Петрович Основателите на застрахователното дружество са сред сроителите на съвременна България

Герб на застрахователно дружество "България"

Времето минава-България остава(Les temps passent-BULGARIA demeure)Застрахователно дружество "България"е създадено от изключителни личности, с поглед в бъдещето.По случай 50годишния юбилей на дружеството през 1941г.са издадени брошури на немски,френски и английски език.Служителите получават премии.Всички са горди от успеха.

Застрахователно дружество "България"

Застрахователно дружество"България"е основано в Русе на 23 август 1891г.с царски указ 134,подписан от княз Фердинанд.Сред учредителите са-председател П.А.Попов,зам.председател Иван П.Чорапчиев и членове:Стефан Симеонов,Никола Българов,Ц.П.Ковачов,Д.С.Йонов,д-р Р.Драганов,Г.Р.Цанков,Спиридон Стоманяков,Г.П.Геров и Георги Петрович.Те са уважавани граждани на Русе.

Соня Арова-звезда изгряла в България

Вестник"Ню Йорк Таймс"от 15 февруари 2001г.съобщава:
"Sonia Arova,a Bulgarian born ballerina who became an international star and was an early partner of such great male dancers as Erick Bruhn and Rudolf Nureyev,died on Sunday in San Diego.She was 74."
Софи Аройо(Sophie Errio),известна с артистичното име Соня Арова,е родена в София,България,на 20 юни 1927г.
Тя учи балет при Ана Воробьова,в балетната школа към Софийската опера.
Първото й появяване на сцената, в балета"Зелената флейта",по музика на Моцарт и хореография на Лидия Вълкова(специализирала в Германия) е голям успех.
Талантът на малката балерина,нейната музикалност(свири прекрасно на пиано)карат българските балетни педагози да посъветват родителите й,да я изпратят в Париж.Препоръки до Олга Преображенская,бивша балерина от Марийнския театър, и Серж Лифар,получава от Ана Воробьова.Бащата на Соня продава колекцията си от пощенски марки,за да осигури издръжката й.Тя заминава с майка си.В Париж приема артистичното име Арова.
По късно заминава за Англия,където учи в известното балетно училище"Cone Ripman school.
Кариерата и животът на Соня Арова през годините:
1942г.-играе в Mona Ingeleby Ballet
1946г.Ballet Rambert,Metropolitan Ballet - професионално партньорство и годеж с датския танцьор Erick Bruhn
1954г.танцува в Grand Ballet du Marquis de Cuevas(маркиз де Куевас е легендарна личност в историята на балетното изкуство,в същата трупа танцува българката Виола Есен-Елена Колчагова)
1956г.разделя се с Ерик и се жени за хореографа Job Sanders,бракът е кратък,развежда се през 1959г.
1965г.жени се за американския хореограф и танцьор Thor Sutowski,заминава за Норвегия като директор на балета в Осло,където остава до 1970г.Получава титлата Dame от норвежкия крал Олаф V.Работи една година в Хамбург,преди да замине за САЩ,като директор на балета в Сан Диего.
1976г.тя и съпругът й са преподаватели в Alabama School of Fine Arts в Бирмингам,Алабама
1981-1996г.артистичен директор на балета в Алабама.Връща се в Сан Диего като артистичен съветник на California Ballet.
4 февруари 2001г.умира на 74г.в Сан Диего
Соня Арова има дъщеря Ариана,родена 1968г., от брака й с хореографа Сутовски,нейн кръстник е Erick Bruhn.

Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество

Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество е основано в София на 1 май 1905г.

Рекламата-и нейната история в България

Рекламата е публикувана през 1921г.Много българи нямат реална представа за живота в България преди 80,90 или сто години.
Рекламата дава точни сведения за живота на населението в съответната страна.В София,Русе,Варна,Бургас, съществуват магазини,които предлагат голям избор от храни и напитки от цял свят-например продава се брашно от бадеми(използва се в сладкарството),каквото дори днес няма на пазара.
Продават се вина(вина от района Сотерн до Бордо),ликьори,шампанско(Veuve Clicquot) от Италия и Франция.Представителство има фирмата"Francesco Cinzano"Изисканите напитки имат успех,но на пазара присъстват и българските вина и ракии.
Старото име на ул."Будапеща" е ул."Тетевенска"

Рекламата-и нейната история в България-Учителска каса 1903г.

Учителското съсловие е гръбнака на средната класа,както в България,така и в различните краища на света.
След Освобождението до 1920г.,около седемдесет процента от българските гимназиални учители са завършили висшето си образование в европейски университети.
През 1903г. е създадена първата застрахователна кооперация в България,инициатори са учителите.Рекламата се помества във вестници,списания и книги.

Рекламата-и нейната история в България

Френската козметична компания MIGNOT BOUCHER PARIS предлага на българския пазар козметичните си продукти-парфюми,кремове,пудри и др от серията GERMANDREE .
Рекламата е поместена през 1929г.,в книгата на Евгения Марс-"Полувековна България" Тази козметична компания, както и български фирми, са спонсорирали чрез своите реклами, тази книга.
Ако вашата баба е използвала тези продукти и са запазени кутии за пудра,крем или флакон от парфюм,то може да ги продадете на изключителна цена.Те са търсена стока на аукционите по цял свят.

Хотел-ресторант Юнион палас в София

Хотел-ресторант"Юнион палас"се намира на площад"Александър"в София.Рестарантът се намира на втория етаж,има салонен оркестър и превъзходна кухня.Посещава се от чужди дипломати и техните гости,български политици и депутати,банкери и други известни личности."Юнион палас"е исторически хотел,в него се решават финансови сделки и политически проблеми.Вероятно някой ден някой ще напише книга за него,но ще бъде трудно да се съберат сведения,защото българите обичат много да говорят и малко да пишат(Думите отлитат,писаното остава),а също нямат особено уважение към историята си,което е една от причините за техните проблеми.

Тютюнева фабрика"Златен лев"-Пловдив

Тютеневата фабрика е основана в Пловдив през 1872г.от Кеворк Гарабедян и Мъгърдич Томасян.След 1923г. съдружниците се разделят.Фабриката става собственост на наследниците на К.Гарабедян.

Застрахователно дружество "Български феникс"

Акционерно застрахователно дружество "Български феникс" е основано в София през 1917г.с капитал 4 000 000 лв.Намира се на булевард"Дондеков"21(бившия Панах).Сградата е построена в съдружие с Дружество Реунионе Адриатика сикурта(Riunione Adriatica sicurta).Това е известната постройка"Феникс палас".Символът на сградата е птицата феникс,изобразена с разперени позлатени крила,птицата е с размери-височина два и половино метра и ширина-два метра.

Констанца Кирова-оперна певица

Констанца Кирова е известна българска оперна певица,родена в София пред 1896г.Завършва Френския колеж в столицата.Започва да работи като актриса в Народния театър през 1913г.Учи пеене при Иван Вульпе.През 1921 изнася концерти,а през 1923г.дебютира в "Царска годеница"на Николай Римски Корсаков,заедно със Стефан Македонски,в ролята на Иван Ликов.Специализира при известни вокални педагози във Виена.В периода 1931-1932г.живее и рабати във Франция-в Opera de LiLLe.През 1941г. напуска Софийска опера и се занимава с вокална педагогика.

Мария Милкова -Золотович-оперна певица

Мария Милкова -Золотович е българска оперна певица.Тя е родена през 1898г.Учи пеене при Христина Морфова и Ефимия Илкова.Специализира в Рим,Милано,Виена и Париж.Дебютира в Софийската опера през 1919г.в ролята на Зибел от "Фауст"на Шарл Гуно.Умира на 3 януари 1983г.в София.

Елисавета Йовович-оперна певица

Елисавета Йовович е родена през 1901г.в известното зографско семейство Йовович от Самоков.
Учи пеене в академията"Санта Чечилия" в Рим,която завършва през 1927г.Завърнала се в България работи в Софийската опера.В годините на творческия си разцвет става жертва на комунистическата диктатура.Съпругът й,Божко Ковачевски-известен адвокат и депутат в Народното събрание е убит от "народния съд".Певицата е интернирана във Враца,а после в Русе и Стара Загора.Тя допринася много за развитието на оперните театри в тези градове.Елисавета Йовович работи до края на живота си във Франция,където умира през 1996г.

Кралско италианско училище Alessandro Manzoni в София

Кралското италиянско училище в София отваря врати на 6 февруари 1921г.,по инициатива на италианската общност.Училището е под патронажа на италианското правителство.Добрата организация на училището,модерните методи на обучение печели доверието и на българите.През 1928г.в него се учат 700 ученика.Поради големия интерес се разкрива и гимназия към училището.Дипломите са признати от българското Министерство на просветата.Биаджо Буонкоре е дългогодишен директор на Кралското италианско училище в София.

Проф. Харалампи Тачев-проект за прозорец

Харалампи Тачев е български художник.Неговите стъклописи са уникални произведения на изкуството.Проетът за прозорец е правен през 1905 година.

Рекламата-и нейната история в България

Реклами на дезинфекционните машини на фирмата Geneste ,Herscher се публикуват в българските вестници през 1906г.Тези машини са най известни и модерни в това време.Използват се в европейските градове -Париж,Брюксел и др.
Каква е съдбата на тези машини в България,има ли експонати в някой музей?Проучвайки тази реклама, попаднах на много информация за метода Geneste и Hescher на английски и френски език,както и на информация за антикварна литература и музейни експонати.

Рекламата-и нейната история в България

Реклама на Дрогерия "Надежда"е поместена в столичните вестници през 1905г.Рекламираните стоки ни дават представа за живота преди 100 години.Дрогерията предлага-помадата на д-р Леман,ароматизатори за въздух,паста,прах и вода за зъби и дори театрален бинокъл.
Градското население в България,както в София,така и в Пловдив,Русе,Варна,Бургас и др.купува много европейски стоки.

Рекламата-и нейната история в България

В списание "Художник"-собственост на Павел Генадиев и редактори Симеон Радев и Александър Балабанов,се публикуват и реклами.
Софийският търговец Коста Т.Дабо рекламира своя магазин през 1906г. в списанието Той търгува с реномираната и до днес фирма-Франц Шонфелд от Дюселдорф(Dr.Fr.Schoenfeld-Lucas-Dusseldorf).Много от българските художници са били клиенти на магазина.

Художникът Ари Калъчев и църквата Сан Клементе в Рим

През 1936г.българският художник Ари Калъчев публикува статията"Пред гроба на Св.Кирил в Рим".
"И тук всред тия безбройни паметници на човешкия дух се намира гроба на първия български и общославянски будител Св.Кирил.
Черквата, която съхранява тленните му останки се намира непосредствено до Колизеума. Тя е била построена върху основите на езически храм, посветен на богинята Митра.
Базиликата Сан Клементе е била разрушавана няколко пъти и отново построена през 12-ти век.В нея има стенописи посветени на светите братя Кирил и Методий, добре запазени, тези картини изобразяват сцени от живота им.
Централната картина представлява светите братя и папа Адриан ІІ, който председателства съда, пред който те защитават правотата на славянския език.
Другата картина представлява смъртта на св. Кирил, чийто останки се носят от братята монаси, деца носят хурогвите, а коленичили миряни смирено се молят, на фона се вижда църква, напомняща много тази в Охрид.
Дежурният монах ,забелязал моя интерес ми предложи да го последвам в подземието, където има по-стари и по-интересни образи на св. Кирил и Методий. Там монахът ми посочи между запазените фрагменти от пети век, сцени из живота на светите братя. Първата от тях представляваше - Христос благославящ равноапостолите Св.Св. Кирил и Методий, съпровождани от Св. Климент и още един светия. Характерно в тази стенопис е стиловата разпокъсаност, докато Христос и ангелите отстрани са изобразени с ореоли и одежди във византийски стил, останалите фигури запазват традицията на западната черква.
Другата фреска представя пренасяне останките на Св. Кирил от Ватикана в черквата Сан Клементе. Най-интересна е сцената, в която алегорично е представено покръстването на славяните от св. Методий. Образът на св. Кирил, коленичил пред византийския император Михаил ІІІ, за съжаление не е запазен добре. Св. Кирил е изобразен изцяло в източно православни монашески одежди.
След като разгледахме тия толкова ценни за цялото славянство стенописи, монахът ме поведе към средата на подземието, където отляво стърчаха разрушени зидове, види се от някакъв гроб, над който се белееше наскоро поставена мраморна плоча. Когато се приближих със слабата светлина на свещта, разбрах, че стоя пред гроба на Св. Кирил. На плочата беше написано - ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ В РИМ.
Квадратната ниша, служеща за поставяне образа на светец(по-късно изрисувана от Ари Калъчев, по предложение на Студентското дружество, и изпълнена в последствие от мозайка, беше поставена на определеното за това място) беше празна.
Нима трябваше да се изтръгне от забвение гроба на първия славянски учител със скромните средства, отделяни от залъка на българския студент в чужбина?
Та нима държавата, или в краен случай някой родолюбив българин, който да се заеме да направи това, което направиха българските студенти в Рим, след 50 годишен свободен живот на българският народ?"

Българската църква Св.Св.Кирил и Методи в Париж

През 1936г. е съдаден Комитет "Св.Св.Кирил и Методи".Издание на комитета е в-к"СВ.Св.Кирил и Методи",издаден на 24 май 1936г.под редакцията на Христо Цанков-Дерижан.Във вестика излиза съобщение за построяване на българска църква в Париж,нещо повече,поставен е първия камък от френския кардинал Вердие.Българската общественост посреща този факт с голяма радост.

Застрахователно дружество Assicurazioni Generali в България

Застрахователната компания Assicurazioni Generali е основана на 26 декември 1831г.в Триест,Австроунгария от влиятелното еврейско семейство Морпурго(Baron Morpurgo|)Тя присъства на българския застрахователен пазар от 1904г.
Барон Роберт Морпурго,известен виенски архитект, е член на банкерската фамилия.Той и неговата съпруга Люси Лавал Морпурго(baroness Lucie Laval Morpurgo),известна виенска красавица и актриса, са лични познати с българския цар Фердинанд.Те посещават България.Люси, с височайшите препоръки на българския цар, се снима в епизодична роля, в българския пропаганден филм"Богдан Стимов"
Асикурациони дженерали присъства на българския пазар и днес.

Рекламата-и нейната история в България

Рекламите може да бъдат ценен исторически документ.Надявам се да успея да публикувам част от колекцията с български реклами,включваща периода 1876-1944г.Списание "Медицинска беседа"се издава преди 100 години,главен редактор-д-р Витанов.

Български фабрики-1878г

Христо Сяров е един от първите българи, отворил фабрика,произвеждаща продукти на козметичната индустрия.

Застрахователно дружество "Балкан"

Застрахователно дружество "Балкан" е основано в София през 1895г.

Кръстю Сарафов и Борис Пожаров

Актьорите Кръстю Сарафов и Борис Пожаров,снимани на юбилея на първия, през 1921г.

Вестник "Русенска поща"

В началото на миналия век в Русе излизат редица вестници:"Последни русенски новини","Дунавска камбана","Русенска зора","Ратник","Време","Дунавска поща","Север","Народна борба","Дунав"-ежедневници,както и седмични вестници.
Сред най известните са в-к Ратник","Русенска поща"и "Дунавска трибуна".
В-к"Ратник"започва да излиза след Първата световна война три пъти седмично.
В-к"Русенска поща"започва да се издава на 8 декември 1921г.от Тодор Петров,Владимир Биков и Натю Стайчев.Той е посрещнат изключително добре от русенската общественост,но се оказва крайно недостатъчен за нуждите на големия град.Собствениците му издават следобедно издание"Дунавска трибуна"на 7 май 1925г.с редактор Кирил Ст.Кръстев.
"Русенска поща" и "Дунавска трибуна"имат собствена печатница.
Кирил Ст.Кръстев е роден в гр.Силистра през 1889г.Завършва Педаготическото училище в родния си град.Първите му публикации излизат в столичния в-к"Камбана"на Кръстю Станчев.През 1914г.е щатен сътрудник на в-к"Камбана"и в-к"Балканска поща"както и кореспондент на двата вестника в Букурещ.Редактирал е в-к"Ратник"и в-к"Русенска поща".Редовен сътрудник на в-к"Зора"на Данаил Крапчев.
Тодор Петров е роден в Копривщица през 1887г.
Владимир Биков е роден в град Хърсово(Хършова)на 17 август 1894г.Тодор Петров и Владимир Биков са настоятели на дружество"Куриер"в Русе от основаването му до 1944г.
Кирил Ст.Кръстев,Тодор Петров и Владимир Биков са осъдени на смърт от т.н. народен съд в Русе по Делото на русенските интелектуалци.
На снимките:Кирил Ст.Кръстев,Тодор Петров и Владимир Биков

Кирил Василев -художник

Портрет на Мария(Маша)Попова,рисуван от българския художник Кирил Василев.Маша е първата съпруга на художника.На Световното изложение в Ню Йорк през 1937г, той излага свои картини в Българската палата.Маша и Кирил Василеви са сред най атрактивните двойки на изложението.Той е талантлив и амбициозен,а тя е сред най красивите жени на изложението.

Андрей Гяуров

Андрей Тодоров Гяуров е роден на 14.11.1856г. в село Плевня,Драмски окръг,Македония.
Завършил училището в родното си село, той учителства в него в продължение на три години.При посещение на гръцкия владика,който се държи обидно с българите,Андрей влиза в сблъсък с него и се налага да бяга в Лозенград.Андрей Гяуров,свещеник Партений и Андрей Букурещлиев са едни от най активните членове на българската църква и училище в Плевня.Той дарява бащината си къща за училище.
Учителства една година в Одрин и две години в Цариград(1881-1882),назначен от Екзархията.
През 1882-1885г.е студент в Московския университет,като стипендиант на Източно румелийскто правитество.
Завърнал се в България работи като гимназиален учител в Казанлък,Стара Загора и Пловдив.
Противник на гръцкото влияние в Пловдив, се включва активно в борбата с гръцкото духовенство.Той повежда българите към църквата "Света Марина" и запявя славянските песнопения,събира в сандък гръцките църковни книги и ги изгаря в квартал Бунарджик.Понеже владее говоримо и писмено гръцки език,заедно с други граждани отива в Гръцкия клуб,където намират доказателства връзките на пловдивските гърци с андартските чети,каквито книжа намират и в гръцката митрополия.
Андрей Гяуров владее няколко източни езика.Известен е случаят с посещението на иранския шах в Пловдив.Гаяуров го поздравява на арабски и шахът,силно впечатлен,му подарява пръстен,който сваля от ръката си,и наргиле.
Журналистическата дейност на Андрей Гяуров включва статии във вестниците на неговия близък приятел, журналиста Никола Митаков(баща на правосъдния министър Васил Митаков).
Печатал е в"Светлина"исторически статии за възраждането на българщината в Одрин.
Сътрудничи на "Вечерна поща"на Стоян Шангов.
През 1899г.издава книгата"Кратки бележки за миналото и сегашното на Пловдив",както и книга за историята на Цариград(ценен източник за българското присъствие в града)
В София е назначен за инспектор в Министерство на финансиите.
Андрей Гяуров умира през 1910г

Антон Франгя-български политик,юрист

Антон Франгя е роден в Русе през 1856г.Учи в русенското шесто училище при Драган Цанков.
Завършва Имперския лицей в Цариград.
Висше юридическо образование получава във Фрация,Париж в Ecole des sciences politiques.Владее седем езика.
През 1884г. е назначен за главен секретар в Министерство на вътрешните работи,министър е неговият учител Драган Цанков.
Работи като адвокат на свободна практика в столицата.
Редактира в-к "Средец",а по късно в-к"Съгласие"заедно с д-р Стоян Данев и Д.В.Македонски.
Той е народен представител през 1901-1903г.,а през 1902г. е зам.председател на Народното събрание.
През 1911-1913г.е министър на Обществените сгради,пътищата и съобщенията.в правителството на Иван Ев.Гешев.
Умира през 1917г.

Кирил Василев -художник

Кирил Василев,едва 17 годишен младеж,рисува българския генерал Велизар Лазаров.