Художникът Ари Калъчев и църквата Сан Клементе в Рим

През 1936г.българският художник Ари Калъчев публикува статията"Пред гроба на Св.Кирил в Рим".
"И тук всред тия безбройни паметници на човешкия дух се намира гроба на първия български и общославянски будител Св.Кирил.
Черквата, която съхранява тленните му останки се намира непосредствено до Колизеума. Тя е била построена върху основите на езически храм, посветен на богинята Митра.
Базиликата Сан Клементе е била разрушавана няколко пъти и отново построена през 12-ти век.В нея има стенописи посветени на светите братя Кирил и Методий, добре запазени, тези картини изобразяват сцени от живота им.
Централната картина представлява светите братя и папа Адриан ІІ, който председателства съда, пред който те защитават правотата на славянския език.
Другата картина представлява смъртта на св. Кирил, чийто останки се носят от братята монаси, деца носят хурогвите, а коленичили миряни смирено се молят, на фона се вижда църква, напомняща много тази в Охрид.
Дежурният монах ,забелязал моя интерес ми предложи да го последвам в подземието, където има по-стари и по-интересни образи на св. Кирил и Методий. Там монахът ми посочи между запазените фрагменти от пети век, сцени из живота на светите братя. Първата от тях представляваше - Христос благославящ равноапостолите Св.Св. Кирил и Методий, съпровождани от Св. Климент и още един светия. Характерно в тази стенопис е стиловата разпокъсаност, докато Христос и ангелите отстрани са изобразени с ореоли и одежди във византийски стил, останалите фигури запазват традицията на западната черква.
Другата фреска представя пренасяне останките на Св. Кирил от Ватикана в черквата Сан Клементе. Най-интересна е сцената, в която алегорично е представено покръстването на славяните от св. Методий. Образът на св. Кирил, коленичил пред византийския император Михаил ІІІ, за съжаление не е запазен добре. Св. Кирил е изобразен изцяло в източно православни монашески одежди.
След като разгледахме тия толкова ценни за цялото славянство стенописи, монахът ме поведе към средата на подземието, където отляво стърчаха разрушени зидове, види се от някакъв гроб, над който се белееше наскоро поставена мраморна плоча. Когато се приближих със слабата светлина на свещта, разбрах, че стоя пред гроба на Св. Кирил. На плочата беше написано - ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ В РИМ.
Квадратната ниша, служеща за поставяне образа на светец(по-късно изрисувана от Ари Калъчев, по предложение на Студентското дружество, и изпълнена в последствие от мозайка, беше поставена на определеното за това място) беше празна.
Нима трябваше да се изтръгне от забвение гроба на първия славянски учител със скромните средства, отделяни от залъка на българския студент в чужбина?
Та нима държавата, или в краен случай някой родолюбив българин, който да се заеме да направи това, което направиха българските студенти в Рим, след 50 годишен свободен живот на българският народ?"