неделя, 26 декември 2010 г.

Журналистическия квартал в Лозенец


Журналистическият квартал в Долни Лозенец възниква около 1920г.
Земята в местността Лозенец(Курубаглар) се регулира и разделя на парцели от 550кв.м.,с цена 40000 лв.
Повече от собствениците на парцели, са ги изплатили чрез заем от Чиновническо кооперативно спестовно застраховатлно дружество(заем за 30г.,с лихва 20000 лв.),така че крайната цена на парцела е 60000 лв.Подарени парцели няма,както напоследък се твърди в някои публикации за парцелите на Сирак Скитник и Кръстю Сарафов.
Застрояването на Долни Лозенец, цели безимотните софиянци да си построят жилища, с приемането на" Закон за застрояването с жилищни сгради на парцели извън границите на града",утвърден от МВР и Министерство на народното здраве, с номер 122 от 1920г.
Парцелите не са атрактивни,няма водоснабдяване и канализация.Едва през 1928г, с активното участие на инж.Никола Селимински, се осъщесвява водоснабдяването и канализацията на квартала, за сметка на собствениците.
Едно от условията за купуване на парцел,задължава собственика да го застрои до 5г.-25процента от сградата,а до 10г.-100 процента,но застроената площ да не е повече от 250 кв.м.(целта е да не се допусне презастрояване и да има зелена площ,архитекти и инженери,получили европейско образование,са предвидили този момент още през 1920г.)
Кварталът е застроен само с жилищни сгради и това го прави един от елитните столични квартали.В карето ,наречено Журналистическия квартал няма магазини,складове и работилници,което го отличава от другите квартали и го прави изключително приятно и тихо място за живеене.
Съществува само фурната на бай Пандо(Пандо Хаджиев,македонец)на ул.Руен,където се пекат вкусни козунаци за Великден,агнета и прасенца и прочутите български гювечи.Любимо място на софийската бохема,както и на журналистите от квартала е кръчмата "Старата липа"на ген.Стефан Тасев.Магазините са около площад Журналист.

В периода 1920-1938г. в Журналистическия квартал има къщи с красиви градини(на ул.Мосул,сега ул.Арх.Йордан Миланов, се намира оранжерията на Антон Краус-придворен градинар,предпочитан консултант, за оформяне на градините).През лятото семействата прекарват голяма част от деня на двора.
Атмосферата в квартала е артистична,съседите се познават,повечето журналисти са членове на ДСЖ.
Политическата палитра в квартала е разноцветна-англофили,германофили,земеделци(М.Дилянов и Л.Парашкеванов) и войнстващи македонци(Наум Томалевски е убит пред дома си на ул."Руен"23).Сред българската интелигенция цари политическа толерантност и тя не разваля добросъседските си отношения,заради политически пристрастия.
В квартала се заселват и представители на белогвардейската емиграция-генерал Николай Бредов,Янишевски,Артемиеви,Волошин-Петренко и Воронови.
В Журналистическия квартал ,през 1925г. е открит първият в София, приют за кучета и котки,от историка на българската журналистика Георги Николов и съпругата му,Елиза-италианка,учителка по пиано.Техният дом е посещаван от Кемал Ататюрк.Мара ,дъщерята на Елиза е приятелка на Мити Ковачева и душеприказчица на любовта между турския дипломат и генералската дъщеря.Цар Борис III редовно посещава две къщи в квартала-на писателя Елин Пелин и вдовицата на естественика Делчо Илчев,убит в атентата  при Арабаконак.Децата от улица Добри Войников чакат с нетърпение да спре царския автомобил,който носи лакомства за Винка и Буби Илчеви,сирачета на убития професор.Г-жа Станка Илчева винаги кани съседските деца на почерпка със сладкишите от двореца.
В квартала живеят голям брой чужденки-германки,швейцарки,холандка,италианка,чехкини,омъжили се за българи по време на следването им в чужбина.
Някои от къщите са проектирани от известни архитекти-Георги Овчаров(къщата на Сирак Ситник)Васильов и Цолов(къщата на Иван Т.Балабанов и инж.Гено Джамбазов,на ъгъла на Д.Войников и Др.Цанков,връзката между нея и Агрономическия факултет е решена по оригинален начин,построена е през 1928г.) и др.
След 1938г.се построяват първите кооперации-на ул.Ц.Церковски 3 ,от арх.Люцкан Люцканов(с лъчисто парно отопление),на  журналиста Борис Руменов-Зевзека,Бъчваровата кооперация на арх.Стоян Бъчваров, на ул.Елин Пелин 18,на Васил Пепелджийски,проектирана от арх.Лазар Парашкеванов,на Антон Кубин(пивовар в Прошековата фабрика),на Ц.Церковски 18 и някои други.
По време на войната,заради водните кули,кварталът е подложен на множество бомбардировки.Някои къщи са разрушени, а други повредени,дадени са и човешки жертви.
Журналистическият квартал се намира в карето,включващо улиците Нова(Добри Войников),Руен(Цанко Церковски),Журналист(Елин Пелин),Борова гора и от двете страни бул.Паскал Паскалев(Хр.Смирненски)и Драган Цанков(Княз Борис Търновски).Той представлява това каре от Долни Лозенец.Някои съвременни журналисти,както и други хора грешат,определяйки целия квартал Лозенец, като Журналистическия квартал.
Имената на улиците се сменят в различни периоди,например ул."Борова гора" в периода 1936-1944г. се казва "Проф.Карл Каснер"по името на световно известния немски физик.Той е член на БАН и официален гост по случай петдесетгодишния юбилей на Софийския университет.Проф.д-р Карл Каснер(Carl Kassner)е автор на "Българо немски исторически календар".
Площад"Журналист"се казва пл."Княгиня Евдокия" популярен като площад"Евдокия"до 1944г.,а ул.Елин Пелин"е ул."Журналист".Княгиня Евдокия притежава къща,намираща се на ул."Мосул"(арх.Йордан Миланов).
Първите заселници са журналистите от улица Нова(Д. Войников),"виновници",за да бъде наречен Журналистическия квартал-Петко Пенчев,Иван П.Костов,Стоян Власаков,Георги Николов,Петър Завоев,Данаил Крапчев и Борис Руменов,известен като Борю Зевзека.
Квартала около Докторската градина и улица "Оборище" приютяват политическия,военен и финансов елит на столицата,а Журналистическия квартал-духовния елит.
Известни личности живели в Журналистическия квартал до 1945г.:
Петко Пенчев-журналист,председател на Дружеството на столичните журналисти(ДСЖ)
Стоян Власаков-журналист,
Георги Николов-журналист,
Георги Генков-композитор,
Петър Завоев-журналист,
Данаил Крапчев-журналист,редактор и собственик на в-к"Зора"
Борис Руменов(Зевзека)-журналист,
Делчо Илчев- учен-ентомолог,убит при атентата на Арабаконак
Михаил Ничков-адвокат,
Камен Големинов-диригент
Сава Донев Добриянов -журналист,в-к "Мир"
Марин Големинов-композитор,
Милан Марков-адвокат,
полковник Иван Йонков-убит при атентата в Света Неделя,
Андрей Янишевски-геолог,
инж.Никола Селимински,главен иженер в Софийската община през 1920г.,когато възниква Журналистическия квартал
Марио Жеков-художник,маринист
академик Димо Велев,
Александър Миленков-художник,сценограф
Михаил Кръстев(1877-1956)-художник,брат на известния литературен критик д-р Кръстю Кръстев
проф.д-р Захари Кръстев-лекар
Алесксандър Кипров-журналист,
Александър Кипров(син)-юрист
Милка Ламбрева-Кипрова-актриса,
Наум Томалевски,
Богдан Томалевски-архитект
Георги Кулишев-журналист
Александър Радославов(1878-1951)учен ботаник,просветен деец,войвода на ВМРО
Димитър Христодоров-журналист и писател,
Кръстю Сарафов-артист,
Констанца Кирова-оперна певица,
Валери Меворах-Петров-поет,преводач
Александър Воронов-журналист,
Стефан Воронов(1945-1974),популярен актьор и певец
Александър Джаджев-журналист,
ген.Йордан Венедиков
проф.Петко Йорд. Венедиков
проф.Иван Йорд. Венедиков
Любен Дюгмеджиев-депутат,юрист
Тачо Танев-режисьор,актьор
Благой Мавров-полиглот,художник,един от основателите на смесеното масонство в България,съпруг на оперната певица Нели Карова
Тачо Танев(син)-историк,
Елена Каварналиева-вдовица на ген.Константин Каварналиев,
д-р Веселина Каварналиева,дъщеря на ген.К.Каварналиев
ген.Иван Цочев Шишков(1860 Сопот-1947 София)-един от основателите на българската артилерия
ген.Пенчо(Петко)Ив.Златев-министър председател на България(22.01.1935-21.04.1935)
Костадина Каварналиева-пианистка,дъщеря на ген.К.Каварналиев
Димитър Талев,писател и съпругата му Ирина Станишева-Талева
инж.Цвятко Кадийски-един от основателите на Ротари клуб в България
Цвятко Кадийски(син),продължил делото на баща си,сред най активните участници за възстановяване на Ротари клуб,автор на книги за историята на клуба
проф.д-р Димитър Каданов-лекар
проф.д-р Панайот Ст.Коларов-лекар
проф.д-р Стоян Данев-лекар
арх.Люцкан Люцканов,
Златина Недева артистка
 адв.Никола Недев
Кунка Чобанова-Недева-Мис България 1930
Сава Чукалов-журналист,писател,преводач,масон
Тръпко Василев-галерист"Тръпковата галерия",
Елин Пелин-писател,
Минчо Дилянов-адвокат,земеделски деец,депутат
арх.Лазар Парашкеванов,известен архитект
Сирак Скитник и съпругата му Олга Симеонова,дъщеря на банкера Стефан Симеонов от Русе,
ген.Стефан Тасев-собственик на ресторант "Под липите",
Олга Кирчева-актриса,
Елена Снежина-актриса,
Тодор Хаджиев-диригент и композитор,
Парашкев Хаджиев-композитор,
Боян Икономов-композитор,
Мара Хинова-оперна певица,
Елена Славик-балерина и съпругът й Петър Славик,потомък на известния чешки композитор Йозеф Славик
Борис Пожаров-актьор,
Коста Стоянов-актьор
 Констанца Кирова-оперна певица
Стефан Ст.Киров-артист и режисьор
Ото Либих-пианист,композитор и др.
Потомци на стари възрожденски родове са сред жителите на Журналистическия квартал-Селимински,Костови и Елена Каварналиева,дъщеря на Стоил Д.Попов и племенница на д-р Киро Попов,съратници на Левски и Ботев,ген.Иван Шишков,Каблешкови и др.

2 коментара:

  1. Димитър Павлов - журналист, редактор на в."Мир" и "Демократически сговор"

    ОтговорИзтриване