Ненчо Илиев-Сириус

Ненчо Илиев-Сириус е български журналист и писател.Той е член на Съюза на българските писатели.
Ненчо Илиев е роден през 1882г. в село Каленик,Ловчанска околия.Изключително амбициозен той научава руски френски и италиански езици,много от неговите публикации са на италиански език.
През 1900г се установява в София и започва да сътрудничи на различни вестници.
Първата му белетристична творба"Щедрият дарител"е публикувана в списание"Ново слово".Негови разкази се публикуват в списанията"Българска сбирка","Пролетна заря","Съвременна мисъл"и"Сила"под псевдонима Н.И.Лаборов.Публикува разкази в списание "Войнишка сбирка"-1906-1908г. и в илюстрованото сп."Отечество".Сътрудничи в хумористичния вестник "Жило"-1902г.,"Вечерна поща","Пряпорец"-1909-1912г.,"Заря","Камбана","Народни права","Народ","Радикал","Военни известия","Българан","Смях"и др.
През 1924г.като представител на печата в българската легация в Рим, публикува около тридесет статии, в гореща защита на българската кауза след Първата световна война, в италианските вестници и списания-La vita italiana,L Europa Orientale,Rassegna economica,Il Mondo и др.Ненчо Илиев-Сириус, вероятно и до днес, остава българския журналист с най много публикации в европейската преса.
Негови разкази са публикувани в италианските списания-La tribuna illustrata,Tutto, La Rivista di cultura и др.
След завръщането си в България той е кореспондент на някои италиански вестници.Работи като чиновник в различни ведомства.
Ненчо Илиев е написал книгите-"Райската пустиня"-1906г.,"Разкази"-1909г.,"Фейлетони"-1910г.,"По стъпките на безсмъртните"-1917г.,повеста "Ирина",-1922г.,"Мусолини и неговото дело".
Ненчо Илиев -Сириус е убит без съд и присъда след 1944г.,подобно на много български интелектуалци(Райко Алексиев,Данаил Крапчев).
Днес той е непознат за нашите съвременници.
Стотици книги са написани за Бенито Мусолини,но авторите им не бяха убити,дори внучката му Александра Мусолини стана депутат в италианския парламент,а дъщеря му Ида доживя до дълбока старост.