сряда, 22 декември 2010 г.

Надя Свиларова пее в Миланската скала


Надя Свиларова е една от първите български оперни певици.
Тя е родена в София през 1900г.Учи пеене в Държавното музикално училище при Ефемия Илково и Иван Вульпе.
Първата й поява на сцената е през 1917г, в оперетата"Съюзници"на Богдана Гюзелева-Вульпе.
През 1918г.участва в оперетата "Маркиз Бонели",постановка на Ангел Сладкаров.
Една година по късно,като стажантка в Народната опера,дебютира в ролята на Аида, в операта на Джузепе Верди.Назначена е на редовна длъжност в операта,където изпълнява редица роли.
През 1923г.заминава на специализация в Италия.Красивата й външност,артистичния талант и красивия глас-сопрано,са оценени високо и тя получава покана за работа в Миланската скала(Teatro La Scala)през 1929г.Дебюта в Миланската скала е в операта "Борис Годунов"в ролята на Марина.
Във Венеция тя пее с легендарния Бениамино Джили.
Нейни изпълнения-Лорелай,Маргарита(Фауст),Дездемона(Отело)и др.са записани от компанията"Columbia record"
В турнето на Миланската скала в Южна Америка, тя участва заедно с друга оперна певица-българката Надя Ковачева.
До 1930г.гостува няколкократно в Народната опера в ролите на Тоска и Аида в едноименните опери.
Надя Свиларова е женена за брата на известния италиански оперен певец Салваторе Бакалони(Baccaloni).
Коментар:В периода 1923-1929г.в Миланската скала пеят три талантливи български оперни певици-Надя Ковачева графиня Фиандака,Елена Доскова-Рикарди и Надя Свиларова.
Всеки и народ би се гордял с този факт и биха излезли техни биографии,спомени за тях,албуми,снимки,рецензии в пресата и т.н.
В България това не се случва,защо?
Българската интелигенция вее черни знамена по площадите и все иска нещо,все от нещо е недоволна.Дърво,което няма корени пада при първата буря.Те бяха хората,които тряваше да напишат тези биографии,да покажат,че българската интелигенция има дълбоки корени и постижения в световен мащаб.
Чакахме двадесет години,това не се случи,защо?

Няма коментари:

Публикуване на коментар