Антон Драндар – първият български писател носител на Palmes academiques francaises

Преди повече от 100 години българският писател и публицист Антон Драндар получава престижното френско отличие за своя принос в световната литература. Той е роден през 1837г. във Велес, Македония в семейството на хаджи Георги и Мария Драндар. Баща му през 1936г. получава от султан Махмуд ІІ султански указ(Berat) за права и привилегии. През 1850г. когато Антон е на 13 години баща му го изпраща в Будапеща, където той получава гимназиално образование в благородническия лицей Szonyi, който се ползва с блестяща репутация, после изучава юридически науки, политика и дипломация във Виена и Лондон. Неговият унгарски преподавател Csengyery му казва: „Македония е твърде малка за теб, синко, трябва да потърсиш по-голяма страна”, фраза, която Филип Македонски е казал на сина си Александър. След завършване на университетското си образование Драндар живее дълго в Англия, Франция, Холандия, Белгия, Швейцария, Испания и Германия като се отдава на сериозна работа изучавайки политическата организация и нравите във всяка от тези държави. След 26 години прекарани в чужбина той опознава напълно европейската цивилизация.
След Освобождението на България той се установява в София ,където е назначен за заместник-председател на Градския съд. Следващото му назначение е в Министерство на външните работи – организира първото пресцентър бюро в България. След една година той е кореспондент в София на големи немски, френски и английски вестници, като независим писател допринася много за имиджа на страната си в чужбина. Прозорливостта и лекотата, с които прониква в дипломатическите интриги, съпровождащи освобождението на България, както и неговия талант да разбере и посочи политическия път го превръщат в доайен на българските писатели, както го наричат вестниците - заслугата му към българския народ е неоценима. Неговите произведения третират политическите проблеми не само на България, а и на целия Балкански полуостров. Ето как L’independance belge оценява първите творби на Дръндар: „Тези, които си мислят, че българската раса, омаломощена през вековете на фанариотско насилие и експлоатация има неличимо чувство за малоценност трябва само да прочетат публикуваните произведения на българина, на име Антон Драндар със заглавия – „Княз Александър(пет години царуване)”, „Политическите събития в България от 1876г. до наши дни.” в тях ще намерят доказателство, че българския народ получил за кратко време не само независимост, но и конституционален режим, показва неоспорима политическа жизненост и даже учудваща приспособимост към практиката на парламентаризма. Те ще се убедят, интелектуалното ниво на страната се е изкачило бързо на височината на новите условия на съществуване, едновременно със забележителен устрем към материално процъфтяване”. Антон Драндар е автор на следните книги: „Състояние на християните в Македония” – Leipzig 1867, „Турската администрация в Македония” Leipzig 1869, „Въпросът за капитулациите и тяхното отменяне в княжество България” Paris 1873, „Търговските договори и въпросът за данъците и акцизите в България” Paris 1875, „Пет години царуване (Княз Батемберг)” Paris 1884, „Политическите събития в България от 1876 до наши дни” Brussels 1896, „Положението на славяните и румънците в Австро-Унгария” Brussels 1900, „По повод едно движение в Македония” Brussels 1900, "България под управлението на княз Фердинанд". С брошурите си, написани с рядко познаване на традициите и финеса на дипломацията, Драндар твърди, че тези скъпи и унизителни за България капитулации са последователно отменяни от Великите сили и накрая от Австро-Унгария. Драндар служи на Отечеството не само с творчеството си, но и с мъдрата намеса в решаването на множество важни и трудни политически въпроси. Неговата помощ е винаги дискретна, той не обича да привлича вниманието върху себе си. Безкористният патриотизъм на Драндар и неговата почтеност са спечелили пълното доверие и уважение на много български политици и на княз Фердинанд, който не пропуска случай да му засвидетелства своята признателност. Той е получил следните български отличия: Grand Officier за граждански заслуги, Златен медал за изкуство и наука и чуждестранните Palmes academiques francaises, Croix des commandeur de Saint-Sava – Serbie, Grand officier de Danilo(Montenegro).
Въпреки, че произхожда от заможно семейство Антон Драндар притежава скромно състояние, което не му пречи да подпомага тайно е щедро свои роднини и децата им, както и други нуждаещи се фамилии. Той е един от най-почитаните хора в София и може би едниственият в тази разтърсвана от интриги столица, който няма врагове. Къщата му в София е скромна, украсена с артистични литературни творения, ценни автографи на най-високопоставени личности в Европа, както и портрети с посвещения от много знаменитости.
Антон Драндар умира в София през 1925г.
Книгите на Антон Драндар са писани на френски език ,като името му се изписва на френски по следния начин - Antoine Drandar. Те са библиографска ценност и могат да бъдат купени от антикварни къщи в Европа. Книгите на този голям български политически писател могат да бъдат прочетени онлайн в градската библиотека на Ню Йорк и Торонто, както и в библиотеките на редица известни университети в САЩ и Канада. Негови книги на български език не са публикувани. Наскоро няколко американски и канадски студенти –политология, споделиха с мен, че са ползвали книгите на този автор, за да подготвят свои теми свързани с политическата история на Балканския полуостров.