Д-р Георги Вълков Миркович-лекар,бунтовник и писател

Д-р Георги Миркович е роден в Сливен през 1826г.Учил на гръцки език в родния си град до 1846г.Една година е стипендиант в Киевската семинария,после учи една година в гръцкото у-ще Куру-чешме в Цариград и три години в у-ще на Лазаристите в Бебек.През 1852г. заминава за Франция-Монпелие,където завършва медицина-1856г.Награден е с медал от Наполеон III,за участието му,като лекар, в борбата с холерната епидемия.Завръща се в България и се установява в Сливен и Стара Загора.


През 1859г. е в Цариград и участва в борбите за църковна независимост.Периода от 1861-1866г. прекарва във Влашко,в Болград работи като околийски лекар и една година е директор на Болградската гимназия,живее и в Браила,упражнявайки лекарската професия.

През 1866г. се завръща в Сливен и се запознава със Садък паша-Чайковски.Той го съветва да изработи проект за отваряне на гимназия в Одринския вилает,която да се издържа от българите.Целта била българските деца да получават добро образование без да се налага да пътуват и да сменят различни у-ща и идеи.Чайковски обещал да участва активно в осъществяването на тази идея.През лятото на 1867г.д-р Миркович,снабден с препоръчителни писма от поляка Садък паша до Великия везир подал заявление до турската администрация за отваряне на гимназия.Вестниците от това време проследяват тази инициатива,която за съжаление завършва неуспешно.

Д-р Г. Миркович е назначен за градски лекар в Лом Паланка през 1867г.с мисия да следи българските революционери.Така с турски пари българският патриот организирал възстание в Ломско,но плана му бил разкрит.Твърди се,че Миркович,Васил Плевналията,Брайко войвода и няколко младежи съзаклятници били предадени на видинския Азис паша от гръцкия владика Доротей.Владиката предал съзаклятниците,за да възстанови загубеното си приятелство с Великия везир Али паша с когото имал някакви тайни.Миркович е арестуван през септември 1869г.във Видин,откъдето през пролетта е изпратен в Цариград.Там престоява около четири години в очакване да го обесят,накрая го осъждат на доживотно заточение в Диарбекир,а оттам в Мардин.В този град той дачаква освобождението си.

Д-р Миркович подробно разказва тази афера в ръкописа си,който се отнася до политическото Въраждане на България в периода 1866-1868г.Този ръкопис и един ръкописен дневник на бунтовния деец Димитър Ангелов,в който също се описва аферата се намират у Стоян Заимов.

Лекар,патриот и писател-автор на "Българска граматика","Домашен хомеопатичен лекар"(изд.1885г.Сливен),"Униатско движение по черковния въпрос"(1897г.Сливен),две години до 1893г. е редактор на списание" Нова светлина"и "Здравословие"(1893-1896).Владеещ няколко езика,той се занимава и с преводаческа дейност.Превежда от френски език следните произведения:"Петър Велики","ЕкатеринаI и Меншиков","История на Турция"на Ламартин(1880,Сливен),"Характерът на спиритическото откровение"на Алън Кардек(1892г.Сливен)и "Вечните истини на духа"на Виктор Юго.
Д-р Георги Миркович е първият български лекар хомеопат.Поледните години от живота си той прекарва в родния си град Сливен,където умира през 1905г.Завещава личната си билиотека на читалище"Зора",както и 3000 златни лева за благотворителни чели.

За написване на тази биография е използван"Енциклопедически речник"на Л.Касъров,издание и печат Драган В.Манчов 1905г.Пловдив