България е първата страна в света, която чества Празника на Земята

Григор Василев Гьоров е министър на Земеделието и държавните имоти в правителството на Андрей Ляпчев през 1930-1931г.

Той е роден през 1883г. в с.Радово, Трънско. Следва юридически науки в София и Женева. Член е на Демократическата партия. Той е главен редактор на в. „Пряпорец” и участва в издаването на списанията „Българска земя” и „Нация и земя”.В политиката влиза чрез жуналистиката,член е на Дружеството на столичните журналисти.Като политик той много често си служи с перото. Григор Василев е женен за Мара Станишева, дъщеря на инженер Христо Станишев и има две дъщери – Весела и Ангелина. Весела Василева е поетеса и умира твърде млада при автомобилен инцидент през 1944г. в Австрия. Ангелина е женена за големия български акушеро-гинеколог Карло Огнянов. Григор Василев умира през 1942г. в София. Той е автор на публикации по политически и обществени въпроси.

През 1941г. той издава книгата „Образът на Българската земя”:
„Ден на земята"-"България е градината-пазарът е светът"

От моите 365 дена в Министерството на земеделието, честването на земята бе моят Велик ден. Направих този почин с вярата, че той е остане завинаги. Още на следната година дойде горчивото разочарование. Никога не съм могъл да разбера защо не се продължи този почин. И сега се възрадвах безкрайно много, когато този почин се възстановява. Дано никога – во век и веков – българите не се отказват от деня на Земята. Денят на Земята би трябвало да се зачита като един от най-светлите дни . В него трябва да се вложи смисъл и да се отрази стопанския възход на България. Всички рожби на земята се прибират до есента. На Св. Симеон се хвърля първото семе и започва новата стопанска година. Това е ден на благодарност към майката Земя и провидението, това е ден на обща равносметка и начало на новия земеделски труд. Всички усилия на ръководството с всичките разклонения и цялото внимание на интелигенция и народ, трябва да се слеят в една мисъл и една воля – да хвърлим поглед на изтеклата година и да посочим какво ни предстои за идната година. Въвеждайки празника на Земята, ние си позволихме нескромността да обясним и на другите народи, защо ще честваме нашата земя и да ги поканим да се установи Международен ден на земята."

Отговор на германското правителство, 13.12.1930г.
Позволявам си да изпратя на Ваше превъзходителство, по случай утрешния Празник на Земята, моите най-искрени благопожелания за преуспяване на българското земеделие.

Ото Шиле – министър на прехраната и земеделието на Германия.

Отговор на италианското правителство:

Със задушевност по случай Празника на българската земя изпращам на Ваше превъзходителство и на всички земеделци сърдечните чувства на жива солидарност, гореща симпатия и чистосърдечни пожелания от моя страна и от страна на италианските земеделци.

Барон Джакомо Ачербо, министър на земеделието и горите на Италия.

Отговор на унгарското правителство: Будапеща. 01.12.1930г.

По случай празника на земята поздравявам най-сърдечно Ваше Превъзходителство, като инициатор на идеята и пожелавам най-голям успех на тази идея. Нека Бог благослови българския народ и щастливата дейност на Ваше превъзходителство.

Жан Майер, министър на земеделието на Унгария.

Отговор на турското правителство: Анкара, 13.12.1930г.

Турция, която сама е земеделска страна и която, следователно, оценява в пълния смисъл цената и ползата на земята в човешката дейност, споделя живо радостта, която изпитва днес братският народ, като чества един празник, определен да поощри използването на земята в България.

Мустафа Шериф, министър на Националната икономия на Турция.

Френски отговор: София 9.12.1930г

Благодаря на Ваше Превъзходителство за любезната покана за първия Празник на Българската земя, на 14 декември,на който ще присъствам с удоволствие.Не ще пропусна да съобщя инициативата на Ваше превъзходителство на Министъра на земеделието в Париж.

Френски пълномощен министър: Анри Камбон

Белгийски отговор:София 13.12.1930г.

Бързам да потвърдя получаването на любезното Ви писмо от 7т.м. и да Ви благодаря за поканата да присъствам на Празника на Българската земя.Съгласно желанието,което изказахте,съобщих за това тържество на белгийския министър на земеделието.С удоволствие прибавих и статията публикувана в „Ла Бюлгари”на 11 .12 т.г., като изложих подробно великолепната цел,която преследвате,учредявайки този народен празник.

Барон де Велмон

Британски отговор: 10 .12.1930г.

Бързам да благодаря на Ваше Превъзходителство,че благоволихте да ми съобщите за Празника на Българската земя,на който ще присъствам с най голямо удоволствие на14 т.м. Не ще пропусна да съобщя на моето Правителство предложението,което Вие направихте пред Международния земеделски институт в Рим

Британски пълномощен министър Сидни Уотерло”

Подкрепа за начинанието на министър Григор Василев изразяват и холандския консул Де Брау, полския пълномощен министър Адам Търновски, чехословашкия пълномощен министър Рейхолец, югославския пълномощен министър д-р Ал. Вукчевич, испанският пълномощен министър И.Б. Арегви, американският пълномощен министър Хенри Шумейкър. По повод апела на българския земеделски министър Григор Василев Празникът на Българската земя да прерастне в празник на земята, на 6 март 1931г. Международния Земеделски Институт в Рим отговаря:

„Чест ми е да Ви съобщя, че в сесията през месец декември м.г. Постоянният комитет при Международния Земеделски Институт разгледа предложението на Негово Превъзходителство г-н Григор Василев, министър на земеделието на България, щото институтът да вземе инициативата да предложи на всички правителства Праздникът на Земята да се празнува от всички страни в един и същи ден през годината.
Като оценява ползата от предложението на българското правителство Постоянният комитет реши едногласно, да уведоми веднага правителствата на държавите, членове на Института, върху поменатото празненство, за да може единодушието, съгласието да спомогне за бързото осъществяване.

Като се натоварвам с тази приятна задача позволявам си да изтъкна високата морална стойност и голямото идейно значение, във връзка с тази инициатива. Световният Празник на Земята е предназначен да сближи в един и същи ден земеделското население от целия свят и дори народите. Той ще ги свърже с чувството на тази първична сила, която земеделието манифестира измежду човешкия прогрес и социалното спокойствие, с волята да не се пестят усилия, както индивидуални, така и колективни, за да се вземат от земята благата, които тя може да даде и да се разпределят според принципа на правото и справедливостта между народите и отделните лица. Моля българското правителство да даде мнението си относно датата, която би била подходящо да се определи за световния празник. По този повод ви съобщавам, че представяйки предложението на българското правителство на Постоянния комитет, счетох за уместно да посоча датата 21 март и действително изглежда, че този ден, който има и астрономическа стойност, може да задоволи всички изисквания, било на страните на от Северното полукълбо, било на ония от Южното. С надежда да получа вашия отговор относно това предложение, а също и одобрението на държавите членове на Института благодаря ви предварително г-н министър и Ви моля да приемете моите почитания.
Председател на Международния Земеделски Институт в Рим- Де Микелис.

Григор Василев е фанатично привързан към земята и природните красоти на България.През 1930г.,четиридесет години преди да се заговори за опазване на околната среда той прави апел за Празник на земята.