вторник, 1 юни 2010 г.

Наследството на княз Александър Богориди



Наследството на княз Александър Богориди

На 7 юли 2010г. се навършват 100 години от смъртта на княз Александър Богориди.
Свети Софроний Врачански и неговите потомци от фамилия Богориди оставят трайни следи в българската и европейската история.

Александър Богориди е роден през 1822г. в Цариград. Той е син на княз Стефан Богориди и правнук на св. Софроний Врачански. Учи в Цариград и Франция, завършва юридически науки в Германия. Той заема високи държавни постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически постове в Молдова и Лондон и посланик във Виена 1876-1877г.
След Освобождението на България е назначен за главен управител на Източна Румелия. През 1884г. напуска България. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886г. е кандидат за българския престол, заедно с племенника си Емануил Богориди(син на брат му Никола). Семейство Богориди има сериозни претенции към българския престол – те имат български произход и семейството е дало своя принос, както за българското Възраждане, така и в борбите за национално освобождение. Те винаги са били свързани с България и само нашата дезинтересираност и някои действия на български правителства, както и личната неприязън на цар Фердинанд, довеждат до отчуждаване на фамилията, чийто потомци и днес заемат важни позиции в обществения, политически и културен живот на Европа.

През 1862г. Александър се жени за Аспазия Балтази, от могъщата банкерска фамилия Балтази,управлявала парите на Османската империя. Младата княгиня Богориди е изключително красива и образована. Тя е леля на прочутата Мария Вечера, свързана с трагедията в Майерлинг, където тя и престолонаследникът Рудолф са открити мъртви.Любовната история между красавицата и ерцхерцога е претворена в няколко филмови продукции.

Александър и Аспазия Богориди са блестяща светска двойка. В различни периоди от своя живот те живеят в Лондон, Виена, Париж и Баден-Баден. В продължение на тридесет години, посланик на Високата порта в Лондон е Константин Музурус, съпруг на Анна, сестрата на Алеко Богориди.Племеницата му Мария е женена за Константин,син на руския канцлер Александър Горчаков. Един от най-красивите дворци в модния тогава курорт Баден-Баден е притежание на сестра му, Смарагда Стурдза. По време на престоя на Алеко Богориди във Виена, семейството може да бъде видяно на приеми и конни надбягвания(жокей клубовете във Виена са собственост на братя Балтази).

През 1892г. семейството се установява в Париж в хотел Терминус. Седем години по-късно Аспазия умира. Красивата прислужница, гъркинята Калиопи обсебва господаря си и той е изцяло под нейно влияние. Калиопи се жени за хотелския сервитьор Вебер. Възрастният княз е в пълна зависимост от тях.

Пол Музурус, негов племенник, син на сестра му Анна научава, че чичо му е напуснал хотела след 14 години престой, през 1906г. Пол се свързва с турския посланик в Париж Мюнир паша и с братовчед си Емануил Богориди, за да му помогнат да измъкне възрастния мъж от критичната ситуация.

По това време княз Александър е във Виена, за да изтегли от Ротшилд банка бижутата на починалата княгиня Аспазия. В банката се съхранява кутия с прочутите смарагди – едни от най-красивите бижута с тези камъни в Европа, на стойност 20 хиляди паунда.Блясъка на тези смарагди,които княгиня Богориди носи на приемите в Пловдив се помни добре от българските дами и съпругите на чуждестраните консули. Томазо Каталани, женен за Касандра, сестра на Пол Музурус и дипломат в италианското посолство във Виена, пише писмо на Пол : „Аз чух от полицията, че има възрастен мъж с ментални проблеми и можете да го поставите под надзор”. Това е начин роднините да предпазят княза от влиянието на Веберови.

Според версията на Емануил Богориди ,обаче мадам Музурус е заминала за Виена и е успяла да се сдобие с бижутата, докато Пол пише писмо с дата ноември 1906г. до княз Александър, няколко седмици след писмото на зет му Каталани и казва, че князът е подарил бижутата на племенницата си.

Четири години по-късно, през 1910г. Емануил свиква комисия от трима лекари, които заварват принца да стои спокойно във фотьойла си в хотел Терминус. Княз Александър Богориди е на 87 години и лекарите му поставят следната диагноза – „този пациент живее в настоящото, забравил за миналото и не мислейки нищо за бъдещето, изолиран от всичко и благодарейки за всичко, което се прави за него”.

Принцът умира на 7 юли 1910г. в Париж. Погребан е в семейната гробница на Богориди в гробището Пер Лашез.

Започва дело за наследството на Александър Богориди,той няма деца и многократно е обявявал ,че ще остави част от богатството си на българите. В завещанието на княза фигурира желанието му за дарение от 100 хиляди златни франка на България за построяване на болница в Пловдив. Завещанието е оспорвано от останалите наследници и от представители на Османската империя. Българското правителство не реагира адекватно и не участва в процеса. През 1927г. делото е от спечелено от Пол Музурус, който е починал през същата година и неговият единствен син и наследник Константин изпълнява клаузата отнасящата се до България и превежда в Българската Народна Банка 100 000 франка. Процесът за наследството на Александър Богориди е отразяван подробно във френската преса.

Болница не е построена и не е известно каква е съдбата на тези пари.

Коментар на автора: Фамилия Богориди е известна с дарителството си. Красивият параклис Стурдза в Баден-Баден, в който е погребана Смарагда Богориди, правнучка на св. Софроний Врачански, както и нейната дъщеря княгиня Мария Горчакова е дарен на Румънската Православна Църква. Дарението също е оспорвано, но румънците защитават блестящо интереса си и днес този красив параклис, паметник на архитектурата в Германия, се стопанисва от Румънската Православна Църква.

Няма информация как ще се отбележи тази годишнина в България,но се надявам Външно министерство чрез посолството ни в Париж да поднесе цвета на гроба в Пер Лашез.
Снимка: Гробницата на семейство Богориди в гробището Пер Лашез -Париж,Франция.

Няма коментари:

Публикуване на коментар