понеделник, 31 януари 2011 г.

Алманах на забравените български журналисти-Лука Говедаров


Лука Говедаров е български журналист,главен редактор на пловдивския в-к"Юг" и председател на "Съюз на провинциалните журналисти"1933-1944г.
Той е роден в Пловдив на 3.07.1890г.,в семейството на Иван Говедаров и Мария Пранчова.
Баща му Иван Говедаров(1851г.-1917г.)има големи заслуги за разпространението на българската книга, през Възраждането.Той управлява прочутата книжарница на дружество"Промишление"в Цариград,средище на на българската културна общност-Константин Величков,Михаил Маджаров,Стефан Бобчев,Стоян Михайловски и др.
След Освобождението открива в София печатница"Ив.Говедаров",която издава"В тъмницата" и "Писма от Рим"на К.Величков.Редактира в-к"Марица"в Пловдив.
Лука Говедаров завършва Юридическия факултет в СУ.
По време на следването си работи като репортер във вестниците "Вечерна поща","Утро"и др.
В периода 1912-1914г.следва журналистика в Швейцария.
Завърнал се в Пловдив, става гл.редактор на в-к "Юг",чиито собственик е брат му Георги Говедаров.
Пише уводни статии,рецензии,преводи и води рубриката"Ако грешим,поправете ни"Автор е на хумористични статии,понякога се подписва с псевдонима Гърмидолски.
Негови близки сътрудници в редакцията са:Димитър Стефанов,Иванка Върбенова(Жанет),Атанас Трифонов,Лазар Пулиев(Сучурумски),Н.Пулиев(карикатурист),Стефан Гевгалов(кмет на Пловдив)д-р А.Пранчев,д-р Александър Пеев,В.Ножаров(Мезанж)и др.
Редовен кореспондент на вестника в Париж,в продължение на 8г. е В.Стефанов.
Лука Говедаров е редактор на първото българско списание"Български журналист",което излиза в продължение на две години.
През 1930г.вестник"Юг"притежава собствена сграда,в която се помещава редакцията,администрацията и собствена печатница-най модерни машини.
Общият актив на весника по време на национализацията след 1944г. е над 10000000 лв.
Лука Говедаров е изключен от Съюза на провинциалните журналисти.Умира в изолация през 1950г.

Съюз на провинциалните журналисти


Съюзът на провинциалните журналисти е създаден през 1924г.,в Плевен на Първия конгрес на съюза.
Вторият конгрес на Съюза на провинциалните журналисти се провежда на 28,29 и 30 октомври 1925г. в Търново.Присъстват 40 делегати от 70 вестника.
Председателстващ конгреса е журналиста Петър Драгулев,редактор и издател на варненския в-к "Търговска и промишлена защита", зам.председатели-Теодоси Кънчев от Търново и Иван Стоенчев от Стара Загора и секретар д-р Юрданов от Плевен.
Избран е УС с председател Стоян Никифоров,зам.председател Ангел Симеонов,секретар Попов,съветници Петър Драгулев и Владимир Биков от Русе.
Съюзът на провинциалните журналисти е приет за член на Международния съюз на дружествата по печата ,с писмо от 29.06.1932г.
Председатели на съюза са били:Стоян Никифоров,Стефан Танев(в-к"Утро"),Иван Писковски и Лука Говедаров.
Снимката е от Конгреса в Търново:
игумена на Преображенския манастир архимандрит Кирил,
Петър Драгулев-Бургас,
Вл.Даскалов-Търново,
Димитър Михайлов-Търново,
подполковник Рашко Атанасов-Търново,
Иван Хлебаров,
вдясно от игумена-Стоян Никифоров от в-к"Стремление"Ловеч,
Теодосий Кънчев,
подполковник Христо Стойков,
Александър Недев Жеков,
д-р Христо Раев,
д-р Захари Ганов,
д-р Илия Данков от Плевен,
Владимир Биков(Русенска поща),
М.Пенков от в-к"Народна борба"Шумен
,Петър Попов от в-к"Съединение"Нова Загора,
Иван Стоенчев от в-к"Зора"Стара Загора,
П.П.Попов от в-к"Северно ехо"Пловдив,
Александър Великов от в-к"Новини"Варна,
Ст.Нейков от в-к"Правда"Сливен,
Георги Драганов от в-к"Тракиец"Ямбол,
Апостол Дограмаджиев от в-к"Трибуна"Нова Загора,
Григор Попов от в-к"Разградско слово",
Ангел Симеонов от в-к"Северно ехо"Плевен,
д-р Ангел Йорданов от в-к "Пътник"Сливен,
Ст.Рязков и д-р А.Митов от в-к"Стремление"Ловеч,
Георги Кожухаров от в-к"Читалищно дело"Пловдив,
Иван Балканджиев от в-к "Начоло"Кърджали
Махмуд Нешедин от в-к"Делиорман"Разград

неделя, 30 януари 2011 г.

Българските царски деца


Децата на българския цар Фердинанд и съпругата му княгиня Мария Луиза Бурбон Пармска са:
1) цар Борис III-(30.01.1894 България-28.09.1943г.България)
2)Кназ Кирил Преславски(17.11.1895г.България-2.02.1945г.,убит в България)
3)Княгиня Евдокия (17.01.1898г.България-4.10.1985г.Германия)
4)Княгиня Надежда,Princess Nadejda of Bulgaria (30.01.1899г.България-15.02.1958г.Германия)

Българска самарянка


Дружество "Самарянка" е създадено в София,към Червен кръст,по инициатива на царица Елеонора,на 8.10.1910г.То остава под нейния патронаж до смъртта й през 1916г.Целта на самарянките е да оказват помощ ,на ранените по време на война,при бедствия и епидемии,както и на социално слаби хора, в мирно време.
По време на земетресението в Чирпан, през 1928г.дружество "Самарянка"помага както с пари(20000 лв.),така и с медецинска помощ.
Известни самарянки: Ел.Чакалова -председателка,д-р М.Ангелова-лектор в самарянските курсове,д-р Икономова,Гаврийска,М.Василева,Деша Рязкова-Станчова,Анастасия Бакърджиева-Загорова,София Арнаудова-Недяркова,Смарайда Дамянова и мн.др.
Д.Станчова разказва:
"От Ломския клон на Червен кръст ни съобщиха,чрез д-р Ангел Пискюлиев,че в Лом ще се открие болница в сградата на Педагогическото у-ще.Подготвихме болницата за едно денонощие.
Друга малка,добре уредена болница бе открита с парите на Стефан Берон,търговец в Букурещ,роднина на д-р Васил Берон и д-р Петър Берон.Тя се управляваше от сина му д-р Иван Берон,в нея работеха Анастасия Бакърджиева-Загорова и София Арнаудова-Недялкова"
Самарянството изиграва важна роля по време на Балканската и Първата световна война.
През Сръбско българската война българката се проявява като самарянка ,но не така организирано,както след създаване на дружество "Самарянка".
Малко се знае за достойните дъщери на България,станали самарянки.Те не бива да остават безименни за бъдещите поколения.

събота, 29 януари 2011 г.

Сергей Туцич-режисьор в Народния театър 1903-905г.


Сергей(Сергиян)Туцич е хърватски актьор,режисьор,драматург,писател и журналист.
Роден е през 1872г.в град Пожега,Хърватско.Завършва гимназия ,после взема курсове по склуптора във Виенската академия за изящни изкуства.
Редовен посетител на представленията в Бургтеатър,той взема решение да се отдаде на театъра.
Пътешествал из Европа и Северна Америка, в Испания се запознава с известния френски писател, Едмон Ростан,който оказва силно влияние за бъдещата кариера на Сергей.
Сергей Туцич пише няколко повести и разкази,както и пиеси-"Завръщане"-1897г.,"Край","Магда","Буря"и др.
Работи като режисьор в Задар,Осиек,Сплит и Загреб.
През 1903-1905г.той е назначен като директор-режисьор в Народния театър в София,замествайки на поста,своя сънародник Адам Мандрович.
Обаянието на младия режисьор е изключително голямо, по спомени на съвременници,приет е в столичния елит и това събужда известна ревност в колегите му от театъра.
В театъра цари европейски дух,Сергей поставя няколко пиеси-"Отело"от Шекспир,главните роли са поверени на Адриана Будевска и Владимир Николов,"Силата на мрака"от граф Л.Н.Толстой и др.По негова покана в българската столица пристига хърватския трагик Андрея Фиян и Мария Щроци(Marija Ruzicka-Strozzi),които изнасят няколко представления.Гостуват и други театрални величия от Загребския театър.
След завръщането си в Загреб,работи в Народния театър,издава литературното списание"Laurel".
Политическите позиции на Туцич го принуждават да емигрира в Англия през 1914г.Тук той пише романа "Освободители",който разказва за любовта между дъщерята на български генерал и сръбски офицер.Книгата излиза на 26.11.1918г.Сергей Туцич е автор на книгата "Славянските нации",в която пише ласкаво за българите(според него Пенчо Славейков е поет от световна величина и неговите стихове трябва да бъдат преведени на английски).
Той се установява в САЩ,където работи като журналист.
Умира на 2.09.1940г.в Ню Йорк.

Адриана Будевска -Ганчева


Адриана Будевска-Ганчева е известна българска драматична актриса,родена на 13.12.1878г. в Добрич.
Завършва варненската държавна девическа гимназия "Княгиня Мария Луиза" през 1895г.
Явява се на конкурса, за стипендии за талантливи българи,които да следват на държавни разноски в Русия, в театрални училища.
Спечелва конкурса и следва четири години в Москва .
Дебютът й на българска сцена е в ролята на Мелиса в "Мелиса Мелентиева"на А.Н.Островски.
Работи в Народния театър -1906г.-1926г.,когато е пенсионирана.
Заминава при сина си Вили в Южна Америка-1937г.-1948г.
През 1949г.по лична покана на комунистическия лидер Георги Димитров,се завръща в България.
Умира на 9.12.1955г.
Адриана Будевска е изиграла множество роли:Дездемона,Емилия Галоти,Луиза Милер,Мария ,Акулина ,Настя и мн.др.

петък, 28 януари 2011 г.

Николай Ив. Николаев


Николай Иванович Николаев е бесарабски българин,музикален педагог и хоров диригент, с големи заслуги за развитието на българската музикална култура.
Николай Николаев е роден на 8.10.1852г. в Болград,Бесарабия.
Гимназия завършва през 1872г.в родния си град.Уроци по музика и хорово диригентство взема при Феодор Шпакович.
Когато в края на 1872г.,Шпакович подава оставка, като учител и диригент на хора в гимназията,посочва за свой заместник Николаев.
Кмета на Болград,българина Михаил Радионов(след Освобождението той се завръща в България)го назначава на длъжността.
Младият учител става диригент на хора в Болградската църква.
През 1875г. е назначен за директор на Българското училище в Болград, през 1878г. става главен педагог и учител по пеене в Болградската гимназия.
Марин Дринов,министър на Народното просвещение в България, го кани за учител в Софийска мъжка гимназия и управител на Александровския пансион в София.
Николай Николаев организира черковния хор при църквата "Свети Крал",с който взема участие при освещаването на църквата "Свети Стефан"в Цариград, през 1898г.Вълнението на българите, присъствали на историческото събитие,както и блестящото представяне на хора, е описано в българската преса от онова време.
По време на Шипченските тържества,хорът участва,както при посрещането на Великия княз Александър Михайлович,на пристанището във Варна,така и при освещаване на храм паметника на Шипка,съвместно с Петербургския хор. Изпълнението на българския хор впечатлява силно княза и той награждава Николай Николаев с руски орден.
Николай Николаев основава хорът към читалище"Славянска беседа",който изнася множество концерти.
Той е председател на Първия и Втория музикален конгрес в София,на които се вземат важни решения за развитие на музикалното обучение в България.
Николай Николаев участва активно в създаването на Музикалното училище в столицата. Тържества се организират от софийската общественост,по повод неговата музикална дейност-25год.и 50год.юбилей.
Николай Николаев умира през 1938г., като уважаван и ценен,граданин на столицата.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Илия Миларов


Илия Миларов(псевдоним на Илия Николов Сапунов)е български юрист,писател,литературен критик и театрален деец, с големи заслуги за развитието на българския театър.
Илия Миларов е роден през 1859г.в Габрово, в семейството на Никола Сапунов-богат търговец в Цариград,деен участник в църковно-освободителните борби за
българска независимост.Други видни предстанители на това семейство са брат му, Светослав Миларов и вуйчо му, дякон Дионисий Илиев.
Илия Миларов завършва Юридическия факултет в Загребския университет.Той дружи с представители на хърватската интелигенция,привърженик е на идеята за независимост на хърватите.
След завръщането си в България работи като прокурор и съдия в Лом,Русе и София.
Включва се в обществения ,политическия и културен живот в страната.Редактира вестник "Нов век",пише литературни критики.
През 1902г.е назначен за комендант на новостроящия се Народен театър.Неговите усилия за набиране на средства,организация на театъра и др.,са толкова големи,че списание"Библиотека"публикува статия"Илия Миларов,създателя на Народния театър".
Негова е инициативата да бъдат привлечени хърватските режисьори Адам Мандрович и Сергиян(Сергей)Туцич,които са негови лични познати.
Написал е пиесите "Апостол","Отрова" и "Женени ли сме ний".
Умира през 1948г.в Загреб.
Големите заслуги на Илия Миларов за построяването на сградата на театъра ,както и организацията на театралния живот са недооценени,както и заслугите на цялото му семейство, в служба на България.
Коментар:Колко много са имената на българските театрални дейци,непознати дори за колегите им?
Артистите стачкуваха,търсейки своите права,но трябва да знаят,че дърво без корен, пада при първата буря.
Двадесет години, не бяха ли достатъчни да се напише история на българския театър, история необременена от политически интереси ?

Спомен за актьора Димитър Антонов


Димитър Антонов е един от първите и най заслужили дейци на българското театрално дело.
Той е :"един от онази шепа хора,които в най благоприятната епоха, за службогонство, са погледнали с презрение на службите и без да обръщат внимание на хорските надсмивки,без да се плашат от грозната перспектива на лишенията,са се впуснали в това благородно и съпроводено с безчет неприятности,поле на сценичното изкуство в България."
Димитър Андонов е роден през 1863г. в Калофер.Остава сирак на 6 години.
По време на Руско турската война постъпва като доброволец в санитарно отделение,само на 14години.Младежът е изпратен в Русия с ранени войници.По време на престоя си в Русия той попада в плен на театралната магия,която не го напуска до края на живота му.
След завръщането си в България е назначен за охотник в жандармерията в Източна Румелия,по късно става старши стражар в Тъмреш.
Взема смелото решение да напусне работа и да се отдаде на театрална кариера.Стефан Попов го покровителства и му осигурява работа в издавания от него в-к"Кукуриго".
През 1884г.в Пловдив се създава "Българска драматическа трупа"под управлението на Коста П.Сапунаров и Стефан Попов,на която Константин Величков,директор на Народното просвещение в Източна Румелия,отпуска държавна субсидия от 75000 гроша.
Димитър Антонов е приет в групата,с две турски лири ,месечна заплата.
Участва в Сръбско -българската война като кавалерист.
След войната става актьор в новосформираната театрална група група"Основа"в София.
През 1890г.се жени за актрисата Милка Вернерова(чехкиня),от същата трупа.Семейното му щастие трае само три години,прекъснато от смъртта на съпругата му,която той преживява много тежко.
През 1891г.министърът на Народното просвещение на Княжество България ,Никола Живков,отпуска държавна субсидия от 20000 лева за образуването на Народна драматична трупа "Сълза и смях".Димитър Антонов е сред първите й членове.През 1902г. е назначен за помощник режисьор на "Сълза и смях".
Димитър Антонов играе характерни роли на злодей и интригант,изпълнението му е блестящо,защото този красив мъж,не е бил сред любимците на публиката.Този сценичен"подлец"е много ценен и уважаван от колегите си.
Умира през 1904г.в София.

сряда, 26 януари 2011 г.

Портрет на Ида Муглер


Българският художник Никола Михайлов е роден през 1876г.в Шумен.
Следва в Художествената академия в Мюнхен-1896г.Живее в Париж и Лондон.
Връща се в България през 1902г.В този период той рисува П.П.Славейков,П.Ю.Тодоров,Кирил Христов,Стоян Михайловски,Антон Страшимиров,Константин Величков,Стефан Стамболов,Драган Цанков,Теодор Теодоров,Марко Балабанов,Димитър Греков,Петко Каравелов,Захари Стоянов,Антим Видински и др.
През 1910г. се установява в Берлин, заедно със съпругата си,германката Ида Муглер.
В Германия художникът става изключително известен,рисува портрети на Адолф Хитлер,Гьобелс, Бенито Мусолини и др.
Никола Михайлов е един от най известните европейски портретисти, в периода между двете войни.
Има две деца,синът му е убит на фронта ,а дъщеря Олга му доживява дълбока старост.След нейната смърт картините на Никола Михайлов , според завещанието,трябва да бъдат предадени на България.
Никола Михайлов е много продуктивен художник,оставил е голямо културно наследство.

Портрет на братя Торчанови


Братя Торчанови са известни български музиканти от миналия век.
Иван Богданов Торчанов(1886-1928),завършва Виенската консерватория(Vienna Academy of Music) и специализира при Леополд Годовски.Той е един от първите български професионални пианисти.
Тодор Богданов Торчанов е цигулар,музикален педагог и диригент.
Баща им, аптекаря Богдан Торчанов, е създател на срунния оркестър към читалище "Развитие"в Разград, през 1892г.
Коментар:Много журналисти се занимават с приноса на чужденците в българската култура,изкуство и наука(това е чудесно),но могат да пишат повече и за приноса на българите.Колко забравени музиканти,писатели,художници и оперни певци има в България?

Списание "Художник"


Списание "Художник"-илюстровано литературно-художествено списание ,приложение на списанието"Библиотека".
Собственик и редактор е Павел Генадиев(10.06.873г.Битоля-10.07.1959г.София),основано в началото на миналия век.
През 1906г.са привлечени като редактори д-р Александър Балабанов и Симеон Радев.
Литература,изобразително изкуство и музика(български и световни творби)са представяни от Андрей Протич,Елисавета Консулова-Вазова,Сирак Скитник и др.
Публикуват се творби на млади български автори-Йордан Йовков,Елин Пелин,Сирак Скитник и др .
Коментар:Прочетох петдесетина броя от списанието с голям интерес и смея да твърдя,че това е най престижното българско издание от този вид, до днес 2010г.Няма никакво съмнение за желанието на българския духовен елит след Освобождението, да се приобщи към европейската култура и изкуство, и го прави изключително успешно.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Автобиография на Алеко Константинов


Алеко Константинов е помолен от свой познат да напише автобиографията си.Тя е публикувана в паметния брой на вестник"Алеко Константинов",издаден през месец май 1937г.в гр. Пазарджик,за 40 годишнина от смъртта му, от Пазарджишкия клон Белмекен на Българския туристически съюз,под редакцията на Димитър Пантелеев(писател,журналист,преводач,работил с Райко Алексиев във в-к"Щурец".
Автобиография
Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов, на 1863година,1 януарий.
Първоначалното си образование е получил не в училище,а от домашните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
Следвал е два класа в Свищовското училище и от 1874.1877г. е бил ученик на Габровската гимназия.Тук под влияние на Илия Христович и Шишковата словестност,е почнал да пише детски стихове.
На 1878г.заминува за Николаев,Русия,дето завършва пълен курс на реалната гимназия и на 1881г. постъпва в Новорусийския университет.
През тригодишния си живот в Южнославянския пансион,той е създал в сътрудничество с няколко приятели,една хумористична ръкописна газета и е писал пиески за ученическата сцена.
В първата година на университетския си живот е написал една малка комическа поемица,издадена в 1882г. от Л.Ю.Райков в Свищов,под заглавие"Песен за Пламен-Теля и Слобод Маджара",написана в духа на народните песни.
На 1885г.свършва курса на Юридическия факултет,връща се в България и го назначават член на Софийския окръжен съд,след шест месеца го назначават за прокурор към същия съд и девет месеца след това за помощник прокурор при Софийския апелативен съд.
В течение на пет години,от 1885-1890г.,измира цялото му семейство:баща,майка и три сестри,а при това още уволняват го и от служба.
При туй отчаяно положение той се отдава на литературни занятия,плод на които са преводите на "Полтава"и "Бахчисарайски фонтан",поеми от А.С.Пушкин,"Беглец"и "Демон",поеми от М.Лермонтов(последната заедно със Славейков),част от "Руски жени",поема от Некрасов,"Тартюф",петактна комедия в стихове от Молиер,"Ле Патер"от Франсоа Копе и др.,печатани в списание "Св.Климент".
Писал е в списание "Мисъл"("Бай Ганьо"),"Български преглед"("До Чикаго и назад","Темпи пассати"),"Българска сбирка"("Чергари",поема от Пушкин,разказа "От много ум"и няколко стихотворения).
Взимал е участие в Юбилейния сборник на Фотинов("Пази боже сляпо да прогледа")и на "Славянска беседа"("Из миналия живот на Славянска беседа").
Писал е във весници"Прогрес(Проза в стихове)и"Знаме".
Сега се занимава с адвокатство.
Появяването на негоните книжки"До Чикаго и назад"и "Бай Ганьо" той дължи на впечатлинията си и силата,която е изчерпал от пътуванията си до Изложенията в Париж 1889г.,в Прага 1891г.и Чикаго 1893г.
Алеко Константинов

Излет до Черни връх през 1894г.


Спомени на Димитър Илков,един от участниците в първия излет до Черни връх,организиран от Алеко Константинов,през август 1894г.Те са записани от писателя Бончо х.Бонев,син на участник в излета-Георги х.Бонев.
"Пиша тия бележки по спомени от баща си,покойния Георги х.Бонев,един от участниците в излета,и по бележките на Димитър Илков,също участник в излета,който има любезността да ми даде ценни сведения.
Групата от писатели,сътрудници на списание "Мисъл",начело с редактора му д-р Кръстьо Кръстев, в която се числеше и Алеко Константинов,можем да сметнем за родоначалница и вдъхновителка, на туристическото движение в България.В тази група участва и Иван Вазов,певецът на нашата природа,който е участвал в излета през август 1895г.до Черни връх.
Тези поети,писатели и учени,изобщо хора на интелекта се срещат на литературни четения и семейни забави, в домовете на д-р Кръстьо Кръстев,Стоян Михайловски,Никола Начов,Георги х.Бонев(син на известния х.Боне Петров) и др.,между тях съществува атмосфера на сърдечно приятелство и другарство.
Един ден Алеко казва:"Приятели,защо само немските учители и техния пастор,ще ходят на коне до Витоша,а ние ще седим като диванета и ще гледаме отдалеко,без да ходим в планината,без дори да умеем да се радваме на красотите й."
Компанията решава да направи излет до Черни връх-преподавателите в Първа мъжка гимназия:Димитър Илков(география),Никола Висковски(литература)д-р Никола Червениванов(химия,по късно кмет на Русе),Разлогов(български език),Бъчваров(физика,по късно професор).Те отиват да поканят д-р Кр.Кръстев,който преподава в гимназията философия.В дома на редактора на "Мисъл"се намира Георги х. Бонев,който също изявява желание да участва в излета,както и г-жа Радка Кръстева.
Алеко предлага да тръгнат от Владая.В събота, през август 1894г.,те се събират в къщата на един кръчмар от Владая,всички пристигат с файтони.
Участниците в излета са:Алеко Константинов,Никола Висковски,Георги х.Бонев,д-р Кръстьо Кръстев,Радка Кръстева,Димитър Илков,д-р Никола Червениванов,Христо Олчев(книжар),д-р Б.Боев(по късно професор).
Правят си снимка за спомен от първия туристически излет до Черни връх,а г-жа Кръстева е първата българка -туристка.
В планината срещат група младежи и девойки,селяни,тръгнали да берат малини.
Баницата на г-жа Кръстева и малините, са част от богатия обяд по време на екскурзията.

неделя, 23 януари 2011 г.

Вестник на жената 1921г.


"Вестник на жената"е създаден на 15.04.1921г. от Христо Чолчев(1887-1978).
Редакцията се помещава на ул."Цар Борис"74.
Христо Чолчев сам редактира и издава седмичника.Наскоро след създаването,негова помощничка става бъдещата му съпруга, Пенка Чолчева.Тя ръководи отдела за кулинарни рецепти,кройки,съвети за домакинството и децата. Авторка е на редица кулинарни книги,известни до днес.Привлича талантливи жудожници,които рисуват прекрасните модели за бродерии.Работи с най известните моделиери за кройки на дрехи.Вестника става изключително популярен сред българските жени.
В периода 1921-1923г.сътрудничка на вестника е Елисавета Багряна.Младата учителка Белчева,както и голямата любов на собствениците на седмичника към поезията,ги кара да публикуват редица произведения на български автори,както и преводи от световната литература.Културната секция на вестника е пълна с информация за художествени изложби,концерти,оперни представления и критики за тях.В дългия живот на "Вестник на жената"са публикувани 86 разказа на Георги П.Стаматов,преводи на Гео Милев,произведения на Йордан Стубел,Йордан Стратиев,Димитър Симидов,Теодор Траянов,Атанас Далчев ,Константин Петканов,като понякога те се подписват с женски имена.
Христо Чолчев издава бошурата "СнопII",която включва произведения на:Елисавета Багряна,Мария Грубешлиева,Бленика,Люба Сплитекова-Касърова,Вера Бояджиева-Фол, Ружа Тенева-Северина,Санда Йовчева,Стела Янева,Яна Язова,Магда Петканова,Ана Каменова,Блага Стефанова,Калина Малина,Мара Вълчева и др.
"Вестник на жената"е спрян след 09.09.1944г.

събота, 22 януари 2011 г.

Тодор Христов-публицист,дипломат


Тодор Христов е български публицист,поет,дипломат.
Той е роден през 1890г.в Казанлък.Завършва Казалъшкото педагогическо училище.
През 1910г.работи като учител по френски език в ямболското село Автане,където се запознава с младата учителка Елисавета Багряна.
Става известен като"Печалния принц".Издава цикъла стихове"Пролет иде".
Участва в Балканската и Първата световна война.Пише книгата"23-ти полк",силно впечатлен от геройството на българските войници.Събира материали за 23 пехотен Шипченски полк,издава книгата в София.
В периода 1919-1924г.работи като журналист в София,следва юридически науки.Защитава докторат в Белгия.
Посещава често Балабановото кафене на "Цар Освободител",
сближава се с художниците Константин Щъркелов,Александър Божинов,Никола Кожухаров,с журналисти,писатели и политици.
Владеещ няколко чужди езика ,с богата култура и голямо обаяние, Тодор Христов започва работа в Министерство на външните работи.
Работи като аташе по печата в Берлин и Виена.
Неговите способности са забелязани и той прави блестяща дипломатическа кариера-пълномощен министър в Берлин(1935-1936),Анкара(1936-1940)и Москва(1940).
В Берлин той издава книгата"Das heutige Bulgarien",която запознава немският читател с българската културна и политическа история.
По време на краткия си мандат в руската столица, става известен сред руската интелигенция, с големите си познания в областта на руската литература.
През месец май се устройва среща, между него и съветски писатели,журналисти,общественици.Българският пълномощен министър ги очарова с въсторжените си изказвания за Достоевски,който в този период е поставен в сянка в Русия.
"Следва среща в Съюза на писателите,сказката му се приела добре ,пийнали по чаша вино,през нощта му става зле",по сведения от сестра му(Млада и след два дена умира на 20.06.1940г.,само на 50 години.Погребението се извършва в църквата "Св.София".
Българите губят един изключителен патриот,дипломат и писател,незаслужено забравен от потомците.Той оставя богат личен архив,съхраняван от сестра му София Христова -Трънка.

Свиленград 1913г.


Свиленград(Мустафа паша),пощенска картичка изпратена на 21.11.1912г.Представлява гостуването на циркова трупа в града-надписът гласи:"Tournee Alemande Charles Mummert"

Изглед от София 1905г.


Тодор Филипов Чипев е известен български издател.Издателство Т.Ф.Чипев издава серии топографски картички от София-черно бели и цветни.
Общ изглед на град София и планината Витоша-изд.1905г.

Станьо Стаматов-военни акварели


Станьо Петров Стаматов е български художник.
Роден през 1886г.в с.Шипка,той завършва Рисувалното училище в класа на проф.Иван Мърквичка.
Работи като учител по рисуване в Казанлък.
Специализира в Германия и Франция.
Участва в Балканската и Първата световна война като военен художник.Неговите акварели,както и маслени композиции на военна темаq имат изключителна художествена и историческа стойност.
Творчеството на С.Стаматов включва картини от живописни кътчета на България,портрети,битови сцени от селския и градски живот,градски пейзажи.
Умира през 1963г.в Мюнхен.
Станьо Стаматов участва в създадения през 1940г.,Комитет за построяване паметник на падналите български войници от 23 пехотен Шипченски полк.Той предоставя своята картина "Църквата Св.Климент в Охрид"за изработване на юбилейна картичка,като печалбата от продажбата на картичките се употреби за изграждането на паметника.

сряда, 19 януари 2011 г.

Любомир Вишегонов-българският бас в Метрополитен опера

Любомир(Любен)Вишегонов(Lubomir Vichegonov,Luben Vichey)е световно известен български оперен певец-бас.
Роден е на 18.07.1912г.в София.
Дебюта му, в Софийската народна опера в "Евгени Онегин"е успех ,участва в "Калоян"на Панчо Владигеров, през 1936г.
Негова съпруга е оперната певица Мария Споуста,дъщеря на чешкия диригент Хенрих Споуста,който е оставил трайни следи в българския музикален живот.
Преди Втората световна война Л.Вишегонов е солист в Чешката национална опера.
По време на войната живее в Цюрих,Швейцария,а по късно се емигрира в САЩ.
Неговата кариера в Метрополитен опера продължава от 1946г.до 1956г.,през 1960г.се връща отново за три сезона.
След спиране на активната си дейност като оперен певец,Любен Вишегонов става имприсарио на оперни артисти,сред които:Зинка Миланов(Zinka Milanov),Биргит Нилсон(Birgit Nilsson),Джузепе Кампора(Giuseppe Campora),Тереза Стратас(Teresa Stratas)и др.
Любен Вишегонов има втори брак с Ана,дъщеря на световно известния италиански колекционер Карло Фруа ди Анжели(Carlo Frua de Angeli).
Любен Вишегонов умира на 7.01.1995г. в Лифорд кей,на Бахамските острови.

вторник, 18 януари 2011 г.

28 февруари 1870г


28 февруари паметна дата за българите- след 30 г.борба за национално самопределение е издаден ферман за уреждане на самостоятелна Българска църква,начело с екзарх.

Иванчо хаджи Пенчович


Иванчо Величков хаджи Пенчович-Русчуклията е роден в Русе.
Член на Държавния съвет в Османската империя,депутат в Учредителнато народно събрание,виден църковен деец.
Ролята на Иванчо хаджи Пенчович в българския политически живот е недооценена.
Негативните писания относно неговата личност са много,но винаги възниква въпроса,защо е избран за депутат в Уредителното народно събрание,ако е толкова виновен за смъртта на Васил Левски?Нима съвременниците му са забравили неговите грехове към Апостола,ако е имал такива?

Георгаки Стоянович


Георгаки(Георги) Стоянович е виден деец в борбата за независима Българска църква,член на Държавния съвет на Османската империя.

Алманах на забравените български журналисти-Недю Жеков


Недю Жеков е български възрожденец,участник в борбата за независима Българска църква,един от първите български журналисти,основател на Лясковската гимназия,първи ректор на Петропавловската семинария.
Роден в Лясковец през 1841г.,син на свещеник Жеко.Баща му е убит от турците.
Негов учител е Тодор Т. Хрулев.Учителства в Долна Оряховица,а после в Лясковец.
Заминава за Белград и завършва с отличен успех Православно богословско училище(1863-1864г.)
През 1867г.постъпва във Великата школа,като студент по философия се дипломира през 1870г.Като студент ръководи българската ученическа дружина"Добра надежда",която имала за цел да подлага на критика и рецензия всичко,което се печата в Сърбия за българския народ.
Написал е следните книги:"Българска словеност","Материали за история на българската църква","Естетика","Космогонията на Мойсея в сравнение с естествените науки","Кратки черти от животоописанието на Теодосий Търновски","Исторически преглед върху историята на югославянските народи в политическо и федеративно отношение"през1868г.Още тогава българският философ се изказва против федерациятана славянските народи.
Издава и редактира вестниците"Световид"-1868г.,в продължение на година и четири месеца,и "Въсток"(1869-1870).
Сръбският княз Михаил, втечатлен от красноречието му го назначава за преводач от руски във Външно министерство.
Върнал се в родния си край, той работи неуморно за развитие на образователната система.
Българския екзарх Антим с писмо от 16 февруари 1872г.го кани за секретар на Светия синод в Цариград.През 1878г.започва да издава вестник"Правда"в Търново.
Умира през 1907г.
Неговия син Александър Н.Жеков(р.13.04.1885г.) е известен журналист и писател,в близкото минало.Автор на книгите:"Възникване на манастирите в България и културно националното им значение"1926г.,"На борците на Дряновския манастир",юбилейна книга по случай 50г.от Априлското възстание,"Нашите храмове-произход и смисъл"1927,"Идеали и дела на интелигенцията ни"1929г.,"Църквата и интелигенцията"1932г. и др.
Свещеник Жеко,Недю Жеков,Александър Н.Жеков-три поколения родолюбци,не могат да бъдат забравени от българите.

Георги Золотович- горещ патриот


Георги Золотович-горещ патриот,така е определен в албума,издаден по случай 50 години от смъртта на Иларион Макариополски през 1925г.Георги Золотович е роден в Калофер през 1799г.в известен род.Той и брат му Димитър са сред най известните българи, търговци в Цариград.Георги Золотович взема активно участие в борбите за Независима българска църква.Неговата племеница Марионка е женена за българския министър председател Тодор Бурмов.Умира през 1881г.

понеделник, 17 януари 2011 г.

Ovomaltine на българския пазар 1929г.


Овомалтин е швейцарски продукт създаден през 1903г.и добил голяма популярност,както в Европа,така и в САЩ.Той е хранителна добавка,подходяща за деца и възрастни.

Магазин "О бон гу" в София 1920


Рекламата показва,че това което се носи в Париж и Виена ще намерите на ул."Леге"15 в магазина"О бон гу"през 1920г.

Георги Хр.Чорбаджийски-брата на Чудомир


Георги Христов Чорбаджийски е заслужил български учител и общественик.

Мода 1925г.


Модата в България през 1929г.,как се обличаха разлечните класи от българското общество в този период?
Информация няма и това поставя в доста деликатно положение някои съвременни български "светски"личности,които си мислят,че модата в България, започва с тяхното появяване на телевизионния екран.
Магазин"Мод дю Пари"предлага на елегантните дами богат избор от обувки,включително и от истинска змийска кожа.

FLY -TOX на българския пазар 1929г.


Флай токс, препарат за унищожаване на мухи,молци,хлебарки,комари и т.н.присъства на българския пазар през 1929г.,с разрешение на Дирекция на народното здраве.
Представител на фирмата за България е г-н Спас С.Темелков.
Рекламата излиза през 1929г.

Рекламата-и нейната история в България-1925


Модата на кожените палта не отминава България.Търговците Бехар и Гершон рекламират своя магазин"Буенос Айрес".Рекламата е публикувана 1925г.

неделя, 16 януари 2011 г.

Карикатури на Александър Добринов


През 1939г.вестник"Дневник"празнува юбилей.
Собственикът на вестника,медийния магнат Атанас Дамянов поръчва на известния художник Александър Добринов да направи карикатури на работещите във вестника.Карикатурите са поставени в рамки подарени на журналистите.
Редакционен състав на вестника през 1939г.:
Петър Атанасов-главен редактор,
журналисти-Владимир Евтимов,Александър Петков,Любен Антонов,Иван Костов,Яни Стойчев,Цанко Луканов,Петко Тихолов,Минчо Вакъмски,Ангел Матанов,Александър Воронов,Клара Чолакова,Борис Гълъбов,Асен Миланов,
цинкограф-Асен Сапунджиев.

Дамско бельо-1923г


Развитието на дамската мода в България -информация липсва,има бели петна относно модата в периода 1850-1944г.Семейните албуми дават информация за модата,но тя не е достатъчна.
Има много литература за селското облекло,шевици и традиции,но определено липсва такава за бита и облеклото на гражданката.
Съществуват много модни ателиета-за дрехи и бельо(ателието на Радул Цветков,Пенка Бачева,Пелагия Видинска,Елена Ушева,Райна Ракарова(Ръкарова) и др.)Шапкарските ателиета са много известни,тъй като шапката е неизменна част от тоалета.Бродериите -ръчни и машинни са много популярни.Коприненото бельо,с бродерии присъства в гардероба на заможната българка.Кюлоти"Мисис Симпсън", по името на популярната американка,заради която английският крал Едуард абдикира,са хит сред българките.

Детски колички -антики


Детските колички имат дълга история.Смята се,че Уилям Кент,градински архитект е създал първата детска количка през 1733г.Херцогът на Девъншиър му поръчва да направи количка за неговите деца.Тя представлява дървен кош, във формата на мида с колела.По това време количките се теглят от пони или козичка.Те са богато декорирани с рисунки.
Бенджамин Потър Грендел продава през 1830г.първите детски колички,значително подобрени,в Америка.
През 1840г.кралица Виктория купува три колички за своите деца.Поставено е началото на модата на детските колички във Великобритания.Попурярни са количките-"Принцеса","Херцогиня","Балморал" и "Уиндзор".
Уилям Ричардсън патентова първите детски колички през 1889г.,те са с подобрен дизайн и с възможност за управление.
През 1920г.бебешката количка навлиза масово в градския бит.
В България детската количка се появява в началото на миналия век.След Освобождението,създаването на първите градски градини в София и Русе, правят популярни разходките на децата и техните родители.
Българските дами от висшата и средна класа искат да бъдат в тон с европейската мода,подобно на парижанките в Люксембургската градина, те разхождат своите деца,като бебетата са в колички.Първите детски колички са внесени от чужбина.
След 1920г.започват да се произвеждат в Русе във фабриката на братя Габровски.

събота, 15 януари 2011 г.

Семейни хроники-Лолови



"Думите отлитат,писаното остава"латинска поговорка,щастливи са тези хора,чиито предци са писали семейни хроники.
ЛОЛОВИЯТ РОД е много стар, сведения за него дава Велико Йорданов(1872-1944),директор на Народната библиотека,в книга за историята на село Медвен,Котленско.Легендата разказва за болярин,избягал със семейството си от турците и намерил убежище в планината.Той е сред първите заселници на село Медвен.Има данни са за ЧОРБАДЖИ АТАНАС,живял през 1520г.в Юрта махала.В ранните години след турското нашествие,народната памет е жива и мнозина потомци на боляри са титулувани Чорбаджи.Следват потомци с имената-Васил,Атанас,Желязко,Господин,Сава и Панайот,всичките обитавали семейните имоти.
Родословното дърво се описва от 1720г.,когато е роден ЧОРБАДЖИ ГОСПОДИН,неговият син АТАНАС ГОСПОДИНОВ(р.1756г.) дава начало на три клона на рода.Децата му са -ЖЕЛЯЗКО,ПЕНКО и ДРАГАНА.
ЖЕЛЯЗКО АТАНАСОВ(р.1780г.),получил прякор Лулата или Лолата,защото пушел с лула,неговите потомци приемат фамилното име ЛОЛОВ.Той е женен за Кера от съседното село Градец.Синовете на Желязко са кехаи(кехая,според Тълковен речник от 1973г.,значи главатар на овчари)-АТАНАС КЕХАЯ,ГЕОРГИ КЕХАЯ и ГОСПОДИН КЕХАЯ.
ГЕОРГИ КЕХАЯ(1820-1892),негови деца са ген.Петър Г.Лолов(1864-1925),женен за Недялка Шишкова,Атанас Г.Лолов(1854-1897)и Кера(1844-1920),тя се жени за поп Стефан Далакчев,техният син Христо поп Стефанов(1859-1901)и съпругата му Луиза от Загреб,имат три деца-Милка(1892-1950),Невена(1894-1968) и Стефан.Невена е женена за полк.Петко Велков,те имат две деца-Димитър и Богдана.Димитър,известен като Джеймс Велков(1920-25.05.2008)е строителен предприемач,построил градовете Гуахара и Табайба в Тенерифе,филантроп,изключителна личност,достоен потомък на своите предци.
АТАНАС КЕХАЯ е роден 1816г.в Медвен и умира в Държавната болница в Добрич(Хаджиоглу Пазарджик) на 25.09.1874г.Той е смъртоносно ранен от трима татари,които са го ограбили.Те са осъдени и затворени.
АТАНАС ЛОЛОВ(Лулов,Луловский)е земевладелец,собственик на къшли,мандри и стада овце и коне, търгува с млечни продукти,месо,вълна и кожи.Неговите търговски тефтери са водени с вещина(съхраняват се в Държавния архив).В разходите всяка година се включва дарение за Светата църква,като голям дарител получава привилегията да бъде погребан в двора на Карабоклушката църква"Света Троица" в Добрич.Притежава личен печат,който поставя на кореспонденцията си с червен восък.Запазена е честитка за Коледа,изпратена от Атанас до дъщеря му Кера и мъжа й ,през 1855г.Децата на Атанас Лолов и Руса Вълкова Бабакова-Лолова(1815-1901)са-Кера(1835-1866, без поколение),Желязко(1842-1922),Васил(1844-1924),Господин(1850-1888),Панайот(1849-1918),Неделя(1860-1943),Жейна(умряла млада без поколение),Георги(умрял млад без поколение) и Стефан(умрял млад,без поколение).
Сродяванията по това време са съобразени с материалното благополучие и социалното положение на рода.
ВАСИЛ А.ЛОЛОВ се жени през 1869г.за Минка Въжарова,дъщеря на Руси Въжаров,управител на чифлика на Великия везир Махмуд Недим паша(1818-1883),любимец на султан Абдул Азис.По късно Руси купува чифлика и отглежда 150 ангорски кози,чиято вълна и до днес се нарича "вълна на вълната",заради луксозните прежди,които се произвеждат от нея.Техни деца са-Методий В.Лолов(1885-1959),писател и журналист,известен с псевдонима Бранимир Ясминов,женен за Джулия Рампола дел Тиндеро,тяхна единствена дъщеря е оперната певица Минка Лолова.Д-р Атанас В.Лолов(1871-1954),лекар и дипломат,женен за швейцарката Матилда Делешо,тяхна дъщеря е френската актриса Катя Лова(Katia Lova).Господин В.Лолов(1887-1946),търговец на сол в Бургас,женен за Тодорка Хатева.Руска В.Лолова(1877-1950),женена за сливенския индустриалец Илия Калов.Дъщерята на Руска ,Росина завършва медицина в Швейцария,женена е за известния рентгенолог проф.д-р Ерих Здански(Zdansky).Те имат три дъщери,една от тях,Доротея се жени за австрийския аристократ Georg von Miller zu Aichholz.Александър В.Лолов(1878-1949),конституционен съдия,женен за Славка Манафова,без поколение.Желязко В.Лолов(1893-1960),Велислава В.Лолова(1884-1964).
ЖЕЛЯЗКО А.ЛОЛОВ се жени за Станка през 1861г.Те имат деца-Атанас(1862-1912),Харалампи(1866-1935),Димо(1870-1937),Господин(1883-1937,без поколение),Панайот(убит на фронта Първата световна война),Кера(1876-1914)Този клон на рода Лолови има трима представители,които се занимават професионално с изкуство-Желязко Ат.Лолов(1900-1957)актъор,сестра му Ирина Ат.Лолова(1906-1988),актриса,една от първите български фехтовачи,живяла във Франция,Татяна Желязкова Лолова(1934),една от най популярните и обичани български актриси и нейният племеник Сава Д.Лолов(син на Димо Лолов и проф.Дарина Кръстинова),актьор и режисьор във Франция.Гина Д.Лолова(1908-1980) се жени за Асен,син на змеделския лидер и министър председател на България,Александър Стамболийски.
Имуществото,което Атанас Ж.Лолов оставя на децата си включва-къща в Юрта махала,в Медвен,овощна градина на Големан,две лозя в местността Новите лозя и две лозя в Батиково.
В Добруджа оставя следните имоти-един юрт развалини от къшлата,чифлик в село Дюдюкчи дере(селото не същества днес,намира се до село Черкез,днес село Черкезу,в границите на Румъния)
,нива 1200дка в местността Ючгиолджук,друга нива 250 дка,в местността Киор куюсу,в същото землище в местността Порязката могила ,нива от 300дка,Исмаиловата нива в същото землище,състояща се от 300дка.Имотите са регистрирани с тапии,крепостни актове,записани на името на Атанас Желязков Лолов.Всички документи се съхранявят в Желязко Ат.Лолов,прадядо на актрисата Татяна Лолова.
През юли 1878г.Димитър Парчов пише от село Черкезу до Господин Ат.Лолов,че в селото има много татари,къщата и чифлика са подпалени,покъщнината и добитъка откраднати.Останали са 240 овце и 10 кобили.Ценните вещи ще изпратят по Хаджи Гергюви от Жеравна.Друга трагедия сполетява семейството,при оттеглянето на турците е заклана баба Слава,майката на Руса Бабакова-Лолова.Руса има две внучки ,кръстени на нея-Руска Коларова и Руска Калова.Тя е останала в семейната памет с думите:"Не забравяйте никога,че сме от болярско коляно".В село Медвен хората са знаели,че Лолови са от много стар и знатен род,това е споменато във всички книги ,писани за историята на селото.
Има една история в Лоловия род от Медвен,която винаги ме е вълнувала.Тя се отнася за голямата любов между красавицата Васила,дъщеря на чорбаджи Съби Николов(син на Никола Райнов Оборджийски,р.1793г.с.Градец,Котелско), и Панайот Атанасов Лолов.
Любовната история се развива през 1878г.
Васила е родена в Медвен на 30.12.1860г.в семейството на Съби Николов и Рада Желязкова.
Чорбаджи Съби е роден през 1830г.в съседното село Градец,близо до Котел,през 1850г.той се премества в Медвен и става един от най богатите и уважавани хора в района.В периода 1858-1878г.е кмет(мухтарин) на селото.За него са писали Захари Стоянов,Васил Лолов,Димо Далакчиев,Стефан Въжаров и др.Описват го като:"едър,представителен и внушителен българин,който по говор,по обноски,по държание е бил много симпатичен и обичан от всички".
По спомени на съвременици Васила е притежавала рядка красота-теменужено сини очи,млечно бяла кожа,тъмно кестенява буйна коса и стройно гъвкаво тяло.Младите мъже от Медвен въздишали по нея,но тя пристанала на ПАНАЙОТ А.ЛОЛОВ(1849-1918).
През 1878г.семейството на Съби Чорбаджи се премества в Ямбол,където той купува къща.Бащата на девойката крои планове за нейното бъдеще.Васила е получила добро образование в девически пансион в Одеса,владее руски и френски езици,започва да учи в Педагогическия институт,но след обявяването на Руско турската война се връща в България.Девойката обича музиката,пее и свири на физхармониум.Години по късно,нейният внук Васил А.Лолов-цигулар,диригент и композитор,разказва в едно интервю,че тя е открила таланта му за музика и подарила първата цигулка.
В България, тя се среща отново с първата си и единствена любов-Панайот Ат.Лолов и въпреки волята на баща си,една нощ,с помощта на един слуга, яхва коня и заминава за Медвен, при любимия си.
Тази изключително смела постъпка на девойката, в ония смутни времена, ни кара да се гордеем с нашата баба Васила.
Любовната история има щастлив край, Васила и Панайот се женят и създават многолюдно семейство.Те имат 6 сина-Васил(1878-1972) ,Атанас(1885-1950),Сава(1880-1944),Радомир,Желязко(1882-1950) и Борис(1898-1972) и една дъщеря-Руска Лолова-Коларова(1884-1970).Децата на Панайот получават добро образование-Васил е доктор по право на Женевския университет,Сава завършва същия университет,Борис е лекар,завършил медицина в Торино.Всички са свързани с музиката,като професионалисти и любители.
Панайот Лолов е държавен служител,околийски началник в Ямбол.
Той умира на 13.10.1918г от инсулт,виждайки сина си жив,да се връща от фронта.Да умре от радост,при среща със сина,който е оплакал,тъй като е получил съобщение,че е убит,звучи невероятно,но е факт.
Българска съдба,колко радости и скръб са преживели нашите деди,сурови и нежни,силни хора са българите.
Васила Лолова доживява дълбока старост в Ямбол,при сина си Сава Лолов,известен адвокат и депутат в Народното събрание.Погребана е в семейната гробница на Лолови в Ямбол.
Техните потомци са пръснати по цял свят.Те са :проф.д-р Панайот Коларов,д-р Владимир Коларов,Пламен Коларов,Виктор Коларов,Диана Коларова,Васил Лолов-диригент,Атанас Лолов-музиколог,Мария Зуркова-Лолова,Кристофър Лолов,Бойка Константинова-Живадинович,Веселина Лолова,Румяна Симеонова,д-р Милка Лолова-Ментова,Ани Коловре,Цветана Янева,Марин Янев,Кристина Янева-актриса,Марина Янева-сценограф,Любен Лолов-писател,Панайот Лолов-скулптор,Цветана Фокс,Марина Фокс,Джеймз Фокс,д-р Борис Лолов и др.
Родът Лолови е исторически български род,негови представители са играли важна роля в националноосвободителните борби,те са сред строителите на съвременна България,имат принос в развитието на българската медицина,наука и изкуство.Лолови са сродени със следните родове:на Христо Ботев,Стамболийски,Шишманови,Шишкови,Манафови,Савови,Коларови,Калови,Велкови,Пискюлеви,Златареви и др.
На снимките-Васила Лолова през 1889г.,Васила Панайот Атанасов Лолов през 1878г.

петък, 14 януари 2011 г.

Александър Малинов-лидер на Демократическата партия


Александър Павлов Малинов е български политик,абсолютен лидер на Демократическата партия,министър председател на България,председседател на Народното събрание,виден юрист.Той е роден на 03.05.1867г.в Пандъкли,Бесарабия.Умира по време на събрание в Модерния театър, на предизборна кампания на Демократическата партия на 20.03.1938г.

Александър Людсканов-български политик


Александър Кочов Людсканов е български политик,министър,дипомат и виден юрист.Той е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия.Роден е на 15.03.1854г.в Търново.Женен е за Недялка Цанкова,дъщеря на Драган Цанков.Умира на 4.03.1922г.в Лондон.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Списание "Пчелица"-1915г.


Първото българско списание за деца, "Пчелица" излиза през 1871г. в Цариград, под редакцията на Петко Р.Славейков.
След Освобождението списанието е възстановено и много български деца четат неговите родолюбиви книжки.
През 1915г.списанието излиза под редакцията на софийския учител М.Д.Николов и се печата от Христо Трънков.
Печатницата се намира на булевард"Дондуков"61.в София.Годишният абонамент за "Пчелица"струва 6 лева,излиза два пъти в месеца-на 1 и 16 число.
Списанието сътрудничи с известни български писатели и поети,печата преводна литература за деца,илюстрациите се правят от известни художници.
"Списание "Пчелица" учи децата на самодейност,труд и любов към Родината",казва редакторът М.Д.Николов,през 1915г.
Списание "Пчелица"излиза днес,издателите претенциозно заявяват,че основател е Петко Р.Славейков.Те не знаят, или са забравили,че това списание излиза от 1915г. до 1944г.Надявам се,че те, нагърбили се с амбициозната задача да възпитават децата в България, ще си направят труда да проучат историята на списанието,както и биографиите на прекрасните хора,работили за него.

петък, 7 януари 2011 г.

Станчо Коларов - принос в българската педагогика


Станчо Бенев Коларов е роден на 1.08.1879г.в Казанлък, в семейството на Беню Станчев Коларов и Анна Иванова.Завършва гимназия и Педагогическото училище в родния си град.
През 1901-1906г.следва в Историко-философския факултет на университета"Франц Йосиф I"в Загреб.Владее немски френски,сърбохърватски и руски език.
Първата му работа е в Педагогическото училище в Силистра-център на педагогическата мисъл в България.Директор на училището е историкът д-р Хараламби Стефанов,младите и образовани в европейски университети,учители са:Никола Просеничков(по късно директор на Русенската гимназия),д-р Димитър Динев,д-р Никола Тончев,д-р Тодор Данков,д-р Добри Аврамов,д-р Слави Чаушев и Станчо Коларов(по късно директор на Бургаската гимназия) и др.Повечето имат докторати и по късно оглавяват гимназиите в страната.
Тези български педагози,незаслужено забравени, са сред строителите на съвременна България,те са градивния елемент на българското образование.
През дългата си педагогическа дейност Станчо Коларов работи като гимназиален учител,инспектор и директор на гимназиите в Бургас и Стара Загора,съответно- Силистра -1907-1908,Ямбол-1909-1913,Бургас-1932-1936г.,Стара Загора-1915-1922г.и 1922-1931г.
Близко приятелство го свързва с писателите Стилиян Чилингиров и Йордан Йовков,с театралите Илия Миларов и Сергей(Сергиян)Туцич, още от студентските години в Загреб.
Публикува педагогически статии в сисание"Дом и училище" и в"Учителка мисъл",съавтор е в множество учебници и учебни помагала.Неговите изследвания върху развититието на учебното дело преди Освобождението остават непубликувани след 1944г.
Тодор Карасимеонов(21.01.1889 Казанлък-24.03.1937Бургас),учител по рисуване в Бургаската гимназия му прави много сполучлив шарж-директора Коларов е известен с академичния си изказ и документирането на всички учителски съвети.
Станчо Коларов участва в Балканската и Първата световна война,награден е с Орден за храброст.Получава и други ордени и медали,но най-скъп за него е Ордена за гражданска заслуга,връчен му на 24 октомври 1920, по случай двойния юбилей на Иван Вазов-70 годишнина и 50 години творчество,както и личната му среща с народния поет.
Станчо Коларов е женен за Руска Лолова,техен син е проф.д-р Панайот Коларов.
Умира на 14.06.1951г. в София.

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Проф. д-р Панайот Ст. Коларов


Панайот Коларов е роден в гр.Ямбол, през 1909г., в семейството на Станчо Коларов и Руска Лолова.Малкият Панайот свири на цигулка и мечтае да стане музикант,Лоловия род е известен с артисти и музиканти(Васил Лолов,Любен Лолов,Екатерина Лолова-Катя Лова,Татяна Лолова,Цветана Янева,Минка Лолова-оперна певица),но баща му надделява и семейния съвет решава да следва медицина.През целия си живот проф. д-р Коларов е почитател на симфоничната музика.
Завършва гимназиалното си образование в Стара Загора с отличие, а в последствие Софийския медицински факултет.
През 1940г. е назначен за асистент в Терапевтичната клиника на Софийския медицински факултет. Възпитаник на големите български клиницисти проф.д-р Стоян Киркович, проф.д-р Милев и проф.д-р Владимир Алексиев,той е продължител на най-хубавите традиции в българската клинична медицина.Специализира в Букурещ и Париж.
През 1954г. д-р Коларов започва дългогодишната си практическа, преподавателска и научна дейност в областта на ендокринологията-назначен е като старши асистент в Клиниката по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната при ИСУЛ, под ръководството на акад. Иван Пенчев.
Съвместно с него той е основоположник на специалността ендокринология в България. Научните постижения на д-р Коларов, широките му и задълбочени познания, както и възможностите му да се изяви като педагог и преподавател не остават незабелязани-през 1961г. е избран за доцент, а през 1966г. за редовен професор.
През 1970г. е избран за ръководител на катедрата по ендокринология при ИСУЛ.
Проф. Панайот Коларов става първия директор на новосъздадения Институт по ендокринология, геронотлогия и гериатрия.
В продължение на 40 годишната му преподавателска дейност, под негово ръководство се обучават и специализират много български ендокринолози.
Научните публикации на проф. Коларов имат фундаментален характер.
От тях са се учили и учат много лекари.
Научните му трудове, над 130 на брой, са публикувани в много български и чужди медицински издания.
Проф. Коларов е организирал и председателствал Първия национален конгрес по ендокринология с международно участие през 1975г.
За големия си принос в развитието на българската медицинска наука, той е награждаван с редица ордени и медали (Орден на Св.Св. Кирил и Методий и други.)
Проф. д-р П.Коларов, в съавторство с проф.д-р Христо Гелинов, е автор на биографична книга за техния уважаван и обичан проф.д-р Владимир Алексиев.
Той е баща на сърдечния хирург д-р Владимир Коларов.

Русе.-Статуята на свободата


Статуята на свободата в Русе е дело на италианския скулптор Арнолдо Цоки.Русе-аристократичния град на България, през 1909г. с дарения от граждани,притежава тази прекрасна статуя,поставена в Градската градина,подобно на други европейски градове.

Улица"Александровска"в Русе 1891г.


Първото българско застрахователно дружество"България",основано в Русе през 1891г.се помещава в сградата на ул."Александровска",собственост на г-жа Гина М.Димитриева,до построяването на собствена сграда.

Портрет на финансиста Георги Теодоров


Георги Теодоров е български финансист с изключителни заслуги в развитието на застрахователното дело.Той е завършил Търговска гимназия в Букурещ и Ecole Libre des Sciences Politiques в Париж,един от най престижните университети за политици и финансисти по онова време.Г.Теодоров е сред основателите на първото българско застрахователно дружество "България".През 1891г. той е негов заместник,а от 1894г.генерален директор,до смъртта си през 1933г.

Портрет на банкера Георги Губиделников


Георги Губиделников е български банкер и политик.Роден е на 2. 05.1859г. в Котел.Следва във Франция.Той е кмет на град Русе през 1894-1895г.,депутат и зам.председател на IX ОНС,директор на Българска търговска банка,член на Управителния съвет на застрахователно дружество "България"от 1896г до смътта си на 28.11.1938г.

сряда, 5 януари 2011 г.

Вяра Салплиева -Станева


Вяра Салплиева-Станева е българска театрална и оперетна актриса,снимала се в един от първите български филми"Момина скала".
Тя е родена в София на 28.09.1903г.
Сценичната й кариера започва през 1911г.като драматична актриса в"Свободен театър".Играла е Дуня от "Женитба"на Гогол,Капка от"Наймичка",Авлий от "Камо Градеши",Рафаела от "Отечество"на В.Сарду и др.Нейният дебют е в оперетата "Корневилските камбани",следват Кристел от "Дъщерята на лесничея",Коджа Гюл от "Розата на Стамбул"на Лео Фал,Силва от "Царицата на чардаша",Одет от "Баядерка"и др.През 1922г.започва работа в Кооперативния театър.Нейната артистичност и талант я правят една от любимките на публиката.Тя е забелязана от режисьора Борис Грежов и през 1922г.се снима във филма "Момина скала"в ролята на Гюла,а ролята на Асен се изпълнява от съпруга й Иван Станев.

понеделник, 3 януари 2011 г.

Режисьорът Стоил Стоилов-Тили


Стоил Стоилов-Тили е най известния оперетен режисьор от зората на българската оперета.
Той е роден в Шумен през 1893г.Завършва гимназия в България и заминава за Виена ,където учи при знаменития Ото Руб в Бургтеатър.
Дебютът му в Народния театър е в ролята на Франц Моор в "Разбойници"на Фридрих Шилер.
През 1921г.е назначен като актьор и пом. режисьор в театър "Ренесанс".Година по късно вече е режисьор в Кооперативния театър,където поставя "Цвета",оперета на Георги Атанасов.
Неговата фантазия,както и солидните сценични познания, получени във Виена го поставят сред значимите български творци.
Той работи от 1922г.до 1938г. в Кооперативния театър ,като режисьор и се изявява в характерни комични роли като актьор.
Стоил Стоилов -Тили е поставил над 80 оперети:"Танц към щастие"-Роберт Шолц,"Фраскита","Мамзел Нитуш","Виктория и нейните хусари","Лейди Хамилтън","Последен валс"на Оскар Щраус,"Идеалната съпруга","Чучулигата","Принцесата на цирка","Циганска любов" и др.
Умира през 1944г.

Вегетариански ресторант в София 1925


В София има няколко вегетариански ресторанта през 1925г.Най известният е "Ясна поляна"(по името на имението на граф Толстой)на Ангел Котев.Той е посещаван от последователи на Петър Дънов,толстоисти и обикновени клиенти.

Ресторанти в София 1925


Ресторантите в София след Освобождението са много и различни категории.
Известни са бирариите ресторанти-"Хладна почивка"(на местото на кино Роял,бившето Дружба),"Горски цар"(до Семинарията,на местото,където днес е Белгийското посолство)"Весели гости" и много други.

неделя, 2 януари 2011 г.

Безкофеиновото кафе "HAG" на българския пазар 1928г.


Безкофеиновото кафе е известно в България веднага след неговото създаване, от Лудвиг Розелиус.
През 1928г в Царство България ,с разрешение на Върховния медицински съвет,след анализ в българските лаборатории ,официално се одобрява продажбата му.
През същата година излиза статията на проф.Асен Златаров "Безкофеиновото кафе",в списание "Природа"(издание на акад.Георги Константинов Христович).
Следва рекламна кампания в медиите и кафето става популярно сред градското население в България.
Българската връзка с търговеца на кафе Лудвиг Розелиус,има по дълга история.Той е посещавал България и с политически поръчки.Смята се ,че е повлиял на решението ,чия страна да вземе България по време на Първата световна война.Приятелство го свързва с политика Васил Радославов и други български политици и журналисти.
Известна е шегата на някои столични журналисти по онова време,че тази война мирише малко на кафе.

Компанията "Нестле"на българския пазар 1928г.


Компанията "Нестле" е популярна в България.Предлагам ви реклама,публикувана през 1928г. в списание "Икономия и домакинство"на Теодора Пейкова,издадено в печатница"Стопанско развитие"-София.