Алманах на забравените български журналисти-Теодораки Ст. Теодоров

Теодораки Стефанов Теодоров е един от пионерите в българската журналистика след Освобождението.
Роден е около 1858г.в Жеравна в богато и известно семейство.Неговият баща Стефан(Стефанаки) Теодоров,както и братята му Димитър и Перикли са известни търговци,които по време на Кримската война се преселват в Тулча.Стефан и Димитър са сред най известните дарители в града(Църквата"Свети Георги",мъжкото училище"Св.Методи"в Тулча,крепост на българщината)Димитър(Димитраки) Теодоров е баща на д-р Пантелей Минчов и дядо на Султана Рачо Петрова.
Малкият Теодораки се учи първо у дома си от известния учител и просветител, Сава Добропродни.
Завършва Роберт колеж в Цариград с много добър успех.
По съвет на българския политик Тодор Икономов,роднина на майка му отива да следва в Париж в Ecole de sciences et politiqus.Университетът е открит през 1872г на левия бряг на река Сена с цел, там да се обучава бъдещия политически и икономически елит на Франция и френскоговорящите държави.Теодораки Теодоров е един от първите възпитаници на този известен днес университет.
Когато започва Руско-турската война той прекъсва следването си и става доброволец.Заедно с руските войски преминава р.Дунав при Свищов.Участва в боевете на Шипка.Награден е с Кръст за храброст"Свети Станислав".
След войната се връща в Париж,за да довърши образованието си.
Баща му умира през 1883г.и той трябва да управлява наследството си.Теодораки,високо образован,владеещ чужди езици-английски,френски,немски,руски,турски и говоримо няколко славянски езика,мечтаещ да стане журналист е далеч от търговия,имоти и сметки.Той фалира.
Пристига в София през 1889г. и започва работа като ревизор в Санитарната инспекция,първо отговаря за Александровска болница,а после за болниците в Княжеството.
По късно започва работа в Министерството на външните работи като началник на Бюрото по печата. Командирован е като секретар в българското консулство в Одрин.Разбрал,че не иска да работи държавна работа ,напуска и се отдава на журналистиката.
В София започва да издава"Нов български печат",вестник сходен с виенския"Neue Freie Presse".При разговор на журналиста Георги Николов с г-жа Евдокия Т. Станчева,съпруга на Теодораки,тя споделя:"Вестникът излизаше четвъртък и петък,по 15 ст.броя с мои пари-2000лв.Отначало вървеше добре.Нашите хора обичат да четат без пари,и като приятели не плащат абонамент и вестника спря.Тогава Теодораки пак стана чиновник."
След неуспешния опит да има свой вестник,мечта на всеки журналист,той сътрудничи на "Български търговски вестник"-излизащ на немски и български език,редактор на в-к"Отзив" и "Нов отзив".
През 1901г.заедно с Ради В.Радев(бъдещ кмет на София,журналист)основават в-к"Новини".Вестникът струва 5 ст.В първия брой след програмата е написано следното:"Недей бъди ленив-или чети,или пиши,или се моли,или мисли,или работи нещо полезно за Отечеството си."Днес звучи наивно,но ни дава представа за морала на журналистите от поколението на Теодораки Теодоров и Ради В.Радев."Новини"излиза до 20 януари 1904г.След спирането на вестника Теодораки сътрудничи за кратко в"Дневник".
Той е кореспондент на френски,немски и маджарски вестници.Заедно с Г.Кантарджиев превежда романа"Воденичарска усойка"
Умира на 27 март 1905г.в София в бедност.Съдбата на Теодораки Теодоров,е една от причините,която кара негови приятели журналисти, да предприемат действия за създаване на Дружеството на столичните журналисти-така те смятат ,че могат да бъдат защитени техните интереси.