Алманах на забравените български журналисти-Лазар Пулиев

Лазар Н.Пулиев е роден през 1858г.в Карлово.Останал сирак на тригодишна възраст.Когато става на 7год.роднините му го изпращат при чичо му в Галац,Румъния.Там се намира и неговият по голям брат Павел.
Лазар завършва основно румънско у-ще,а брат му,гръцки лицей.
Лазар Пулиев продължава образованието си в Българското у-ще в Галац,където директор е русенецът Величко Попов(1850 Русе-1926 Стара Загора),съратник на Христо Ботев.Попов обучавал учениците си на военни умения-да стрелят с дървени пушки,командата била на сръбски,която директорът изучил като легионер в Сърбия.Нощем училището се превръщало в сборище на българските хъшове.Там било създадена, от Добри Войников театрална школа за артисти любители,сред които бил и Лазар.
След завършването на Българското у-ще той постъпва в Търговска гимназия,изучава западни езици,политическа икономия,двойно счетоводство,история,география и др.предмети.По големият му брат Павел,член на Революционния комитет е изпратен в Карлово,за да се срещне с Васил Левски.Павел Пулиев постъпва на работа в кантората на Странски и Михайловски в Пловдив,после работи в кантората на един евреин,когото обрира и купува револвери,които пренесася в село Войнягово,Карловско и ги предава на В.Левски.Турската полиция е по дирите на Павел,двамата с Дякона се крият в Пловдив.
Павел Пулиев,преоблечен като огняр от компанията на барон Хирш заминава за Одрин.
Стойчев и Шишеджиев,чиновници на гарата го скриват в апаратната стая и след три дена го изпращат в Деде-Агач и оттам с руски параход в Галац.
Там той се скрива от румънската полиция в хотел"Славянски",убежището на българските хъшове.Лазар посещава редовно брат си в хотела,а хъшовете го използват като куриер.Сърбия обявява война на Турция и х-л"Славянски"се изпразва,българите заминават за Кладово,Сърбия за да участват във войната.
Лазар по настояване на брат си остава в училище.Сръбско турската война завършва и българските доброволци заминават за Русия,където образуват Българси баталион.Павел Пулиев е произведен в ранг ефрейтор.
Когато Русия обявява война на Турция,Българският баталион заминава за Плоещ,където се сформират шест дружини от Българско опълчение.Доброволци от Румъния и България бързат да се запишат в Опълчението,между тях е и Лазар Пулиев.Той постъпва в Трета дружина към която се числи и брат му.
Двамата братя вземат участие в боевете при Стара Загора,където Павел е убит на 19.06.1877г.Лазар Пулиев отнася тялото на брат си в една колиба до"Чадър могила",в която е положено и тялото на полковник Павел Калитин.
Дружината дала много жертви се оттегля към Шипка.Връзката между двамата братя,израснали кръгли сираци е много силна,болката Лазар ще носи до края на живота си.
Лазар Пулиев е награден с Руски сребърен и бронзов медал,каквито са получили всички опълченци.При турско нападение при Малуша той е ранен в крака и бива отнесен в Търновската болница.
След приключване на войната той,както и други опълченци са поканени да постъпят като юнкери във Военното училище в София.Той предпочита да следва Търговска академия.Помолил Евлоги Георгиев да го издържа,но той го изпратил на работа като чиновник в банкерската си кантора в Галац.
Работил кратко в Галац той се връща в родния си град.Лазар Пулиев е избран за кмет на Карлово,окръжен съветник и народен представител.Като кмет се отличава с реформи в общината,построява масивното здание на гимназията и др.Бил е градоначалник в Русе и София.В Пловдив е избиран за зам.кмет.
Журналистическата дейност на Лазар Пулиев включва работа във вестниците:"Отзив","Ловец","Вечерна поща"-на Стоян Шангов,както и на Наумов,"Народен глас","Реч","Стрела","Барабан","Барабанчо","Сатир"-хумористично списание,"Юг","Правда"-Пловдив и "Ратник"-Русе.
В София е съосновател на първото Дружество на столичните журналисти,на което е избран за председател.В качеството си на такъв той организира във Военния клуб първото журналистическо "утро"с конкурс за Софийски красавици.
В Пловдив е избран за почетен председател на журналистическото дружество,което организира празненството по случай 30г.му юбилей.
Лазар Пулиев е наричан от журналистите Дядката,с чувство на уважение и преклонения пред живота и работата му.
Псевдоними,които използва като журналист са: Лустро и Сучурумски,както и L epe.
Награден е от княз Александър Батенберг с медал за спомен от Освободителната война,от цар Фердинанд Български с Кръст за граждански заслуги,от цар Борис III с Кръст за храброст.
Лазар Н.Пулиев-Дядката умира в София на 21.09.1932г.