Колоси в българската медицина - проф. д-р Стоян Белинов

Проф. д-р Стоян Белинов е роден в гр. Котел на 31.03.1872г. Първоначалното си образование получава в родния си град, завършва Болградската гимназия. Медицина е завършил в Санкт Петербург през 1897г.
По-късно специализира оториноларингология във Виена - 1905г. - 1906г. и в Санкт Петербург - 1906г. - 1908г. През 1910г.
Основава в Александровска болница отделение по болестите на ушите, носа и гърлото. Избран е за редовен доцент в катедрата по О.Р.Л. през 1923г., а 1929г. е редовен професор. През 1940г. напуска университета поради пределна възраст.
Той е написал около 120 научни труда, от които по-голяма част на чужди езици. Дисертацията му, написана в Санкт Петербург през 1908г. за "За влиянието на страничните наклонения на главата при вестибуларния нистагм" поставя въпроса за клиничното изследване функцията на Отолитовия апарат. Този въпрос по-късно е разработен от Magnus и de Kleyn в Утрехт през 1924г.
Проф. Белинов прави изследвания върху аурупалпебралния рефлекс и конструира уред "Микротимпан" с който се изследва този рефлекс и обективно се установява глухота. Един често цитиран труд от чуждите автори е" Uber die Bau der Pyramidenspitze".
През 1928г. на Международния конгрес по О.Р.Л. в Копенхаген, по негово предложение се образува Международна комисия за борба с риносклеромата. Той е избран за председател на този комитет. За дейността на тази комисия е дал отчет пред последващите Международни конгреси в Мадрид през 1932г. и в Берлин през 1936г.
Като най-важна оценка за неговите изследвания и методите му за лечение е, че той написва главата за корозивния езофагит в книгата, редактирана от проф. д-р Terracol от Медицинския университет в Монпелие,Франция, "Maladies des L'esophage"(1940). Той създава българското О.Р.Л. дружество. По негова инициатива се организират Балканските О.Р.Л. конгреси, първият в София през 1935г. а по-късно в Букурещ и Атина.
Проф. д-р Белинов е член на италианското О.Р.Л. дружество, както почетен и действителен член на почти всички О.Р.Л. дружества в Европа. Канен е да чете лекции в университетите в следните градове - Цариград, Москва, Ленинград(1934), Лондон(1937г.), Монпелие и Тулуза(1938г.), Виена, Будапеща и Букурещ(1939г.). Той е съредактор и сътрудник на български и чужди списания - Acta oto-laringologica(Стокхолм), Monatsschrift fur Ohrenheilkunde(Виена), Журнал ушньих боленей(Харков), Achivo italiano di broncho oesophagoscopia(Парма), Falia orientalia(Йерусалим) и др.
Той е дългогодишен член на управата на Българския Червен кръст, основател и председател на Дружество за закрила на глухонемите в България и основател на Българо-Съветското дружество.В периода 1934-1935г. е декан на Медицинския факултет.
През 1939г. по изричното желание на Бенито Мусолини в Salso Maggiore, Италия, се организира медицински конгрес. В италианския печат се разпространил слуха, че изваждането на сливиците(Tonsillectomia) се отразява вредно върху продуктивната способност, както на мъжа, ката и на жената. За да се чуе мнението на най-компетентните личности по въпроса, на този конгрес са поканени: британският професор St. Clair-Thompson, немският професор von Eicken, френският Lemaitre и българският професор Белинов. Цялата колегия единодушно решава, че тонзилектомията не влияе върху продуктивната способност на човека. В научната част на конгреса проф. Белинов е изнесъл своя доклад на италиански език.Професорът е полиглот,владее 10 езика.
Дневната бомбардировка на 10.01.1944г. над София, отнема живота на уважавания в цял свят български медик - проф. д-р Стоян Белинов. Той заедно със съпругата си намират смъртта си под развалините на техния дом.