Александровска болница е смятана за символ на българското здравеопазване. От основаването й след Освобождението болницата е преживяла всички войни, които е водила България. По време на Сръбско-Българската война (1885г.) е била главно лечебно заведение за всички тежко ранени и нуждаещи се от операции. През Балканската война (1913г.) и през Първата световна война(1915г.-1918г.) Александровска болница става най-известната болница у нас и през нея са преминали хиляди ранени и болни войници.
След откриването на Медицинския факултет(1918г.) отделенията на Александровска болница се превръщат в клиники. Тя става учебно заведение и известността й надхвърля границите на страната ни. Тук се обучават и специализират повече от половината български лекари. Благодарение на неуморната работа на ръководния й персонал се построяват няколко нови и модерни клинични сгради, прави се преустройство в кухнята, пералнята и централното отопление, както в двора и парка и болницата придобива вид на съвременна европейска болница. Голям процент от лекарите работещи в болницата са завършили своето медицинско образование в чужбина. Друга част от тях са специализирали в европейски клиники и университети. Лекарското съсловие е неизменна част от българския елит.
Въздушното нападение през деня на 10.01.1944г. засяга фатално Александровска болница. В района на болницата падат повече от 50 бомби и всички клиники и институти са в различна степен засегнати. ОТ падналите седем бомби директно върху сгради на болницата, засегнатите части са сринати до основи и на две места са взети жертви. Убити са 15 души персонал. Разрушена до основи е западната част от дясното крило на централната сграда, там където се помещава Рьонтгеновия институт и Противораковия център. Болните и персонала са се намирали в зимника и жертви не са дадени. Материалните щети са огромни. Скъпите рентгенови апарати за диагностика остават разбити под развалините.
Друга бомба пада върху главния вход на Детската клиника и разрушава хола и библиотеката. Ценна медицинска литература е унищожена. Бомба пада и в южната половина на кухнята, където се намира лекарският стол. Над лекарския стол е болничната аптека. Аптеката и стола са разрушени, убити са шест лекари и един работник от кухнята.
Бомба пада над сградата, в която се помещава централното отопление. Тук са убити седем дущи технически персонал, а инсталацията е безвъзвратно унищожена. Високият болничен комин също е засегнат.
Бомба попада директно върху болничната лавка, която напоследък е била използвана за склад. Двуетажната сграда на вътрешната клиника е най-тежко пострадала от падналите в околноста три-четири бомби. Засегната е хирургическата клиника. Покрива е пробит на повече от тридесет места, таванът и мазилката в повечето стаи са паднали, всички стъкла са изпочупени, а някой от прозорците и вратите - изкъртени.
Сградите на Очната и Ушната клиника са пострадали още по-тежко. Новите сгради на Нервно-психиатричната и Кожната клиника също са засегнати, повредени и негодни за работа, същото важи за сградите на следните институти - Патолого-анатомичния, Съдебно-медицинския и Стоматологичния.
Дворът на болницата е осеян с бомбени дупки, дълбоки 3-4 метра. Бомбардировката прекъсва водната, електрическата и телефонната инсталация.
След бомбардировката й, Александровската болница не може да изпълнява повече работата си. Налага се евакуация. Най-напред се евакуират ранените и тежко болните в провинциалните болници. Започва системна евакуация на болницата, за отделните клиники и институти са определени различни села и градове в Северна България, в близост до ЖП линии.
Евакуацията на болницата продължава повече от един месец. Вътрешната клиника е евакуирана в село Драганово, близо до Горна Оряховица. Хирургическата клиника е евакуирана в гр. Луковит, а Терапевтичната клиника в с. Стражица.
В Александровската болница остава само управителя на болницата с малък помощен персонал, общата амбулатория завеждана от двама лекари и по един служител от клиника, за да пазят сградите и имуществото.
По време на бомбардировките над Александровска болница са убити 15 души, ранени около 180, болните са стресирани и уплашени-това е цивилно население,както е известно,български войници не воюват на фронта.
Имуществените щети на сградния фонд и медицинската апаратура възлизат на милиони левове.
Коментар на автора: Темата за бомбардировките над София и броя на жертвите, както имуществените загуби на отделни личности и на българската държава, трябва да намерят място в научни статии, публикации и др. Бомбардировките,са част от историята на България, както и на света. Бъдещите поколения трябва да имат точна представа за това което се е случило по време на Втората световна война.Историци от САЩ,Великобритания,Германия изследват темата,архивите,нови сведения и гледни точки се появяват в международния печат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар