четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Дефицит на история





Личности,събития потънали в забрава.

Баронеса Варвара Ивановна Икскул фон Хилденбандт е една от тях.В разследванията на Международната комисия Карнеги се споменава нейното име.Тя заедно с генерал Георги Вазов и майор Константин Митов дава показания в защита на българите по време на анкетата ,направена през 1913г.

През войната тази красива,богата и образована жена става милосърдна сестра.Тя ръководи медицинска мисия,състояща се от 25 палатки,през които минават над 5000 ранени войници и офицери.Баронесата прекарва пет месеца и половина в непосредствена близост с военните действия.Ранените българи я наричат Руския ангел.Участва в тяхното транспортиране от Одрин през Лозенград до Свиленград.

Когато европейският печат е пълен с обвинения за" български жестокости" баронесата дава своите показания като очевидец на събитията и те са нейната гореща защита за българите.

По повод публикация в Дейли телеграф тя пише до професор Максим Ковалевски:
"Ако трябва да се говори за жестокостта и безчовечността,които олицетворяват войната-а трябва да се има предвид,че тя по същество е отрицание на всякаква човечност-то тези думи трябва да бъдат приложени към нечуваните страдания и към пълната липса на внимание за храбрите български войници.Те жертваха живота си за своята страна с радостен възторг,който е достоен за древните стоици.

Европа е виновна в извършването на една голяма несправедливост,като покрива с такъв облак от грозни престъпления хора,които се биха при изключително трудни условия,които се биха със стоическо геройство,без да роптаят,хора,които умираха като мъченици,без каквито и да са оплаквания,със сърце,изпълнено с вяра във величието и мощта на своята Родина.

Аз мисля,че познавам българите,както добрите,така и лошите.Но не мога да не се поклоня пред тях с най дълбоко уважение и с най горещо възхищение."

Баронеса Варвара Икскул е родена през 1850г.в семейството Мария и Иван Лутковский. Нейната майка Мария Штерич произхожда от знатен сръбски род.Много млада тя се жени за княз Щербатов,но скоро остава вдовица.Красива светска дама тя често посещава салона на Карамазини,където се запознава с Михаил Лермонтов.Той се влюбва в нея,посвещава й поетичния шедьовър"Молитва".Той е чест гост,както на дачата в Павловское,така и в двореца й в Петербург.Мария обича поета и ако той не беше убит на дуел през 1841г.на дуел,те щяха да се оженят.

В красивата къща на Фонтанка 101 малката Варвара е възпитавана от френска гувернантка.Алис Диран,която е писателка,й преподава френски и събужда в нея интерес към литературата.

Бащата,Иван Сергеевич Лутковский се радва на блестяща кариера,служител в Императорския двор.Той е кавалер на много руски ордени,получени за заслуги към Родината.Руската аристокрация и духовен елит посещават салона на майка й.Щастливо е детството на Варвара.

През 1866г. тя се жени за дипломата Николай Глинка.Младото семейство дълги години живее в Германия,Италия и Франция.Те имат три деца:Григорий,Иван и София.Младата баронеса се увлича от литература,пише повести и разкази на френски език с псевдоним Руслана.Псевдонимът не е избран случайно,защо тя носи фамилното име Глинка,съпругът й е родственик на известния руски композитор Михаил Глинка,написал операта "Руслан и Людмила".Явно Варвара не желае да остане съвсем анонимна.Публикува във френски списания,някои от предговорите са написани от Ги дьо Мопасан,с когото я свързва приятелство.

Бракът й не е щастлив и тя се развежда.

Много скоро се жени за барон Карл Петрович Икскул,който е с две години по възрастен от майка й. Той е дипломат и представител на Русия в Рим. Те се установяват в Петербург през 1889г.,след пенсионирането на барона.Баронесата е знаменитост в града.Салонът й е средище на хора на изкуството и науката.Нейни гости са:Лев Толстой,Антон Чехов,Владимир Стасов,Владимир Короленко,художника Иля Репин,който я рисува.Познава Максим Горки,който с нейна протекция е освободен от затвора.През 1893г.умира съпруга й.

Много сили и средства тя отдава на благотворителност.Участва като милосърдна сестра в Руско-Японската,Балканската и Първата световна война.През1916г.е наградена с Георгиевски кръст за храброст и мъжество,проявени на бойните полета.

Варвара Ивановна среща последната любов на своя живот-военния хирург Николай Виляминов.

След идването на власт на болшевиките тя е изгонена от къщата си.Мизерия,страдания,смърт-това преживява тази прекрасна жена.Синът й Иван Глинка,бивш гвардейски офицер умира в ръцете й от пневмония.Любимият мъж умира от глад пред очите й.

Преживяла тези трагедии тя успява да се настани през 1920г.на квартира в Дома на изкуствата.Пише на Максим Горки да й помогне да замине за Франция при сина си Григорий.Отговор не получава.Гладува,продава останали бижута, за да преживява.

Тази смела жена решава да избяга от Русия.Бяга по леда сковал Финладския залив.След кратък престой във Финландия заминава за Франция.Среща се с любимия син и някои стари приятели.Установява се в Южна Франция.Винаги облечена в черно с бяла камелия на ревера, тя се разхожда по морския бряг.Така е останала в спомените на тези,които са я познавали.Баронеса Варвара Ивановна Икскул умира на 20.02.1928г. далеч от Родината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар