петък, 12 февруари 2010 г.

Реформа в образованието

Реформи се правят от високо образовани и морални хора.

Когато познаваш миналото можеш да анализираш настоящето и да прeдвидиш бъдещето.
Професор Цани Калянджиев е рефоматор.Той е роден в Лясковец през 1866г.Завършва гимназия във Варна,следва химия в Московското имперско училище,а по късно в Цюрих.Живее в САЩ в продължение на пет години.Там работи като химик във фабрика за бои и химикали.През 1896г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в Търговското у-ще в Свищов.Работил е в Министерство на търговията,в Дирекция на народното здраве,преподавал е в Търговското у-ще в София.Поканен е през 1904г. от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за откриване на търговско у-ще в града.Той е първият директор на търговското у-ще, първият ректор на Търговската академия във Варна.Умира през 1944г.Преди смъртта си завещава лични средства,за да да се осъществи мечтата му-научно-изследователски институт за стопански проучвания.


Статия,писана от проф. Калянджиев през 1929г. за албума Полувековна България на Евгения Марс:
ТЪРГОВСКА АКАДЕМИЯ ВАРНА

Идеята за откриване на висше търговско учебно заведение в средата на търговското съсловие в град Варна преди 20 години,след като Търговската камара в тоя град бе насърчена от сполучливия опит с откриването на средното Търговско у-ще.В него време България имаше само едно търговско у-щу в Свищов,което даде първите технически работници-книговодители,счетоводители и пр.за нашите банки,търговски и други стопански предприятия.Тогава една малка част от средношколските абитуриенти отиваше в странство,предимно Белгия-Анверс,за да получи висше търговско образование и заеме по ръководни длъжности в нашите кредитни учреждения и предимно в Народната банка.Вън от двете официални банки-Народната и Земеделческата,всички стопански инициативи се организираха от хората на практическия живот,а техническо-търговската и канторската служба се възлагаше на кандидати с няколко класно образование,задоволяващи се с малки възнаграждения.

Периодът от Освобождението до Балканската война се характеризира с един бавен процес на стопанско развитие и обновление.Завършването на главните ж. п. линии и построяването на двете морски пристанища свързва стопанска България с международните пазари,повдига цената и значението на българските произведения,а следователно и цената на българския земеделчески труд и на всеки вид стопанска дейност.Спестените капитали започват да прииждат към големите ценрове и сдружени с чуждия кредит засилват стопанската дейност.Новоорганизираните кредитни и акционерни дружества почват да се уреждат по европейски образец и да търсят научно подготвен персонал.

В тоя период на стопански прогрес почва и бързото развитие на нашето търговско образование.В 1904 Варненската Търговско-индустриална камара открива срено Търговско у-ще. Една година след това 1905 се открива Търговско у-ще в Бургас.В течение на няколко години се откриват Пловдивската и Софийската търговски гимназии от Търговските камари на тези два града.По тоя начин за едно десетилетие средните тъговски у-ща стават пет-3 в Северна и 2 в Южна България,а три от тях се издържат от нашите тъговски камари.Това увеличи бързо числото на абитуриентите на тези у-ща,които се поглъщаха интензивно в кредита,търговията и индустрията и по тоя начин обновяваха целия наш стопански живот.

Естествено този процес,вследствие усложняване характера на стопанската дейност в страната,създаде и потребност от хора с висше търговско образование.Поради това една голяма част от младежите,които до него време отиваха в странство да следват медицина,инженерство и пр.,почва да учи стопански и търговски науки.След Балканската война най модно висше образование става търговското.Градовете Берлин,Лайпциг,Франкфурт и пр.се пълнят с абитуриенти от нашите гимназии и средни търговски у-ща да следват в тамошните търговски академии.

Така манифестираната нужда от висше търговско образование и засиления темп на стопанското ни развитие внушиха смелостта на Варненската търговско-индустриална камарада да заговори за откриване на Търговска академия в България.Към него време тая камара беше привършила с пълното организиране на своето средно търговско у-ще и вече строеше неговото монументално здание.

В 1914г.директорът на Търговското у-ще г.Ц.Калянджиев,като сондира предварително бюрото на Варненскта търговска-индустриална камара,излиза с един подробен доклад в сесията на тая камара на тема:По въпроса за откриване на висши търговски курсове при средното Търговско у-ще.В реферата се разглеждаше на първо място организацията и целите на висшето търговско образование в странство.Във връзка с това се третираше и въпроса за шансовете и нуждата от подобно образование у нас.Референтът настояваше,че в България са настъпили условия за съществуванетона Търговска академия с шанса да привлече голяма част от младежите,които отиват да следват в странство в ущърб на нашата валута.Въпросът биде подложен на обстойно дебатирана и се взе решение за подготвителни мерки за откриване на Академия в близко бъдеще.Настъпилата война парира това развитие.

През 1920г.въпросът наново се разгледа на сесия на камарата по повод на втори доклад на Калянджиев.Удобриха се представените проекти на правилника и програмата на Академията и се вотира сума от 300,000 лева за подготвителни работи по организиране на заведението.Цани Калянджиев е командирован в странство с мисия да проучи организацията на германските търговски академии,да подбере учебни пособия и литература,да влезе във връзка с бъдещи кандидати за професори и руските академични сфери.

След привършване на подготвителните работи се пристъпи към инсталиране на свободния етаж в новата сграда на Търговското у-ще,така че есента на 1921г.всичко е готово за откриване на новия институт.Това стана на 2 октомври в присъствието на Н.В.Цар БорисІІІ,консулския копус,представител на Държавния университет и на елита на варненското гражданство.

Новото културно дело беше осветено от Н.В.Преосвещенство Митрополит Симеон и поздравено с реч от Н.В.Царя,с телеграмите на министъра на Народното просвещение и на търговията и на проф.Мишайков.

РЕЧ на Н.В.Царя:
Ваше Високо Преосвещенство
г-н Председателю
Почитаемо Събрание

Отговаряйки на любезната покана на Тьрговско-индустриална камара аз дойдох с радост във вашия хубав град,за да присъствам при откриването на един институт,предназначен да даде мощен тласък на нашия стопански и културен напредък.

Преди всичко,държа да поздравя търговците,индустриалците и занаятчиите от района на Варненската камара за високопохвалната им инициатива да открият тук една висша търговска школа-бъдеща АЛМА МАТЕР за просветните труженици в нашето икономическо поприще.Пропити с високо гражданско съзнание варненци са били винаги в първите редове на нашия обществен живот.И днес те идат да попълнят една празнота и удовлетворят една назряла нужда за народното ни стопанство.Още веднъж българина иде да манифестира своя предпремчив дух и неутолимата си жажда за просвета,усъвършенстване и напредък.

След ужасния катаклизъм,който преживя човечеството,целия свят се зае трескаво с пресъздаване на всички ония стопански блага и духовни ценности-придобивки на вековни цивилизации-които кървавото самоизтребление бързо бе разрушило.Макар и болезнено засегнат,трезвия,трудолюбив и енергичен българин не ще остане назад и в тоя общ подем на цивилизованите народи.Той напряга здрави мишци и полага грамадни усилия,убеден,че с свещен труд и благодатен мир ще догони изгубеното,ще засилистопанската си мощ и ще си осигури едно щастливо бъдеще.

Едно от главните условия за развитието в по големи размери на нашето народно стопанство е засилването на икономическите връзки с останалия свят.Това обстоятелство иде да увеличи нуждата от едно висше търговско у-ще у нас, което,като култивира просветните похвати на международната търговия,ще способства за целесъобразното насочване и използване на българското производство и неговия обмен.И ние трябва да се поздравим,че новия институт се открива именно във Варна,нашето първо пристанище,защото морето е главната артерия,по която се извършва международната обмяна.От тук учителите,напътвайки и обогатявайки със знания своите ученици,ще им сочат винаги и морето-вечния и традиционен път на търговията и на взаимното опознаване и сближаване на народите.Възпитаниците на този нов институт ще играят голяма роля не само в търговския и стопански живот,но и въобще в целия ни напредък,защото културното развитие на един на род е в пряка зависимост от неговото икономическо процъфтяване.

За мен е особено приятно и считам за свой дълг да подкрепя с най живо съчувствие всички ратници на труда,които работят за увеличението и правилното разпределение на материалните и морални обществени блага и то именно в тия тъй трудни за Отечеството дни.

С тия чувства,аз горещо пожелавам на ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ да крепне и се развива,като разпраща по всички краища на Родината просветени и съзнателни граждани,които да работят с всички сили за благоденствието и напредъка на българския народ.

КРАЙ

Организация

Първоначалната програма беше на 4 семестъра,както в Германия и Франция.След 1925г.се разшири на 6 семестъра,което дава възможност да се въведат нови дисциплини и два задължителни чужди езика.Премина се под ведомството на Министерство на просвещението.

Академията се управлява от два съвета:

Върховен съвет,който се състои от 5 представители на Варненската търговско-индустриална камара и 5 представители на академичния съвет,начело с ректора.

Академичен съвет,който се състои от всички редовни преподаватели.

Ректорът,който има непосредствен надзор над Академията се избира всеки две години от академичния съвет.

Първите 4 години,докато нямаше достатъчно редовен персонал,ректорът се назначава от Министерството по предложение на Варненската търговско-индустриална камара.Избиран е Цани Калянджиев.

Преподавателският песонал се състои от професори-редовни и извънредни,частни доценти и лектори,които се избират от Академичния съвет по реда,установен в университетите,въз основа на научни трудове и хабилитиране.

Академията е имала следния персонал:

ЦАНИ КАЛЯНДЖИЕВ-редовен професор-стокознание,технология и организация на образованието,ръководител практически упражнения по стокознание

ФЕОДОР БЕЛМЕР редовен професор по теория на счетоводството,банково и фабрично счетоводство,търговско знание,практически упражнения по счетоводство

ОСКАР АНДЕРСОН извънреден професор-статистика,финансова наука,икономическа география,ръководи икономически семинар

НАУМ ДОЛИНСКИ -извънреден професор-политическа икономия,учение за кредита,ръководи икономически семинар

ИВАН КОНСТАНТИНОВ-извънреден професор-френски език и френска коресподенция

ЯНАКИ АРНАУДОВ-немски език и немска кореспонденция

ИЗ.ШАЛОМ редовен доцент-френски и английски език

Г.СВРАКОВ-частен доцент-кооперативно дело,търговска политика,социална политика,индустриална политика

СТ.ЧОЛАКОВ-асистент икономически науки

СВЕТОСЛАВ ГРЕКОВ частен доцент политическа аритметика,баланси-главен секретар на Варненската търговско-индустриална камара

М.КОТАРОВ -частен доцент-търговско смятане-директор на Търговското у-ще

Н.САРАЙДАРОВ-частен доцент-търговско смятане

ИВАН СТОЯНОВ частен доцент стопанска история,история на международните отношения

К.КАРАИВАНОВ-частен доцент-гражданско и търговско право

ЕВ.ВОДЕНИЧАРОВ-частен доцент-морско, международно и частно право-председател на Варненски окръжен съд

ЕВ.ГЕРХАРДТ-частен доцент немски език преподавател в Мъжката гимназия

Няма коментари:

Публикуване на коментар