вторник, 26 ноември 2013 г.

Завещанието на Сароглу

"На 10 срещу 11 месец март 1887г.през нощта в столицата на гръцкото кралство,Атина умря внезапно,ако и в зряла възраст,един известен там гражданин,българин по произхождение,на име Зафир Сароглу.Скоро след смъртта на този старец се възбуди пред атинските съдилища един процес,който има двоен характер,углавен най напред,граждански по после.Противниците в този процес се явиха,от една страна България,от друга семейството на покойния......За процеса Сароглу,малцина у нас може да са чули или да са чели..Между другото той беше добил у нас до нейде народен характер,поради участието на българското правителство....Наистина това беше едно значително богатство от което България можеше да се възползва две третини,т.е.най малко два и половина милиона лева.С тези изгубени пари България нямаше да се ощастливи или обогати,нито да злопати или осиромашее...Въпросът беше главно не за това наследство,а за признанието и уважението на последната воля,последните за Отечеството разпореждания на един неин син,починал и живял далече от нея,но предан ней по сърце и душа." Книгата на Марко Балабанов,излиза през 1893г.тя третира казуса с наследството на Зафир Николаевич Сароглу. В главата "Зафир Сароглу и неговите роднини"има описание за родословието му от град Русе,България-"Покойния Зафир Сараоглу беше родом българин от г.Руссе,гдето името Сароглу,представлява фамилия известна там отколе.Отхранен и възпитан в Москва при заселените му там по търговия родители и при други близки сродници....От родителите си и роднините Зафир наследил любовта към Отечеството си,която сгрявала сърцата им в странство."В далечната 1788г.в Русчук в семейството на търговеца Никола Хаджиоглу се ражда син Ангел.Той има братя-Андрей,Георги,Гаврил,Никола и една сестра Мария.Ангел Хаджиоглу става богат търговец в Москва.Завещава част от имуществото си на родния град.Неговата сестра Мария се жени в Русе за Петър Сароглу,раждат се трима сина-Зафир,Христо(Христофор)и Александър.Вуйчовците на Зафир. умират неженени.Вуйчо му,Ангел Хаджиоглу го прави главен наследник и изпълнител на завещанието си.Зафир Сароглу изпълнява волята му и превежда на Русенската община парите от завещанието. Зафир Сароглу се жени за гъркинята Анна,те имат три деца-Петър,Мария и Олга.През 1879г.семейството се преселва от Русия в Гърция,Атина.Купува голяма къща на площад Омония,имити в Пирея,притежава акции в гръцки,турски и руски банки и търговски дружества.Зафир Сароглу живее нашироко-прислуга,частен учител за децата,коне за езда,той е сред богатите граждани на Атина.След Освобождението на България той посещава родния град Русе,там става близък приятел са митрополит Григорий.Водят оживена кореспонденция.Зафир има намерение да се установи в Родината,дори в завещанието си поставя условие на децата си да се заселят в България.Мария умира на 18г.през 1884г.Наследници остават Петър и Олга.Петрос Сароглос оставя следи в гръцката история.Той не само потъпква последната воля на баща си,но работи срещу българите,макар да е половин българин.Петрос Сароглос(Petros Z.Saroglos)е роден 1864г.и умира 1920.Завършва Военната академия,стига до чин майор.Голям колекционер през 1909г.той завещава на гръцката държава ценната си колекция от картини,оръжия,монети,бижута и огромна сума за построяване на Военен клуб,в центъра на Атина,наречен в негова памет Двореца Сароглио.Съветската енциклопедия го споменава като гръцки офицер,син на молдовски грък,100 години след смъртта на Зафир Сароглу се греши националността му.Как да знаят,като няма Алманах за родословията на исторически български родове? Колко различно се развиват събитията около завещанието на бащата и сина?Завещанието на българина Зафир Сароглу,родом от Русе е оспорено от сина му,Петрос З.Сароглос,грък по майка,а завещанието на сина е изпълнено от гръцката държава.Има паметник на Петрос,днес можете да видите прекрасната сграда на Военния клуб в Атина,колекциите му в музеите,името му не е забравено от благодарните гърци,без значение,че това в голямата си част са български пари,според волята на бащата.Зафир Сароглу дарява чрез русенския митрополит Григорий ,40 000 лева за построяване на два параклиса към русенската църква"Света Троица".Името му е почти неизвестно в България.Тънат в забрава имената на още двама русенци,които даряват богатството на родния си град-Димитър хаджи Руссет и Андрей Генович.Техните пари също не стигат до българите,поради запрещение от австрийските власти,тъй като са австрийски поданици.През 1870г.русенската община води борба за изпълнение на завещанията им,но безуспешно.Волята на дарителя е свещена,нали така гласи римското право?

Няма коментари:

Публикуване на коментар