Мидхат паша-губернатор на Дунавския вилает 1864-1867

Вестник "Ню Йорк Таймс4

дигитализира голяма част от вестниците си.Те са ценен източник на информация за исторически събития и личности,както от световната история,така и от България.Мидхат паша,като политик и държавник в Османската империя е свързан с българската история.Статията е публикувана в Ню Йорк Таймс на 13.08.1877г.Оригиналът може да бъде видян он лайн на сайта на вестника.Жаржът на Митхад паша е публикуван през 1877г.в"Vanity Fair". Живота на Мидхат Паша Един знаменит водач на млада Турция- Синът на български евреин-Как той се разви в света- Държавническите качества, който той развива на млада възраст- Неговото вероятно завръщане на власт. От Нашия кореспондент. Букурещ, понеделник, 13 август, 1877. Мидхат Паша, знаменитият водач на партията Млада Турция, сега е във Виена по неотложни задачи, които ако преминат успешно ще потвърдят името му, дадено от неговите привърженици, като най-великия турски държавник на 19ти век. Той е роден през 1822г. и всъщност е син на български евреин, който приема исляма за да се издигне в живота. След като става известен, неговите последователи твърдят че баща му е от турско благородническо потекло, а майка му дъщеря на албански кланов главатар. Тя била със синя кръв и извънредно красива и интелигентна и че Мидхат наследява всички тези качества и недостатъци на тази непокорна, но галантна нация от воини. От ранно детство Мидхат е прилежен ученик. На 12 годишна възраст, той е чиновник в магазина на баща си, където се продават дрехи, питиета и стоки от обща потреба. На 19 години Фаик Ефенди, член на Cour des Comptes, го наема като негов личен секретар. Три години по-късно той е изпратен в провинциите, за да подготви доклад за финансовото състояние на една от местните администрации. Този доклад така удовлетворява Великия Везир Рашид, че Мидхат е назначен за шеф на отдел във Вътрешното министерство. След мисия в Сирия е назначен за втори секретар в правителството. На 35 години той е пратен да умиротворява България, което постига по такъв радикален начин, че безспорно показва, че милостта не е главна част от неговия характер. Това му дава титлата Везир и Паша и осигурява неговото повишение в Ниш. Неговата администрация там е много ефективна и въпреки безмилостното отношение към местната рая, успява да подобри инфраструктурата и строи нови пътища. От Ниш той е пратен в Русчук ,като губернатор на Дунавския Вилает. Следите останали след неговото управление там само потвърждават по-ранното сведение за неговия характер, че никой не е толкова загрижен за възстановяването на Османската империя и не е толкова остър враг на християнското население. Той е призован в Константинопол през 1866 и му е поверена организацията на Държавния съвет, което той смята като преходна стъпка към установяването на конституционен режим. Багдад е следващата му задача за реформи, където той отново показва прозорливост в решаването на проблемите. Той освобождава държавните имоти и земи от някои задължения , въвежда наборна военна служба, потушава буйните номадски племена, открива индустриален колеж, голяма фабрика за платове и параходи по река Тигър до Персийския залив и Ефрат и построява травмай за връзка между Багдад и Казарниех. Назначен е за Велик Везир през 1871, той е свален след три месеца от интрига в харема, благодарение на омразата на неговия голям враг Махмуд, лидера на партия Стара Турция. От тогава той тайно заговорничи за свалянето на Султан Абдул Азиз, частично поради отмъщение, но по-скоро заради омраза към Русия, чието влияние върху крехкия суверен става доминиращо. Като министър без портфейл, по време на Мурад, той едвам успява да се спаси от убийство,поръчано от Хасан Бей, който той обвинява че подтиква към убийството на неговия колега, но враг, Сараскира Хусеин Авни през 1876. Миналия декември той за втори път е назначен за Велик везир и успява да осъществи мечтата на живота си – обнародването на Конституция. Отново интригите на опозицията надделяват и неговия отказ да се подаде на исканията на Великите сили, по време на конференцията дадоха достатъчен повод за неговото сваляне и премахване. Респекта, който дори неговите врагове имат, заради неговите доказани качества и силата на неговата партия го спасяват от обичайната съдба на ориенталските политици, изхвърлени от политиката. Физически Мидхат Паша е нисък и дебел, с типична еврейска физиономия, гъста, черна, прошарена брада и ярки тъмни очи – въпреки че никой не го е виждал без очила. Той се облича като европеец, с изключение на феса и неговия начин на поведение, когато се вълнува, той има типичното оживление на западно европеец или на човек от неговата раса (етнос, народност). Той е пътувал много, изучавайки традициите на различни държави, особено от финансова и административна гледна точка с намерението да ги приложи някой ден в собствената си държава, но той не знае други чужди езици освен френски, който не говори перфектно. Грешките на неговите опоненти при тяхното управление показаха на султана, че неговото завръщане на власт скоро ще бъде крайно необходимо, но Мидхат паша осъзнава своята важност и поставя своите условия, между които аз съм уверен че е абсолютната забрана за намеса на външни сили във вътрешните работи на Османската империя; той иска да получи уверение директно от своя суверен, че неговата програма ще бъде приета и неговото присъствие във Виена е свързано с получаването на сътрудничеството на Австроунгарския кабинет и кабинета на Сейнт Джеймс. Той предлага категорично да се установи, че окупацията на която и да е част от Османската империя, от Австрия или Англия или каквото и да е друго нарушение на договора от 1856, освен по силата на нов договор, който да е в интерес на Турция трябва да се счита за casus belli. Той ще се постарае да сключи офанзивен и дефанзивен съюз с Англия и ако е успешен ще продължи войната, докато спечели достоен мир или докато всички ресурси на Турция приключат. ‚‘‘Смятайки че Англия ще предотврати обявяването на свещенна война, което ще бъда нашето унищожение‘‘ Ако неговите увертюри за съюз останат неуспешни, той ще поиска посредничеството на Англия и Австрия за сключването на мир, базиран на Парижкия договор, или поне на конвенцията последвала след договора. Макар с неудоволствие, той би се съгласил да позволи гаранция за изпълнението на реформите във формата на частична окупация на територията, по време на предварителните преговори, на принципа utipossidetis винаги е взиман като база за преговорите за всяко примирие, като условие за частичната окупация на България от руски войски сама по себе си е достатъчна гаранция без да накърнява националното чувство и достойнство. До колко тези аспирации на турския държавник ще бъдат осъществени предстои да видим, но неговата политическа вяра може да бъде обобщена в неговите собствени думи: ‚‘‘Аз не съм привърженик на война’loutrance, и въпреки че съм готов да продължа с борбата съм също и готов, ако се върна на власт да подпиша примирие с чест, за да запазя цялата си енергия за мирната реформа на Османската империя и смятам, че трябва да имам налични хората и ресурсите, нужни за да постигна моята задача ‘. Въпреки това, като други дипломати Мидхат паша не казва всичко, което има предвид и неговото завръщане в Истанбул ще бъде единствения видим външен знак, че шанса за мир се отдалечава много, защото той е най-острия враг на руската политика и неговото назначаване за Главен Везир ще означава, „Война до смърт срещу Русия!‘‘