България наградена с диплом във Виена

Първият международен конкурс по народни танци се състои във Виена през 1933г.
България е поканена да участва с танцовата трупа"Българска китка",ръководена от учителя Борис Цонев.Участие в конкурса вземат 38 нации от цял свят.Той се провежда от 27 май до 15 юни в двореца Шьонбрюн пред многохилядна публика.
Започва с шествие на участниците,облечени в националните си носии по улиците на Виена.Транспортът е спрян,за да могат виенчани да се любуват на красивата гледка.
Българската група е предвождана от гайдаря,който свири и Борис Цонев,развява българския флаг.
Правят се хиляди снимки и филми от любители и журналисти.Българското участие е филмирано.
Журито се състои от международни авторитети-учени етнографи и музиканти,български представител, е г-н Хенри Левенсон,секретар по печата в българскта легация във Виена.
Бъгарската царска легация във Виена дава прием в чест на "Българска китка".На приема присъстват бъгарската общност в Австрия,видни общественици и представители виенския елит,приятели на България.Г-н Борис Цонев сюрпризира гостите с кръшна българска ръченица.
Неравноделните тактове омагьосват всички-българи и чужденци.На конкурса са играни най кръшните хора и ръченици, в съпровод на гайда и кавал."Българска китка"получава първа награда с диплома,дадена на името на Борис Цонев.
През 1925г Цонев основава трупата и е ревностен пропагандатор на българския фолклор,както в България,така и по цял свят.

Забравената българска оперна певица Женя Стефанова

Много са българските оперни певци остави следи в света на операта,една от тях е Женя Стефанова.
Родена в София,през 1917г.заминава за Мюнхен да учи оперно пеене при прочутата певица и вокарна педагожка Мьолъкнабел.
Три години по късно се връща в България и се изявява като концертираща певица.Тя изнася редица концерти в"Славянска беседа" и частни салони.
През 1922г. отново е в Германия вече като драматична актриса.Назначена е за оперна артистка в Хесенската държавна опера в Дармщадт през 1924г.Там тя работи с прочутия Вагнеров диригент Михаел Балинг,както и режисьорите Густав Хартунг,Калер,Легал и др.Професор Байнес,един ог най известните вокални педагози в Германия, в този период работи с нея и изиграва решаваща роля в решението й , да се посвети на оперното изкуство.
Първото й представяне в Дармщадт, в ролята на Азучена в "Трубадур", на Джузепе Верди е триумф за българката.
Отзиви в немската преса:
"Успеха на Женя Стефанова е заслужен,тя е родена за тази роля.Нейният темперамент,глас и артистичен талант задоволяват изискванията за тази партия,както в лирично,така и в драматично отношение."
"Трябваше да се предполага,че ролята е за нея,но изпълнението на Женя Стефанова надмина всички очаквания,тя беше съвършенна."
Този успех открива пътя й в света на звездите на оперната сцена.
Директор и режисьор на театъра е Густав Хартунг.Преди да се премести в Берлин той поставя "Кармен"Ролята на Кармен изпълнява Женя.Хартунг е издигнал театъра на световно ниво,гости и преса са пристигнали от цяла Европа.Успехът е голям,ето какво пише Frankfurter Zeitung:
" Когато Хартунг поставя нова опера винаги има нещо необикновено,такъв е случаят и с Кармен,в лицето на младата българка Женя Стефанова."
Тя е изиграла много роли,между които:Азучена(Трубадур), Кармен(Кармен),Улрика(Бал с маски),Амнерис(Аида),Ортруд(Лоенгрин),Фрика и Ерда(Пръстенът на Нибелунгите)и др.

Българският художник Кирил Василев рисува Папа Йоан ХХІІІ

През 1925-1931г. архиепископ Анжело Ронкали е представител на Ватикана в София. В този период младият български художник Кирил Василев прави един от най-успешните портрети на бъдещият папа Йоан ХХІІІ.
Години по-късно, художникът споделя, че е рисувал монсеньор Ронкали в продължение на 6 месеца, като почти ежедневно го е посещавал и е имал възможност да общува с него. Кирил Василев казва, че това е най-забележителния човек, с когото съдбата го е срещнала.
Портретът е представен на Световното изложение в Ню Йорк през 1939г. Съдбата на портрета е неизвестна. Според някои източници, той се намира в музея в родното място на Папа Йоан ХХІІІ.

Енрико Ди Мазей - българският глас

Енрико Такела, с артистичен псевдоним Енрико Ди Мазей е още един бисер в съкровищницата на българските оперни гласове.
Трагедия сполетява България през април 1928г. - Чирпанското земетресение. Дадени са човешки жертви, разрушени са стотици къщи.
През същата година от Париж пристига световно известният тенор Енрико Ди Мазей, за да участва в благотворителни концерти, за набиране средства за жертвите на земетресението.
Енрико е роден в Пловдив през 1894г.qдете на смесен брак, между италианец и българка. Баща му, Атилио Такела също е роден в България.
През 1868г. дядо му Дамазо(Доменико) Такела пристига в България от Цариград и се установява като търговец на зърнени храни в Пловдив.Купува сс къща на ул."Станционна" до ж.п.гарата.
Доменико(1832г. Генуа - 1913г. Бургас) по време на Априлското въстание и Руско-Турската война подпомага пострадалато българско население и организира болница за бежанците от опожарената Стара Загора.
Награден от руския император Александър ІІ с орден "Свети Станислав", а италианския крал го прави кавалер на ордена "Свети Мориц и Свети Лазар".
Атилио Такела е един от първите заместник директори на Народната библиотека и музей в Пловдив. Той отговаря за нумизматичната секция.
След аферата с изчезналите монети, съдебния процес и помилването на Атилио от цар Фердинад, семейството се преселва в Бургас.
През 1928г. четем във вестник "Дневник": "Всеки българин се радва, когато чуе нещо добро за наш съотечественик - особено, когато добри известия идват от чужбина, гдето рожбите на нашата страна заемат първи места на културните подиуми. Енрико Ди Мазей е първи солист на Опера Комик в Париж. Той е известен тенор канен във Франция, Германия и направил турне в Америка. Роден е в град Пловдив където се е учил и израстнал. Майка му е българка, баща му италианец, бивш директор на музея в Пловдив. Баща му, господин Такела също е роден в Пловдив. Майка му, сестрите му и брат му сега живеят в Бургас. Пеене той е учил в Рим и Милано. Любимец на парижката публика той стана такъв и на софийската. У нас е гостувал в оперите "Тоска", "Риголето", "Мадам Бътърфлай" и "Бохеми"."
Отзиви на чуждестранни вестници за Енрико Ди Мазей:
в-к "Feuille d'Avis" - Лозана: "Публиката беше завладяна от неговия възхитителен, с поразяваща нежност глас, който достигна до съвършенство".
в-к "Journale de Geneve" - Женева: "Ди Мазей притежава божествен глас, разкошен, естествен и пленяващ тембър, запазващ и в най-високите и в най-ниските регистри своята сигурност."
По сведения на негови роднини разбираме, че Енрико е имал брат - Джулиано Такела(директор на Италианското училище в Бургас),който след Втората световна война се изселва в Италия Сестра му, Паулина,се омъжва за българин,чиито наследници, днес живеят в Бургас и София.
Енрико Ди Мазей умира в Женева през 1958г.
Той се нарежда сред знаменитите тенори на миналия век.Присъствието му на сцената е много силно,защото освен гласови данни,Енрико е изключително аристичен и много красив.
Неговото име четем в албума "Неаполитански песни" наред с имената на Бениамино Джили, Тито Скипа,Енрико Карузо и др.
Участие в "Тоска" заедно с Нинон Вален и до днес вълнува почитателите на оперното изкуство.
През сезона 1928-1929 Енрико Ди Мазей и легендарната Лили Понс участват на сцената на театър "Одеон" - Париж в операта на Пучини "Бохеми".
В книгата "Златните години на Миланската Скала" е отбелязано и блестящото представяне на Лили и Енрико в "Риголето" на Верди.
Репертоарът на Енрико Ди Мазей е богат. Незабравими ще останат участията му в "Бохеми", "Тоска", "Андре Шение" и много други опери.

Иван П. Костов- журналист

Биография

Роден е във възрожденско семейство. Баща му Павел Костов е председател на Революционния комитет за подготовка на Априлското въстание в Станимака, първият български кмет на града, депутат в 5-тото обикновено народно събрание, 1887-1889 г. Майка му Мария Райчева произхожда от известния Райчев род в Станимака. Тя е участвала активно в революционните дела. Обявена е за побороничка за Освобождението на България.

Иван Костов завършва търговската гимназия в Свищов. Владее немски, френски, румънски, турски и гръцки, а също и стенография.Кариерата си като журналист започва в София през 1905 г. във вестник „Дневник”, където главен редактор е Георги Николов.

През същата година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев, Иван Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и други. През 1921 г. той е член на Дружеството на столичните журналисти, с членска книжка №41.Иван Костов работи като парламентарен репортер във вестник „Дневник”, като шеф на информацията на вестник „Камбана”.

Интелектуалец с артистични дарби, той има много приятели, сред които журналисти, писатели, художници, както и политици. Сред тях са Евгения Марс, Христина Морфова, Емил Козак Чермак, Стоян Чилингиров, Карчев. Художникът Антон Митов е чест гост в дома му и рисува майка му. Лично познава големия български писател Иван Вазов. Когато през 1929 г. Евгения Марс издава юбилеен албум „Полувековна България”, Иван Костов убеждава своя първи братовчед Щерю Райчев, крупен търговец от Асеновград, собственик на винарска изба „Родопи”, да бъде сред спонсорите на албума.
През 1909 г. се жени за Кета Печенякова и така се сродява с големите врачански родове Йоцови, Савови, Балабанови, Бобошевски.

Отзиви

Весел, с чувство за хумор, изключително колегиален, той е обичан и уважаван от своите колеги. Мнозина от по-младите го считат за свои учител.

Стефан Танев:
Главен редактор на вестник „Утро”: „Ето го и Дамянова. Иванчо Костов се ухилил до уши. Сочи му моите хроники. - Младежът ще стане журналист. Носи все хубави оригинални хроники. Той би другите със съобщението за заминаването на княза за Петербург. За затрупването на Министерски съвет под снеговете. Ще го взема със себе си в печатницата, ще го науча как се връзва вестникът, как се подрежда материалът, как се прави афиш. - Добре, добре, научи го! Казах ви още от първия момент: от него ще стане журналист. Гледай само ти, Иванчо, да не го развалиш. Виж, че си го научил как да прави афишът, но и покрай това – къде има хубаво вино и как трябва да го пие. Костов ме поведе със себе си в печатницата. Там видях за първи път как се набира, как се връзва, с една дума, как се ражда вестникът. Узнах какво е компас, шпалта, шпац, гармонд и петит, курсив и черни тлъсти, как се подреждат антрефилетата, как се връзват страниците. Първи ден – първи урок. Вторият ден – повторение на първия урок. На третия ден Иван Костов ми домъкна в редакцията всички коректури и коректура от заглавията на ония материали, които не бяха още набрани. - Хайде, да те видя. Залови се сега на работа и направи афиш. Аз ще гледам и онова, което не ми харесва, ще го поправям.

Петър Карчев:
Журналист: „Иван Костов владееше немски и френски език много добре. Беше човек със завидна обща култура, но той не изпадна никога в изкушение да пише статии, макар да имаше възможност да се наложи като публицист. За Иван Костов същината на вестникарството беше новината, информацията. Той търсеше и гонеше новината със страст и фанатизъм. За него журналист с истински качества беше онзи, който беше минал вече през тревогите и вълненията на репортерския живот. Може да се каже, че Иван Костов владееше занаята си артистично и му служеше с жар. А общителния му и благ характер улесняваше твърде много работата му. Понеже Иван Костов, без да бъде много стар принадлежеше към по-старата журналистическа генерация, аз мислех, че той ще е вече чужд на младите ни колеги. Трябва да призная, че съм се лъгал. Видях на погребението с каква почит към неговата памет към делото му се отнесоха предимно младите репортери и особено онези, които работят в „Утро”.

Внуци на Иван Костов са: Борис Костов- строителен инженер, доктор Душко Б. Костов-неврохирург, доктор Владимир П. Коларов- сърдечен хирург, Пламен Коларов и Виктор Коларов.


Ползвани материали

• „Писма през ключалката”, Стефан Танев
• „През прозореца на едно полустолетие”, Петър Карчев
• „Полувековна България 1878-1928”, Евгения Марс
• Семеен архив, Костови и Коларови

Дружество на столичните журналисти(ДСЖ)

Правени са няколко опита за учредяване на Дружество на столичните журналисти.
Първият опит за образуване на журналистическо дружество в София е
през 1905г. Събранието се е състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и е избрано първото ръководство. На това събрание присъстват: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев, Иван П. Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков,Лазар Пулиев и други. Събранието избира за председател Лазар Пулиев-Дядката.
През 1908г.в сладкарница "Охрид" в София се събират около 10-15 журналисти,между които:Петър Завоев,Цанко Добруджалиев,Петър Карчев,Иван П.Костов(в.Дневник),Рачо Стоянов-Сатин(в.Ден),Добри Попов,Цанко Сталийски,А.Дагарадинов,Йордан Сливополски-Пилигрим,Симеон Златарев,Любомир Харизанов,Христина Антонова(в.Камбана)-първата жена професионална журналистка в България,Лазар Пулиев-Дядката.Събранието се председателства от Мишел Герджиков,а за председател на ДСЖ е избран Петър Завоев.В различни периоди председатели на Дружеството на столичните журналисти са били:Лазар Пулиев(1858-1934),Петър Завоев(1880-1969),Спас Икономов(1888-1932),Васил Пасков(1874-1934),Петко Пенчев(1882-1947),Стефан Танев(1888-1950),Йордан Мечкаров(1891-1954),Христо Силянов(1880-1939),Георги Кулишев(1885-1974),Никола Милев(1881-1925),д-р Тодор Христов,Димо Казасов(1886-1980) и Георги Белчев(?-1964).

На 18 септември 1920г.дружеството открива своя първи клуб на ул."Аксаков",а по късно заедно с дружеството"Дом на изкуствата и печата"купува сграда на ъгъла на"Раковски" и"Граф Игнатиев".
Георги Белчев като касиер на дружеството управлява умело финансовите ресурси.
Създадено е командитно дружество"Стрела".
Купува се срадата на "Граф Игнатиев" 4,която сега се владее от СБЖ.Преди 9 септември сградата се дава под наем на Столична общинска банка,а горните етажи на семейства,приходите постъпват в дружеството.
Построява се журналистическа почивна станция в Банкя през 1936г.Тя е проектирана от арх.Пантелей Цветков,който е и ръководител на строежа.
Купува се зданието на бившия театър "Одеон",намиращ се тогава на ул."Цар Симеон",прилепен в гърба на бившия Модерен театър.
Със средства на"Стрела"дружеството участва в редица държавни заеми,вложени са 6 милиона лева.
Дружеството на столичните жуналисти има Пенсионен Фонд,Социален фонд, Медицински фонд.Дейността на дружеството е мащабна,то е в цветущо финансово състояние.Източник на доходите му са:"Стрела",членски внос,издаване Годишник на Дружеството на столичните журналисти,Вестник на вестниците,наеми от сградния фонд,благотворителни балове и томболи,изложби и т.н.
Държавата не участва във финансиране на дружеството,обратно то дава заеми на държавата,като смята,че подпомагайки я,подкрепя стабилността на българския лев.
Какво се случва след комунистическия преврат с това цветущо дружество? То е закрито,имуществото конфискувано,а тези които са го ръководили така умело убити(Стефан Танев,Данаил Крапчев,Райко Алексиев и мн. др.)интернирани,пратени в лагери.
След създаване на Съюз на българските журналисти,голяма част от членовете на Дружеството на столичните журналисти не са приети в него. Младите български журналисти трябва да знаят и да не забравят,че сградата на техния клуб е купена с парите на тези жунарналисти,членове на Дружеството на столичните журналисти и не е социалистическа придобивка.
Двадесет години след демократичните промени,при наличието на богат архив на дружеството,никой от СБЖ, Институт по история,Институт по литература към БАН не се занимава с Дружеството на столичните журналисти(нямам предвид случайни споменавания,а сериозни научни публикации).
"История на всекидневния печат 1877-1932г"на големия български журналист Георги Николов(1863-1943)дава биографични и професионални данни за много дружествени членове.
Георги Николов основава в-к"Дневник" на 7 май 1902г.Вестник под същото име се издава и днес,някой от редакцията на този вестник да се интересува от неговата история и журналистите, работили в него?Нещо повече,когато започнаха да го издават изпратих писмо до редакцията,че притежавам богат архив на Иван П. Костов,работил в"Дневник"от 1905г.до смъртта си през 1943г.Отговор до днес нямам,това пренебрежение към историята и традициите, характерно за посредствените хора не води до нищо добро.
Вероятно някой трябва да напише"Алманах на забравените български журналисти".
Късата памет е една от многото причини за криза в съвременната българска журналистика.Как да помнят нещо,което вероятно никога не са знаели ?Популярна българска журналистка не знаеше кой е Атанас Дамянов-вестикарския магнат,можете ли да си представите,че има американски журналист,който да не знае кой е Рандолф Хърст?

Софийският кмет Паскалев - жертва на атентата в Св. Неделя

Паскал Паскалев е виден столичен адвокат, избран за кмет на град София на 14.06.1924г. Неговият мандат завършва със смъртта му на 16.04.1925г. Той умира от раните си, причинени по време атентата в църквата" Св. Неделя".
По време на краткото си кметуване започва подготовката за строежа на водопровода "Рила-София" и изграждането на новото крило на Софийската кланница. Той е извънредно популярен и обичан от софиянци. Израз на своята почит към паметта на Паскал Паскалев столичани дават, като именуват една от централните улици в квартал "Лозенец" - Паскал Паскалев. Това е улицата, която започва от Канала, минава през площад "Журналист" и завършва на Семинарията. В продължение на 25 години улицата носи това име.
След преврата на 09.09.1944г., улица "Паскал Паскалев" е преименувана на бул. "Христо Смирненски".
Младите поколения от престижния квартал "Лозенец" не познават живота и делото на Паскал Паскалев.
Невена Крапчева,дъщеря на големия български журналист Данаил Крапчев веднъж каза:"Първо ги ликвидираха, после ги изтриха от историята."