Енрико Ди Мазей - българският глас

Енрико Такела, с артистичен псевдоним Енрико Ди Мазей е още един бисер в съкровищницата на българските оперни гласове.
Трагедия сполетява България през април 1928г. - Чирпанското земетресение. Дадени са човешки жертви, разрушени са стотици къщи.
През същата година от Париж пристига световно известният тенор Енрико Ди Мазей, за да участва в благотворителни концерти, за набиране средства за жертвите на земетресението.
Енрико е роден в Пловдив през 1894г.qдете на смесен брак, между италианец и българка. Баща му, Атилио Такела също е роден в България.
През 1868г. дядо му Дамазо(Доменико) Такела пристига в България от Цариград и се установява като търговец на зърнени храни в Пловдив.Купува сс къща на ул."Станционна" до ж.п.гарата.
Доменико(1832г. Генуа - 1913г. Бургас) по време на Априлското въстание и Руско-Турската война подпомага пострадалато българско население и организира болница за бежанците от опожарената Стара Загора.
Награден от руския император Александър ІІ с орден "Свети Станислав", а италианския крал го прави кавалер на ордена "Свети Мориц и Свети Лазар".
Атилио Такела е един от първите заместник директори на Народната библиотека и музей в Пловдив. Той отговаря за нумизматичната секция.
След аферата с изчезналите монети, съдебния процес и помилването на Атилио от цар Фердинад, семейството се преселва в Бургас.
През 1928г. четем във вестник "Дневник": "Всеки българин се радва, когато чуе нещо добро за наш съотечественик - особено, когато добри известия идват от чужбина, гдето рожбите на нашата страна заемат първи места на културните подиуми. Енрико Ди Мазей е първи солист на Опера Комик в Париж. Той е известен тенор канен във Франция, Германия и направил турне в Америка. Роден е в град Пловдив където се е учил и израстнал. Майка му е българка, баща му италианец, бивш директор на музея в Пловдив. Баща му, господин Такела също е роден в Пловдив. Майка му, сестрите му и брат му сега живеят в Бургас. Пеене той е учил в Рим и Милано. Любимец на парижката публика той стана такъв и на софийската. У нас е гостувал в оперите "Тоска", "Риголето", "Мадам Бътърфлай" и "Бохеми"."
Отзиви на чуждестранни вестници за Енрико Ди Мазей:
в-к "Feuille d'Avis" - Лозана: "Публиката беше завладяна от неговия възхитителен, с поразяваща нежност глас, който достигна до съвършенство".
в-к "Journale de Geneve" - Женева: "Ди Мазей притежава божествен глас, разкошен, естествен и пленяващ тембър, запазващ и в най-високите и в най-ниските регистри своята сигурност."
По сведения на негови роднини разбираме, че Енрико е имал брат - Джулиано Такела(директор на Италианското училище в Бургас),който след Втората световна война се изселва в Италия Сестра му, Паулина,се омъжва за българин,чиито наследници, днес живеят в Бургас и София.
Енрико Ди Мазей умира в Женева през 1958г.
Той се нарежда сред знаменитите тенори на миналия век.Присъствието му на сцената е много силно,защото освен гласови данни,Енрико е изключително аристичен и много красив.
Неговото име четем в албума "Неаполитански песни" наред с имената на Бениамино Джили, Тито Скипа,Енрико Карузо и др.
Участие в "Тоска" заедно с Нинон Вален и до днес вълнува почитателите на оперното изкуство.
През сезона 1928-1929 Енрико Ди Мазей и легендарната Лили Понс участват на сцената на театър "Одеон" - Париж в операта на Пучини "Бохеми".
В книгата "Златните години на Миланската Скала" е отбелязано и блестящото представяне на Лили и Енрико в "Риголето" на Верди.
Репертоарът на Енрико Ди Мазей е богат. Незабравими ще останат участията му в "Бохеми", "Тоска", "Андре Шение" и много други опери.