петък, 13 август 2010 г.

Дружество на столичните журналисти(ДСЖ)

Правени са няколко опита за учредяване на Дружество на столичните журналисти.
Първият опит за образуване на журналистическо дружество в София е
през 1905г. Събранието се е състояло в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 г. е приет уставът и е избрано първото ръководство. На това събрание присъстват: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев, Иван П. Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков,Лазар Пулиев и други. Събранието избира за председател Лазар Пулиев-Дядката.
През 1908г.в сладкарница "Охрид" в София се събират около 10-15 журналисти,между които:Петър Завоев,Цанко Добруджалиев,Петър Карчев,Иван П.Костов(в.Дневник),Рачо Стоянов-Сатин(в.Ден),Добри Попов,Цанко Сталийски,А.Дагарадинов,Йордан Сливополски-Пилигрим,Симеон Златарев,Любомир Харизанов,Христина Антонова(в.Камбана)-първата жена професионална журналистка в България,Лазар Пулиев-Дядката.Събранието се председателства от Мишел Герджиков,а за председател на ДСЖ е избран Петър Завоев.В различни периоди председатели на Дружеството на столичните журналисти са били:Лазар Пулиев(1858-1934),Петър Завоев(1880-1969),Спас Икономов(1888-1932),Васил Пасков(1874-1934),Петко Пенчев(1882-1947),Стефан Танев(1888-1950),Йордан Мечкаров(1891-1954),Христо Силянов(1880-1939),Георги Кулишев(1885-1974),Никола Милев(1881-1925),д-р Тодор Христов,Димо Казасов(1886-1980) и Георги Белчев(?-1964).

На 18 септември 1920г.дружеството открива своя първи клуб на ул."Аксаков",а по късно заедно с дружеството"Дом на изкуствата и печата"купува сграда на ъгъла на"Раковски" и"Граф Игнатиев".
Георги Белчев като касиер на дружеството управлява умело финансовите ресурси.
Създадено е командитно дружество"Стрела".
Купува се срадата на "Граф Игнатиев" 4,която сега се владее от СБЖ.Преди 9 септември сградата се дава под наем на Столична общинска банка,а горните етажи на семейства,приходите постъпват в дружеството.
Построява се журналистическа почивна станция в Банкя през 1936г.Тя е проектирана от арх.Пантелей Цветков,който е и ръководител на строежа.
Купува се зданието на бившия театър "Одеон",намиращ се тогава на ул."Цар Симеон",прилепен в гърба на бившия Модерен театър.
Със средства на"Стрела"дружеството участва в редица държавни заеми,вложени са 6 милиона лева.
Дружеството на столичните жуналисти има Пенсионен Фонд,Социален фонд, Медицински фонд.Дейността на дружеството е мащабна,то е в цветущо финансово състояние.Източник на доходите му са:"Стрела",членски внос,издаване Годишник на Дружеството на столичните журналисти,Вестник на вестниците,наеми от сградния фонд,благотворителни балове и томболи,изложби и т.н.
Държавата не участва във финансиране на дружеството,обратно то дава заеми на държавата,като смята,че подпомагайки я,подкрепя стабилността на българския лев.
Какво се случва след комунистическия преврат с това цветущо дружество? То е закрито,имуществото конфискувано,а тези които са го ръководили така умело убити(Стефан Танев,Данаил Крапчев,Райко Алексиев и мн. др.)интернирани,пратени в лагери.
След създаване на Съюз на българските журналисти,голяма част от членовете на Дружеството на столичните журналисти не са приети в него. Младите български журналисти трябва да знаят и да не забравят,че сградата на техния клуб е купена с парите на тези жунарналисти,членове на Дружеството на столичните журналисти и не е социалистическа придобивка.
Двадесет години след демократичните промени,при наличието на богат архив на дружеството,никой от СБЖ, Институт по история,Институт по литература към БАН не се занимава с Дружеството на столичните журналисти(нямам предвид случайни споменавания,а сериозни научни публикации).
"История на всекидневния печат 1877-1932г"на големия български журналист Георги Николов(1863-1943)дава биографични и професионални данни за много дружествени членове.
Георги Николов основава в-к"Дневник" на 7 май 1902г.Вестник под същото име се издава и днес,някой от редакцията на този вестник да се интересува от неговата история и журналистите, работили в него?Нещо повече,когато започнаха да го издават изпратих писмо до редакцията,че притежавам богат архив на Иван П. Костов,работил в"Дневник"от 1905г.до смъртта си през 1943г.Отговор до днес нямам,това пренебрежение към историята и традициите, характерно за посредствените хора не води до нищо добро.
Вероятно някой трябва да напише"Алманах на забравените български журналисти".
Късата памет е една от многото причини за криза в съвременната българска журналистика.Как да помнят нещо,което вероятно никога не са знаели ?Популярна българска журналистка не знаеше кой е Атанас Дамянов-вестикарския магнат,можете ли да си представите,че има американски журналист,който да не знае кой е Рандолф Хърст?

Няма коментари:

Публикуване на коментар