вторник, 23 март 2010 г.

Музикална хроника



Българската преса през 1904г.:
" Както всяко лято,поклонниците на Вагнеровата музика пак се стекоха от всички краища на света да чуят образцовото изпълнение на неговите опери,което стана в специално за тях съграден театър,в гр. Байройт(Бавария).Оркестърът,набран от най добрите артисти(115 души),се дирижира от знаменити дирижьори,които доброволно са дошли там за тази цел.Хорът е от 116 души,солистите и солистките са цветовете от европейския артистичен свят.Представленията започнаха юли с"Танхойзер"после "Парсефал"и пр.Присъстващи от България на тези тържества са Д-р Иван Шишманов и г-ца Неда Фтичева-цигуларка,които
са поканени от Българския княз Фердинанд,който вече бил там."

"Концерта на Катя Стоянова в салона на "Славянска беседа"премина при голям успех.Тя успя доста изразително да предаде драматичната "Елегия" и още произведения на френския композитор Жул Масне.Публиката с горещите си аплодисменти и огромни кошници с цветя,букети от бели и червени рози, се отблагодари за удоволствието,което голямата оперна певица й достави."

"На 7 октомври тази година(1904) в салона на "Славянска беседа"дошлият от Германия г-н Щегер даде своя концерт в,при участието на г-ца Мара Черен.По самата програма можеше да се съди за гласовите качества на концертанта,че той ще да е само салонен солист.И действително на концерта се констатира, че неговият глас е доста спаднал,понеже в някои високи ноти той прибягваше към хитрост:като не можеше да ги вземе свободно,той,с една изразителна декламация,предаваше по своему трудните пасажи.Въобще се забелязваше,че г-н Щегер владее перфектно гласа си.Особено хубава и ясна е дикцията му,рядко достойнство у много солисти.Ако да не бяха някои други пресолявания в дикцията,която на моменти се обръщаше в чиста декламация,в ущърб на пеенето,изпълнението на песните като "Горски цар" от Шуберт и "Двамата гренадири"от Шуман щяха да докарат на публиката истинно художествено наслаждение.Г-н Щегер има странна привичка да кара да му акомпанират всичко pianissimo.От подобен акомпанимент гласът на г-н Щегер може и да печели нещо,но пиесите изгубват всичкия си смисъл,особено "Горския цар",където акомпаниментът играе голяма роля,понеже рисува драматическото състояние,в което се намират болното дете и бащата.Много от фантастичността на картината,от дълбокия драматизъм на действащите лица се губи поради сдържаността на акомпанимента."

Българската преса през 1924г.:
"В гр. Байройт,Германия се провеждат Вагнеровите тържества,там присъства и българския владетел в изгнание Цар Фердинанд.(на снимката с Лауриц Мелхиор)Мелхиор е известен тенор поканен лично от Козима и Зигфрид Вагнер да участва в тържествата.Той е роден в Копенхаген,където в Кралския театър е бил неговия дебют в операта "Палячи"на Леонкавало.Преди няколко месеца Лауриц Мелхиор гастролира в Кралската опера в Лондон с голям успех в ролята на Зигфрид в операта "Парсифал"Нечуваният успех му отворил вратите на Байройт,там той изпълнява същата роля.Сред българското присъствие бяха г-н Атанас Дамянов и съпругата му г-жа Анета Дамянова и придружаващите ги г-н Иван Костов и г-жа Кета Печенякова-Костова.
На 15 август в 10ч.сутринта в салона на Висшето у-ще се откри Втория музикален конгрес.Откриването му се очакваше да стане от министъра , д-р Иван Шишманов,но поради отсъствието му от столицата,с тая мисия биде натоварен д-р Никола Бобчев,началник на отделение при Министерство на Народното Просвещение.След като поздрави с добре дошли членовете на Конгреса от името на министъра и от своя страна,г-н Бобчев изтъкна знаменитостта на факта,че след 25г. от Освобождението ни,в такъв кратък период нашият народ е отишъл тъй далеч в духовния си живот,щото у него назряват въпроси от такова естество,каквито са музикалните.Той се спря на трудността на естетическото образование и възпитание,а от тука отговорността на тия,които са се заели с него,каквито са учителите по музика.Като пожела успех г-н Бобчев завърши своята приветствена реч,която биде покрита с аплодисменти.
Секретарят на Конгреса прочете доклад за деятелността на Комисията за изработване на програми по пеене и музика за средните мъжки и девически у-ща.След това се пристъпи към избиране на ново бюро,резултата на което беше: председател г-н Николай Николаев,подпредседател г-н Байданов,секретари-господата Ал.Кръстев и Димов.
На 26 юли в Баден (Австрия)се помина известният музикален критик Едуард Ханслик.Той е роден в Прага на 11 септември 1825г.и е син на известния чехски библиограф.Е. Ханслик е избрал юридическите науки,но скоро се предал на музикалната критика,от 1848г. като сътрудник,първом в Виенската газета,а после в други вестници.Той е бил професор по естетика и история на музиката във Виенския университет.Най известните му съчинения са:"Хубавото в музиката","Модерната опера","Спомени от моя живот","Галерия на немски музиканти","Галерия на френски и италиански музиканти"и др,някои преведени на български език.
Румънската кралица Елизавета,известна под псевдонима Кармен Силва,написала либрето за операта Жана Д Арк,като поръчала на 12годишния Флорицел Рьойтер да напише музиката,понеже"никой не може да напише музиката,както ти,мое дете,ти си чист ,ти си един ангел и на теб се надявам,както на никого"пише му тя.Флорицел е добре известен на нашата публика като виолист от гастрола си в София.Освен като виртуоз изпълнител той е начеващ композитор.Написал е една симфония,един концерт за цигулка с оркестър,една симфоническа поема и много откъслеци за цигулка с оркестър."


Тези пасажи от българския печат са променени само по отношение на стария правопис. Те ни дават представа за културния живот на столичани преди сто години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар