Атанас Дамянов - първият мениджър в българската журналистика

Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5

"Нямам за цел да създавам вестник за интелигенцията...Аз търся тираж...Мен ми трябват масите, работникът, файтонджията, селянинът, коминочистачът, кръчмарят". Това са думи на Атанас Дамянов. Той е запознат с европейската журналистика и прилага нейния опит у нас като създава първото вестикарско предприятие - вестника на новината, от който се печели бързо и много. Дамянов се грижи за разпространението на вестниците, организира информационната и рекламната им служба, бори се с конкуренцията. Той е собственик на "Дневник", "Заря" и "Утро".Сградата на акционерното дружество "Съединени печатници" се намира на булевард "Дондуков"84.

Интелигентен, владеещ няколко европейски език, той е в постоянна връзка с колегите си от другите държави. По време на Първата световна война, той се споразумява с немския вестник "Дойче балкан цайтунг", да използва неговата телеграфна служба и по този начин за едно денонощие неговите вестници "Дневник" и "Утро" да изпреварват с новините останалите всекидневници.Атанас Дамянов има контакти и влияние,както сред българския,така и сред европейския елит.Негов личен приятел е арх.Адолф Мусман.По време на следването си в Германия неговия кръщелник арх.Борис Костов неведнъж е присъствал на техните срещи.

Атанас Дамянов е роден през 1876г. в Сопот. Баща си не помни, тъй като познатият ни от "Под игото" чорбаджи Фратю е загинал по време на Априлското въстание. За сиракът света започва от Крайова, където намира спасение заедно с чичовците си. После учи в Италия, Франция и Швейцария. В Лозана завършва юридически науки и защитава докторат.по право .Като студент сътрудничи на "Журнал дьо Женев".

След завръщането си в Румъния, участва в електрифицирането на линията Букурещ - Плоещ. Произхождащ от богато семейство,използва част от парите,за да финансира българската емиграция. Заради политическите си убеждения е осъден от румънското правителство на смърт. Бяга в Русе, където работи като прокурор. След това заминава за Пазарджик и накрая в София.

Атанас Дамянов закупува вестник "Дневник" и доставя модерна печатарска техника за четири основни цвята. На 1 май 1924г. създава най-големия в България печатарски монопол - "Съединени печатници за издателство и графическо изкуство". Така става единственият и несменяем президент - собственик на повече от половината акции и директор на вестниците "Утро", "Заря", "Дневник", "Илюстрована седмица", "Неделно утро" и "Кукуригу".

Изданията на Атанас Дамянов имат най-висок тираж и са най-търсените в страната, тъй като отразявят двата политически спектъра - левия "Заря" и десния "Утро" Той разполага с широка кореспондентска мрежа в Европа, което го прави най-информирания журналист у нас. Атанас Дамянов, освен професионалните си качества, има висока нравственост и човечност. По време на Втората световна война, той не уволнява работещите в редакцията евреи, въпреки упражнявания натиск, не ги оставя без заплати, не допуска да бъде накърнено човешкото и гражанското им достойнство. Такова е отношението му и към осъдените комунисти - заплатата на Владимир Топенчаров е изпращана в лагера, където той е интерниран.

Атанас Дамянов е учител за много талантливи български журналисти - Йосиф Хербст, Стефан Танев, Георги Боршуков и др. За него професор Боршуков казва: "Бай Атанас беше цяла академия. Това, което можеше да се научи от него, го нямаше в никои учебници".Дружеството на Столичните журналисти организира балове,томбули,изложби за събиране на средства за подпомагане на дружествените членове.Дамянов винаги участва с големи суми,изкупува картини от млади български художници,така по дискретен начин ги финансира.Имал е голяма колекция от картини.При едно пътуване до Берлин е купил картина на модния художник Лионел Файнингер,представител на Баухауз.
Най-близък негов приятел и сътрудник е жуналистът Иван Павлов Костов. Атанас Дамянов и съпругата му Анета, кръщават четирите деца на Иван. Той кумува на сватбата на кръщелницата си Мария с младия лекар, по-късно проф. д-р Панайот Коларов.
Какво се случва с Атанас Дамянов на 10.09.1944г.? Отивайки на работа в редакцията, той вижда на входа и заложени две картечници, до тях Антон Югов, който го успокоява, че косъм няма да падне от главата му.

На 11 септември той е арестуван и откаран в Централния Софийски затвор.В килията научава, че синът му Стефан, също е арестуван, снаха му е изпратена в лагер, а внуците са останали на улицата. На 12.03.1945г. в 09:10ч. се открива първото заседание на шестия състав на Народния съд. Дело №6 е свързано с интелеткуалците. 101 български художници, писатели и журналисти са осъдени, между тях е и Атанас Дамянов и неговия син Стефан Дамянов,главен редактор на вестник"Дневник". Присъдата е 10г. строг тъмничен затвор, 5 милиона лева глоба в ползва на държавата, конфискация на цялото движимо(много бих искала да видя описа от конфискацията и къде е предадено движимото му имущество) и недвижимо имущество.Дамянов излиза от затвора през 1953г.Той е преминал през ада на физически и морални унижения и жестокости, три месеца по-късно умира.

Снимки 1 и 2 - Атанас Дамянов кумува на сватбата на кръщелницата си Мария Костова - Коларова
Снимка 3 - Атанас Дамянов със сина си Стефан (с цигара)
Снимка 4 - Анета, Атанас и Стефан Дамянови
Снимка 5 - Анета Дамянова с малкия Стефан