понеделник, 17 май 2010 г.

Забравеният майстор


Забравеният майстор

„Българинът Христо Стефанов е един от най-известните художници в Европа, вероятно един от най-великите творци на модерната ера...” – така европейската преса преди Втората световна война определя професор Стефанов.

Той е роден на 6 април 1898г. в Казанлък. Първите си опити в областта на рисуването прави като дете, изобразявайки красивата българска природа около родния си град. Завършва гимназия в Русе, учителят му по рисуване го насочва към Художествената академия в София. През 1920г. Христо е студент в класа на големия художник Иван Мърквичка. Видял големия талант в младия студент, Мърквичка е не само негов преподавател, но и покровител. През 1924г. младежът завършва с отличие академията и година по-късно е известен в артистичните среди като талантлив художник. В същия период получава поръчка и рисува „Панорама на боевете при Стара Загора – 1877-1878г.”. Цар Борис ІІІ, министъра на Народната просвета и военният министър, виждайки творбата му са изключително впечатлени от таланта на младия художник и той е удостоен с титлата професор.

По време на престоя си във Виена в периода 1926-27г., Христо започва да рисува по нов метод, използвайки вместо четка палетен нож, техника която придава триизмерен вид на картината. Индивидуалност, невероятен маниер на нанасяне на боята. Ефектът на масата на боята доминира и създава усещане за величие, блясък и пищност. През 1927г. той вече работи в Будапеща, в студиото на Филип Ласло – един от най-известните портретисти в света. Унгарският регент Миклош Хорти купува негова картина. Българинът вече е сред най-известните художници в Европа. Мусолини му позира за портрет, италианският крал Виктор Емануил купува негова картина. Започва поредица от изложби в градовете – Будапеща, Букурещ, Белград, Триест, Венеция, Рим, Неапол, Мадрид, Барселона, Варшава, Мароко, Кайро, Ерусалим, Париж, Лион, Казабланка, Дамаск, Багдад, Анкара, Амстердам, Монте Карло. Неговата слава като портретист е толкова голяма, че той прави портретите на: испанският президент Нисето Алкала Замора, швейцарският президент Джузепе Мота, на индуския поет Рабиндранат Тагоре(посетил България). Негови картини се намират в музеи и в частните на колекции на: цар Борис ІІІ, Виктор Емануил – италиански крал, Хорти, регент на Унгария, Вилхемина, кралица на Холандия и други.

Слава на Христо Стефанов прехвърля границите на Европа и през 1931г. той има изложба в Чикаго, САЩ, която протича с огромен успех. Христо Стефанов посещава Холивуд, където се запознава с американските актьори Грета Гарбо и Конрад Вейт, чийто портрети той рисува.

През 1934г. той се установява да живее и работи в Полша. Три години по-късно се жени за полякинята Ирена Плудовска, а през 1939г. приема полско гражданство. Впечатлен от полската история и природа, той рисува много картини, които продава на благотворителна изложба. Известно време живее със съпругата си в полските Татри, в градчето Закопане. В този период той рисува много зимни пейзажи.

Българското сърце на Христо Стефанов е отворено за чуждите страдания и той става член на Зегота – съвет за спасение на евреите в Полша. Така той е арестуван през 1944г. от Гестапо и въдворяван в различни концентрационни лагери. Като затворник №93494 е бил в затвора “Gross Rossen”, а под №111706 в „Nordhausen Dora” накрая в лагера “Bergen-Belsen”.

След ужаса на войната и концентрационните лагери първата му изложба е в Бреда, Холандия. Изключително активен като гражданин през 1946-47г. той организира „Полска католическа асоцация” в Бреда, на която е избран за президент. Успехът му в Холандия като художник е много голям и следват изложби в Маастрихт, Тилбург и Амстердам. Христо Стефанов прави един от най-хубавите портрети на холандската кралица Юлияна.

През 1951г. той се установява да живее в Канада. Артистичните среди в Монреал го посрещат сърдечно и той организира изложба, а през 1955г. е вече кандаски гражданин. Рисува портрет на кмета на Монреал Camilleau Houde и на кардина Пол Емил Леже.

Неговата мечта е да основе „Арт център Стефанов”, на 6.06.1961г. той вече има вече всички официални разрешения за да създаде фондация „Стефанов”. По негови проекти този център трябва да включва музей, библиотека, църква, училище по изящни изкуства и балет, амфитеатър и общежития за студентите. Съдбата е решила друго и той умира на 8 март 1966г. неуспял да осъществи своята мечта. Погребението се извършва в църквата „Св. Агата”, една от многото църкви, които приживе той е изрисувал.

Определян от различни източници като български, полски и канадски художник, явно талантът на Христо Стефанов прехръля границите не само на държавите, но и на континентите. Характерно за него е, че той отказва да следи модните тенденции в изобразителното изкуство и се придържа към собственото си вдъхновение.

В статия на канадския вестник “The Metropolitan” от месец септември 2008г. се разисква въпроса както за творчеството, така и за наследството на Христо Стефанов. Неговата вдовица, въпреки високите цени, ревниво пази неговите творби, така че по-голяма част от тях са съхранени в музея Стефанов във Вал Давид, Квебек, който е затворен повече от 30 години след неговата смърт. Христо Стефанов няма деца, ние не знаем на кого неговата съпруга е завещала неговите произведения. Нейният племенник Роберт Плудовски заявява: „Ние трябва да направим всичко възможна той да бъде запомнен...”. Плудовски е наел адвокат, който да защитава неговите интереси и да издирва творби на Христо Стефанов.

Христо Стефанов е български художник, ученик на големия Мърквичка и аз смятам, че българите и българската държава трябва да бъдат активни в издирване и съхраняване творчеството на този велик българин.

П.С. Връзка към видео с материал от музея Стефанов във Вал Давид, Квебек.

http://www.youtube.com/user/miro2424 Christo Stefanoff







Няма коментари:

Публикуване на коментар