Българската Грета Гарбо

Катя Лова

Поколения наред се носи преданието станало вече легенда, за болярската кръв и красивите очи на Лолови. Фамилната легенда говори ,че Лоловци водят произхода си от избягали боляри от Търново при падането му под турска власт. Те са бил едни от първите заселници в село Медвен ,Котелско през 1520-1530г.Фамилията Лолови те носят от 18-ти век, когато техен прародител, пушейки лула получава прякор Желязко-луличката. Първо те се подписват Лулови, а по-късно Лолови. Природната интелигентност е едно от качествата заедно с борбеността и защитаването на правата си срещу турците, довели ги до връзки с дейци на Априлското въстание, за което са преследвани и съдени. Много от тях след Освобождението се учат и завършват в България и в чужбина университетско образование. Днес можем да кажем, че на всички континенти има потомци на рода. Някои от тях се казват Лолови, а други носят фамилиите: Калов-Дедов, Коларови, Яневи, Здански, Фон Милер -Айхолц, Бюлер, Коловре ,Фокс, Стамболийски. Медицината, правото и икономиката са областите в които Лоловци са изявени. Известни лекари в рода са: Д-р А.Лолов, Д-р Б.Лолов, Д-р Р.Здански, Проф.П.Коларов,Проф.Е.Трайкова-Запрянова, Д-р В.Коларов, Д-рМ.Лолова- изключителен педиатър ,известен на много столичани. Далеч по-популярни са представителите на изкуствата- артистите: Татяна Лолова, Цветана Янева, Кристина Янева, Сава Лолов,Катя Лолова, диригентът Васил Лолов , оперната певица Минка Лолова.

Скоро, Илия Калов-Дедов ми разказа ,как през 1943 г. в Модерния театър –София, за прожекцията на филм с Катя Лолова, родът е изкупил повечето билети за прожекцията. Всички са били там, за да гледат „нашата Катя”.

Екатерина Лолова с артистичен псевдоним Катя Лова е родена в София през 1914 г. ,в семейството на Д-р А.Лолов и швейцарката Матилда Делешо. Семейството участва активно в обществено-политическия живот на столицата. Красивата швейцарка Матилда, бързо научава български език. Салонът на Матилда е посещаван с удоволствие от българския елит. Неизменни гости са братът на Атанас, Методи и неговата съпруга италианката Джулия. Джулия е пианистка, Мегоди адвокат, свирещ прекрасно на цигулка. Когато се сформира делегацията, която трябва да замине за Франция, за подписва на Ньойския дговор, Матилда, която говори немски, френски и вече български, е включена като секретар-преводач. През 1921 г. семейството напуска София и заминава за Женева, където баща й е назначен за български консул. След изтичането на мандата му Д-р Лолов се връща към медицината и остава заедно със семейството във Франция.

В началото на 30-те години Катя Лова навлиза във френското кино ,като се смятало че тя е изключителна красавица. По време на втората светонвна война тя остава в Париж и има няколко водещи роли (измежду които „Муму”),като в същото време играе в „Мелодия за теб”. Участва в 14 филма, някои от които са били хитове за своето време. На сцената тя си партнира с френските актьори Мадлен Рено ,Пиер Реноар,Пиер Брасьор,Пиер Бланшар, създали династии във френското филмово изкуство. Много от познатите ни сега френски актьори произхождат от тези династии. Катя Лова не прави изключение. Нейният малък син Брис, през 1958г. ,едва 6 годишен, играе под псевдонима Папуф във филма „Големият шеф” на режисьора Анри Верньой, заедно със звездата Фернандел и Джино Черви. Филмът има изключителен успех и за Папуф множество публикации във френската преса, които го отличават като „детето чудо”. Преди няколко седмици през юли филмът беше излъчен по телевизионния канал GTV. Вероятно много българи са го гледали, но не са знаели, че детето актьор е внук на Д-р Атанас Лолов.

Красива жена, талантлива актриса,Катя общува с френския интелектуален елит. Много от нейните приятели са известни писатели, журналисти, актьори. Актрисата издава философска книга „Криво или право”-афоризми, най-известният от които е : „Богатството носи забрава, а бедността връща паметта.”.Книгата си посвещава на родителите си със следния текст : „На тебе, скъпа майко, моят най-голям почитател, аз посвещавам този малък труд, както и на паметта на този, който аз така много обичах, този баща, който ме напусна, отнасяйки със себе си сърцето ми, оградено със силната негова философия”. С това посвещение, Катя изразява благодарността към своите родители. Всички роднини винаги са казвали, колко силно влияние е имал бащата върху нея. Предговорът в книгата е от големия френски писател и журналист Морис Декобра, създал термина „декобризъм”, или използването на журналистически черти в неговите романи. Този предговор написан големия интелектуалец е признание за качествата на книгата на Катя Лова. За съжаление, тя не е преведена на български.

Катя живее по холивудски маниер – три брака, три деца от различни съпрузи. Нейни съпрузи са Кристиан Барнадак, голям френски адвокат и М. Костияс, френски приключенец и богат бизнесмен.

След приключване на филмовата си кариера, Катя може да продължи охолния светски живот. Тя има добри доходи, осигурени от нейния труд и издръжките от бившите си съпрузи. Тя напуска Париж и живее основно в Кан. Последните години от живота си, тя прекарва заобиколена от внуци и двете си любими кучета. Нейната голяма привързаност към двете кучета, става причина тя да не посети България. През 80-те години, тя пише писмо на своя братовчед Илия да и запази луксозен хотел в София. Когато той отива да направи резервация в хотел „Балкан” (Шератон), му съобщават, че не могат да приемат актрисата с кучетата.

Кан, Монте Карло са градовете, които тя посещава, тъй като там живеят нейните деца и внуци. Всичките й писма до роднините в България, са изпълнени с множество подробности относно живота на дъщерите й Ариан и Яник, внуците й Амбър, Жан-Мари, а те са девет на брой. Тя по детски се радва на мартениците, които получава от България и всяка година ги чака с неърпение, защото за нея те символизират здраве и щастие. Спомените на нейните роднини, които са я посещавали, я представят като една изключително харизматична личност. Тя е сърдечна и непосредствена, непрекъснато иска информация за рода на баща си, често тя моли да и се преведе някое от запазените писма на баща й, тъй като тя не може да чете български. Тя посреща роднините си в Кан, а също и в огромната си къща в околностите на Женева. Къщата се състои от 16 стаи, 4 бани, прекрасна градина и трима прислужници, разказва Минка Лолова, посетила я през 1966г. Ани Лолова-Коловре ми разказа, че когато е посетила Катя през 1987г. , Катя все още е ходела на плуване и езда. Тя е накарала прислужницата да приготви храната вкъщи по специални рецепти, тъй като има на гости скъпи роднини от България. Ани и Катя съща са посетили в Монте Карло, прекрасното имение на дъщеря й Ариан.

Катя Лолова умира през 1994 г. и по нейно желание прахта й бива разпиляна в залива на Кан. Връзката й с България никога не е прекъсвала до смъртта й.