четвъртък, 23 май 2013 г.
Мис България 1930
Първият конкурс за красота се провежда в белгийския курортен град Спа(Spa)през 1888 година.След Освобождението българите полагат усилия да се интегрират в европейския цивилизационен модел във всички сфери на живота.
Първите сведения за проведен конкурс за женска красота в България са от 1906г.Във Военния клуб в София се провежда конкурс с участието на българските красавици.Регламента е доста свободен,участват девойки и женени госпожи.Различни автори сочат за победителка г-жа Лора Каравелова -Дренкова.
Повече сведения има за втория конкурс за красота 21 ноември 1909г.организиран от Дружеството на столичните журналисти ,отново във Военния клуб в София.
Настоятелството на дружеството избира Увеселителна комисия. Ще гласуват всички поканени-2123-ма ,съставя се протокол, според който ,долуподписаните Лазар Н. Пулиев, председател на журналистическото дружество, Ев. Попов, секретар, и С. Христов, касиер на същото, след като преброиха получените пликове, установиха...
В събитието участват най-добрите музиканти, композитори, поети, писатели. Дамите не дефилират. За тях направо се гласува. Няма и категория "неомъжени - омъжени". Нито възрастови ограничения. Сред поканените са министър-председателят Александър Малинов и министрите Иван Салабашев, Мушанов, Андрей Ляпчев (със семействата си), бившият министър Иван Ев. Гешов... Дворецът се представя от г-дата Страшимир Добрович, Чапрашиков и граф Пол дьо Шевремон. Артистичния свят се представя от Иван Вазов, Стоян Михайловски, Михалаки Георгиев; младите - Пенчо П. Славейков, Пейо К. Яворов, д-р Кр. Кръстев, Петко Ю. Тодоров... Някои от тях ще напишат текстове за специалния луксозен брой на конкурса.
В 20.00 започва концертът: Бизе, Вебер, Пучини, Вагнер, Доплер, Джордано в изпълнение на най-добрите "музикални сили" както утвърдената пианистка г-жа Дунева или гастролиращият вече 15 години в Италия и Русия Иван Димитров, така и изгряващите звезди С. Петкова и Люба Панайотова.. Участва и детето-чудо Актарджиев със своята цигулка. Също народни песни в изпълнение на хор "Родна песен" под диригентството на Добри Христов.
Започва раздаването на специалното конкурсно издание: от участвалите 17 дами първите три места се заемат от: г-ца Мила Миткова - учителка в I софийска девическа гимназия (695 гласа), г-жа Лора д-р Дренкова, по баща - Петко-Каравелова (342 гласа) и г-ца Люба Панайотова - певица (293 гласа). Следват г-ца Л. Матеева, г-ца Устабашиева, г-жа майор Иванович, г-ца Алма Странска,пианистка, г-ца Златка Куртева,старозагорка,оперна певица.
Третият конкурс се провежда на 19 февруари 1929г.в Градското казино(ул.Гурко 1,днес там се намира Столичната градска художествена галерия) под патронажа на в-к"Зора",собственост на Данаил Крапчев.В журито участват художниците Стефан Иванов и Никола Маринов,оперната певица Констанца Кирова,скулпторът Андрей Николов,ученият проф.Асен Златаров и писателят Добри Немиров.Побидителка става г-ца Люба Йоцова,а подгласнички Радка Станишева (по късно Йосифова) и Нора Трифонова.Люба Йоцова заминава за Париж,за да участва в конкурса Мис Европа.
Четвъртият конкурс за красота се провежда през 1930г в София,организиран от списание "Кръгосвет".В журито участват Елин Пелин,Дечко Узунов,проф.Александър Балабанов,скулпторите Андрей Николов и Марко Марков.Мис България 1930 става г-ца Кунка Чобанова.Т заминава за Париж, за участие в конкурса Мис Европа ,организиран от Морис дьо Валеф(Maurice de Waleffe).Известен журналист,хроникьор,писател,основател и главен редактор на в-к"Paris midi".Той се счита за най успешния мениджър в историята на конкурсите за красота.
Кунка Чобанова е родена в Плевен през 1909 г.в заможното семейство на търговеца Христо Чобанов.Учи във френския колеж Нотр Дам де Сион в Русе,където освен френски език,научава и светски обноски и поведение.В Париж тя жъне успехи .Мис Европа става гъркинята Алики Дипларакос,по късно лейди Ръсел.Най известна от конкурса през 1930г.става французойката Ивет Лабрус(Yvette Labrousse),която се жени за принц Ага Хан III (Begum Aga Khan III)
Красотата на Кунка е оценена високо и тя трябва да замине за Рио де Жанейро за да участва в конкурса Мис Вселена.Неизвестни са причините,поради които тя се връща внезапно в България.Съдбата на нашата красавица може да бъде филмирана,тя е бурна и не така щастлива,както на нейните конкурентки .Кунка Чобанова се жени за царския офицер Никола Недев,син на знаменитата българска актриса Златина Недева.Има дъщеря,кръстена на известната баба.Младото семейство живее в луксозна кооперация на площад Евдокия(сега Журналист),в Журналистическия квартал в Лозенец,София.През 1944 г.пада бомба която разрушава предната част на кооперацията и убива братовчедката на Кунка ,която носи същото име.Вероятно тази информация дава основание на многотиражен столичен вестник да излезе с бомбастично заглавие,че Мис България 1930г.е убита при бомбардировките над София.След края на войната в България идват на власт комунистите и започват репресии.Съпругът на Кунка е репресиран ,съден и убит.Апартаментът е конфискуван.Кунка трябва да се справя с трудностите и поема тежката задача да отгледа сама малката си дъщеря .През 1993 г.Никола Иванов Недев е реабилитиран,твърде късно,Кунка вече не е между живите.
Мис България 1930 завършва трудния си ,но достоен живот,отдаден на семейството през 1979г.
На снимките- Мис България 1930г-Кунка Христова Чобанова-Недева(Counka Tchobanova,Konika Tchobanova,Cunka Tchobanova)
През 1930 г.Елисавета Багряна пише по повод конкурсите за красота-"На конкурса за красота аз гледам като на връщане на култа към красотата.Аз съм за това жената да мисли за красотата си,да се стреми да бъде колкото се може по хубава и здрава.Другаде хората намират време да се занимават и с женската хубост-у нас тези неща минават с усилие."
Какво се е променило днес, през 2013г.?Красавиците от другите европейски страни през 1930г.не са забравени.За тях се пише в периодичния печат,правят се интервюта с техни потомци,създават се филми и легенди,а ние?Дори не знаем имената им!Всичко се обяснява с балканския манталитет,но Алики Дипларакос (Aliki Diplarakou) е гъркиня!Каква е разликата между нея и стократно по красивата Кунка Чобанова?Алики става мис Европа 1930.,гръцкото лоби в Париж казва своята дума.Тя се жени два пъти- за френския авиатор Paul Louis Weiller и за английския лорд Ръсел(John Russel 6th Duke of Bedford)Нейна внучка е принцеса Сибила Люксембургска(Sibilla of Luxemburg).Родена през 1912г.,Алики умира през 2002 година-щастлива,богата ,уважавана,заобиколена от деца и внуци.
Заслужава си да се разсъждава върху съдбите на Кунка и Алики,както и върху думите на Елисавета Багряна!
събота, 12 януари 2013 г.
Български лекари,участвали в Руско турската война 1877-1878
Български лекари ,участвали в Руско турската война 1877-1878 година :
Д-р Константин Милков Бонев
Д-р Савва Мирков
Д-р Младен Желязков(1838-1904)
Д-р Андрей В.Богданов
Д-р Константин Иванов Везенков
Д-р Пантелей Минчович
Д-р Георги Сарафов
Д-р Иван Попов
Христо Иванов Лекарски-студент медицина в Женева,прекъснал обучението си,за да се включи във войната
Д-р Яков Петкович
Д-р Георги Цариградски
Д-р Нейчев
Д-р Стефан Христов Бочаров
Д-р Георги Константинов Хаканов
Д-р Димитър Киров Киркович
Д-р Васил Кочев Караконовски
Д-р Йордан(Юрдан) Иванов Брадел
Д-р Паскал Бисеров
Д-р Димитър Калевич
Д-р Цветков
Д-р Жеко Чамурджиев(Захари Петреску)
Д-р Стат Атонов
Д-р Панайот Жечев
Д-р Георги Ив.Странски
Д-р Христо Рачев Чобанов,братовчед на Христо Ботев
Д-р Стефан(Стойчо)Христов Загорски
Д-р Стойко Иванов
Д-р Иван(Йон)Славков
Д-р Христо Смилов
Д-р Сава Черен
Д-р Стоян Рафаилов Радославов
Д-р Димитър Моллов
Д-р Петър Протич
Д-р Алекси Христов
Д-р Ангел Димитров Пискюлиев
Д-р Иван М.Панов
Д-р Лука Ванков
Д-р Георги Золотович
Д-р Димитър Хр.Павлович
Д-р Юрдан Севвов
Д-р Злати Желязков
Д-р Иван Богоров
Д-р Димо Куюмджиев
Д-р Васил Берон
Д-р Иван Пенков Шишков Русчук
Д-р Начо Планински
Д-р Алекси П.Друмев
Д-р Христо Етърски
Д-р Тодор Димитров
Д-р Атанас Багрянов
Д-р Георги Атанасович
Д-р Никола Вълков
Д-р Кирил Русович
Д-р Ганчо Петков
Д-р Георги Миркович
Д-р Стефан х.Пенчев
Д-р Васил Икономов
Д-р Ст.Люцкович(Людсканов)
Д-р Михаил Калпаков(Калпаклов?1847Търново-1907) и др.
Георги П.Мачев-студент медицина в Москва,прекъснал следването си,за да участва във войната Всяка информация за български лекари,участвали в Руско турската война 1877-1878 ще помогне списъка да се попълни с неизвестни за широката общественост герои в бели престилки.
Д-р Константин Милков Бонев
Д-р Савва Мирков
Д-р Младен Желязков(1838-1904)
Д-р Андрей В.Богданов
Д-р Константин Иванов Везенков
Д-р Пантелей Минчович
Д-р Георги Сарафов
Д-р Иван Попов
Христо Иванов Лекарски-студент медицина в Женева,прекъснал обучението си,за да се включи във войната
Д-р Яков Петкович
Д-р Георги Цариградски
Д-р Нейчев
Д-р Стефан Христов Бочаров
Д-р Георги Константинов Хаканов
Д-р Димитър Киров Киркович
Д-р Васил Кочев Караконовски
Д-р Йордан(Юрдан) Иванов Брадел
Д-р Паскал Бисеров
Д-р Димитър Калевич
Д-р Цветков
Д-р Жеко Чамурджиев(Захари Петреску)
Д-р Стат Атонов
Д-р Панайот Жечев
Д-р Георги Ив.Странски
Д-р Христо Рачев Чобанов,братовчед на Христо Ботев
Д-р Стефан(Стойчо)Христов Загорски
Д-р Стойко Иванов
Д-р Иван(Йон)Славков
Д-р Христо Смилов
Д-р Сава Черен
Д-р Стоян Рафаилов Радославов
Д-р Димитър Моллов
Д-р Петър Протич
Д-р Алекси Христов
Д-р Ангел Димитров Пискюлиев
Д-р Иван М.Панов
Д-р Лука Ванков
Д-р Георги Золотович
Д-р Димитър Хр.Павлович
Д-р Юрдан Севвов
Д-р Злати Желязков
Д-р Иван Богоров
Д-р Димо Куюмджиев
Д-р Васил Берон
Д-р Иван Пенков Шишков Русчук
Д-р Начо Планински
Д-р Алекси П.Друмев
Д-р Христо Етърски
Д-р Тодор Димитров
Д-р Атанас Багрянов
Д-р Георги Атанасович
Д-р Никола Вълков
Д-р Кирил Русович
Д-р Ганчо Петков
Д-р Георги Миркович
Д-р Стефан х.Пенчев
Д-р Васил Икономов
Д-р Ст.Люцкович(Людсканов)
Д-р Михаил Калпаков(Калпаклов?1847Търново-1907) и др.
Георги П.Мачев-студент медицина в Москва,прекъснал следването си,за да участва във войната Всяка информация за български лекари,участвали в Руско турската война 1877-1878 ще помогне списъка да се попълни с неизвестни за широката общественост герои в бели престилки.
вторник, 8 януари 2013 г.
Д-р Алекси Христов
Д-р Алекси Христов е една от най-светлите личности в историята на българската медицина. Неговият живот е посветен на медицината и пациентите - от мига в който произнася Хипократова клетва в Медицинския факултет на Московския университет до смъртта му, когато умира от петнист тиф, заразен от пациенти,при потушаване на епидемия.
Алекси Христов е роден в Габрово през 1849г. в семейството на Христо и Иванка Петрова Палаузова, представителка на знатния габровски род Палаузови.
През 1859г. заминава с вуйчо си, Николай Петров Палаузов, в Одеса. Учи във Втора одеска гимназия в периода 1863г-1869г. Продължава образованието си в Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, а после се прехвърля да следва медицина в Москва. През 1872г. се дипломира като лекар в Медицинския факултет на Московския университет. Декан на университета е прочутият проф. Алексей Иванович Полунин. Сред възпитаниците на университета са водещи лекари и университетски преподаватели в Русия.
Д-р Алекси Христов се завръща в поробеното Отечество и започва работа като лекар в родния си град.
През Руско-турската война, през 1877г.-1878г. активно се включва в лечението на ранени офицери, войници и опълченци. По сведения на руски офицери, медицинската подкрепа на българите по време на тази война достига своята кулминация в Габрово, спасен е животът на хиляди руснаци, опълченци, четници от горските чети, бежанци от южнобългарските области.
На 16.07.1877г. по предложение и организация на българина, д-р Алекси Христов, в Априловската гимназия в Габрово се открива болница с 250 легла, обзаведена изцяло със средства на габровската община. Организаторският талант на българския лекар се проявява и в откриването на друг лазарет в Девическия манастир в Габрово. Девическият манастир "Свето Благовещение", намиращ се в центъра на Габрово, за съжаление разрушен по време на тоталитарния режим, е превърнат в болница за ранени руски офицери. Домът на д-р Алекси Христов е оборуден в лазарет за руски войници и български опълченци.
През зимата на 1877г.-1878г. в болниците, лазарета и десетки габровски къщи са постъпили повече от 20 000 ранени и премръзнали. Всеки ден от връх Шипка са докарвани на каруци по 200 ранени и премръзнали от Шипченския отряд.
Д-р Алекси Христов работи съвместно с руския си колега Павел Яковлевич Пясецки(1849-1919г.)-лекар и писател. Спомените му "Два месеца в Габрово" отразяват периода на войната и са издадени през 1878г.
Княз Александър Алексеевич Наришкин(1839-1916),председател на Московския славянски комитет пише в доклада си-"Благодарение на настойчивото добро желание на д-р Христов,на моя неуморен помощник,студента Губаров,а също така живото участие на няколко габровски госпожи,особено г-жа Зюмбюли и Тота Венкова,болницата започна да работи"
След Освобождението д-р Алекси Христов е назначен за главен лекар-управител на Търновската държавна болница, където остава до 1899година.. Там той се проявява като първия мениджър в българското здравеопазване-организира базата и лечението в болницата, подбира лекарския екип.Проф.д-р Стоян Белинов пише-"След Освобождението на България е назначен за управител лекар на Търновската първокласна болница,която организирал и й създал онзи авторитет,който нямала ни една от първокласните болници в България"
През Сръбско българската война,д-р Алекси Христов е командирован с целия си персонал в Александровска болница,София.Помощтта,която дава на ранените войници е голяма,спасява живота на стотици ранени.
Д-р Алекси Христов е избран за депутат в Учредителното народно събрание.
На 11.07. 1901г. е назначен за управител на Александровска болница в София, която управлява до 17.01.1904г. В Александровска болница, по време на неговото управление, за първи път се прилага рентгенова диагностика, само няколко години след откриването на рентгеновите лъчи. През 1902г. д-р Алекси Христов поръчва рентгенов апарат от фирмата "Кох и Щерцел" и посочва да бъде изпратен за специализация по рентгенология ординатора от Вътрешното отделение, д-р Васил Моллов в Берлин за два месеца .Построява ограда ,с която отделя болницата и двора й.Специални грижи полага за създаване на овощна градина за Психиатричното отделение,за която се грижат болните.
През 1908г.е назначен за член на Върховния медицински съвет,която почетна длъжност изпълнява до 1912г.
По сведения от проф. Васил Моллов, министър-председателя Стефан Стамболов се е съветвал с д-р Христов и при нужда го е викал от Търново в София за консултации.
Убийството на Стамболов на 18.07.1895г. се отразява на кариерата на д-р Христов и той е пенсиониран преждевременно през 1904г. След пенсионирането си работи като лекар на частна практика.
В личния си живот д-р Алекси Христов е добър съпруг и грижовен баща. Женен е за Радка Добрева Цанкова от Габрово. Те имат пет деца - доц. д-р Никола Алексиев(1877-1912), един от основателите на психологията като наука в България, проф. д-р Владимир Алексиев(1879-1948), колос в българската медицина, Ивана(1880-1960), женена за големия финансист и банкер Иван Буров, Мара, женена за д-р Никола Златин и Васил Алексиев, предприемач.
Къщата и кабинета на д-р Алекси Христов в София се намира на бул. "Патриарх Евтимий" №21. През 40те години на миналия век неговите наследници построяват жилищна кооперация.
Д-р Алекси Христов участва като доброволец лекар в Балканската война. На 04.11.1912г. той получава трагична вест - неговия първороден син Никола Алексиев е убит в сражението на Чаталжданската позиция при укреплението Кестеник, Турция. Когато в Пазарджишко пламва епидемия от петнист тиф сред турските военнопленници, д-р Алекси Христов е този, който ги лекува и заразен от пациенти умира на 08.03.1913г.
петък, 11 май 2012 г.
Хаджи Христо Петров Българин
Хаджи Христо Петров,известен като Хаджи Христо Българин или гръцкия вариант на името му,Христос хаджи Петрос(Christos Hadji Petros)е един от най известните българи,взели учас
тие в националноосвободителното възстание на гърците през 1821г.
През 1833г.френският крал Луи Филип(дядо на Фердинанд Български)поръчва на художника Теодор Льоблан(Theodore Leblanc)да нарисува картина с исторически сюжет от гръцката борба за независимост,включваща образите на главните пълководци.Тази картина е озаглавена"CAMP DES GRECS PALIKARES DEVANT LEPANTE 1827".Масленото платно с размери -височина 111 и щирина 126 см е поръчано за френския исторически музий в Париж.На него са изобразени военните пълководци:
1)Konstantinos Kanaris
2Andreas Miaoulis-прочутият гръкки адмирал Андреас Миаулис(1772-1835)
3)Hadji Anastase Хаджи Анастас
4)Oglou Papas
5) Hadji Christos Хаджи Христо
6) Nauti Botzaris Нотис Боцарис
7) Bacatzzelos Tzavellas
8) Theodore Colocotronis Теодор Колокотронис
9)Nikitas (Nikitaras) Stamatelopoulos(1782-1849)
10)Kitzo Трима от тях са българи-Хаджи Христо(1790-1854),Хаджи Анастас(баща на Леонидас Вулгарис)и Ночо Бочаров(известен като Нотис Боцарис,чичо на Марко и Коста Боцарис),
вторник, 8 май 2012 г.
Кралица Амалия Гръцка и лейди Джейн Дигби,влюбени в Хаджи Христо Българин
Кралица Амалия Гръцка(Amalia of Greece)и лейди Джейн Дигби(Jane Digby) били влюбени в българина Хаджи Христо,генерал от гръцката армия,участник в гръцките освободителни борби,сенатор в гръцкия парламент.
Хаджи Христо Българин e известен като Хаджи Христо,Христо хаджи Петров,Xristodoulous Hadji Petros,Xristos Hadji Petros,Christo Hadji Petros,Cristo Hadji Petros,Hadzi Christo The Bulgarian,Hristo Hadzi Petros,името му се изписва по много начини.Малко се знае за него в България,той е един от забравените и непроучени българи,чиито слава е прехвърлила границите на Родината.Биографите на лорд Байрон,проучвайки живота му в Гърция,споменават българина,френският писател Едмонд Абу(Edmond About)написва книгата "Кралят на планините"(The King of The Mountains),в която за прототип на главния герой Хаджи Ставрос е послужил нашият Хаджи Христо.Излизат отзиви за книгата в Ню Йорк Таймс.Тъжно е, когато чуждестранни автори са му отделили повече внимание от неговите сънародници.Публикувам този материал,за да заинтригувам повече българи за живота и делото на Христо Хаджи Петров.Преди две години английската историческа писателка Мери Ловел(Mary Lovell)написа книга за Джейн Дигби,в която отделя специално внимание на Хаджи Христо.Той е роден ок.1790г.в Стара Загора,Сливен,Котел или Казанлък,според различни автори.Има 6 деца-две момчета и четири момичета.Умира 1854г.През 1862г.,Г.С.Раковски посещава Атина и отвежда сина му Георги.Те заминават за столицата на Черна гора,срещат се с княз Никола,Георги е поверен на монаха Никифор Дучич,който да се погрижи за образованието му.Раковски е сгоден за една от дъщерите на Хаджи Христо,Ефросина.Фросо,както я наричат, преживява тежко смъртта на Раковски и скоро умира.Любовната афера на Хаджи Христо с лейди Джейн Дигби през 1851г.когато той наближава 60,но харизмата му е покоряваща.Съдбата на тази изключителна жена е бурна,тя е международно известна,покорила е сърцата на Лудвик Баварски и сина му ,гръцкия крал Ото,на един от най влиятелните мъже в Австро Унгарската империя,принц Феликс Шварценберг.Любовта й с Хаджи Христо е описана в нейните дневници,които използва Мери Ловел за своя роман.Сега трябва да се появи българският биограф на Хаджи Христо Петров-Българинът.
сряда, 18 април 2012 г.
Катерина Роза Боцарис,българската следа


Катерина Роза Боцарис(Bozzaris,Botsaris)е дъщеря на гръцкия революционер от български произход Марко Бочаров(Бочар,Botsaris,Bozzaris),роден във Воден,през 1790г.и загинал за гръцката независимиост на 21.08.1823г.По сведения на Георги С.Раковски и Иван Селимински,лично позновали жената на Марко Бочаров,тя се казвала Станка и не знаела друг език освен български и арнаутски.Марко и Станка имат три деца,две дъщери и син Димитър(Dimitrios Botsaris,Bozzaris).Димитър Боцарис(1813-1871)завършва Военна академия в Мюнхен,три пъти е военен министър на Гърция,по време на крал Ото Гръцки и крал ГеоргI(George I of Greece).
Катерина(Katherina,Katharina,Katerina,Catherine),родена 1819г.е придворна дама на Амалия Гръцка(1818-1875),съпруга на гръцкия крал Ото(King Otto of Greece).
Нейната голяма красота я поставя в Галерията на красотата на Лудвиг I Баварски.Тази уникална колекция от 36 портрета на красавици е изложена в двореца Нимфенбург(Nymphenburg Palace)в Мюнхен.Портретите са рисувани предимно от придворния художник на баварския крал,Йозеф Карл Стилер(Joseph Karl Stieler).Художникът рисува Катерина през 1841.
Четири години по късно тя се жени за генерал Георге Караджа,представител на византийския аристократичен род Караджа(Caradja,Caragea,Caratzas,Karatzas),висши сановници в Османската империя,боляри в Дунавските княжества от 16 век.През 1845г.художника Пиетро Лучини(Pietro Luchini -1800-1883)рисува Катерина.Тя е в бял тоалет,ветрило от паунови пера, на фона на тигрови кожи.Потретът е продаден през 2008г.от Сотбис.
Принцеса и принц Караджа имат три деца Марк(1845-1885),Александър(1847-1909) и Ефросина(1856-1874).
Катерина Роза умира през 1875г.
сряда, 4 април 2012 г.
Книжарници,книжни складове и книгоиздателства в София 1935
Известните книжарници в София през 1935г.са:
Тодор Балтов-ул."Цар Шишман"27
Петър Балтов-"Левски"19
Немска книжарница-бул."Цар Освободител"14
Т.П.Джамджиев-ул."Алабин"39
Христо Г.Данов-бул."Цар Освободител"6
Димитър Златев-ул."Граф Игнатиев"34
Братя Касърови-ул."Търговска"8
Ст.Кънчев и брат-"Царица Йоанна"12
КООП кооперативна книжарница-"Раковски"116
Христо Мишков-"Алабинска"48
Руска книжарница-бул."Цар Освободител"8
Димитър Савов Провадалиев-площад"Славейков"1А
Тодор Синджирлиев-"Царица Йоанна"10
Тодор Тодоров-"Алабинска"46
Френска книжарница-бул."Цар Освободител"8
Т.Ф.Чипев-бул."Дондуков"16 и 18
Христо Челебиев-бул."Дондуков"54
Яков Шапчийски-"Леге"12
Книжни складове:
Анев,Радивоев и сие-"Граф Игнатиев"18
Страшимир Икономов-площад"Света Неделя"19
АД"Мадара"-бул."Дондуков"48
Илия Попов-бул."Дондуков"44
АД Сам Патак-бул."Дондуков"51
Книгоиздателства:
"Азбука"-ул."Бачо Киро"2
Христо Г.Данов-бул."Цар Освободител"6
Командитно дружество "Факел"-"Царица Йоанна"1
Т.Ф.Чипев-бул."Дондуков"16,18Акционерно дружество"Хемус"-ул."Солун"55
Тодор Балтов-ул."Цар Шишман"27
Петър Балтов-"Левски"19
Немска книжарница-бул."Цар Освободител"14
Т.П.Джамджиев-ул."Алабин"39
Христо Г.Данов-бул."Цар Освободител"6
Димитър Златев-ул."Граф Игнатиев"34
Братя Касърови-ул."Търговска"8
Ст.Кънчев и брат-"Царица Йоанна"12
КООП кооперативна книжарница-"Раковски"116
Христо Мишков-"Алабинска"48
Руска книжарница-бул."Цар Освободител"8
Димитър Савов Провадалиев-площад"Славейков"1А
Тодор Синджирлиев-"Царица Йоанна"10
Тодор Тодоров-"Алабинска"46
Френска книжарница-бул."Цар Освободител"8
Т.Ф.Чипев-бул."Дондуков"16 и 18
Христо Челебиев-бул."Дондуков"54
Яков Шапчийски-"Леге"12
Книжни складове:
Анев,Радивоев и сие-"Граф Игнатиев"18
Страшимир Икономов-площад"Света Неделя"19
АД"Мадара"-бул."Дондуков"48
Илия Попов-бул."Дондуков"44
АД Сам Патак-бул."Дондуков"51
Книгоиздателства:
"Азбука"-ул."Бачо Киро"2
Христо Г.Данов-бул."Цар Освободител"6
Командитно дружество "Факел"-"Царица Йоанна"1
Т.Ф.Чипев-бул."Дондуков"16,18Акционерно дружество"Хемус"-ул."Солун"55
Етикети:
Стара София-книжарници и издателства
Абонамент за:
Публикации (Atom)






