Асен фон Хартенау

Крум Асен Лудвиг Александър фон Хартенау(16.01.1890 Грац-15.03.1965 Виена)

е син на българския княз Александър I Батенберг и съпругата му,Йохана Лойзингер,графиня фон Хартенау.

Margitta Zonewa

Маргарита Б.Цонева е немска балерина,певица и актриса от български произход. Тя е родена през 1908г.в София,България,в семейството на Беньо и Сабинка Цоневи. Проф.Беньо Цонев(1863-1926)е светило в българската филологическа наука. Майка й,Сабинка(Събка)Козарова-Цонева е гимназиална учителка,полиглот(владее 7 езика). Маргарита е най малкото от четири деца-Любен(р.1900),Драгомир(р.1903),Добрин(р.1906). Играе във филмите- Ball im Metropol-1937 и Gestohlene Gosicht-1930. Малко се знае за артистичната й кариера в Германия.Повече информация научаваме за личния живот на известната българка.Известна в чужбина,но забравена в България. След комунистическия преврат през 1944г. голяма част от научните трудове на проф.Беньо Цонев са унищожени от новодошлата власт, поради идеологически причини, а децата му са преследвани. Трима от неговите наследници – Любен, Драгомир и Маргита успяват да се спасят от гоненията, като бягат и се установяват в Германия, но най-малкият от трите сина Добрин заявява: „Аз съм българин и на никого нищо не съм направил“, затова решава да остане в Родината си. Той е арестуван и изправен пред Народен съд. Другите деца на Беньо Цонев също са изправени пред Народен съд за кратко време, преди да успеят да извършат своето бягство в чужбина. Д-р Драгомир Цонев фигурира в списъка на Българското академично дружество"Петър Берон"в Мюнхен-мозъчен тръст на българите политически емигранти,елита на нацията,третото нереализирано поколение от строителите на съвременна България.Любен Бенев Цонев е икономист и директор на дирекция "Българска външна търговия". Има голям принос за излизането на България на европейския пазар като равноправен търговски партньор и за разцвета(1939-1944) на българския внос и износ. Драгомир Цонев бил икономист и юрист по образование, председател на Българо-немската търговска камара. Инициатор и организатор на печеливш износ от България на диворастящи плодове, билки и други за европейските пазари. Организирал изграждането и функционирането на фабрика за пектин в с. Църква, Пернишко. Добрин Бенев Цонев бил държавен чиновник. Работил е в полицията, отдел Външно разузнаване. Съден от Народен съд в София, с присъда - доживотен затвор и пълна конфискация на имуществото. След освобождаването му от затвора е бил въдворен 4 години на лагер в Белене. И тримата синове на известния професор са съдени от Народния съд и осъдени като врагове на народа. Децата на проф.Цонев са били културни и високообразовани българи, с европейско възпитание, владеещи чужди езици, големи патриоти и безспорни професионалисти в областите, в които се изявяват. Маргита, която е красива млада балерина, няма свои деца. Драгомир също няма деца, а Любен има дъщеря на име Мери Брауншвайг. Тримата живеят и работят в Германия до смъртта си. Добрин, който остава в България, има дъщеря Сабина (кръстена на баба си Сабинка) и син Боян. Покойният вече Боян е изключително интелигентен и буден мъж. Иска да стане лекар, но поради потеклото си, което е определено от тогавашните власти като „съмнително“, не е допуснат да следва медицина. Чак след падането на комунистическата диктатура през 1989г. на Добрин и съпругата му е разрешено да пътуват извън граница и за пръв път от много години те успяват да посетят своите роднини в Германия. След дълъг период на раздяла семейството най-накрая отново се събира.

Стоян С.Тевекелиев

Стоян С.Тевекелиев,крупен търговец,наложил българските плодове и желенчуци на европейския пазар.Стоян С.Тевекелиев и сие,царски придворни доставчици,фирма основана 1914г.Собствени предприятия в София(винарска изба с всички видове вина и деликатесни напитки),Плевен(консервна и вакумна фабрика,),гара Кричим(консервна и вакумна фабрика,сушилни за плодове и зеленчуци,мелница за червен пипер,инсталации за дълбоко замразяване,склад за експортни вина) и Пловдив(консервна фабрика,инсталации за дълбоко замръзяване,складове за вина).Днес,когато българския пазар е залят от вносни плодове и зеленчуци е добре да си спомним за личности,като г-н Тевекелиев,строители на съвременна България.

Васил Митович

Васил Димитров Митович,кореняк софиянец,полицейски пристав в София.Роден в семейството на Димитър Митович,търговец в Цариград,софийски първенец,борец за народни свободи и църковна независимост,щедър дарител и  Николина хаджи Манова.Майка му е дъщеря на хаджи Мано Стоянов,друг възрожденец от София.Васил Митович е награден с Възпоменателен" кръст за независимостта" през 1909.Той е сред първите велосипедисти в София.Помага при спасяването на Яни Сандански.Това се откъслечни сведения за този известен през миналия век софиянец.Негова дъщеря е оперната певица Мария(Мара)Митович.Портрет на Васил Митович,направен в ателието на придворния фотограф Мориц Курц ок.1925г.

Сливнишка епопея

Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.Главнокомандуващ  българската армия е княз Александър IБатенберг.

Антони Адам Пьотровски (среща се и вариант Пиотровски, на полски: Antoni Adam Piotrowski) е полски художник

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е доброволец на фронта. За проявена храброст в сраженията е награден с Орден „За храброст“. Пьотровски рисува Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот
1) Картина от Антони Пьотровски,изобразяваща княз Александър БатенбергI(prince Alexander I Battenberg),на бойното поле в Сливница и български офицери
2)Картина,изобразяваща княз Александър БатенбергI и хофмаршал Волпрехт Лудвиг Херман фон Ридезел цу Айзенах(Hofmarschall  FreiherrVolpreht Ludwig Hermann von Riedesel zu  Eisenbach(1852-1939|и български офицери на бойното поле в Сливница

Българска толерантност

Българският народ доказва своята толерантност три пъти в последното столетие.В България намират убежище арменските бежанци от Османската империя през 1913г.През 1920-1923г.белогвардейците и семействата им пристигат на българска земя,бягайки от болшевиките.През 1943 спасяваме 50 000 български евреи от лагерите на смъртта..
Иван Балабанов,крупен индустриалец,дава подслон и работа на ок.300 белогвардейци емигранти.Българското правителство отпуска пенсии на участниците в Руско турската война 1877-1878г.Руснаците изучават белите петна в  историята си,интереса към техните сънародници в чужбина расте,както сред учените,така и сред обикновените хора,които издирват свои роднини по цял свят.Надявам се,че публикувайки този списък ще помогна на тези хора да научат повече за съдбата на емигрантитеКнязе ,генерали,обикновени хора със семействата си ,всички преживяли ужаса на бягството и намерили утеха в България.Някои емигранти остават завинаги,други заминават по широкия свят,търсейки семействата си.
.СПИСЪК НА РУСКИТЕ БЕЖАНЦИ В ПРЕДПРИЯТИЕТО НА БЪЛГАРСКА ГОРСКА ИНДУСТРИЯ-БАРАКОВО-КОЧЕРИНОВО -1923-1927
Александр Викторович Конопасевич-р.1890 военен
 Ромуальд Павлович Сивицкий-р.1898 Вильно
Павел Федорович Тустановский-р.1895 Петроград военен
Дмитрий Емельянович Алтунин-р.1898 Харьков военен
Анатолий Александрович Познаков-р.1875 военен
Федор Яковлевич Могилевич-р.1872 Харьков ротмистър
Виктор Александрович Белий-р.1894
Николай Иванович Нейман-р.1891 Киев военен
Василий Петрович Богданов-р.1887
Григорий Ильич Терзи-1874 Ростов на Дон военен военен
Борис Степанович Патковский-р.1895 Москва военен
Николай Рудольфович Кунце-р.1879 Москва
Александр Алексеевич Васильев-р.1896
Николай Сергеевич Дьяков-р.1887 военен
Павел Дмитриевич Коновалов-р.1894 Киев военен
Иван Ильич Коротюков-р.1884 земеделец,женен с 5 деца,семейството остава в Русия
Василий Александрович Вашакин-р.1890 Николаев военен
Михаил Михайлович Туткевич-р.1898
Аркадий Трифонович Петровский-р.1898 Петрогорад
Дмитрий Федорович Черкасов-полицай
Петр Петрович Рейцер-р.1888 Москва търговец
Виктор Алексеевич Неклюдов-р.1903 Ереван
Александр Леонидович Осташкевич-1890 военен
Георгий Георгиевич Саенко-р.1896 земеделец
Константин Васильевич Александров-р.1898 г.Феодосия
Ефим Георгиевич Осипенко-р.1890 чиновник
Михаил Федорович Попков-р.1906
Федор Семенович Попков
Афонасий Исаевич Виноградский-р.1880 земеделец
Дмитрий Петрович Синькаржевский-р.1898 учител
Федор Семенович Шумейко-р.1900 учител
Николай Кузьмич Привалов-р.1897 учител
Сергей Михайлович Патока-р.1894 земеделец
Иван Авдеевич Назаров-р.1877 земеделец женен 8 деца семейството остава в Русия
Арсений Васильевич Баздрейков-р.1902
Николай Иванович Якушевский-р.1887
Анатолий Павлович Баженов-р.1897 Архангельск военен
Семень Аркадиевич Степура-р.1888 Херсон  търговец
Иван Яковлевич Пегур-р.1896 Екатеринослав земеделец
Алексей Алексеевич Гадючка-р.1907
Гаврил Николаевич Гадючка
Николай Степанович Гадючка
Михаил Георгиевич Руденко
Ефрем Федорович Федейко-р.1898 земеделец
Гаврил Семенович Огиенко--р.1897 учител
Давид Яковлевич Романюк-р.1871 военен
Михаил Петрович Дикий-р.1872  Киев военен
Иван Ис.Кокаев р.1869
Дмитрий Прокофьевич Лутков -р.1872 Екатеринослав военен
Николай Антонович Карпов-р.1866
полк.Павел Константинович Боголюбов р.1866
Леонид Сергеевич Бойко-р.1903 Полтава
Григорий Илларионович Шевяков-р.1900
Михаил Изотович Шишкин
Антон Иванович Рудик
Александр Степанович Орлов
Афонасий Федорович Вериго
Константин Сергеевич Муратов
Николай Александрович Ефимов-р.1881 Варшава
Иван Яковлевич Гаврилов
Анрей Степанович Пушкарев
Николай Степанович Носов
полк.Федор Васильевич Идзиковский
Иван Стефанович Белдовский
Александр Петрович Поляков
Павел Григорьевич Цикалов
Мойсей Иванович Шопаренко-р.1871г.
Александр Михайлович Виницкий
Михаил Антонович Антонов-р.1893 Киев
Николай Иванович Некрасов-р.1899г.Москва
Антон Львович Александрович-р.1895
полк.Михаил Емельянович Максимович-р.1884 Петроград,женен,военен
Сергей Ильич Лазарев-р.1894 Новочеркаск
Владимир Онуфриевич Забродский-р.1900
Михаил Антонович Колесник
Сергей Михайлович Хартулари-р.1897 Москва,военен
Александр Ефимович Смогоржевский-р.1886,женен,военен
Александр Иванович Фесенко-р.1886 Полтава,ерген,военен
Иван Филипович Черненко-р.1889,земеделец
Емануил Лазаревич Каялов-р.1898,Ростов,женен,
Василий Львович Шумаков-р.1897
Михаил Иванов Четиркин-р.1900 Севастопол
Дмитрий Григорьевич Мишин-р.1891,женен,жена Елизавета,чиновник
Иван Акимович Новойдарцев-р.1890,женен,военен
Алексей Кузьмич Дьяков
Георгий Иванович Ермишкин-р.1899,женен,земеделец
Иван Федорович Рапута-р.1884,ерген,чиновник
Михаил Иванович Самохин-р.1868,женен,земеделец
Николай Николаевич Базилевич-р.1885
Борис Иванович Лебединский-р.1900
Сергей Абрамович Шаригин-р.1895 Тула
Василий Михайлович Фаткин-р.1885 Москва,ерген,военен
Леонид Евгениевич Томашевский-р.1875,женен,земеделец
граф Михаил Сергеевич Ланской-р.1893 Москва,женен
Игорь Константинович Толстой-р.1894 Петроград,ерген
Тихон Степанович Новиков-р.1873 Одеса,женен,чиновник
Сергей Иванович Петров
Владимир Карлович Гейман
ген.Николай Павлович Ефимов-р.1872
 и др.

Неда Фтичева -първата концертираща цигуларка в България

Неда Лазарова Фтичева е родена в Габрово,на 13 февруари 1881,в семейството на търговеца и строителен предприемач Лазар Фтичев.Семйството се преселва в София.Бащата купува голям парцел на ъгъла на бул.Патриарх Евтимий и ул.Хан Крум.Построява къща за многолюдното си семейство-синовете Никола и Димитър и дъщерите  Мария и Неда.Семейството е богато и принадлежи към възрожденския елит на България.Децата учат езици и музика.Никола и Димитър вземат уроци по цигулка при известния капелмайстор Йозеф Швертнер.Малката Неда слуша уроците на братята си в захлас.Иван Гюзелев,бивш министър на Народното просвещения и приятел на баща й, пръв открива нейния музикален талант.Подарява й,собствената си цигулка.Неговите дъщери Богдана(по късно известна като Богдана Вулпе) и Олга се занимават професионално с музика-оперно пеене и пиано.

През 1896г. Неда печели стипендия от Министерството на народното просвещение и заминава да учи цигулка във Флоренция,Италия.Младата цигуларка се връща с италианска диплома и започва работа като учителка по музика в Първа девическа гимназия в София.Тя се включва активно в музикалния живот на столицата.Неда Фтичева изнася  концерти с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова.в България .Участва в образователни лекции за попуряризиране на класическата музика заедно с Ангел Букурещлиев.Пътува из страната изнасяйки цигулкови концерти ,популяризира музиката на Сарасате и Хенрик Виенявски.Тя се радва на голяма известност и обич от българската публика.Неда Фтичева е сред основателите на Музикалното училеще в София през 1904г. Изняся благотворителни концерти за купуване на музикални инструменти и дарява собствени ценни партитури.Музикалната критика пише за нея:"..майсторска техника и вълшебен лиричен тон,интерпретация с лек сантиментален шарж". Изнася концерти в Австрия,Франция,Турция и др.Участва в много частни концерти в домовете на известни личности.Братята на Неда са царски офицери,сестра й,Мария,се жени за ген.Алекси Стоянов,адютант на цар Фердинанд. През 1904 г.известната цигуларка посещава Вагнеровите тържества в Байройт по покана на монарха,заедно с проф.Иван Шишманов.Година по късно заминава на специализация във Виена.Там се запознава с проф.Юлиус  фон Шлосер,директор на Музея по изкуствата във Виена.През 1919 тя се жени за него. Бракът е щастлив и хармоничен,двамата посвещават живота си на изкуството.Неда се движи в елитно  виенско общество ,съпругът й,принадлежи към австрийската аристокрация,известен и уважаван учен.Кой е Ритер Юлиус фон Шлосер?Julius Alwin Franz Georg Andreas Ritter von Schlosser (23 September 1866, Vienna – 1 December 1938, Vienna) was an Austrian art historian and an important member of the Vienna School of Art History.

След  години на пълноценен и щастлив живот нещастия сполетяват Неда.Умира съпругът й,през 1939г.Тя няма деца и изпитва силна привързаност към племениците си.Най близък контакт има с децата на сестра си-близначките Вера и Надя и брат им,Борис.Близначките са секретарки на цар Борис Трети,а след неговата смърт,преминават на служба при царица Йоана.Борис Алекси Стоянов продължава семейната традиция и става царски офицер.По време на януарските бомбардировки 1944 бомба пада върху къщата(ул.Хан Крум 30) на ген.Алекси Стоянов и убива Вера.През септември същата година започват комунистическите репресии и Борис изчезва безследно.В красивата къща на генерала са настанени квартиранти.В една стая живее семейството-останали са само генерала,жена му Мария и дъщерята Надя.Царската секретарка е подложена на тормоз-арести,изселвания и изпращане на лагер.Неда Фтичева тежко преживява тези събития,помага морално и материално на семейството си.

На 21 ноември 1960г във Виена престава да тупти едно българско сърце,умира жената отдала талант и сили  за духовното издигане на народа си,да бъде пионер в популяризирането на класическата музика след Освобождението в България.