понеделник, 1 февруари 2016 г.

Вдовиците на България

Днес,1 февруари почитаме жертвите на комунизма!Почитаме убитите от т.н.народен съд,но почти никога не споменаваме вдовиците,които останаха след решенията му.Техните сълзи и страдания потъват в забрава,за тях си спомнят само най близките,а това е трагедия,която обръща живота на милиони българи. Снимката представя четири жени,съпруги и потомки на политическия,финансов и културен елит на България преди 9.9.1944г.-Милка Хрелопанова,Кортеза/Теска/Драганова,Радка Липованска и Василка Станчева.Те не подозират,че десетина години по късно три от тях ще останат вдовици,мъжете им ще бъдат убити-Първан Драганов,Георги Липовански и Сирко Станчев. Милка Димитрова Смилова от Търново е съпруга на депутата Иван Хрелопанов. Василка Николова Шавкулова е съпруга на полк.Сирко Станчев и дъщеря на банкера Никола Шавкулов.След смъртта на мъжа си остава вдовица с две деца-син Никола на 19г.и дъщеря на 12г. Радка Стефанова Славчева е съпруга на Георги Константинов Липовански,депутат,адвокат,дъщеря на ген.Стефан Славчев и Елиза Андре Тюрио.Радка е внучка на Андре Тюрио-предприемач,строител на съвременна България,който строи в Русе най красивите сгради и затова наричаме града Малката Виена.Радка Липованска остава вдовица със син Константин на 20г.и дъщеря Елиза на 13г. Кортеза Радослав Радева е съпруга на Първан Драганов-офицер,дипломат,министър на външните работи.Тя остава вдовица с дъщеря Цветана на 19г.и син Радослав на 14г.Кортеза се намира в Мадрид,заедно с децата си,където е било последното назначение на мъжа й,като пълномощен министър,преди да оглави Външно министерство.Тя прекарва живота си в емиграция.Нейният син Радослав Драганов става блестящ авиоинженер,известен в цял свят,но не в България.
Der Flugversuchsingenieur Dipl.-Ing. Radoslav Draganow wurde 1930 in Sofia geboren und hatte von 1948 bis 1952 an der ETH in Zürich Maschinenbau studiert. Nach einem einjährigen Praktikum in Madrid und anschließender Tätigkeit als Konstrukteur bei den Schweizer Firmen Supramar und Brown-Boveri war Draganow fünf Jahre lang Versuchsingenieur bei Siemens-Schuckert in Mülheim/Ruhr. Seiner Neigung folgend, bewarb er sich dann bei Dornier, wo er zum 1. September 1962 für eine Tätigkeit in der Versuchsabteilung in Friedrichshafen eingestellt wurde. Nach einem halben Jahr Einarbeitung mit Vorversuchen zur Nicksteuerung der Do 31 nach Bau eines eigenen Prüfstands folgte dann die Versetzung zum Flugversuch nach Oberpfaffenhofen. Dort wurde Draganow zunächst die verantwortliche versuchstechnische Betreuung der beiden Schwebegestelle übertragen und anschließend auch des senkrechtstartfähigen Flugzeugs Do 31 E-3. Нека почетем паметта на тези дъщери на България и техните съпрузи,да се замислим,да помълчим,да станем по мъдри и добри!

Няма коментари:

Публикуване на коментар