понеделник, 1 септември 2014 г.

Цветето на Батенберг

Цветето на Батенберг
Русчук е любимият град на княз Александър Батенберг.В този град преживява най голяма радост и страдание,посреща превратностите на съдбата.От Русе тръгва,за да бъде провъзгласен за български монарх в Търново,тук се връща след абдикацията си.Река Дунав е връзката на Русчук с другите европейски градове.На кея са закотвени яхтата"Александър" и баркаса"Ракете".Гражданите на дунавската столица го обожават,уважават и почитат,много от тях са негови приятели и поддръжници. Честото присъствие на княза дава тласък в развитието на града.Батенберг си устройва резиденция в града.В нея посреща както чуждестранни гости,така и български политици,търговци и граждани.Княз Александър Батенберг кани известния паркостроител Карл Едуард Пецолд/Carl Edouard Adolph Petzold/да проектира градините към резиденциите в Русчук и Евксиноград.Пецолд проектира в паркове и градини в Германия,Австро-Унгарската империя,Холандия,Полша,България и Османската империя.Той е популярен от"Мускау до Константинопол". В книгата на неговата сестра,Мария Каролине фон Батенберг,княгиня фон Ербах Шьонберг откриваме описание на резиденцията в Русчук-„..стигнахме до двореца,който с едната си фасада глада към улицата,а с другата към една красива градина с изглед направо към кея на Дунав. Сградата е средно голяма, хубава, с големи прозорци, салони и плосък покрив. Вътрешността й е много приветливо и светло обзаведена, с английски комфорт; на нивото на земята с врати към градината се намират два много добре подредени салона и голяма трапезария. Към горните апартаменти води хубава бяла стълба, покрита с килим, а малка трапезария разделя апартаментите на господаря и господарката. В тях живяхме Густав и аз: един голям салон, с вкус обзаведен, с привлекателна мебел от крепон, паркет, килими от Измир и висока красива камина, в която гори весел огън; в съседство една голяма хубава спалня в небесносин крепон, английски мебели и уредена баня, непосредствено срещу нея тоалетната стая за Густав, гардеробна и една хубава стаичка за Лина. От другата страна подобно разпределение в покоите на Сандро, но всичко в тъмни цветове и тежки платове. Рядко съм виждала по-хубав и удобен дом от този и Сандро живееше в него с желание. „Княгиня Батенберг споменава за градината,която впечатлява русенци.Градинарят внася цветя от Европа-едногодишни и многогодишни,храсти и дървета.Присъствието на княза оформя вкуса на богатите граждани,по негово подражание започва разцвет на строителство на домове, с архитектура“ палацо“ и оформянето на градини към тях.В градината на княза се появява странно цвете-с големи зелени листа и нежни цветове в бяло,през юли и август.Русенските дами обикалят около градината и се възхищават.Някои са скептични и се съмняват,че цветето ще оцелее през студените зимни месеци.Цветето оцелява и приказно красивите бели цветове отново омагьосват русенци.Нотабилите,които посещават двореца,започват да питат за името и откъде градинарят го доставя.Напетият телохранител на княза Христо Карагьозов с удоволствие информира русенските кокони за чуждестранното цвете.То се казва ХОСТА и пристига от Виена.Следващите няколко години градините на богатите домове се изпълват с хоста.Това японско цвете,за чиито европейско име се борят двама ботаници-Tomas Host и Heinrich Funck,австриец и немец, остава известно под две имена-хоста и функия, в тяхна чест. Удивително е,че 120 години след смъртта на княз Александър Батенберг,русенци са съхранили не само спомена за любимия княз,но и цветето,дълги години попурярно,като „цветето на Батенберг“. Малко известен факт е,хоста е засадена за първи път в България,в Русчук,в градината на резиденцията на княза през 1882г.Ако посетите малката Виена,както е известен Русе ще видите във всеки трети двор цветето на Батенберг.