Спомен за актьора Димитър Антонов

Димитър Антонов е един от първите и най заслужили дейци на българското театрално дело.
Той е :"един от онази шепа хора,които в най благоприятната епоха, за службогонство, са погледнали с презрение на службите и без да обръщат внимание на хорските надсмивки,без да се плашат от грозната перспектива на лишенията,са се впуснали в това благородно и съпроводено с безчет неприятности,поле на сценичното изкуство в България."
Димитър Андонов е роден през 1863г. в Калофер.Остава сирак на 6 години.
По време на Руско турската война постъпва като доброволец в санитарно отделение,само на 14години.Младежът е изпратен в Русия с ранени войници.По време на престоя си в Русия той попада в плен на театралната магия,която не го напуска до края на живота му.
След завръщането си в България е назначен за охотник в жандармерията в Източна Румелия,по късно става старши стражар в Тъмреш.
Взема смелото решение да напусне работа и да се отдаде на театрална кариера.Стефан Попов го покровителства и му осигурява работа в издавания от него в-к"Кукуриго".
През 1884г.в Пловдив се създава "Българска драматическа трупа"под управлението на Коста П.Сапунаров и Стефан Попов,на която Константин Величков,директор на Народното просвещение в Източна Румелия,отпуска държавна субсидия от 75000 гроша.
Димитър Антонов е приет в групата,с две турски лири ,месечна заплата.
Участва в Сръбско -българската война като кавалерист.
След войната става актьор в новосформираната театрална група група"Основа"в София.
През 1890г.се жени за актрисата Милка Вернерова(чехкиня),от същата трупа.Семейното му щастие трае само три години,прекъснато от смъртта на съпругата му,която той преживява много тежко.
През 1891г.министърът на Народното просвещение на Княжество България ,Никола Живков,отпуска държавна субсидия от 20000 лева за образуването на Народна драматична трупа "Сълза и смях".Димитър Антонов е сред първите й членове.През 1902г. е назначен за помощник режисьор на "Сълза и смях".
Димитър Антонов играе характерни роли на злодей и интригант,изпълнението му е блестящо,защото този красив мъж,не е бил сред любимците на публиката.Този сценичен"подлец"е много ценен и уважаван от колегите си.
Умира през 1904г.в София.