Алеко Константинов е помолен от свой познат да напише автобиографията си.Тя е публикувана в паметния брой на вестник"Алеко Константинов",издаден през месец май 1937г.в гр. Пазарджик,за 40 годишнина от смъртта му, от Пазарджишкия клон Белмекен на Българския туристически съюз,под редакцията на Димитър Пантелеев(писател,журналист,преводач,работил с Райко Алексиев във в-к"Щурец".
Автобиография
Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов, на 1863година,1 януарий.
Първоначалното си образование е получил не в училище,а от домашните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
Следвал е два класа в Свищовското училище и от 1874.1877г. е бил ученик на Габровската гимназия.Тук под влияние на Илия Христович и Шишковата словестност,е почнал да пише детски стихове.
На 1878г.заминува за Николаев,Русия,дето завършва пълен курс на реалната гимназия и на 1881г. постъпва в Новорусийския университет.
През тригодишния си живот в Южнославянския пансион,той е създал в сътрудничество с няколко приятели,една хумористична ръкописна газета и е писал пиески за ученическата сцена.
В първата година на университетския си живот е написал една малка комическа поемица,издадена в 1882г. от Л.Ю.Райков в Свищов,под заглавие"Песен за Пламен-Теля и Слобод Маджара",написана в духа на народните песни.
На 1885г.свършва курса на Юридическия факултет,връща се в България и го назначават член на Софийския окръжен съд,след шест месеца го назначават за прокурор към същия съд и девет месеца след това за помощник прокурор при Софийския апелативен съд.
В течение на пет години,от 1885-1890г.,измира цялото му семейство:баща,майка и три сестри,а при това още уволняват го и от служба.
При туй отчаяно положение той се отдава на литературни занятия,плод на които са преводите на "Полтава"и "Бахчисарайски фонтан",поеми от А.С.Пушкин,"Беглец"и "Демон",поеми от М.Лермонтов(последната заедно със Славейков),част от "Руски жени",поема от Некрасов,"Тартюф",петактна комедия в стихове от Молиер,"Ле Патер"от Франсоа Копе и др.,печатани в списание "Св.Климент".
Писал е в списание "Мисъл"("Бай Ганьо"),"Български преглед"("До Чикаго и назад","Темпи пассати"),"Българска сбирка"("Чергари",поема от Пушкин,разказа "От много ум"и няколко стихотворения).
Взимал е участие в Юбилейния сборник на Фотинов("Пази боже сляпо да прогледа")и на "Славянска беседа"("Из миналия живот на Славянска беседа").
Писал е във весници"Прогрес(Проза в стихове)и"Знаме".
Сега се занимава с адвокатство.
Появяването на негоните книжки"До Чикаго и назад"и "Бай Ганьо" той дължи на впечатлинията си и силата,която е изчерпал от пътуванията си до Изложенията в Париж 1889г.,в Прага 1891г.и Чикаго 1893г.
Алеко Константинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар