Семейни хроники-Лолови

"Думите отлитат,писаното остава"латинска поговорка,щастливи са тези хора,чиито предци са писали семейни хроники.
ЛОЛОВИЯТ РОД е много стар, сведения за него дава Велико Йорданов(1872-1944),директор на Народната библиотека,в книга за историята на село Медвен,Котленско.Легендата разказва за болярин,избягал със семейството си от турците и намерил убежище в планината.Той е сред първите заселници на село Медвен.Има данни са за ЧОРБАДЖИ АТАНАС,живял през 1520г.в Юрта махала.В ранните години след турското нашествие,народната памет е жива и мнозина потомци на боляри са титулувани Чорбаджи.Следват потомци с имената-Васил,Атанас,Желязко,Господин,Сава и Панайот,всичките обитавали семейните имоти.
Родословното дърво се описва от 1720г.,когато е роден ЧОРБАДЖИ ГОСПОДИН,неговият син АТАНАС ГОСПОДИНОВ(р.1756г.) дава начало на три клона на рода.Децата му са -ЖЕЛЯЗКО,ПЕНКО и ДРАГАНА.
ЖЕЛЯЗКО АТАНАСОВ(р.1780г.),получил прякор Лулата или Лолата,защото пушел с лула,неговите потомци приемат фамилното име ЛОЛОВ.Той е женен за Кера от съседното село Градец.Синовете на Желязко са кехаи(кехая,според Тълковен речник от 1973г.,значи главатар на овчари)-АТАНАС КЕХАЯ,ГЕОРГИ КЕХАЯ и ГОСПОДИН КЕХАЯ.
ГЕОРГИ КЕХАЯ(1820-1892),негови деца са ген.Петър Г.Лолов(1864-1925),женен за Недялка Шишкова,Атанас Г.Лолов(1854-1897)и Кера(1844-1920),тя се жени за поп Стефан Далакчев,техният син Христо поп Стефанов(1859-1901)и съпругата му Луиза от Загреб,имат три деца-Милка(1892-1950),Невена(1894-1968) и Стефан.Невена е женена за полк.Петко Велков,те имат две деца-Димитър и Богдана.Димитър,известен като Джеймс Велков(1920-25.05.2008)е строителен предприемач,построил градовете Гуахара и Табайба в Тенерифе,филантроп,изключителна личност,достоен потомък на своите предци.
АТАНАС КЕХАЯ е роден 1816г.в Медвен и умира в Държавната болница в Добрич(Хаджиоглу Пазарджик) на 25.09.1874г.Той е смъртоносно ранен от трима татари,които са го ограбили.Те са осъдени и затворени.
АТАНАС ЛОЛОВ(Лулов,Луловский)е земевладелец,собственик на къшли,мандри и стада овце и коне, търгува с млечни продукти,месо,вълна и кожи.Неговите търговски тефтери са водени с вещина(съхраняват се в Държавния архив).В разходите всяка година се включва дарение за Светата църква,като голям дарител получава привилегията да бъде погребан в двора на Карабоклушката църква"Света Троица" в Добрич.Притежава личен печат,който поставя на кореспонденцията си с червен восък.Запазена е честитка за Коледа,изпратена от Атанас до дъщеря му Кера и мъжа й ,през 1855г.Децата на Атанас Лолов и Руса Вълкова Бабакова-Лолова(1815-1901)са-Кера(1835-1866, без поколение),Желязко(1842-1922),Васил(1844-1924),Господин(1850-1888),Панайот(1849-1918),Неделя(1860-1943),Жейна(умряла млада без поколение),Георги(умрял млад без поколение) и Стефан(умрял млад,без поколение).
Сродяванията по това време са съобразени с материалното благополучие и социалното положение на рода.
ВАСИЛ А.ЛОЛОВ се жени през 1869г.за Минка Въжарова,дъщеря на Руси Въжаров,управител на чифлика на Великия везир Махмуд Недим паша(1818-1883),любимец на султан Абдул Азис.По късно Руси купува чифлика и отглежда 150 ангорски кози,чиято вълна и до днес се нарича "вълна на вълната",заради луксозните прежди,които се произвеждат от нея.Техни деца са-Методий В.Лолов(1885-1959),писател и журналист,известен с псевдонима Бранимир Ясминов,женен за Джулия Рампола дел Тиндеро,тяхна единствена дъщеря е оперната певица Минка Лолова.Д-р Атанас В.Лолов(1871-1954),лекар и дипломат,женен за швейцарката Матилда Делешо,тяхна дъщеря е френската актриса Катя Лова(Katia Lova).Господин В.Лолов(1887-1946),търговец на сол в Бургас,женен за Тодорка Хатева.Руска В.Лолова(1877-1950),женена за сливенския индустриалец Илия Калов.Дъщерята на Руска ,Росина завършва медицина в Швейцария,женена е за известния рентгенолог проф.д-р Ерих Здански(Zdansky).Те имат три дъщери,една от тях,Доротея се жени за австрийския аристократ Georg von Miller zu Aichholz.Александър В.Лолов(1878-1949),конституционен съдия,женен за Славка Манафова,без поколение.Желязко В.Лолов(1893-1960),Велислава В.Лолова(1884-1964).
ЖЕЛЯЗКО А.ЛОЛОВ се жени за Станка през 1861г.Те имат деца-Атанас(1862-1912),Харалампи(1866-1935),Димо(1870-1937),Господин(1883-1937,без поколение),Панайот(убит на фронта Първата световна война),Кера(1876-1914)Този клон на рода Лолови има трима представители,които се занимават професионално с изкуство-Желязко Ат.Лолов(1900-1957)актъор,сестра му Ирина Ат.Лолова(1906-1988),актриса,една от първите български фехтовачи,живяла във Франция,Татяна Желязкова Лолова(1934),една от най популярните и обичани български актриси и нейният племеник Сава Д.Лолов(син на Димо Лолов и проф.Дарина Кръстинова),актьор и режисьор във Франция.Гина Д.Лолова(1908-1980) се жени за Асен,син на змеделския лидер и министър председател на България,Александър Стамболийски.
Имуществото,което Атанас Ж.Лолов оставя на децата си включва-къща в Юрта махала,в Медвен,овощна градина на Големан,две лозя в местността Новите лозя и две лозя в Батиково.
В Добруджа оставя следните имоти-един юрт развалини от къшлата,чифлик в село Дюдюкчи дере(селото не същества днес,намира се до село Черкез,днес село Черкезу,в границите на Румъния)
,нива 1200дка в местността Ючгиолджук,друга нива 250 дка,в местността Киор куюсу,в същото землище в местността Порязката могила ,нива от 300дка,Исмаиловата нива в същото землище,състояща се от 300дка.Имотите са регистрирани с тапии,крепостни актове,записани на името на Атанас Желязков Лолов.Всички документи се съхранявят в Желязко Ат.Лолов,прадядо на актрисата Татяна Лолова.
През юли 1878г.Димитър Парчов пише от село Черкезу до Господин Ат.Лолов,че в селото има много татари,къщата и чифлика са подпалени,покъщнината и добитъка откраднати.Останали са 240 овце и 10 кобили.Ценните вещи ще изпратят по Хаджи Гергюви от Жеравна.Друга трагедия сполетява семейството,при оттеглянето на турците е заклана баба Слава,майката на Руса Бабакова-Лолова.Руса има две внучки ,кръстени на нея-Руска Коларова и Руска Калова.Тя е останала в семейната памет с думите:"Не забравяйте никога,че сме от болярско коляно".В село Медвен хората са знаели,че Лолови са от много стар и знатен род,това е споменато във всички книги ,писани за историята на селото.
Има една история в Лоловия род от Медвен,която винаги ме е вълнувала.Тя се отнася за голямата любов между красавицата Васила,дъщеря на чорбаджи Съби Николов(син на Никола Райнов Оборджийски,р.1793г.с.Градец,Котелско), и Панайот Атанасов Лолов.
Любовната история се развива през 1878г.
Васила е родена в Медвен на 30.12.1860г.в семейството на Съби Николов и Рада Желязкова.
Чорбаджи Съби е роден през 1830г.в съседното село Градец,близо до Котел,през 1850г.той се премества в Медвен и става един от най богатите и уважавани хора в района.В периода 1858-1878г.е кмет(мухтарин) на селото.За него са писали Захари Стоянов,Васил Лолов,Димо Далакчиев,Стефан Въжаров и др.Описват го като:"едър,представителен и внушителен българин,който по говор,по обноски,по държание е бил много симпатичен и обичан от всички".
По спомени на съвременици Васила е притежавала рядка красота-теменужено сини очи,млечно бяла кожа,тъмно кестенява буйна коса и стройно гъвкаво тяло.Младите мъже от Медвен въздишали по нея,но тя пристанала на ПАНАЙОТ А.ЛОЛОВ(1849-1918).
През 1878г.семейството на Съби Чорбаджи се премества в Ямбол,където той купува къща.Бащата на девойката крои планове за нейното бъдеще.Васила е получила добро образование в девически пансион в Одеса,владее руски и френски езици,започва да учи в Педагогическия институт,но след обявяването на Руско турската война се връща в България.Девойката обича музиката,пее и свири на физхармониум.Години по късно,нейният внук Васил А.Лолов-цигулар,диригент и композитор,разказва в едно интервю,че тя е открила таланта му за музика и подарила първата цигулка.
В България, тя се среща отново с първата си и единствена любов-Панайот Ат.Лолов и въпреки волята на баща си,една нощ,с помощта на един слуга, яхва коня и заминава за Медвен, при любимия си.
Тази изключително смела постъпка на девойката, в ония смутни времена, ни кара да се гордеем с нашата баба Васила.
Любовната история има щастлив край, Васила и Панайот се женят и създават многолюдно семейство.Те имат 6 сина-Васил(1878-1972) ,Атанас(1885-1950),Сава(1880-1944),Радомир,Желязко(1882-1950) и Борис(1898-1972) и една дъщеря-Руска Лолова-Коларова(1884-1970).Децата на Панайот получават добро образование-Васил е доктор по право на Женевския университет,Сава завършва същия университет,Борис е лекар,завършил медицина в Торино.Всички са свързани с музиката,като професионалисти и любители.
Панайот Лолов е държавен служител,околийски началник в Ямбол.
Той умира на 13.10.1918г от инсулт,виждайки сина си жив,да се връща от фронта.Да умре от радост,при среща със сина,който е оплакал,тъй като е получил съобщение,че е убит,звучи невероятно,но е факт.
Българска съдба,колко радости и скръб са преживели нашите деди,сурови и нежни,силни хора са българите.
Васила Лолова доживява дълбока старост в Ямбол,при сина си Сава Лолов,известен адвокат и депутат в Народното събрание.Погребана е в семейната гробница на Лолови в Ямбол.
Техните потомци са пръснати по цял свят.Те са :проф.д-р Панайот Коларов,д-р Владимир Коларов,Пламен Коларов,Виктор Коларов,Диана Коларова,Васил Лолов-диригент,Атанас Лолов-музиколог,Мария Зуркова-Лолова,Кристофър Лолов,Бойка Константинова-Живадинович,Веселина Лолова,Румяна Симеонова,д-р Милка Лолова-Ментова,Ани Коловре,Цветана Янева,Марин Янев,Кристина Янева-актриса,Марина Янева-сценограф,Любен Лолов-писател,Панайот Лолов-скулптор,Цветана Фокс,Марина Фокс,Джеймз Фокс,д-р Борис Лолов и др.
Родът Лолови е исторически български род,негови представители са играли важна роля в националноосвободителните борби,те са сред строителите на съвременна България,имат принос в развитието на българската медицина,наука и изкуство.Лолови са сродени със следните родове:на Христо Ботев,Стамболийски,Шишманови,Шишкови,Манафови,Савови,Коларови,Калови,Велкови,Пискюлеви,Златареви и др.
На снимките-Васила Лолова през 1889г.,Васила Панайот Атанасов Лолов през 1878г.