Културен афиш 1929-1934г.

Дневникът на студента в Медицинския факултет на СУ,Панайот С.Коларов,се явява като културен афиш на музикалния живот в София през 1929-1934г.Страстен почитател на класическата музика,добър цигулар,той посещава концерти и оперни спектакли,като описва в дневника си своите впечатления.Той пише за гастролите в София ,на няколко световно известни изпълнители-Ваша Пшихода,Йозеф Сигети,Ян Кубелик и Николай Орлов.
Ваша Пшихода, известен цигулар, изнася два концерта в София-на 22 януари и 2 февруари 1931г.Виртуозните му изпълнения включват творби на Брамс,Чайковски и Паганини.
Легендарният унгарски цигулар Йозеф Сигети,покорил световната музикална общественост, посещава България и изнася концерт на 7 април 1930г,в София.Репертоарът му включва произведения на Моцарт и Паганини.
Чешкият цигулар Ян Кубелик гостува в българската столица на 19 декември 1929г.,свири творби на Моцарт,Брамс и Бетовен.
Пианиста Николай Андреевич Орлов има концерт в София на 24 февруари 1932г.,изпълнява творби на Шопен и Шуман и Чайковски.
Музикалният живот в българската столица е изключително богат,включва както турнета на известни изпълнители,така и на български музиканти-Боян Константинов,Славко Попов,Васил Чернаев,Тамара Янкова,Христина Стоянова,Панчо и Любен Владигерови,Борис Янков,Асен Вапорджиев,Ана Василева и др.

Развитие на лозарството в България

През 1881г.се открива Земеделското училище в Садово.В училището и пансиона към него учителстват българи,завършили агрономство в чужбина,както и някои чужденци.Те организират земеделски курсове(лозарство,пчеларство,овощарство и др.)
На снимката-Практически курс по лозарство в Пловдив през 1899г.Лектор-Георги П.Костов,завършил агрономство в Монпелие,Франция,преподавател в Земеделското училище в Садово.Студент на известния професор Пиер Виала(1859-1936)младия агроном иска да приложи на практика своите знания.Той участва активно в създаването на Българското агрономическо дружество през 1907г.в Садово,пище статии за развитието на земеделието в България,превежда статии от френски специалисти за болестите по лозовите насаждения.

Пикник в Бяла черква 1908г.

Бяла черква е планински курорт,на около 30 километра от Пловдив,намира се във вековна борова гора, в Родопите.
Манастирът,посветен на Св.Св.Дамян и Козма, е построен през 11в.,един от най старите по българските земи,разрушен от турците при помохамеданчването на българското население.
Той е възстановен през 1883г.посветен на Св.Св.Петър и Павел.Там се намира резиденция на Пловдивския митрополит.
Това е периода ,в който възникват и първите вили,предимно на пловдивски първенци-д-р Обрейко Обрейков-основателя на Пловдивския панаир,Иван Андонов(дядо на реж.Иван Андонов и областния управител на Пловдив,Андон Андонов),д-р Васил Пеев,син на пловдивския кмет Костаки Пеев,Божкови и др.
Една от най атрактивните вили"Теремок"е построена от арх.Вариклечков, по чертежи на белогвардейската емигрантка Варвара.Технологита е специална,заимствана от сибирските строители.Вила "Теремок"е дървена,без метални сглобки.Първата й обитателка-Варвара,умира съвсем млада от туберкулоза.
Арх.Вариклечков,загубва вилата при игра на карти и тя става собственост на известния търговец на вина Атанас Райчев от Станимака(Асеновград).На снимката -Пикник в Бяла черква през 1908г.

Социалното инженерство в България по време на комунистическото управление

Социалното инженерство в България по време на комунистическото управлениe е тема ,която тепърва трябва да се изследва.
Проф.Пепка Бояджиева постави началото с чудесната си книга.Има Институт за близкото минало,който би трябвало да работи за изясняване на развитието на част от българите и пречките,които са поставяни пред други-"бивши хора".
Арх.Борис Костов е класически пример.Любимият български студент на проф.Адолф Мусман,отказва предложението на професора да остане като негов асистент в Берлинската политехника и се връща в Родината.
Той придружава,превежда и консултира Мусман по преме на работата му, по градоустройствения план на София.Авторът на този план е спокоен за неговото изпълнение,тъй като в София остава един от най способните му студенти.
Каква е съдбата на арх.Борис Костов след 1944г.,може да видите в биографичната справка,дадена му по повод ,негово желание да пътува в Холандия по покана на негов състудент.Получава отказ.Подписите на характеристиката на арх.Б.Костов са на арх.Я.Стоянева и на личния състав Акманова.Какво са имали предвид,пишейки:Преди 9.09.1944г.нямаме данни дали е членувал във фашистки организации.Дружал с непрогресивни хора."
Арх.Борис Костов ,произхода от стар възрожденски род-дядо му Павел Костов е председател на революционния комитет в Станимака,първия български кмет на града след Освобождението,прадядо му Саво Петров,ботев четник ,убит на Милин камък,само на 29г.и оставил едно момиченце сираче,бабата на архитекта.
Възпитан в родолюбие и почтенност,естествено се влива в редовете на "Млада България".Той дружи с Живко и Невена Крапчеви,Ирина Станишева- Талева(в бащината му къща става годежа на Ирина с писателя Димитър Талев),арх-Цветана(Цеца)Беловеждова.Тези млади хора,след комунистическия преврат 1944г., стават "неосъщественото трето поколение на България",според думите на един от тях-писателя Стефан Попов.
Кръгът на неговите приятели и познати включва хора,които той обича и уважава,но според "другарките"те са непрогресивни хора.
"Непрогресивни",така новата комунистическа върхушка-шивачи,обущари(добри професии,но техни представители да управляват страната,без да имат нужното образование и подготовка,ясно виждаме,какво се случи 45г.по късно) и други завършили РАБФАК(работнически факултети,в които влизат верни на новата власт хора,обучението се провежда по съкратен курс от 2г.,целта е да получат диплома за висше образование и да заемат ръководни длъжности),нарича всеки,който има образование и произход,различен от техния.Някои хора плачат за българската армия,но забравят,че тя беше унищожена още през 1945г.,когато бяха изгонени царските офицери и в нейните редове се вляха полуграмотни хора,които получиха чинове и звания,привилегии за тях и семействата им.
Съдбата-професионална и лична,на Б.Костов е нерадостна.Той работи като архитект,но никога не получава въжможност да развие творческия си потенциал.Прогнозите на проф.Адолф Мусман:"Ти ще си сред водещите архитекти на България и ще реализираш моя план"не се сбъдват.Умира през 1982г.в София.
Миналото трябва да се знае,за да не се повтарят старите грешки-да бъдат преследвани хора заради политически,религиозни и други различия.

Д-р Иван Златаров-един от многото забравени строители на съвременна България

Д-р Иван Златаров е роден в град Ямбол през 1865г.
Завършва икономически и административни науки в Белгия.
Включва се активно в изграждането на съвременна България.
В периода 8.03.1886г.-20.12.1886г.е кмет на Бургас.Като областен управител на Видин, инициира създаването през 1898г.,на Видинския панаир за търговия на стоки и добитък.
Приносът му за развитието на търговско индустриалните камари в България е голям,през 1928г е главен секретар на Софийската търговско индустриална камара,главен редактор на списание"Народно стопанство",председател на Дружество "Червен кръст"-софийски клон,подпредседател на Дружеството за борба с туберкулозата и други дейности,свързани с развитието на страната.
През 1929г.в неговия доклад за дейността на търговско индустриалните камари той пише:
Училищата,издържани от камарите са следните-
Софийска търг.индустриална камара-Чирашки у-ща-София,Враца,Дупница и Кюстендил,Търговската гимназия,Вечерно у-ще за търговски служители
Варненска търг.индустриална камара-6 чирашки у-ща-Варна ,Шумен,Търново,Провадия,Разград и Габрово,Вечерно търговско у-ще
Русенска търг.инд.камара-5 вечерни чирашки у-ща-Русе,Видин,Лом,Плевен,Севлиево,Средно механо техническо у-ще Пловдивска търг.инд.камара-4 чирашки у-ща-Пловдив,Казанлък,Пазарджик,Карлово,Практическо столарско у-ще,Средно търговско у-ще
Бургаска търг.инд.камара-4 чирашки у-ща,-Бургас,Ямбол,Стара Загора,Харманли Общо-търговско индустриалните камари в България издържат 23 чирашки училища,2 Търговски за квалификация и 2 Средни училища.
Статии научни публикации по финансови,търговски и адмистративни теми,всичко писано от д-р Иван Златаров е ценен източник за информация и обучение,дава представа за икономическото развитие на България.
Колко училища днес се издържат от частния бизнес?

Санда Йовчева

Санда Йовчева е българска писателка,журналистка,преводачка и общественичка.Родена на 6.11.1882г.в Нова загора,завършва гимназия в Стара Загора ,следва славянска филология в Софийския университет,продължава в Загребския университет и завършва през 1907г.
През 1900 участва на среща на представителки на женските дружества от цялата страна.Присъстващите разменят мисли върху положението на жената и нуждата от създаване на Женски съюз.Представени са 20 женски дружества.Една година по късно - юли 1901г.в София,на Първия женски конгрес,изпратените делегатки основават Български женски съюз и провъзгласяват за вестник на съюза-"Женски глас",издаван от Анна Карима.За председател на съюза е избрана писателката Анна Карима,а за секретар Санда Йовчева.
Целта на съюза е умствено и нравствено издигане ,подобряване на живота на българската жена.
По късно,след оставката на А.Карима,дружеството се ръководи в продължение на 20г.от г-жа Юлия Малинова,съпруга на видния председател на Демократичната партия,Александър Малинов.
През 1901г.в състава на съюза влизат 20 женски дружества,по време на нейното ръководство през 1919г те стават 60.
Санда Йовчева изиграва изключително важна роля в създаването и разрастването на Българския женски съюз,за съжаление тя е забравена,подобно на Юлия Малинова,Анна Карима и др.

Теодора Пейкова

Теодора Пейкова е една от най известните българки на миналото столетие.Тя има огромни заслуги за духовното развитие на българската жена.В последните години името й се свързва с кулинарното изкуство,но то е само част от нейната дейност.Нейният принос за издигане ролята на жените в обществото в началото на 20 век,тяхното образование,професионално развитие и приобщаване към европейските норми, е почти неизвестна днес.
Теодора Пейкова е родена в Бургас.Завършва гимназия в София,следва пиано в консерваториите на Виена и Брюксел.Посещава курсове по литература в Ecole Superieur в Брюксел,както и домакинските курсове"Beau mond",в същия град.
Пише разкази и импресии в много български вестници и списания-"Илюстрована седмица","Български войн","Народна отбрана".Владее няколко чужди езика и се занимава с преводаческа дейност.Превежда на български език-"Заветът на умиращата"от Емил Зола,"Ангелът на смъртта"от руския белетрист и философ Дмитрий Мережковски,"Престъпно желание"от Херман Зудерман,"Между пет и седем"от немската писателка Лизбет Дил(Liesbet Dill)и др.
Тази интелигентна и образована жена редактира и издава домакинското списание"Икономия и домакинство",заедно със съпруга си Стефан Пейков.Нейната концепция за домакинските списания:"попаднало в ръцете на малко образованата жена-то действа магически,тя преглежда модата,обръща страниците с бродерии,възхищава се от тях и по инерция продължава да чете и статиите с по сериозно литературно,медицинско ,социално и т.н. съдържание".
В продължение на четвърт век Теодора Пейкова,чрез своето списание присъства в българските домове от всички краища и социални групи на страната.